Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 487
Добрич, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Добрич, в съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди двадесет и втора година, І – ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша
докладваното от председателя административно дело № 290/ 2022 г.
Производството по
делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 143, ал. 4 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на „К.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Каварна, ул. Пирин, № 37А,
представлявано от М.К.А., подадена чрез адвокат В.К., ДАК, срещу Заповед № 357з-1307/
11.05.2022 г., на Директора на ОДМВР – Добрич за отказ от възстановяване на идентификационен
номер на товарен автомобил „**** 35.12”, per. № ТХ6099НХ, рама ZCFC35
80105110692, по документи, представени от жалбоподателя.
Жалбоподателят счита
оспорената Заповед за издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Прави оплакване, че с издаването ѝ са нарушени основни
правила на административния процес като законност, съразмерност, истинност и
служебно начало. Според жалбоподателя единствената причина за отказ от
възстановяване на идентификационния номер на автомобила е наличието на корозия
на набития номер на VIN от позиция 8 до позиция
17. Сочи, че така установената корозия административният орган е определил като множество несъответствия,
които съставляват пречка да се направи категоричен и обоснован извод относно
идентификацията на автомобила и неговия оригинален номер рама. Възприема извода
на административния орган за неправилен и необоснован. Изтъква, че решаващият
орган при отказа си се е позовал на Експертна справка № 10/ 29.04.2022 г. от HTJI при ОД на МВР – Добрич, но не е спазил
установените в АПК правила за събиране на доказателства, възприел е едностранно
заключението на експерта, като възразява, че екземпляр от заключението не е
връчван на жалбоподателя, което се явява в нарушение на чл. 51, ал. 4 от АПК. С
оглед на това сочи, че не е дадена възможност и не са обсъдени възраженията на
оспорващия, респ. не му е дадена възможност да представи доказателства, които да бъдат анализирани и
едва тогава да се постанови съответната Заповед. Добавя, че оспореният акт е
издаден в противоречие с материалния закон, след като при огледа на ПС не са
установени следи от манипулация и описва отразеното от огледа. Проследява
хронологията на закупуване и регистрация на автомобила и обръща внимание, че до
отказа се е стигнало, след като за ПС е била наложена ПАМ, състояща се в
прекратяване регистрацията на МПС за определен срок, изтекъл е срокът на тази
мярка и от собственика – жалбоподател е подадено искане за регистрация на
автомобила, при което е установена корозията и впоследствие е постановен
процесният отказ. В тази връзка настоява, че след като от 30.04.2007 г. до
момента единствено той е собственик на процесния автомобил (лично и като
единствен законен представител на дружество), автомобилът е преминал техническа
проверка в МВР на два пъти и не е имал несъответствие по отношение на номерата
на рамата и двигателя, не са установени следи от интервенция върху номера на
рамата и двигателя, логически е невъзможен възприетият от решаващия орган
извод, че не е установено автентичното съдържание на идентификационния номер на
ППС. Прави възражение, че съдържанието на идентификационния номер преди
налагането на ПАМ не може да се различава от съдържанието му след налагането на
ПАМ, защото автомобилът е един и същ, съответно агрегатите му също са едни и
същи - номер на двигател, номер на скоростна кутии, технически характеристики и
параметри, а и автомобилът не се издирва. Иска съдът да отмени оспорения отказ и да върне
преписката на административния орган със задължителни указания да се извърши
възстановяване на идентификационния номер на автомобила. Претендира присъждане
на разноски по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът –
Директорът на ОД на МВР - Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт ***, редовно упълномощен, който оспорва жалбата
и счита, че оспорената Заповед е правилна и законосъобразна. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Добрич, Първи състав, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срок, видно от известие за доставяне (л. 12) вх. номер на
деловодството на административния орган от 23.05.22 г. (л. 3), от легитимирано
лице, срещу акт, годен за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е основателна по следните съображения:
Административното
производство е започнало по молба от „К.” ООД, ЕИК *********, представлявано от
М.К.А., чрез адв. В. К., с вх. № 357000 – 3099/ 04.04.22 г. (л. 21) за
възстановяване на идентификационен номер на товарен автомобил „Ивеко Турбо
Дейли 35.12”, с рег. № ТХ6099НХ, рама № WF ZCFC3580105110692. В молбата е
отразено, че собственикът е подал Заявление с рег. № 210851019997 за
регистрация, възстановяване на регистрация, след прекратена такава поради
извършено административно нарушение при управление на автомобила от негов
работник. По подаденото Заявление получил Заповед № 851з-6/ 28.01.22 г. за
отказ за регистрация на автомобила поради заличаване на част от позициите на
рамата вследствие корозия. С оглед на това, като обръща внимание, че
автомобилът от закупуването му през 2007 г. до момента е бил негова
собственост, като 2009 г. е бил прехвърлен в собственост на управляваното от
него дружество, счита, че не може да има спор по идентифицирането на автомобила
и подава молба за възстановяване на номера на рамата на същия. Като документ
представя част първа от свидетелството за регистрация на МПС.
Извършена е
проверка на МПС от Комисията при ОДМВР – Добрич, за което е изготвен Протокол
от 13.04.22 г., в който под т.9 е процесният автомобил (л. 20). Отразено е, че
са разчетени от първа до седма позиция на набития № VIN; установена е табелка
на преден ляв подкалник с данни за № на рама, съвпадащи по регистрационен
талон, но със следи от демонтаж, в резултат на което е прието, че МПС не
отговаря на изискванията за възстановяване на № на рама съгласно Наредба №
8121з-1/ 2018 г.
Изготвена е
Докладна записка с рег. № 851р - 1919/ 10.05.2022 г. от Началника на сектор „ПП”
при ОД на МВР – Добрич, в която е описано, че:
по повод подадено
на 21.12.21 г. в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич Заявление с вх. №
210851019997 от „К.” ЕООД, ЕИК ********* за регистрация – възстановяване след
прекратена регистрация на товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли 35.12”, с рег. №
ТХ6099НХ, рама № WF ZCFC3580105110692, по документи, е
извършена идентификация на МПС, при което не е установен набит номер на рама.
Автомобилът е пренасочен за оглед към Комисията при ОД на МВР Добрич. След
извършената проверка в областта за нанасяне на VIN е открита напреднала корозия,
като след зачистването ѝ не е разчетен набит номер на рама, установен е
номер на двигател, автентичен, съответстващ по регистрационни документи.
Резултатът от огледа е отразен в Протокол № 51/ 22.12.2021 г.
Изготвена е
Експертна справка № 02/ 06.01.2022 г. от НТЛ при ОД на МВР – Добрич, в която е дадено
заключение, че при извършения оглед на ПС на предвиденото от производителя
място за нанасяне на номер на рама – дясна надлъжна греда в ниша на предно
дясно колело, такъв не е установен; областта е корозирала; след последователно
повърхностно и дълбочинно почистване са се появили позиции от първа до седма,
съвпадащи с отразените в регистрационните документи, като същите са без
преправки и съответстват на фабрично набити; останалите позиции са заличени
вследствие корозия (л. 15). При повторно явяване на ПС пред Комисията и след
запознаване с Експертната справка, от Комисията в Протокол № 2/ 12.01.22 г. е
отбелязано, че се потвърждава становището на Експертна справка № 02/ 06.01.22 г.
– „установената табелка с данни № рама е със следи от демонтаж…”
В
Докладната записка (ДЗ) е счетено, че не може да се установи автентичният номер
на автомобила. Относно занитената табелка е указано, че съдържащите се върху
нея данни не могат да установят също по безспорен начин номера на рамата,
доколкото, самата табелка не е неподвижна и е със следи от демонтаж.
Направено е
позоваване на Експертна справка № 10/ 29.04.22 г. (л. 27) със същото заключение
като предходната, като е отразено, че в нея е посочено и, че е наличен и
фрагмент от наличен ограничителен знак, че върху двигателя номерът е установен
автентичен (както е установено и преди това), че към 09.05.22 г. процесното МПС
не е обявено за издирване. Направена е връзка с приложимата за случая Наредба №
8121з-1/ 02.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на реда
за поставяне на нов идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано
или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна
организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС и е
предложено да бъде издадена от Директора на ОДМВР – Добрич заповед за отказ за
възстановяване на номера на рамата на конкретното ПС.
В резултат
на 11.05.2022 г. е издадена процесната Заповед № 357з-1307 на Директора на ОД
на МВР – Добрич (л. 7), в която е възпроизведен текстът на ДЗ. Като правно
основание за издаване на Заповедта са посочени чл. 143, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 6 от Наредба № 8121з-1/ 02.01.2018 г. на МВР
за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно
превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на
държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за
възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (по -
нататък Наредбата).
От данните
по делото, се установява, че процесният автомобил е закупен от М.К.А. от „Еврокарс”
ООД – Благоевград с договор на 30.04.2007 г. за покупко-продажба на
употребявано МПС (л. 8 - 9). Видно от СРМПС, част I, от 30.10.2009 г.
автомобилът е регистриран на „К.” ЕООД, чийто собственик и управител е М.К.А.
(л. 10), а първоначалната му регистрация е от 1996 г.
По делото е назначена съдебно
- техническа експертиза, заключението (л. 54 – 69) по която е изслушано в
съдебно заседание на 12.12.2022 г. и приобщено към доказателствения материал по
делото. Вещото лице сочи, че от направения оглед на автомобила се установява, е имало
поставен номер чрез щамповане (набиване) от 17 цифрено-буквена комбинация, от
която почти всички символи и знаци след седмия символ (цифрата 8) са заличени
от корозия, като са трудно забележими и не се разчитат. Както и в
административното производство, така и тук вещото лице отбелязва, че на дясната
носеща греда в нишата на предното дясно колело на автомобила е частично
заличена средна част от номера на рамата и напълно заличена и е невидима
комбинацията от цифри и букви след осмия символ, представляващи VIN кода - идентификационния номер (номера на
рамата). Вещото лице потвърждава в съдебно заседание, че комбинацията от
първите седем символа ZCFC358 се разчита ясно, те
са автентични, без следи от механична интервенция и напълно съвпадат с
комбинацията от първите седем символа на VIN кода от документите на автомобила. Вещото лице
обяснява, че вследствие на дългогодишната експлоатация по основите на носещата
част и по купето има много слоеве от боя и антикорозийни покрития от асфалтов
лак и черна боя, които са покривали плътно номера на рамата. Мястото е било
обработено с химически разтворители и почистено с пясъкоструен апарат, боята и
лаковото покритие са свалени, но с тях при премахването на корозията на мястото
на номера след осмия символ са останали само фини драскотини и трудно различими
фрагменти от цифри. При така установеното прави извод, че няма наличие на
насилствена интервенция по рамата на автомобила в зоната на инвентарния VIN номер.
Според вещото лице невъзможността
от разчитане на идентификационния номер (номера на рамата) на автомобила се
дължи на факта, че същият е производство от 1996 г. и е въведен в експлоатация от
12.09.1996 г., което е отразено в СРМПС, налично по делото. Вещото лице
продължава, че към настоящия момент ПС е на 26 години експлоатация, при което лошото
време, водата, снегът, солта и други химикали по пътищата са довели до силна
корозия на части от купето, които са били изложени на тези влияния, като такова
е и мястото, където е бил набит (щампован ) заводският номер на рама, а именно
на дясната греда в нишата на предно дясно колело – място, където се събира кал,
сняг и други нечистотии по време на движение вследствие въртенето на колелата. Вещото
лице сочи, че на това място липсват
следи от рязане, заваряване, шлайфане, триене, набиване и др. механични
интервенции по купето освен почистването с пясъкоструен апарат.
Вещото
лице заявява, че номерът на рамата (VIN) на превозното средство е набит в предната част на дясната носеща греда в
нишата на предно дясно колело, на точното място, където производителят „Iveco” поставя този номер. Същевременно добавя, че на
преден ляв подкалник (видимо след отваряне на предния капак ) е поставена с
изтеглящи нитове заводска идентификационната табела (метална пластина) с
изписана 17 цифрено-буквена комбинация за номера на рамата - ZCFC3580105110692. Уточнява, че по самия номер няма
наранявания или други механични въздействия, но са налице следи от премахване
на нитовете или следи от пробиване и разкъсване на горния десен ъгъл на
пластината в зоната на горния десен нит. Всичките четири нита са били
демонтирани и табелата е закрепена отново на новопоставения със заварки
подкалник. Подчертава, че на намерената монтирана на автомобила инвентарна
табела са изписани:
Завод производител – VIN код ZCFC3580105110692; допустима максимална маса на автомобила; максимално
натоварване на преден мост; максимално натоварване на заден мост; заводски код
на модела 35Е12; колесната база на
автомобила от 3500 мм; двигател, тип и мощност 90 kw
Iveco.
Според вещото лице,
понеже автомобилът е произведен преди 2000 г., на кожуха на съединителя и на
корпуса на предавателната кутия не са намерени серийни номера, те са заменяеми
ремонтни части и за тях не се изисква отчитане и регистриране на сериен номер
при ремонт или при подмяна с друг агрегат. След 2000 г. произвежданите основни
агрегати, като предавателна кутия, кожух на съединителя, силоотводна
(раздатъчна) кутия и диференциал поради голямото различие на модели и
модификации на произвежданите превозни средства на същите тези основни агрегати
се поставят номенклатурни (серийни) номера.
При експертното
изследване на процесния автомобил вещото лице е открило автентична заводска
табела с изписани партида и сериен номер на производителя на превозното
средство, като сочи, че в двигателния отсек в близост до десния подкалник (вътрешна
стена) е налице самозалепящ се стикер с изписани партида и сериен номер на
превозното средство, като върху тази табела (пластина) няма следи от механична
интервенция и същата не е разлепяна (л. 61).
Вещото
лице е извършило и справка от интернет платформата за автомобил „****“ относно
местата, на които се поставя VIN и е установило, като е подкрепило установеното
и със снимки към заключението си, че номерът се поставя на дясна носеща греда в
нишата на предно дясно колело; на преден ляв подкалник с изтеглящи нитове
заводска идентификационната табела, а след 2007 г. и самозалепящ се стикер на
носещата колона на лявата врата на стикера с изписан идентификационен номер на
автомобила. Проверката на вещото лице изключи необходимостта от изчакване на
писмен отговор от дистрибутора на същите автомобили за България.
В
съдебно заседание вещото лице обяснява, че автомобилът е изключително много
експлоатиран, във фирмата са се мъчили да правят заварки на вътрешния
подкалник, заради което се е наложило да свалят регистрационната табела и това
е причината според него за отказа.
По делото е разпитан
като свидетел М.Р.Б., управител на фирма, с която работи жалбоподателят. Св. Б. споделя, че е намерил въпросния камион
по интернет от Благоевград. Купен бил от жалбоподателя, регистриран в КАТ,
първо бил купен на името на собственика на ЕООД, а след това бил пререгистриран
на дружеството. Разказва, че бил ударен подкалникът, където е рамата, наложило
се да се смени подкалникът и било сложено „същото нещо” на новия подкалник, но
го заварили, не ставало да се сложи с винтове.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, но
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Отказът е
издаден на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 6 от Наредбата.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на
идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на
вътрешните работи, а съгласно чл. 6 от Наредбата не подлежи на възстановяване идентификационен
номер (ИН) на ППС, чието автентично съдържание не е установено. Невъзможността
да се установи оригиналният (автентичен) номер на ППС е законово основание за
отказ, но тази невъзможност се установява по реда и при условията на чл. 7-8 от
Наредбата, където е разписано, че случаите, при които ИН на ППС подлежат на
възстановяване, се разглеждат от нарочно определена за целта комисия, която
сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с
тези, нанесени върху ППС; извършва външно заснемане на ППС и идентификационния
номер на рамата със следи от въздействие; проверява други технически параметри,
имащи значение за идентификацията на ППС; извършва проверки в информационните
фондове на МВР за издирвани ППС. За резултатите от проверката комисията издава
протокол, в който се прави кратко описание на ППС, състоянието на ИН, извършените
от комисията действия и приложените документи. В този смисъл назначената
комисия има компетентността да извършва всички правно - технически действия по установяване
на ИН на ППС и да съставя протокол за възстановяването му или за
невъзстановяването му в зависимост от направените фактически констатации, в
резултат на което директорът на ОД на МВР постановява съответния
административен акт.
От данните
по делото е видно, че в случая подобни действия не са извършвани. От
представените в преписката доказателства се установява, че административният
орган се е позовал на факти и доказателства, установени и събрани в
производството по регистрация на автомобила, а това е друго административно
производство. Действително по повод на молбата от 04.04.22 г. процесното ПС е
представено повторно пред Комисията по МПС при ОД на МВР - Добрич, но тя не е
извършила нито едно от предвидените в чл. 8 от Наредбата технически действия.
Видно от ДЗ, с която се предлага постановяване на отказ за възстановяване,
изцяло е налице позоваване на предходното производство. В Експертната справка
от 29.04.22 г. е преповторено това, което в ДЗ е отразено от предходната
справка, т.е. формално е потвърдено становището в Експертната справка,
съставена в предходното производство.
Няма данни
да е връчван на жалбоподателя нито Протоколът на Комисията, нито Експертната
справка от това производство, за да вземе становище по тях, да направи своите
възражения, искания по доказателствата, което се явява в нарушение на чл. 54,
ал. 1, във връзка с чл. 35 от АПК и в резултат е довело до нарушаване правата
на адресата на Заповедта, а по разбирането на настоящия състав, предвид фактите
и обстоятелствата, установени по делото, в противоречие с материалния закон,
който задължава органа при наличие на възможност за установяване на
идентификационния номер (ИН) да подходи към неговото възстановяване. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, което се подкрепя от станалите
доказателства по делото и не е оспорено то страните. Вещото лице сочи, че по
самата табелка интервенция няма, а ИН на ПС е видим и четим на тази табелка.
Самото разнитване на същата не е достатъчно основание да се приеме, че не
следва да бъде възстановен номерът. Налице е и пластина, стикер, за който
вещото лице сочи, че не е няма следи от разлепване, а върху него е налице
номерът на рамата по документи. Съпоставяйки писмените доказателства, със
заключението на вещото лице и разпитът на свидетеля, се установяват еднопосочни
изводи и те са, че в случая е ясно кое е ПС, с какъв ИН е, на какво се дължат
проблемите по идентификацията. Няма спор, че промяна в собствеността на ПС от
2009 г. до настоящия момент няма. Не се оспорва от ответника, че необходимостта
от регистрация е след налагане на ПАМ и изтичане на срока на ограничение по
нея.
Всички тези
факти и обстоятелства не са взети предвид от административния орган и не са
съобразени при произнасянето по молбата за възстановяване на ИН. Административният
орган се е задоволил с изготвената от Началника на сектор „ПП” при ОДМВР -
Добрич ДЗ, която в по-голямата си част преразказва приключилата процедура по
отказ за регистрация и е издал оспорената Заповед, без да бъдат извършени
конкретни, задълбочени и съответни на изискванията мероприятия и действия по
Наредбата, съответно да бъде запознат жалбоподателят с извършеното при проверката,
а е подходено формално, разчитайки на установеното при отказа за регистрация.
Вярно е, че в процедурата по регистрация е проведена проверка за идентификационния
номер, но нейната цел е да установи дали не е налице някое от обстоятелствата
по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, а не дали е възможно да се установи автентичното
съдържание на номера на рамата, което изисква извършването на допълнителни
правно - технически действия и проверки. Неизвършването на тези действия и
проверки се равнява на липса на проведена процедура по подадената молба, което
е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспорения
административен акт.
С оглед
горното обжалваната Заповед следва да бъде отменена, а преписката, да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на реда и
условията на Наредбата и императивните изисквания на АПК за провеждане на административно
производство. Едва след изпълнение на тези указания Директорът на ОД на МВР –
Добрич следва да издаде своя акт, като при постановяването му може да събира
нови доказателства или да съобрази факти, които не са взети предвид при
издаването на обжалваната Заповед.
При този
изход от спора и своевременно стореното от жалбоподателя искане на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за платена държавна такса,
500 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 345 лв. за платено
възнаграждение за вещо лице или общо сумата от 855 лв.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „К.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Каварна, ул. Пирин, № 37А,
представлявано от М.К.А., Заповед № 357з-1307/ 11.05.2022 г. на Директора на
ОДМВР – Добрич за отказ от възстановяване на идентификационен номер на товарен
автомобил „**** 35.12”, per. № ТХ6099НХ, рама ZCFC3580105110692,
по документи, представени от жалбоподателя.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Директора на ОД на МВР - Добрич за ново произнасяне по молба
рег. № 357000 - 3099/ 04.04.2022 г. на „К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Каварна, ул. Пирин, № 37А, представлявано от М.К.А., при спазване на дадените в
мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областта
дирекция на МВР – Добрич да заплати на „К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Каварна, ул. Пирин, № 37А, представлявано от М.К.А., сумата от 855 лв.
(осемстотин петдесет и пет лева), направени съдебни разноски за първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: