Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Ирена Апостолова
разгледа гр.д. № 17273 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от С.И.Х. против ЗК
„Л.И.“ АД гр.София осъдителен иск за сумата 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от
24.05.2017г. до изплащането.
В исковата молба се излага, че на 29.07.2016г. в гр.София
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Мицубиши Лансер с ДК № ********,
управляван от Б.Ц., при движение на заден ход в нарушение на правилата за
движение блъснал ищцата, в този момент пешеходец. От произшествието получила
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горното рамо на срамната
кост в дясно и мекотъканни наранявания. Непосредствено след инцидента постъпила
в болнично заведение с извършване на открито наместване на фрактурата, а след
изписването продължила лечението в домашни условия с проведена впоследствие
рехабилитационна терапия, както и медикаментозно лечение и кинезитерапия. В
периода на лечение и възстановяване ищцата изпитвала физически болки и
страдания, битов дискомфорт поради
затруднения в придвижването, обслужването и осъществяването на обичайни дейности
от ежедневието, наложило ползването на чужда помощ. Понастоящем не е
възстановена напълно, тъй като обемът на движенията на долните крайници не е
напълно възстановен и се появили неврологични оплаквания. В емоционален план изпитвала
отчаяние, тревога, чувство за непълноценност и несигурност. По предявената
извънсъдебна претенция ответникът определил обезщетение за неимуществени вреди,
което счита за занижено и несъответстващо на действително претърпените. Поради
това с исковата молба претендира сумата от 40 000лв., ведно със законна
лихва и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска с възражението да е заплатил
преди подаване на исковата молба на ищцата обезщетение от 15 000лв. за
неимуществени вреди и 962.57лв. обезщетение за имуществени вреди. Счита платения
размер за неимуществени вреди за съответен на търпените болки и страдания и
справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД. Противопоставя възражение за съпричиняване
с твърдението ищцата да се е движила по пътното платно в нарушение на
установените в ЗДв.П правила. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото намира следното:
Като безспорни по делото с
доклада по чл.146 ГПК са отделени следните обстоятелства: сключена и действаща към деня на събитието
застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача Б.П.Ц. на л.а.Мицубиши Лансер с ДК № ********, страна по която е ответникът; настъпилото на 29.07.2016г. в гр.София,
бул.Стефан Стамболов, пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът блъснал ищцата-пешеходец; извънсъдебна претенция от ищцата до ответника за плащане на обезщетение за причинените вреди, представляващо положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, както и плащане от последния на
обезщетение за неимуществени
вреди от 15 000лв.
Във връзка с настъпилото ПТП е налице
влязла в сила присъда по НОХД № 20387/2016г. на СРС, 11 състав, с която водачът
на автомобила Б.П.Ц.
е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2
вр. чл.342, ал.1 НК. На основание
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Доколкото същото покрива признаците на чл.45 ЗЗД следва
да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил спрямо ищцата
непозволено увреждане.
Спорът между страните е по
отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и дали
с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредите с оглед
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП не са спорни. На посочените дата и място л.а.Мицубиши
Лансер бил паркиран на бул.Стефан Стамболов пред № 27 с предна част към
тротоара. На същото място в близост спрял таксиметров автомобил, от който
слязла ищцата и се насочила към тротоара, като се придвижвала с помощно
средство /според мотивите към присъдата с патерици, а според показанията на св.Х.
с бастун/. В момента, в който се намирала непосредствено зад л.а.Мицубиши
Лансер, водачът му предприел маневра на заден ход, но без да има достатъчно
видимост и без да е осигурил лице, което да го насочва. При движението назад
автомобилът блъснал ищцата, тя паднала и получила наранявания.
Според заключението на вещото
лице в областта на автотехниката водачът е имал обективната възможност чрез
вътрешното и външни огледала да забележи движещата се зад автомобила пешеходка,
съответно придвижването му назад е станало за 1-1.5s до удара, а ищцата се е придвижвала трудно, поради което обективно не е
могла да реагира за предотвратяване на удара.
Тези обстоятелства дават
основание на съда да приеме, че ищцата не е нарушила правилата на ЗДв.П касаещи
пешеходците и с поведението си не е допринесла за настъпване на вредните
последици. Непосредствено след като е слязла от таксито се насочила към
тротоара минавайки зад автомобила, който в този момент е бил спрян. Не е била в
състояние да възприеме своевременно привеждането му в движение на заден ход,
съответно да реагира предвид възрастта й /78г./ и обстоятелството, че се
придвижвала с помощно средство. Предвид това възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
От събраните по
делото доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от
произшествието ищцата получила закрито счупване на горното рамо на дясната
срамна кост на таза, довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично
заведение с извършено наместване на счупената тазова кост и поставена на строг
постелен режим. След изписването в периода 20.08.-27.08.2016г. провела
рехабилитация в МБРРЛ „Сердика“ гр.София по раздвижване и самостоятелно
придвижване с патерици. През м.11.2017г. по повод болки в зоната на 5-поясен
прешлен и 1-ви сакрален прешлен на гръбначния стълб и изтръпване на долните
крайници провела медицинско изследване в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ София с
установени данни за двустранна преднокоренчова увреда на посочените прешлени, с най-вероятно
вторична периферно-стволова увреда на двата перониални нерва от средна степен и
от типа на аксонна дегенерация. Според вещото лице тези неврологични увреди се
дължат на настъпили дегенеративни артрозни промени в телата на прешлените, а не
на полученото от ПТП телесно увреждане. Фрактурата на дясната срамна кост
зараснала за срок до 35-40 дни, съответно с рехабилитацията общия оздравителен
период продължил до 2 месеца. В този период изпитвала болки и страдания,
най-интензивни в първите две-три седмици след инцидента и по време на
проведената рехабилитация с постепенното им намаляване и остатъчни спорадични
болки в областта на таза при обща преумора и внезапна промяна във времето.
Вещото лице сочи, че към момента счупването е зараснало напълно. Липсват данни
за усложнения или негативни последици. Има затруднения в придвижването, но то
се дължи на дегенеративните промени в поясния отдел на гръбначния стълб. В
съдебно заседание пояснява, че ищцата няма тромбофлебит, а флеботромбоза без
възпалителен характер, но с уплътненост на вената в бедрената част на десния
крак, поради която този крак е по-обемист и по-болезнен и това е причината да
се придвижва с помощни средства, което е правила и преди инцидента.
Според показанията
на разпитания свидетел С.Х. при престоя си в болничните заведения ищцата била
на легло и напълно неподвижна, в което състояние била и известно време след
изписването. Постепенно започнала да се изправя в седнало положение, а
впоследствие да се придвижва с патерици и инвалидна количка. Престанала да
излиза от вкъщи и в преобладаващото време лежи. Свидетелят сочи, че преди
инцидента била весела и жизнена, но след това се променила-настъпил срив
физически и духовно. Била меланхолична, говорела за смърт от последствията от
катастрофата, изпускала се, не чувала, със засегнат център на равновесието,
изпитва болки в ръцете и не може да ги вдига нагоре, изпитва болки в краката и
болки в кръста. Емоционалното й състояние било силно повлияно от получената
тромбоза, поради което била хоспитализирана с прием на лекарства за разреждане
на кръвта и предстоящо ново такова по същата причина.
Тези доказателства
установяват по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, в
причинна връзка с произшествието. При определяне техния размер съдът съобрази
възрастта на ищцата /78г. към ПТП/, вида и тежестта на полученото травматично
увреждане; лечебния и възстановителен период общо около 2 месеца, в който е
търпяла болки и страдания и тяхната интензивност, негативно отражение и в
емоционален план. Поради естеството на увредата е била известен период напълно
неподвижна, което е затруднило нормалния й начин на живот и необходимостта да
бъде обгрижвана от другиго. Следва да се отчете пълното зарастване на
фрактурата, без усложнения и негативни последици в тази част от тялото, но с
проява на спорадични болки при обща преумора и промяна във времето, които
отзвучават след прием на аналгетици, но създаващи неудобства и личен
дискомфорт.
Неврологичните
проблеми в гръбначния стълб и полученото заболяване в десния крак /флеботромбоза/,
които също са причинили болки и страдания, не се намират в причинна връзка с
произшествието, поради което не следва да се отчитат като фактор за размера на
обезщетението.
Въз основа горното
съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 20 000лв.,
съответстващ на действително претърпените неимуществени вреди. При отчитане
извършеното плащане от ответника по извънсъдебната претенция от 15 000лв.
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи за сумата
5000лв.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава от получаване извънсъдебната претенция на ищцата-23.02.2017г. С
исковата молба се претендира законна лихва от по-късна дата-24.05.2017г. и в
съответствие с диспозитивното начало
следва да се присъди от този момент до окончателното изплащане.
Ищцата е освободена
от заплащането на държавна такса и разноски в производството по чл.83, ал.1,
т.4 ГПК. Представлявана е от адвокат въз основа представено писмено пълномощно
/стр.21/, но не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да
е видно дали и в какъв размер е уговорено адвокатско възнаграждение, респ. дали
процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38, ал.1 ГПК.
Предвид това в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски по чл.78,
ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска.
Ответникът е
направил разноски за вещи лица от 250лв. и е представляван от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът определя на 100лв. или общо 250лв. На основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски от 218.75лв.
пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска от 200лв. и 31.25лв. платено от
бюджетните средства на съда възнаграждение на вещи лица или общо сумата
231.25лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило
на 29.07.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а.Мицубиши Лансер
с ДК № ********, ведно със законната лихва от 24.05.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 40 000лв.
ОСЪЖДА С.И.Х.,
ЕГН **********, от гр.София да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр.София
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 218.75лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 231.25лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: