Решение по дело №505/2025 на Административен съд - Плевен

С Решение № 29/07.05.2025 г., постановено по АНД №37/2025 г. по описа на Районен съд Л. е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-0293-000649 от 26.11.2024 г., издадено от Началник група РУ Л. към ОДМВР Плевен, с което на К. К. Г. от гр.Л., обл.Плевен, [улица], вх.Б, ет.4, ап.11, [ЕГН], на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от К. Г., чрез адв. Р. Р. от ПлАК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като в АУАН не са вписани свидетелите на нарушението, а посоченият свидетел е само свидетел на съставяне на акта.

Моли да се отмени решението и да се отмени НП.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Началник група Районно управление – Л. при ОДМВР – Плевен – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че решението е правилно и законосъобразно и предлага решението да се потвърди.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на К. К. Г. от гр.Л., обл.Плевен, [улица], вх.Б, ет.4, ап.11, [ЕГН], за това, че на 05.10.2024 г. в 22,33 часа в град Левски, на ул. К. и М., управлява лек автомобил Мерцедес спринтер, с рег.№ [рег. номер], без светеща предна лява къса светлина.

С това деяние касаторът виновно е нарушил чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушението е санкционирано първоначално с фиш, но след като нарушителят е оспорил фиша с писмено възражение, поради което е съставен АУАН и издадено НП, с което нарушителят е санкциониран по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП с глоба от 50 лв.

Районният съд е събрал писмени доказателства, разпитани са свидетели. Съдът е събрал всички относими доказателства за разкриване на обективната истина по делото.

От анализа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът на посочената в АУАН и НП дата и час е управлявал процесния лек автомобил, който е имал незначителна техническа неизправност – несветеща предна лява къса светлина. Това е възприето непосредствено от свидетелите Д. Д. и Д. Г., които са извършили проверката. Показанията на свидетеля К. Г. не са относими към спора, тъй като той излага пред съда възприятията си за това, че при заминаването на МПС с водач К. Г. отзад на МПС всичко е светело (лист 37 от първоинстанционното дело), а санкцията е наложена за това, че не е работела една от предните светлини на МПС, а не задна такава. За нарушението първоначално е съставен фиш, тъй като неизправността е квалифицирана като незначителна съгласно т.4.1.1, буква „а“ от Приложение № 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. След възражение от лицето е съставен АУАН и е издадено НП, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Извършеното нарушение е възприето непосредствено от очевидци, които са служители на ОДМВР – Плевен, РУ – Левски. Показанията им са кредитирани от съда. Касационната инстанция също ги оценява като непротиворечиви, безпристрастни и ясни.

Първоинстанционният съд е извършил всички необходими процесуални действия за събиране на относимите доказателства за изясняване на спора. Изложил е подробни мотиви, които настоящата касационна инстанция споделя и препраща към тях на осн. чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, изр.последно от АПК.

Касационният състав счита, че възраженията на касатора за допуснато нарушение поради непосочване на очевидците като свидетели в АУАН, а посочване на лице, което е само свидетел на съставянето на АУАН, са неоснователни. ЗАНН предоставя възможност на актосъставителя да посочи в акта свидетел – очевидец на нарушението, или свидетел на съставянето на акта.

Анализът на нормите на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели - очевидци на нарушението или такива, присъствали при установяване на нарушението. Освен това съставянето на АУАН само в присъствието на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като попада в обхвата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

По делото е безспорно доказано, че касаторът, като водач на МПС, е извършил описаното в АУАН и в издаденото НП нарушение. Административно-наказващият орган е дал правилна правна квалификация и е наложил съответна на разпоредбата на закона санкция в предвиден от закона размер.

АУАН и НП са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Издаденото НП е законосъобразно и правилно. Същото съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона и при издаването му е спазен процесуалният ред.

От първо-инстанционния съд са събрани всички относими писмени и гласни доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, РС Левски е достигнал до единствения възможен правен извод, че касаторът е извършил описаното в АУАН и НП нарушение и на същия законосъобразно и правилно, в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е наложено административно наказание в предвидените от закона вид и размер. Касационният състав споделя изцяло изложените от РС Левски в обжалваното решение мотиви и изводи.

С оглед изложеното, касационният състав намира, че касационната жалба е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 29/07.05.2025 г., постановено по АНД №37/2025 г. по описа на Районен съд Левски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.