№ 879
гр. Перник, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104983 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Трохарова, срещу Й. Н. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 488,11 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 127,34 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г. върху месечните
плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед №
260647/11.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 01065/2021 г. на РС –
Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и
лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото
1
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
П., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните. Оспорва да е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност.
Възразява за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 01065 по описа за 2021 г. на РС – Перник е видно, че по
заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 260647/11.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й. Н. ИЛ., ЕГН **********1, за
сумата 488,11 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 127,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г.
до 16.02.2021 г., както и за сторените разноски за производството.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са
събрани данни от връчителя, че лицето не живее на регистрирания постоянен адрес.
Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта
са връчени на заявителя на 23.08.2022 г., който е депозирал исковата молба на 15.09.2021 г.
Представено е извлечение от сметка за абонат Й. Н. ИЛ. за периода 05/2018 – 04/2020 и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
От нотариален акт № 63, т. I, рег. № 789, дело № 52 от 2012 г. се установява, че на
27.03.2012 г. Й. Н. ИЛ. е продал на К.Г.М. следния недвижим имот, а именно: апартамент №
5, находящ се в *****, в жилищна сграда *****, върху който е запазил вещно право на
ползване до края на живота си.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия от
момента на сключване на Договор № 221/24.09.2001 г. за услугата „дялово разпределение на
толинната енергия“ между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД-гр. София.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма „Техем сървисиз“ ЕООД-гр.
София, е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на
2
топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с
фирма „Директ“ ЕООД-гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че
уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е
извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е
констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното
количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.,
тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на
топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за потреблението на
топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период
цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период за имота съответства на посочената в исковата молба
сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК при данни, че длъжникът
не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
3
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
С доклада по делото е обявено, че на съда е служебно известно, че общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в един местен и един централен ежедневник. С оглед
изложеното, съдът приема, че същите са разгласени по предвидения в закона ред и влезли в
сила.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че на 27.03.2012 г. ответникът е прехвърлил собствеността върху имота, като е
запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху същия.
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването му. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят
следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота, което е оправдано от
гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да
владее и ползва вещта си. Поради това вещният ползвателят следва да заплаща стойността
на ползваната топлоенергия в имота.
По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото
дружество и ответника в качеството на носител на вещно право на позлване върху
процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че
стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на сумата
488,11 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу
ответника за главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
4
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че
обезщетението за забава е в размер на 127,34 лв., считано от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу
ответника за лихва за забава е предявения размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за най-стария
отчетен период - месец 05/2018 г., е настъпила на 01.07.2018 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 05.03.2021 г.,
с което давността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
5
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. От представените доказателства се установява, че ищецът
е сторил разноски за заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. 75,00 лв., а в исковото производство
разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 250,00 лв. – депозит за експертиза, и 150,00 лв. – депозит за особен
представител на ответника, т.е. 525,00 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. Н. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ сумата 488,11 лв. /четиристотин
осемдесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 127,34 лв. /сто двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г. върху месечните
плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед №
260647/11.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 01065/2021 г. на РС –
Перник.
ОСЪЖДА Й. Н. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство, и сумата 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/
– разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 1065 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7