Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/………..12. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова и прокурора от Варненска Окръжна прокуратура
Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2421 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, чл.100, ал.4 от ЗДсЛ, във
връзка с чл.1 и сл. от ЗОДОВ.
Образувано е по предявен
от Д.И.Н., ЕГН ********** *** иск срещу Национална агенция по приходите
гр.София с правно основание чл.100, ал.4 от ЗДСл, във връзка с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
неизплатено трудово възнаграждение общо в размер на 10 780.23лв., от които
главница в размер от 8555.31лв. и лихва
за забава в размер на 2224.92лв., изчислени към 09.07.2019г. Като основание
е посочен отменен с Решение № 9061/03.07.2018 г., постановено
по адм. дело № 12757/2017 г. по описа на Върховният административен съд, мълчалив отказ на изпълнителния директор на
НАП, постановен по заявление за отмяна на Заповед №74/27.03.2012 г., с която на
основание чл.100, ал.2 от ЗДСл ищецът временно е отстранен от служба, считано
от 02.04.2012 г.
В исковата молба са
изложени твърдения, че невъзстановяването
му на работа след обявяването на противо -конституционността на разпоредбата
на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, представлява
по съществото си незаконосъобразно бездействие на държавен орган при изпълнение
на административната му дейност, вследствие на което на ищеца е нанесена имуществена
вреда от незаплащането в посочения период на трудовото му възнаграждение.
Пояснява, че на
05.12.2016 г. след отмяната на чл.100 ал.2 от ЗДсЛ е подал заявление, с което е
поискал от органа да отмени заповедта за временното му отстраняване, именно по
което органът се произнесъл с мълчалив отказ, отменен с посочения по-горе
съдебен акт на ВАС на РБ. В исковата молба заявява желание за репарация на
имуществените вреди, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито заседание ищецът се представлява от адв. Г.Г.,
който поддържа изцяло изложеното в исковата молба, ведно с искането, като
вследствие на изслушаното заключение по назначената от съда съдебно-счетоводна
експертиза, предявява изменение на размера на иска, като същия се счита
предявен в размер от 10235.26лв главница и лихва за забава в размер от 2672лв.
за периода 24.05.2016г. до 09.06.2017г., както и законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответникът по иска - Национална агенция по приходите,
чрез юрисконсулт Д.П., оспорва изцяло предявеният иск за присъждане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди и моли за отхвърлянето му. Твърди, че
Решението на Върховният административен съд, с което е отменено решението на
Административен съд София град, и е отменен мълчаливият отказ на изпълнителният
директор на НАП, е от 03.07.2018 г., като правоотношението е прекратено с
лицето, считано от 15.06.2017 г. Посочва се, че предвид изложеното органа е в
обективна невъзможност да изпълни решението на Върховния административен съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна дава заключение, че предявеният иск по 100, ал.4,
във връзка с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е основателен и доказан по основание и размер.
Посочва, че размера на имуществените вреди се доказва от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът като взе предвид
становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №673/18.05.2000г. /л.35
от делото/ на Изпълнителния директор на НАП Д.Н. *** като държавен служител на
длъжност инспектор по приходите.
Със Заповед №74/27.03.2012г. /л.39 от делото/ на
Изпълнителния директор на НАП, Д.Н. е временно отстранен от служба, поради
образуваното наказателно производство срещу него за престъпления, извършени от
него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК,
във връзка с постановление за привличане на обвиняем, издадено на 06.03.2012 г.
В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният
служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта
като необжалвана е влязла в законна сила.
На 05.12.2016 г. Д.Н. е подал молба до органа по
назначаването си – изпълнителния директор на НАП, с искане за отмяна на
заповедта за временното му отстраняване с оглед постановеното Решение №
5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. По молбата липсва изрично
произнасяне, което по същество представлява мълчалив отказ, отменен с Решение №
9061/03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12757/2017 г. по описа на Върховния
административен съд, с което е отменено и Решение №5376/11.09.2017 г.
постановено по адм.д.№12424/2016 г. по описа на Административен съд София град.
Преписката е върната на органа по назначението за произнасяне, съобразно
указанията на съда. До момента на подаване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене по настоящото производство, съдебното решение не е изпълнено.
Със Заповед №3-1346/09.06.2017 г./л.40 от делото/ на
изпълнителния директор на НАП е прекратено служебното правоотношение с Д.Н..
Като мотив за прекратяване на правоотношението е посочено в заповедта, че
съгласно присъда №38/17.03.2016 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение
по НОХД №227/2014 г. Н. е признат за виновен в това, че на 01.02.2007 г. в
гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице- инспектор по приходите в отдел
„Оперативни проверки“ в ТД на НАП Варна, в съучастие с Ганчо Данаилов Ганев
/служител на НАП/, като съизвършители в кръга на службата си, съставили
официални документи – протокол за извършена проверка №0101988/01.02.2007 г. и
сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризацията на „Еврокомерс 01“ ЕООД
от същата дата, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъдат
използвани тези документи, като доказателство в производството по издаването на
РА №03001917/29.06.2007 г. Посочено е в
заповедта, че решението на Апелативен съд Варна е потвърдено с решение на
Върховния касационен съд, която е влязла в сила на 27.04.2017 г. Правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение е чл.9, ал.8 от Закона
за Националната агенция за приходите, с оглед несъвместимостта за заемане на длъжността ,
което е наложило едностранното
прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие.
Със заявление/л.9 от делото на Районен съд Варна/
депозирано на 04.10.2018 г. от Н. ***, ищеца е направил искане да му бъде
изплатено дължимото трудово възнаграждение за времето през което
незаконосъобразно е лишен от него – 24.05.2016 г. до 12.05.2016 г.
В хода на съдебното производство е прието заключението
по съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е изчислило трудовото
възнаграждение, което Н. е следвало да получава срещу полаган от него труд,
съобразно длъжността, за периода 24.05.2016 г. – 09.06.2017 г. в размер на
8 555.31 лв., както и законната лихва за забава в упоменатия в петитума
срок до 09.07.2019 г. – 2 237.81 лв. Така изчисленият размер на
обезщетението е в съответствие с размера на основната заплата от 680 лв. на
лицето, съгласно писмо от 02.08.2018 г. от ТД на НАП Варна/л.8 от делото на
Районен съд Варна/.
Вещото лице е определило и втори вариант на
претендираното обезщетение, съобразено с писмо от 07.11.2019 г./л.27 от делото/
на Директора на ТД на НАП Варна, с което са посочени актуализирани размери на основна
месечна заплата/ОМЗ/ за периода от 24.05.2016 г. до 15.06.2017 г., като
възнаграждението за 2016 г. е в размер на 800 лв., а за периода 01.01.2017г. –
15.06.2017г. е в размер на 832 лв. Съгласно актуализираните данни и направеното
от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание изменение на иска, обезщетението,
което се претендира от Н. за периода 24.05.2016 г. – 09.06.2017 г. е в размер
на 10 235.26 лв., както и законната лихва за забава в размер на 2 672
лв.
При така
установената фактическа обстановка, по допустимостта на иска съдът формира
следните правни изводи:
С предявения иск, с правно основание
чл. 100 ал.4
от ЗДСл вр.чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ,
ищецът
претендира присъждането на обезщетение за настъпили имуществени вреди, за които
твърди, че са породени от осъществено спрямо него бездействие на ответника – Национална Агенция по приходите да осъществи връщането му на работа, след
като разпоредбата на основание на която е отстранен временно, е обявена за
противоконституционна, както и след като след обжалване по съдебен ред, е
отменен мълчаливия отказ на ответника да го възстанови на работа.
По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е
определена пасивна
процесуална легитимация, която следва да бъде спазена
и за наличието на която съдът следи служебно. Този извод произтича от въведения
специален ред, по който се ангажира отговорността на държавата, чрез нейните
органи - преки причинители на увреждането. Цитираната правна норма определя не
само страните по материалното правоотношение, но и лимитивно определя и
носителите на процесуалното правоотношение, вкл. страните, които могат да бъдат
ответници по исковете. Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай Д.Н.
е ищец
по предявен иск, в
който твърди, че е претърпял вреди от бездействието на служители
при ответника да изпълнят съдебен акт, с който е отменен постановения мълчалив
отказ. Националната агенция по приходите има процесуалното
качество надлежна страна - ответник в процеса. Съобразно чл.2 ал.2 от ЗНАП,
тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Тоест ответникът в
производството е орган със статут на ЮЛ, от чието
незаконосъобразно бездействие, ищецът твърди, че е претърпял вреди.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Предвид
установената регламентация, съдът счита, че предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
пораждането и надлежното упражняване на правото на иск от Д.Н. и не са
налице процесуални пречки, изключващи това
право.
По основателността на предявения иск:
За основателността на иска по чл.100, ал.4 от ЗДСл,
във връзка с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е необходимо установеното чрез пълно и главно
доказване кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод на
административна дейност; 2/ настъпила вреда /имуществена или
неимуществена/ в патримониума на ищеца и 3/ пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт,
действие или бездействие по т. 1 и вредата по т. 2.
Първата от посочените материално-правни предпоставки,
наличието на която е необходимо, за да се констатира основателност на иска по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на административен орган при или по повод на административна дейност, се
установява в производството - отменен е административен акт – мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на НАП.
На 05.12.2016 г. Д.Н. е подал молба до Изпълнителния
директор на НАП, с която е посочил, че иска да бъде отменена заповедта, с която
временно бил отстранен от работа, предвид обявеното за противоконституционно
правно основание за издаването й. В законоустановения срок не е получил отговор
на подадената молба, поради което е упражнил правото си да обжалва мълчаливия
отказ по съдебен ред. С Решение №9061/03.07.2018 г. по адм.д.№12757/2017 г. по
описа на Върховния административен съд, съдът е отменил Решение №5376/11.09.2017
г. по адм.д.№12424/2016 г. по описа на Административен съд София град, както и мълчаливия отказ на изпълнителния директор на
НАП.
Гореизложените мотиви обуславят наличието на първата
материално-правна предпоставка за основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно наличието на втората материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпила
имуществена вреда в патримониума на ищеца, съдът приема следното:
В основата на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои възприетият още от
римското право в действащата ни правна уредба /чл. 45 и сл. ЗЗД/ институт на
непозволеното увреждане, според който всеки има право да
бъде обезщетен за непозволено причинените му вреди. Като имуществена вреда по
смисъла на този институт се разбира претърпяната от лицето имуществена загуба
или пропусната имуществена полза. Имуществена загуба е материалното благо, с
което обективно се е намалило имуществото на пострадалия от непозволеното
увреждане, а пропусната имуществена полза е пропуснатото от него материално
благо, с което това имущество реално е могло да се увеличи. В случая за ищеца е
налице пропусната имуществена полза, който извод е обоснован от съпоставката на
имуществото на кредитора, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, с
имуществото му към момента на неизпълнението.
Решението на Конституционния съд на Република България, с което
разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна, има
действие занапред и е относимо към непреклудираните фактически състави и
правоотношения. След отпадане на правното основание
за издаването на Заповед №74/27.03.2012 г. на Изпълнителния директор на
НАП, органът по назначаването дължи произнасяне с
нарочен акт по направеното искане за възстановяване, /в случая с искането от
05.12.2016 г. за отмяна на заповедта от 27.03.2012 г./ и възстановяване на правното положение,
съществувало преди временното отстраняване. От този момент за страните в това
правоотношение настъпва конститутивното действие на решението на КС, съответно като
последица следва преустановяването на приложението на вече издадената принудителна
административна мярка. Фактически, макар и да има действие ex nunc, решението
на КС, с което се обявява за противоконституционна една правна норма, с оглед
на изричната конституционна разпоредба за неприлагане на закона от датата на
влизане на решението в сила, въздейства и върху юридически факти, които са
възникнали преди влизането в сила на решението. Ето защо, макар и
административният орган при издаване на заповедта за отстраняване да е действал
при условията на обвързана компетентност, административният акт вече не може да
се изпълнява и последиците от това трябва да се уредят от самия издател на акта
- в случая от органа по назначаването.
Тези отношения няма по какъв друг начин да се уредят,
освен да се възстанови правното положение между държавния служител и за това
органа по назначаването, следва да извърши възстановяването на положението,
каквото е било преди нейното издаване, като издаде съответния акт. За целта,
органът по назначаването следва да се произнесе с нарочен административен акт.
Отпадането на основанията за издаване на цитираната заповед, само по себе си,
не възстановява автоматично служебното правоотношение такова, каквото е било
преди издаването на цитираната заповед, защото след като възстановяването не
настъпва служебно, а по искане на лицето, то не може да е и автоматично, а
предполага насрещно друго изявление.
За периода на отстраняването на ищеца след
влизане в сила на решението на КС за обявяване на– 23.05.2016 г., поради
задължението за неприлагане на противоконституционната норма от всички,
отстраняването на ищеца от работа е незаконосъобразно. Безспорна е
имуществената вреда от неполучаването на заплата от държавния служител и тя е
пряка последица на заповедта за временно отстраняване – чл. 100, ал. 3 от ЗДСл,
доколкото в нея се съдържа изрично
разпореждане за неполучаване на заплата за времето на отстраняване от служба. След
обявяването на разпоредбата за противоконституционна, отстраняване, основано на
такава норма е лишено от законово основание и подлежи на незабавно
преустановяване от органа, който го е разпоредил.
Възстановяването на служба не настъпва автоматично, а
предполага и волеизявление на отстранения с желание в този смисъл, каквото е
било отправено с искането от 05.12.2016 г. от Н.. Съответно от тази дата,
ответника незаконосъобразно бездейства и не привежда във фактическо положение
служебното правоотношение в съответствие с действащите законови норми, в
качеството си на орган по назначаването не е възстановил ищеца на работа.
Същевременно по делото бе представена Заповед № 3-1346
от 09.06.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, предвид
наличие на причини за несъвместимост по чл.9 ал.4 от ЗНАП, вр.чл.7 ал.1 т.4 от
ЗДСл- / Присъда №38/17.03.2016г. на ВОС, постановена по НОХД №227/2014г.;
Решение № 263/07.12.2016г. ва ВАпС по ВНОХД№ 254/2016г. и Решение
№102/27.04.2017г., постановено по к.д.№198/2017г./.
Н. е признат за виновен в това, че на 01.02.2007 г. в
гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице, инспектор по приходите в отдел
„Оперативни проверки“ при ТД на НАП Варна, в съучастие с Ганчо Данаилов Ганев
/служител на НАП/, като съизвършител, в кръга на службата си, съставили
официални документи – протокол за извършена проверка №0101988/01.02.2007 г. и
сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризацията на „Еврокомерс 01“ ЕООД
от същата дата, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъдат
използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства във връзка с
издаването на РА №03001917/29.06.2007 г. След като има влязла в законна сила
присъда, то от момента на влизане в сила – 27.04.2017 г., лицето не отговаря на
изискванията за заемане на длъжността – чл.9, ал.8 от Закон за Националната
агенция за приходите, която разпоредба препраща към чл.7, ал.1, т.4 от ЗДСл - за
държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на
чл.412, ал.2, т.2, предл.1 от НПК присъдите, решенията, определенията и
разпорежданията влизат в сила от момента на постановяване на решението на
касационната инстанция. Именно от 28.04.2017 г. Н. не е отговарял на условията
за назначаване на държавен служител, поради което неоснователна е имуществената
претенция от ищеца за претендирано обезщетение за неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 28.04.2017 г. до 09.06.2017 г. Фактът, че служебното
правоотношение с ищеца е било прекратено с издадена Заповед №3-1346/09.06.2017
г. на Изпълнителния директор на НАП е ирелевантен, първо защото от момента на
влизане в сила на присъдата лицето не отговаря на условията за назначаване на
държавен служител и второ защото е технически въпроса, кога органа ще узнае за
присъдата, съответно ще бъде изготвена заповед за прекратяване на служебното
правоотношение с лицето.
Предвид изложеното незаконосъобразното бездействие на
ответника е продължило от 05.12.2016 г./датата на подаване на искането за
отмяна на заповедта, с която лицето временно е отстранено от длъжност/ до
27.04.2017 г./датата на която Върховния касационен съд се е произнесъл с окончателен
съдебен акт./.Респективно, размерът на пропуснатата полза е обусловен от
неизплатените в този период възнаграждения.
Следователно, налице са втората и третата
материално-правни предпоставки за основателност на иска по чл.100, ал.4 от
ЗДСл, във връзка с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Както бе посочено в началото, в провелото се съдебно
заседание на 18.11.2019 г. процесуалният представител на ищеца адв.Г. прави
отказ от иска в частта за присъждане на лихва за забава за периода от
04.10.2018 г. до 09.07.2019 г., поради което съдът не следва да излага мотиви в
тази част.
Съдът съгласно лихвен калкулатор на Апис Право,
Финанси, изчисляване на законна лихва и НАП - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, както и въз основа информацията на писмо
от 07.11.2019 г. от ТД на НАП Варна до вещото лице К.К., е изчислил размера на трудовото
възнаграждение, което следва да получи ищеца за периода от 05.12.2016 г. до
31.12.2016 г. и за периода от 01.01.2017 г. до 27.04.2017 г. Трудовото
възнаграждение, което ищеца е следвало да получава срещу полаган от него труд,
съобразно длъжността, за периода от 05.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е в размер
на 723.81 лв. /бруто/, както и законна лихва в размер на 167.75 лв. за периода
от 25.12.2016 г. до 09.07.2019 г., за периода от 01.01.2017. до 31.01.2017 г. възнаграждението
е в размер на 832 лв./бруто/, както и законна лихва в размер на 186.37 лв. за
периода от 25.01.2017 г. до 09.07.2019 г. За периода от 01.02.2017 г. до
28.02.2017 г. възнаграждението е в размер на 832 лв./бруто/, както и законна
лихва в размер на 179.92 лв. за периода от 25.02.2017 г. до 09.07.2019 г. За
периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. възнаграждението е в размер на 832
лв./бруто/, както и законна лихва за периода 25.03.2017 г. до 09.07.2019 г. в
размер на 174.09 лв. За периода 01.04.2017 г. до 27.04.2017 г. възнаграждението
е в размер на 785.78 лв. /бруто/, както и законна лихва за периода 25.04.2017
г. до 09.07.2019 г. в размер на 158.35 лв.
Размерът на полагащото се трудово възнаграждение на
ищеца за периода от 05.12.2016 г. до 31.12.2016 г. и за периода от 01.04.2017
г. до 27.04.2017 г., съдът е изчислил на база съответните работни дни за
месеците декември 2016 г. и за месец април 2017 г. За 2016 г. размерът на
трудовото възнаграждение - 800 лв. е разделен на броя на работните дни - 21,
като резултатът е умножен по броя на работните дни - 18, които Н. е
изработил/за които искът се уважава/, който резултат – 723.81 лв. е размерът на
трудовото възнаграждение, което лицето е следвало да получи за периода
05.12.2016 г. до 31.12.2016 г. За м.04.2017 г. размерът на трудовото
възнаграждение – 832 лв. е разделен на броя работни дни – 18, като резултатът е
умножен по броя на работните дни – 17, които лицето е изработил/ за които искът
се уважава/, който резултат – 785.78 лв. е размерът на трудовото
възнаграждение, което лицето е следвало да получи за периода от 01.04.2017 г.
до 27.04.2017 г.
Законната лихва за забава върху главницата – трудовото
възнаграждение е изчислена от датата 25 число на съответния месец, защото
именно от тази дата за работодателя е налице задължение да изплати
възнаграждението на служителите в бюджетната организация.
Законната лихва е изчислена върху нетно трудово
възнаграждение на лицето, в какъвто размер следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца. Трудовото възнаграждение, което следва да бъде присъдено на
ищеца, като обезщетение следва да бъде в бруто размер.
Съдът кредитира заключението на вещото лице К.К.
съобразно доказателствата по делото, както и установените в заключението факти
– периоди за които следва да се изчисли задължението, установеният размер на
трудовото възнаграждение на ищеца.
Размерът на дължимото трудово възнаграждение за
длъжността „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна за исковия период от 05.12.2016 г. до 27.04.2017
г. възлиза на 4 005.59 лв. главница и 866.48 лв. лихва за забава, или общо
4 872,07 лв./723.81 лв. + 167.75 лв. + 832 лв. + 167.37 лв. + 832 лв. + 179.92
лв. + 832 лв. + 174.09 лв. + 785.78 лв. + 158.35 лв./. Исковата претенция,
съгласно изменението на размера на иска е в размер на 10 235.26 лв.
главница и 2 672 лв. лихва за забава, или общо 12 907.26 лв. Предвид
изложеното исковата претенция за периода от 24.05.2016 г. до 04.12.2016 г. и за
периода от 28.04.2017 г. до 09.06.2017 г. следва да бъде отхвърлена, съответно
за размера над 4 005.59 лв.
неполучено трудово възнаграждение и за размера над 866.48 лв. лихва за
забава искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на производството и предвид изрично направеното от пълномощника
на ищеца искане, на основание чл. 10 ал. 3 изр. първо ЗОДОВ, Национална агенция
по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на
630.37 лв., съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите – град София, да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********, сумата
от 4 005, 59 лв. /четири хиляди и пет лева и петдесет и девет стотинки/,
дължима за периода 05.12.2016 г. до 27.04.2017 г., представляваща претърпени от
лицето имуществени вреди (неизплатено месечно възнаграждение) от отменен като незаконосъобразен
административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, ведно
със законната лихва върху главницата общо в размер на 866.48 лв., както и
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Н. срещу Националната
агенция по приходите – град София иск за обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл във
връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 6 229.67 лв. за периода от
24.05.2016 г. до 04.12.2016 г. и за периода от 28.04.2017 г. до 09.06.2017 г., представляваща
претърпени от лицето имуществени вреди (неизплатено месечно възнаграждение) от отменен
като незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния
директор на НАП, ведно със законната лихва върху отхвърлената част в размер на
1 805.52 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – град
София да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********, сумата 630.37 лв./шестстотин и
тридесет лева и тридесет и седем стотинки/ представляваща съдебни разноски,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: