ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
205
гр. Велико Търново, 03.06.2022 г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, VII-ми
адм. състав, в закрито съдебно заседание на трети юни
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМ.СЪДИЯ
: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 344/2022г. по описа на АСВТ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.135,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.38, ал.7 от ЗМСМА.
Образувано е по жалба на кмета на
Община Лясковец, вх. № 2418/20.05.2022г. в АСВТ.
Оспорва се Решение №390/14.04.2022г.
на Общински съвет Лясковец, в частта му по т.3,
с което са определени, на основание чл.21, ал.1, т.5, във вр. с чл.38, ал.7 от ЗМСМА,
размерите на трудовите
възнаграждения на кмета на Община Лясковец и кметовете на населените места
в Общината.
В Жалбата се поддържа, че кметът
упражнява правомощието си по чл.45, ал.5 от АПК срещу общ административен акт,
т.к. оспорената част била инкорпорирана в ОАА - Решение на ОбС-т,
с което се приема бюджета на Общината. В условия на евентуалност се поддържа,
че се касае за ИАА, а кмета притежава личен непосредствен и пряк правен интерес
да обжалва размера на възнаграждението, което му е определено, т.к. е лишен от
допълнително ТВ. С аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност от
съда се иска отмяната на посоченото Решение на ОбС ,
в обжалваната част.
Като се запозна с Жалбата и
приложената АП, съдът намери, че в случая не е налице общ или ИААкт, който да е годен предмет на съдебен контрол пред
АСВТ. Според доктрината и съдебната
практика, административният акт е властническо волеизявление на овластен от
закона орган, което непосредствено поражда правни последици за адресатите си -
като пряко засяга интереси, създава права и задължения или отказва такива.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, кметът на общината и кметовете на
кметства се избират пряко от населението за срок от четири години. Пълномощията
им възникват с полагането на клетвата по чл.32, ал.1 от закона.
Правоотношението, което възниква от избора, е трудово правоотношение, както
предвижда чл.86, ал.1 от Кодекса на труда. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.38, ал.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
според която кметовете на общини, кметства и райони имат всички права по
трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение. Заплащането на трудово възнаграждение на лицата,
заемащи длъжността, се дължи по силата на трудовото им правоотношение.
Правото на Общинския съвет да
определи размера на трудовото възнаграждение на кметовете на общините е уредено
в чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, съгласно който общинският съвет определя размера
на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна
уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по
предложение на кмета на общината. Законът сам квалифицира възнаграждението на
кмета на общината, определено от общинския съвет като трудово, което сочи, че
по повод на неговия размер правоотношенията между кмета на общината и общинския
съвет не са служебни, респ. административни, а гражданскоправни
по естеството си - това са правоотношения между общината, чийто орган на
самоуправление е общинския съвет, от една страна и кмета на общината. От това
следва извод, че решението на общинския съвет, с което на осн.
чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА се определя размер на трудово възнаграждение на кмет
на община не представлява административен акт по см. на чл. 21 АПК и не подлежи
на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. По отношение на същото не може да
се приложи нормата на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА, тъй като адресат на оспореното
решение на Общинския съвет е самият кмет, но не в случаите, когато упражнява
административните си правомощия по ЗМСМА или другите закони като орган на
изпълнителната власт на общината, а като лице, получаващо трудово
възнаграждение, определяемо от общината, чрез общинския съвет. В този случай,
предпоставките за оспорване на незаконосъобразните актове на общинските съвети
по чл. 45, ал. 5 ЗМСМА не следва да се прилагат, а следва да се извърши
преценка за допустимост на обжалването по правилата на чл. 159 АПК. Решението
на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА няма качество на
административен акт по отношение на кмета на общината, чийто размер на трудово
възнаграждение общинският съвет определя, поради което на основание чл. 159, т.
1 АПК оспорването е следвало да се остави без разглеждане като недопустимо.
В случая Общински съвет се явява своеобразен
работодател на кмета и спорът следва да се определи като трудов. Поради това
съдът следва да прекрати
образуваното производство и на осн. чл. 135, ал. 2 от АПК да изпрати делото на
компетентния съд -Районен съд Горна Оряховица.
С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал.2
от АПК, във вр. с 38, ал.7 от ЗМСМА, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
като недопустима в хипотезата на чл.159, т.1 от АПК, Жалбата кмета на Община
Лясковец, вх. № 2418/20.05.2022г. в АСВТ, депозирана срещу Решение
№390/14.04.2022г. на Общински съвет Лясковец, в частта му по т.3, с което са определени размерите на трудовите възнаграждения на
кмета на Община Лясковец и кметовете на населените места в Общината
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 344/2022г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
ИЗПРАЩА жалбата, ведно с делото по
компетентност на Районен съд Горна
Оряховица, на основание чл.135, ал.2 от АПК.
Определението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.135, ал.8 от АПК.
Препис от настоящото да се
изпрати на жалбоподателя за сведение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: