№ 330
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200939 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В.Л. против електронен фиш, Серия К № 3513365 за
налагане на глоба, издаден от ОД на МВР-Русе, с който на жалбoподателя на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП /Закон за движение по
пътищата/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш,
тъй като същият е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, след като е
изтекла една година от извършване на твърдяното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
поддържа изложеното в жалбата и моли същата да се уважи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт Гергана Димитрова, която оспорва жалбата и моли електронният фиш да
се потвърди като законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – Л. е
получил електронния фиш на 10.05.2021 г., а жалбата е подадена на 14.05.2021 г.,
касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 09.04.2020 г., в 09:21 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ № 9, до
бензиностанция „Шел“, движейки се в посока КПП-1, с АТСС стационарно преносима
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения ARH CAM
S1, фиксираща скорост, дата и час, е заснето МПС – лек автомобил Ситроен Ксара, с
регистрационен номер Р5409АМ, собственост на В.Л., което моторно превозно
средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч за движение в населено
място е било установено да се движи със 75 км/ч, като е прието, че посоченото
моторно превозно средство се е движело с превишение от 25 км/ч.
За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш Серия К №
3513365 от ОД на МВР-Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик
на лек автомобил, Ситроен Ксара, с регистрационен номер Р5409АМ, е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
АТСС стационарно преносима система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип ARH CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017 г., със срок на
валидност 07.09.2027 г.
Процесната стационарна система с идентификационен № 11743Е4 е преминала
проверка на 14.06.2019 г. Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в
2
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по
метрология, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ±
3%, за което е съставен и Протокол № 30-С-ИСИС/14.06.2019 г.
Стационарно преносима система е била поставена с място на контрол – гр. Русе,
бул. България № 9, бензиностанция Шел, като е била използвана за времето от 08:00 до
10:00 часа на 09.04.2020 г., за което бил съставен Протокол № 1085р-3321/14.04.2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно
електронен фиш Серия № 3513365 за налагане на глоба, снимка № 87752 от ARH CAM
S1, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512, Протокол № 30-
С-ИСИС/14.06.2019 г., Протокол № 1085р-3321/14.04.2020 г., разпечатка от АИС КАТ
за регистрация справка за собстеновст и справка от системата на КАТ с отразяване на
дата за съставяне и връчване на електронния фиш.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия.
От приложената към електронния фиш снимката се установява нарушението,
индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен
номер на автомобил.
От приложените удостоверения се установява техническата годност на
процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип.
От представената справка за собственост на процесното МПС се установява, че
собственик на последното към момента на констатиране на нарушението е бил
жалбоподателя В.Л..
От приложената справка разпечатка от системата на КАТ се установява, че
електронен фиш, Серия К № 3513365 за налагане на глоба е бил съставен на 09.04.2020
г. и връчен на жалбоподателя на 10.05.2021 г.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на
3
обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В процесния случай съдът не констатира допуснати нарушения при издаването
на обжалвания електронен фиш от формална страна. Издаването на електронния фиш е
последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз
основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както
мобилни, така и стационарни. Единственото изискване при издаване на електронния
фиш е същият да съдържа точно тези данни, посочени в нормата на чл. 189, ал. 4, изр.
2 от ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното заплащане. Всички тези задължителни реквизити се
съдържат в обжалвания електронен фиш, поради което при издаването му не са
допуснати процесуални нарушения.
Електорнният фиш е издаден въз основа на извършена проверка с АТСС.
Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи се
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Видно от приложения по делото Протокол
за използване на АТСС № 1085р-3321/14.04.2020 г., процесното АТСС е било
временно разположено на участък от пътя, тоест същото се явява мобилно по смисъла
на § 65 от ДР на ЗДвП. В тази насока съдът счита, че е спазено и изискването на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно за всяко използване
на мобилно АТСС да се попълва протокол съгласно приложението.
Съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение, че при издаване на
електронния фиш е допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото
същият бил издаден в нарушение на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок за
издаването му, а именно една година след установяване на нарушението. Действително
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, приложима и за електронни фишове, доколкото
касателно сроковете за издаване на електронни фишове не е налице изрична
разпоредба в ЗДвП, предвижда, че не се образува административнонаказателно
4
производство ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Доколкото
заснемането на нарушението съвпада с извършването му, то електронният фиш следва
да бъде издаден не по-късно от една година от заснемане на нарушението. В процесния
случай заснемането е осъществено на 09.04.2020 г., а електронният фиш видно от
приложената по делото справка /л. 7/ е издаден на 09.04.2020 г., тоест в рамките на
предвидения едногодишен срок. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя,
доколкото същото не намира опора в закона, че при преценката на срока по чл. 34, ал.
1 от НК следва да се отчита не датата на издаване на електронния фиш, а датата на
връчването му.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е осъществен от
обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
От представените и приобщени по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че на 09.04.2020 г., в 09:21 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ № 9, до
бензиностанция „Шел“, движейки се в посока КПП-1, МПС – лек автомобил Ситроен
Ксара, с регистрационен номер Р5409АМ, собственост на В.Л., е бил управляван със
скорост от 75 км/ч. При определяне на скоростта АНО се е съобразил с разпоредбата на
чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологиче контрол, като от реално измерената скорост е приспаднал допустимата
техническа грешка от 3 км/ч. Нарушението е извършено в населено място по смисъла §
6, т. 49 от ЗДвП, доколкото горепосоченият пътен участък попада в обхвата на
територията на гр. Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в рамките на
населено място за ППС от категорията B, каквото е и процесното, е въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Видно от посоченото е налице превишение на
разрешената скорост от 25 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или лицето, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното от него
нарушение. От приложената по делото снимка /л. 6/ е виден достатъчно ясно
регистрационният номер на процесното МПС, с което е извършено нарушението, като
същият е послужил за процедурата за установяване на собственика на МПС-то. Така от
приложената справка от системата на АИС КАТ е видно, че към 09.04.2020 г.
собственик на лек автомобил Ситроен Ксара, с регистрационен номер Р5409АМ е В.Л..
5
Последният не се е възползвал от възможността, която му дава чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро
от ЗДвП, да посочи, ако е предоставил на друго лице управлението МПС-то по време
на нарушението, поради което и следва да бъде санкциониран с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение.
Наложеното наказание – глоба в размер на 100 лева, е законосъобразно
индивидуализирано, доколкото разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда
фиксиран размер на наказанието „Глоба“ за случаите на превишение на скоростта от 21
до 30 км/ч, а именно 100 лева.
По изложените съображения, с оглед липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при безспорна установеност и доказаност на
процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и
обстоятелства, при които е било извършено, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде потвърден.
По разноските:
Процесуалният представител на АНО е направил искане да му се присъдИ
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът счита, че същото се явява
основателно, поради което съобразно фактическата и правната сложност на делото
жалбоподателят следва да се осъди да заплати на АНО сумата в размер на 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, Серия К № 3513365 за налагане на глоба,
издаден от ОД на МВР-Русе, с който на В. Р. Л. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. Р. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, бул. „Цар
Освободител“ № 135, вх. 2, ет. 2, да заплати на ОД на МВР-Русе сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7