№ 94
гр. Тутракан, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20223430200129 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х. С. Н., с ЕГН **********, от ***, чрез адв. К.
Н. от ***, срещу Електронен фиш серия К № 5970344/06.06.2022 г., издаден
от ОДМВР - Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката го обжалва в срок.
Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество в жалбата се
твърди, че е бил налице единствено пътен знак Д 11, като са липсвали
забранителен В 26 и информационен Е 24 пътни знаци. Твърди се, че не е
изяснено мястото на извършване на нарушението по чл. 57, а.1, т.5 от ЗАНН.
Възразява се, че мястото на нарушението не попада в границите на
населеното място, а по Републикански път II-21. Навеждат се доводи, че в ЕФ
не е индивидуализирано АТСС, което води до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. Твърди се също и че не е установена по
несъмнен начин действителната скорост на движение на процесното МПС.
Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е
писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А.,
главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на
издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелят Д. Й. Р. работи като полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.
На 04.06.2022 г. св. Р. осъществявал контрол на скоростта на движение
на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, по
ул. „Трети март“, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №
120cd3e. Последното било разположено по ул. „Трети март“, в близост до
бензиностанция „Петрол“, като било насочено в посока към кръстовището,
образувано с ул. „Ген. Атила Зафиров“. На контрол посредством
техническото средство подлежали превозните средства, движещи се и в двете
посоки за движение – от гр. Русе към гр. Силистра и обратно.
В 12:11 часа техническото средство заснело лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ***, движещ се със скорост 98 км./ч.,
при максимално допустима скорост за населено място 50 км./ч., въведена с
пътен знак Д 11. Нарушението било заснето от АТСС, което е видно от
приложената разпечатка на снимка № 120CD3E/0005158. От последната са
видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и
посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът,
координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, дата и часът на
извършване на нарушението, типът и индивидуалния номер на АТСС.
Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално
допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала
на 95 км./ч.
На 06.06.2022 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 5970344 срещу
собственика на автомобила – жалбоподателката Х. С. Н., с който на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На 10.06.2022 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателката чрез нейната
майка.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетеля Д. Р.; з. к. на ЕФ серия К № 5970344; з. к. на разписка за връчен
ЕФ; снимка към ЕФ серия К № 5970344 от 06.06.2022 г.; справка картон на
водача на Х. С. Н.; Справка по история на ПС с рег. № ***; з. к. на служебна
2
бележка УРИ 342 000-13165/01.07.2021 г.; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126; з. к. на Сертификат №
AR2H13012022644, издаден на Д. Й. Р.; з. к. на протокол за използване на
АТСС за 04.06.2022 г.; з. к. на протокол за проверка № 105-СГ-
ИСИС/01.12.2021 г.; з. к. на план за провеждане на специализирана
полицейска операция УРИ 362р-7367/03.06.2022 г.; з. к. на Заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г.; з. к. на Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; з. к. на Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г.; з. к. на Заповед №8121з-46/12.01.2022 г.; з. к. на
Организационно-технологични правила за работа с мобилни АТСС модел
„ARH CAM S1“; з. к. на Ръководство за работа на администратор със
стационарно преносим уред за контрол на скорост „ARH CAM S1“, версия:
2.01.00.211230; з. к. на Ръководство за работа на администратор със
стационарно преносим уред за контрол на скорост „ARH CAM S1“ версия
211214/2.01.00.; писмо рег. № към УТ-03-201-(1) от 29.09.2022 г. на кмета на
Община Главиница; писмо изх. № 11-00-10/23.09.2022 г. на директора на
АПИ ОПУ – Силистра; копие на Споразумителен протокол за
местоположението на пътен знак Д11 и пътен знак Д12 на територията на
Община Главиница и копие-извадка от проект за организацията на
движението от км. 72+624 до км. 74+900 – два броя схеми.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП и по реда на чл.
58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес.
Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че
обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити,
чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й
заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ARH CAM S1 № 120cd3e. Участъкът от пътя, на който е заснето
нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.
3
Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателката.
Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра
на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е
приложено и копие от одобрения образец.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за
всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв
е бил изготвен и копие от него е приложено към административно
наказателната преписка. Неоснователен е доводът на защитата, че доколкото
рег. № на протокола датира от 06.06.2022 г., то той не е относим към датата на
извършване на нарушението – 04.06.2022 г. Меродавна е датата, вписана в
протокола, а не тази, на която е бил заведен самият документ от
деловодството на съответната структура. Посоченото важи не само когато
протоколът е изготвен в почивен ден (както е в настоящия случай –
04.06.2022 г., събота), а по принцип.
Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа
обстановка от наказващия орган.
Неоснователен е доводът в жалбата за това, че поради липсата на пътен
знак В26 за ограничаване скоростта на движение, а само на знак Д11, указващ
начало на населено място или селищно образувание, липсва и ограничение на
скоростта на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“. Следователно –
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, не е
различна от посочената в ал.1, а именно – 50 км/ч, не е необходимо
сигнализирането с отделен пътен знак. В абсолютно същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 112, ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, в която изрично е посочено, че „когато за
територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да
се въведе допустима максимална скорост на движение, различна от
определената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се поставя и пътен знак В26.“.
Относно възражението, че е нарушен чл. 6, ал.2 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, следва да се отбележи, че изброените критерии не представляват
императивни правила за това къде конкретният контролен орган да
разположи АТСС, а служат за анализ при определянето на местата на
поставяне на контролните средства. Доколкото по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението, липсата на доказателства относно
спазването на критериите за избирането на място за контрол с АТСС не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не
засяга пряко процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както
и не обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Настоящият съдебен състав не констатира наличие на нарушени
разпоредби на цитираната в жалбата Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение. Доколкото обаче инструкцията като вид нормативен акт,
съгласно чл. 7, ал.3 от ЗНА е такъв, с който висшестоящ орган дава указания
до подчинени нему орани относно прилагането на нормативен акт, който той
е издал или чието изпълнение трябва да осигури, то тя представлява
4
вътрешноведомствен акт, с който не се създават права или задължения по
отношение на външни за ведомството лица, съответно – хипотетичното
нарушаване е ирелевантно по отношение административно-наказателното
производство.
Видно от предоставеното копие на Споразумителен протокол между
Община Главиница и ОПУ – Силистра относно местоположението на пътни
знаци Д11 и Д12 в участъка от Републикански път II-21 от с. Богданци през с.
Зафирово до с. Коларово, величините на Х и У от GPS координатите на
съответните пътни знаци се увеличават. Това следва от естеството на пътния
участък, който е сравнително прав и със североизточна насоченост. От
протокола се установява, че пътен знак Д11, указващ началото на с. Зафирово,
гледано в посока гр. Русе – гр. Силистра, е със следните GPS координати Х
26.820245 и У 43.98551. Следващият го пътен знак Д12, указващ края на с.
Зафирово в същата посока, е със следните GPS координати Х 26.840434 и У
43.999161. Видно от представения снимков материал към ЕФ серия К №
5970344 от 06.06.2022 г., АТСС е било позиционирано на следните GPS
координати – Х 26.839800 и У 43.998900. При сравняването на трите
величини се установява, че АТСС е било разположено в близост до пътен
знак Д12, но в рамките на с. Зафирово, а не извън него. Отделно от това,
уредът е бил насочен към кръстовището с ул. „Ген. Атила Зафиров“ – т.е. към
вътрешността на населеното място. От изложеното следва, че АТСС е
контролирало движещите се в населеното място превозни средства.
От отговора, даден от АПИ, ОПУ – Силистра, се установява безспорно,
че участъкът от Републикански път II-21 (гр. Русе- гр. Силистра) от км.
72+624 до км. 74+900 е част от уличната мрежа на с. Зафирово, с което се
разсейват съмненията, въведени с жалбата, че процесният участък не е част от
населеното място.
Относно оспорването, че АТСС не било индивидуализирано в ЕФ и че
не е било технически изправно, е необходимо да се отбележи, че в ЕФ са
посочени както видът на АТСС – ARH CAM S1, така и номерът му – 120cd3e.
От представения от АНО Протокол за проверка № 105-СГ-ИСИС/01.12.2021
г. е видно, че АТСС е технически изправно. Доколкото в т.31 на Заповед №А-
616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал.4 от Закона
за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно
„скоростомерите“ е 1 година, то АТСС е било технически изправно към
процесната дата. Абстрахирайки се от посоченото нормативно основание за
изправността на АТСС, от последващия Протокол от проверка № 91-СГ-
ИСИС/27.06.2022 г. се установява, че към посочената дата АТСС е било
изправно. От тук следва същият извод – щом средството е било изправно и на
01.12.2021 г., и на 27.06.2022 г., то следователно и в промеждутъка –
04.06.2022 г., същото е било изправно.
Твърдението на жалбоподателката, че в ЕФ не е посочено да е
приспаднат толеранс от 3 км./ч., от което следвало извод, че действителната
скорост не била установена, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП не посочва като реквизит посочването в ЕФ на заснетата и
установената наказуема скорост след приспадане на съответните максимално
допустими грешки. Видно от снимката към ЕФ, заснетата скорост е 98 км./ч.,
а в ЕФ е посочена като установена 95 км./ч. От тук следва, че
жалбоподателката е санкционирана след приспадане на толеранса от 3 км./ч.
Неописването в ЕФ на последното обстоятелство не представлява съществено
процесуално нарушение.
Следва да се има предвид, че съгл. чл. 112, ал.1 и 113, ал.1 от Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци
Д11 и Д12 указват не къде започват и завършват населените места, а къде
започват и престават да важат правилата за движение в населено място и
селищно образувание, с което се въвеждат и отпадат задълженията за
водачите на МПС. От тази гледна точка е без значение дали пътният участък
попада под дефиницията на §6, т.49 от ДР на ЗДвП за населено място,
въпреки че в конкретния случай съдът счита, че процесният пътен участък е
5
част от уличната мрежа на с. Зафирово.
Без значение за решаване на въпроса за законосъобразността на
обжалвания ЕФ са доводите за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.
133а, ал. 1 и 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци. Процесуалните правила за издаване на електронните фишове
за нарушения на правилата за движение, установени и заснети с АТСС, са
регламентирани в ЗДвП и в издадената въз основа на този закон Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, а не с цитираната от жалбоподателката Наредба за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. С § 1, т. 2, б. "а" и "б" от Закона за
изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) е изменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и е отменена изцяло разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон. Съпоставката на новата редакция на чл.
165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) и
съответно изменената и отменената разпоредба на чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от
ЗДвП (ред. съотв. ДВ, бр. 69 от 2008 г., и ДВ, бр. 19 от 2015 г.) налага извода,
че с посоченото изменение на закона са отменени изискванията за
обозначаване с пътен знак и оповестяване на интернет страницата на МВР на
местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. От
друга страна, с Наредба за изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018
г. и влязла в сила на 16.01.2018 г., е отменен изрично чл. 7 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г., въвеждащ изискването за означаване с пътен
знак Е24 и оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за
контрол с автоматизирани технически средства и системи. Следователно към
датата на заснемане на процесното нарушение (04.06.2022 г.) обсъжданото
процесуално правило за означаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 не
е било в сила, поради което неговото спазване или неспазване няма
отношение към въпроса за процесуалната законосъобразност на обжалвания
фиш.
По отношение отправеното искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
следва единствено да се цитира разпоредбата на чл. 189з. от ЗДвП (ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „За нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания.“.
Имайки предвид горното съдът счита, че липсват основания
електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
Процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, изхода на делото и
неговата фактическа и правна сложност, на основание чл. 63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на АНО следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5970344/06.06.2022 г.,
6
издаден от ОДМВР – Силистра, с който на Х. С. Н., с ЕГН **********, от
***, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Х. С. Н., с ЕГН **********, от ***, на основание 63д, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на
ОДМВР – Силистра,представлявано от Директора М.Н., сумата от 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7