№ 54
гр. В., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20241320201639 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. И. Д. от
гр.В., ж.к „Г.Б.“ 8, вх.А, ет.2, ап.4 и адрес за призоваване гр.В., Северна
промишлена зона, „С.“- АД- клон В., с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 24 – 1786 – 000628/ 19.06.2024г. на Началник РУ-В. в
ОДМВР В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , като на основание Наредба № I з -
2539/17.12.2012г. на МВР на жалбоподателя са отнети 10 точки.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Поддържа в жалбата си, че направените констатации от страна на
административнонаказващия орган не отговарят на фактическата обстановка.
Релевират се съображения относно липсата на субективен елемент при
извършване на вмененото нарушение. Твърди се още, че АВО не бил
съобразил поведението си с чл. 52, ал.4 ЗАНН, като не било извършена
преценка на събраните по преписката доказателства. Развива се и теза според
която, така извършеното деяние следвало да бъде преценено като „маловажен
случай“. Иска се от съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Процесуален представител на ответната страна не се явя в съдебно
заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното:
На 12.05.2024г. около 21.10ч. в гр.В., на бул. „Панония“ служители на
РУ-В. извършили проверка на л.а. „Ф.П.“ с рег.№ ВН ****АА, управляван от
жалб. Д.. Било установено, че регистрацията на въпросното МПС била
1
служебно прекратена на 02.10.2023г. В тази вр. свид. Е. А. възприел извод за
извършено административно нарушение и съставил АУАН срещу жалб. Д.,
който му бил връчен срещу подпис и без възражения.
Във вр. със случая било образувано и ДП № 1555/2024г. по описа на РУ-
В. за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, като наблюдаващия
прокурор при РП-В. приел , че случаят е маловажен, прекратил
производството и изпратил преписката с мнение за налагане на
административно наказание на жалбоподателя.
В последствие било издадено и процесното НП във връзка с констатираното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложена „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като на основание Наредба № I з -2539/17.12.2012г. на МВР на
жалбоподателя са отнети 10 точки.
Така изложената по-горе фактическа обстановка Съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, както и от показанията на свид. А.
дадени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, като ги намери за безпротиворечиви, логически-обосновани и не на
последно място относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДвП, за което е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник РУ В. в ОДМВР В., оправомощен със Заповед № 8121з -
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. С оглед на това съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
2
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци
са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Предвид горното и от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 12.05.2024г. в гр.В., обл.В.ска жалбоподателят Д. е
управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е осъществено с
предприемане на действие по управление на моторно превозно средство – л.а.
„Ф.П.“ с рег.№ ВН ****АА, който е бил дерегистриран от страна на
контролните органи и който не е следвало да се движи по пътищата отворени
за обществено ползване.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от
жалбоподателя.
Според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя
нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28
ЗАНН според който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства би могло да представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение
е на формално извършване и ангажирането на наказателна отговорност на
жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и да било вредни
последици, като същевременно не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от нарушенията от този вид. В конкретния случай с
управляването на нерегистриран по предвидения ред мотоциклет е засегната
държавната политика по регистрация на МПС и осъществявания контрол
върху същите, представляващ и част от превенцията за извършване на
престъпления и административни нарушения. Ето защо в конкретния случай
Съдът намира тезата на жалбоподателя за несъстоятелна.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е
3
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и
законосъобразно е ангажирана административно -наказателна му отговорност
и са му наложени кумулативно предвидените в закона административни
наказания. И двете наказания са определени в минимално установения от
законодателя размер, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2
ЗАНН критерии, като същите съответстват на характера на извършеното
нарушение и биха постигнали, визираните в чл. 12 от ЗАНН цели.
С оглед изложеното, в случая не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. поради и което
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24 – 1786 – 000628/ 19.06.2024г. на Началника
на РУ-В. в ОДМВР В., с което на жалбоподателя Д. И. Д. от гр.В., ж.к „Г.Б.“ 8,
вх.А, ет.2, ап.4 и адрес за призоваване гр.В., Северна промишлена зона, „С.“-
АД- клон В. е наложено административно наказание на основание чл. 175,
ал.3, пр. 1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП , като на основание Наредба № I з -2539/17.12.2012г. на МВР на
жалбоподателя са отнети 10 точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен
съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4