Р Е Ш Е Н И
Е №93
17.01.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Славка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7441/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.В.Ч., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 1204 от 30.08.2018 г., издадено от ***. З.И.В.– ***„Транспорт“
в Община Пловдив, с което на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив (приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г.; изм. и
доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
4б от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП).
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП), като се прави
искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
заедно с адв. Р.Д., като поддържа да е спрял автомобила си на ул. „Бетовен“ в
гр. Пловдив, за да придружи майка си, която имала затруднено предвижване, до
дома си, разположен на около 15-20 метра от мястото, където се е намирал
автомобилът му. При условията на евентуалност – ако съдът приеме жалбоподателят
да е извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение, поддържа
да е налице хипотеза на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. С писмено становище, постъпило с вх. №
77756/14.12.2018 г., поддържа жалбата да е подадена след седемдневния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което да е недопустима. При условията на
евентуалност взема становище жалбата да е неоснователна, а наказателното
постановление да е законосъобразно и правилно, поради което моли то да бъде
потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.В.Ч., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.11.2018
г., установено от разписка за връчване на НП № 1204/30.08.2018 г. (лист 21 от
делото), а жалбата е подадена първо чрез ОД на МВР – Пловдив на 09.11.2018 г. и
оттам препратена към административнонаказващия орган (АНО), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 31.05.2018 г. около 09:15 часа в гр. Пловдив, на
ул. „Бетовен“ срещу № *** жалбоподателят С.В.Ч. паркирал лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ***от лявата страна на улицата. Улица „Бетовен“ била с
еднопосочно движение. На същата дата св. Д.Н.Я. – *** към сектор „Общинска
полиция“, извършил проверка на посочената улица, при която установил паркирания
от жалбоподателя автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***от лявата страна на път с
еднопосочно движение. Водачът не бил в автомобила, нито имало друго присъстващо
лице затова св. Я. наложил глоба с фиш № **********/31.05.2018 г. в размер на
20 лева в отсъствието на водача. Срещу така съставения фиш жалбоподателят Ч.
подал жалба пред Районен съд – Пловдив, по която било образувано АНД № 3786/2018
г. по описа на съда. С разпореждане № 12635 от 21.06.2018 г. жалбата била
оставена без разглеждане, а производството по делото било прекратено. След
влизане в сила на разпореждането материалите по преписката били върнати на
Общинска полиция – Пловдив за довършване на административнонаказателното
производство.
На 31.07.2018 г. св. Я. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 037316 против жалбоподателя С.В.Ч.,
на когото бил връчен препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Д.Н.Я. се установява, че при
извършената проверка е установил автомобил, паркиран от лявата страна на ул.
„Бетовен“ в гр. Пловдив, както и че към месец май 2018 г. движението по тази
улица е било организирано като еднопосочно. Изяснява се и че в автомобила е
нямало никого, като свидетелят на място е съставил глоба с фиш в отсъствието на
водача. Свидетелят Я. посочва още, че собственикът на автомобила е установен от
служебно извършена справка по регистрационния номер на превозното средство.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания актосъставител, в тях той
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.
Показанията му се подкрепят и от събраните и проверени по делото писмени
доказателства. Не се установяват и основания, по които да се приеме, че
свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
От схема на организацията на движението на ул.
„Бетовен“ в гр. Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че движението по
улица „Бетовен“ е било организирано като еднопосочно, както и че това е
сигнализирано с пътен знак Д4.
От справка за МПС с рег. № ***се изяснява, че същото
представлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с горепосочения
регистрационен номер, както и че е собственост на жалбоподателя С.В.Ч..
От Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на кмета на Община
Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя представлява
Заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението да са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и издаването на НП. Същото е изцяло голословно, като са използвани общи
изрази, които биха могли да послужат като възражение срещу всяко едно
наказателно постановление. Не става ясно кой задължителен реквизит се твърди да
не е посочен и дори дали се отнася за реквизит на акта или на наказателното
постановление. При служебно дължимата проверка обаче съдът намира, че не е
допуснато нарушение на чл. 42 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, двата административни
акта съдържат всички задължителни реквизити на съдържанието си, като
актосъставителят е изчерпал фактическите си твърдения, а АНО фактическите си
изводи и по този начин всеки правен признак от състава на процесното нарушение
е бил запълнен с твърдение за конкретен факт, индивидуализиран по време, място
и начин на извършване. По тези съображения съдът намери възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по
делото доказателствени материали се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят Ч. е осъществил от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл. 4б от НРСППППСТГП.
По делото безспорно са установени датата и мястото на
извършване на деянието – на 31.05.2018 г., около 09:15 часа в гр. Пловдив, на
ул. „Бетовен“ срещу № **, както и авторството му от страна на жалбоподателя.
Тези обстоятелства, че именно жалбоподателят Ч. е спрял лекия си автомобил
марка „Фолксваген“ с рег. № ***на описаните в НП време и място, не само не се
оспорват от Ч., но дори се признават от него в обясненията му. Установяват се и
от показанията на св. Я., кредитирани от съда, който заяви, че поддържа
констатациите си по съставения АУАН. На следващо място от обективна страна се
доказа и че към момента на деянието движението по улица „Бетовен“ в гр. Пловдив
е било еднопосочно. Този извод се прави от постъпилата по делото схема за
организация на движението по ул. „Бетовен“, анализирана съвместно с показанията
на свидетеля-очевидец Я.. От схемата се изяснява фактът, че движението по
посочената улица е организирано като еднопосочно. В тази връзка основателно в
писмото с вх. № 75931/10.12.2018 г. (лист 9 от делото) се посочва, че това
обстоятелство е било надлежно сигнализирано на водачите на ППС с поставянето на
пътен знак Д4. Съгласно чл. 54, ал. 5 от Правилник за прилагане на Закона за
движението по пътищата пътен знак Д4 има наименование „еднопосочно движение
след знака“. От показанията на св. Я. пък се установи, че и към датата на
процесното деяние движението по ул. „Бетовен“ в гр. Пловдив също е било организирано
като еднопосочно. Следователно при паркиране и престой на интересуващата делото
улица са намирали приложение правилата на чл. 4б от НРСППППСТГП, който
предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства. Тъй като процесният случай попада в
хипотезата на път с еднопосочно движение, при което превозното средство е било
спряно от лявата страна по посока на движението, за да се установи дали
деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл. 4б от
Наредбата, трябва да се изясни дали той е бил паркирал автомобила си или е бил
в престой. Видно от цитираната разпоредба, престоят е допустим при определени
условия – ако това не пречи на движението на пътните превозни средства, но не е
и паркирането, което е винаги забранено от лявата страна на път с еднопосочно
движение, без значение дали е била създадена пречка за останалите участници в
движението или не. С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е бил
наказан именно за паркиране в нарушение на правилата на НРСППППСТГП, а не за
престой. Легалната дефиниция на правните квалификации престой и паркиране се
съдържа съответно в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието на водача. Следователно задължителен признак от обективна
страна, за да се квалифицира едно поведение като престой, е присъствието на
водача през времето докато превозното средство е спряно. По делото категорично
се установи, че водачът – жалбоподателят Ч., не е присъствал при проверката от
св. Я., както и при съставянето му на глобата с фиш. Това се установява както
от показанията на актосъставителя, така и от обясненията на самия Ч.. При тези
факти съдът приема, че спирайки автомобила си от лявата страна на ул. „Бетовен“
на описаните в наказателното постановление време и място, жалбоподателят не е
бил в престой, а е бил паркирал автомобила си. Паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая превозното
средство е било спряно извън обстоятелствата, характеризиращи го като
престояващо, и следователно то е било паркирано. С това е се явява доказана
съставомерността на деянието на Ч. от обективна страна. Съдът намира, че
деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като същото е извършено
виновно и при форма на вината пряк умисъл. При извършването му жалбоподателят е
бил формирал представа в съзнанието си относно всички съставомерни елементи –
че паркира автомобила си, че улицата е с еднопосочно движение и че автомобилът
му е спрян от лявата страна на пътя, но въпреки това съзнателно е пристъпил към
неговото осъществяване.
Настоящият състав не споделя довода да е налице
хипотеза на маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди
деянието му да е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, защото бил паркирал автомобила
си, за да помогне на майка си, която била със затруднено предвижване, да измине
разстояние от около 15-20 метра до дома им. На първо място следва да се посочи,
че така изложената защитна версия от жалбоподателя не се третира като доказани
по делото факти, а единствено като твърдения. Тези твърдения не бяха подкрепени
от нито едно доказателство, поради което останаха изцяло недоказани.
Представеният стикер за преференциално паркиране на хора с трайни увреждания
също не доказва, че майката на жалбоподателя е пътувала в автомобила и че
последният я е придружавал към момента на проверката, а единствено, че такъв
стикер е бил издаден. Освен това този стикер не дава право на притежателя му да
паркира където и да е, а видно от съдържанието му – на обозначените за това
места. Отделно от това, дори и жалбоподателят действително да е придружил майка
си след като е паркирал на установеното по делото място, то това отново не би
обосновало извод за маловажност на случая. Тук следва да се има предвид, че
самата дейност по подхождане към автомобила, установяване дали на мястото има водач
или друго присъстващо лице, след това съставянето на самия фиш с попълване на
съдържанието му и накрая залепването му чисто обективно отнема определено
време, необходимо за изпълнението на последователността от тези действия. По
делото обаче се установи, че когато св. Я. е започнал проверката,
жалбоподателят въобще не е бил на мястото, нито се е върнал до нейния край.
Следователно не може да се приеме, че докато св. Я. е извършвал проверката и е
съставял фиша, жалбоподателят още е придружавал майка си, тъй като се посочи,
че те са изминали разстояние най-много 15-20 метра от мястото, където е бил
паркирал, поради което и жалбоподателят би видял св. Я. от това разстояние, ако
те все още се движеха по пътя към дома си. Оттук следва, че цялата дейност от
започването на проверката до залепването на фиша и отдалечаването на св. Я. се
е осъществила след като жалбоподателят вече е бил стигнал до дома си, заедно с
майка си, намиращ се на 15-20 метра разстояние. При тези факти съдът намира, че
не може да се приеме жалбоподателят, след като изпратил майка си, да се е
върнал, както твърди – веднага, до
мястото, където бил паркирал автомобила, за да го премести. От своя страна след
като връщане не е било веднага, това ясно показва, че паркирането не е било единствено
с цел Ч. да се съпроводи майка си до дома им, поради което и степента на
обществена опасност на деянието не се явява по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. По делото не се констатираха и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да понижават степента на
обществена опасност на деянието в такава степен, че то да се приеме за
маловажен случай. Съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание
„глоба“ в размер на 20 лева съответства на степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца и не обременява неправомерно имуществената
му сфера.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят Ч. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 4б от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
за което е бил наказан с обжалваното наказателно постановление. Правилно е
определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 43,
ал. 4 от Наредбата АНО е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“
в размер на 20 лева. Съгласно действащата към датата на извършване на деянието
редакция на разпоредбата (Р. № 369, пр. № 19 от 26.10.2017 г.) видът и размерът
на приложимото в случая наказание са определени във фиксиран размер. Следва да
се посочи, че последващата редакция на разпоредбата – с решение № 415, протокол
№ 19 от 12.11.2018 г., не се явява по-благоприятна за нарушителя, тъй като
предвижда същото по вид и размер наказание, поради което не са налице основания
за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и наказанието правилно е било
определено при приложение на нормативния акт, който е бил в сила по време на
извършване на нарушението. По тези съображения съдът констатира, че не е
допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното наказателно
постановление трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1204 от 30.08.2018
г., издадено от ***. З.И.В.– ***„Транспорт“ в Община Пловдив, с което на С.В.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет)
лева за нарушение по чл. 4б от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.