Р Е Ш Е Н
И Е № 689
гр.Пловдив, 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №255 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във връзка с чл.282,
ал.3 и ал.5 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Л.Й.Р., ЕГН **********,***3,
твърди, че на 28.07.2014 г. пострадал при ПТП, причинено по вина на ***
гражданин Х. А. при управление на влекач с марка Рено и *** регистрационен
номер 34 HM 5962 и прикачено към него полуремарке с *** рег.№34 JB 0880, със застрахователна
полица 002/3170487, валидна от 16.11.2013 г. до 16.11.2014 г., на
застраховател, регистриран в Република ***. Твърди, че водачът на посоченото
МПС е признат за виновен с влязло в сила решение по а.н.д.№7692/2014 г. на РС
Пловдив за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
открито счупване на олекранона – горния край на лявата лакътна става. Описва
подробно механизма на произшествието, случило се по път ІІ-56 (източно обходен
път), км 91. При извършване на десен завой с превишена спрямо разрешената
скорост тегленото от превозното средство ремарке загубило странична устойчивост
и навлязло в лентата за насрещно движение, където се движел ищецът с
управлявания от него л.а.Фолксваген Голф рег.№СО 1784 РА. В резултат от удар
между полуремаркето и управлявания от ищеца автомобил последният получил нараняване
(счупване на олекранона) в областта на лакътната става на лявата ръка, довело
до трайно затрудняване на движенията на ръката за повече от 30 дни, както и
разкъсно-контузни рани в областта на лакътната става и лявата мишница. От това
животът му се променил коренно. Претърпял операция, лекувал се три месеца. Бил
безпомощен, неспособен да се грижи за себе си и да извършва елементарни
действия, изпитвал силни болки, продължили със седмици без прекъсване, на два
пъти престоял в болница. Възстановяването било дълго и мъчително. Наложили се
рехабилитационни процедури, които продължили осем месеца. Болките продължавали
и до настоящия момент. Две години след катастрофата ищецът приемал
болкоуспокояващи ежедневно. От зарасналите рани останали грозни белези. По-нататък
ищецът твърди, че поради произшествието е с ограничена физическа способност –
не може да вдига тежести по-големи от 5 кг, има и световъртеж в резултат от
получения камшичен удар, който световъртеж не е отшумял и понастоящем.
Засегнато било и сухожилието на лявата ръка, поради което при някои движения на
същата се проявявала внезапна болка. Претърпял втора операция на 23.03.2017 г.
за сваляне на фиксиращо устройство след зарастване на счупването. И след
операцията и последвалата рехабилитация лявата му лакътна става продължава да е
с ограничени движения, като при натоварване ръката го боли. Изпитва ежедневни
затруднения. В резултат от всичко това ищецът претърпял и психически страдания
– загубил самочувствие, придобил чувство, че не е пълноценен човек, преживявал
катастрофата при всяко преминаване през същия пътен участък, което се налагало
при всяко отиване на работа. Насрещно движещите се автомобили предизвиквали в
него напрежение, което мъчително преодолявал. Сънувал кошмари и пр. Твърди се
още, че е отправена застрахователна претенция до ответника за сумата 72 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 1 437,53 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, направени в периода от 07.08.2014 г. до
16.06.2016 г. Ответникът обезщетил претендираните имуществени вреди, като
заплатил на ищеца и сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът поддържа, че последното обезщетение не е съразмерно на преживяното от
него, описано по-горе. Твърди още, че след полученото от ответника плащане е
направил допълнителни разходи за лекарства, описани подробно в
обстоятелствената част на исковата молба и в уточняваща молба, в общ размер
648,99 лв. Поддържа, че ответникът е отговорен за вредите в качеството му на
единствен оторизиран национален представител за работа със системата „Зелена
карта“. Формулира петитум сдружението да бъде осъдено да му заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер 47 000 лв. (разликата между пълния
размер на дължимото обезщетение от 72 000 лв. и изплатените извънсъдебно 25 000
лв.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, обезщетение за забава в плащане на последното парично задължение за
периода от 21.12.2015 г. до 27.03.2019 г. в размер 15 577,95 лв., както и да му
заплати сумата от общо 648,99 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът Сдружение
“НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от С. И. Л. и Б. А. Б., оспорва исковете. Признава, че е
представител на *** застрахователна компания, издала посочената в исковата
молба полица с посочения там период на покритие, включващ датата на соченото от
ищеца събитие. Признава наличието на валидно издаден сертификат „Зелена карта“
за превозното средство, посочено от ищеца. В тази връзка не оспорва
материалната си легитимация по исковете. Твърди, че на 18.02.2016 г. на ищеца е
заплатено обезщетение в размер 25 000 лв. за нематериалните вреди и 1 437 лв. –
за имуществени вреди. Не оспорва настъпването на твърдяното ПТП, механизма и
причините за същото. Оспорва обема на претендираните от ищеца вреди и размера
на исковете. Възразява, че неимуществените вреди на ищеца са репарирани в пълна
степен с извършеното плащане на 18.02.2016 г. Оспорва претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди в размер 648,99 лв., с възражение, че към
периода, в който са закупени лекарствата, болките и страданията са отшумели и е
налице излекуване. По иска за мораторно обезщетение прави възражение за
погасителна давност. Претендира деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба ищецът оспорва възражението за давност на ответника, като поддържа, че
давността е прекъсната с извършеното плащане, което окачествява като признание
на вземането.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, че на 28.07.2014 г. се е състояло пътнотранспортно
произшествие на път ІІ-56, 91 км, с участници – Х. А., *** гражданин,
управлявал влекач Рено с рег.№ 34 HM 5962 и прикачено
ремарке с рег.№ 34 JB 0880, и Л.Й.Р.,
ЕГН **********,***, с лек автомобил Фолксваген, рег.№СО 1784 РА. В протокола за
произшествието е отбелязано, че за автомобила на *** гражданин е представена
застрахователна полица, валидна от 16.11.2013 г. до 16.11.2014 г., издадена от EURECO
SIGORTA. Отбелязано
е също така, че при същото ПТП е пострадал Л.Р., който е получил „фрактура на
ляв лакът“.
Установява се от
приложеното а.н.д.№7692/2014 г. на РС Пловдив, че с решение от 16.02.2015 г. по
същото дело Х. А., роден на *** г. в Република ***, *** гражданин, е признат за
виновен в това, че на 28.07.2014 г. на път ІІ-56, километър 91, при управление
на моторно превозно средство – товарен автомобил Рено с *** рег.№ 34 HM 5962 и прикачено към него полуремарке с *** рег.№ 34 JB 0880, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1; чл.8, ал.1; чл.16, ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и ал.2;
чл.21, ал.1; и чл.44, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Л.Й.Р., ЕГН **********, изразяваща се в открито счупване на
олекранона – горния край на лявата лакътна става, което е причинило трайно
затрудняване движенията на горния ляв крайник. На основание чл.78а НК А. е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание глоба за извършеното деяние. Решението е влязло в законна сила на 04.03.2015
г.
Няма спор между
страните, а това е и ноторно известен факт, че Република България и Република ***
са страни-членки на системата „Зелена Карта“. Няма спор и за това, че
горепосоченият Х. А. е *** гражданин, който
при произшествието, за което се отнася горното решение, е управлявал лек
автомобил, регистриран в Република ***. Установява се от приложения на л.160 и
л.161 документ, че за същия автомобил е издадена полица „Зелена карта“ с
№3170487, валидна от 16.11.2013 г. до 16.11.2014 г.
Установява се от
приетите по делото епикризи, че ищецът е бил приет в болнично заведение на
28.07.2014 г., при което на същия е извършена операция поради счупване на
лакетна кост. Изписан е на 05.08.2014 г. с подобрение, като за периода от
09.09.2014 г. до 16.09.2014 г. е провел рехабилитация в друго болнично
заведение. Установява се, че е престоял в болница и за периода от 23.03.2017 г.
до 25.03.2017 г. за отстраняване на пластина и друго фиксиращо устройство,
поставени при горната операция. С приетите по делото болнични листове се
удостоверява състояние на временна неработоспособност за периода от 28.07.2014
г. до 03.11.2014 г. (99 дни), както и за периода от 23.03.2017 г. до 24.04.2017
г. (тридесет дни).
Приети са като доказателства
по делото фактури с рецепти и фискални бонове към тях, удостоверяващи заплатени
лекарствени средства на обща стойност 649 лв. в периода от 29.01.2016 г. до
24.01.2017 г.
Установява се, че с
молба от 16.09.2015 г. ищецът е поискал от ответното сдружение заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от гореописаното застрахователно събитие в
общ размер 92 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, в размер 1 304 лв., ведно с лихва за забава. Няма спор, че по
повод това искане ответникът е заплатил на ищеца сумите: 25 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 1 437,53 лв. – обезщетение за
имуществени такива. Във връзка с последните обстоятелства е и приложения по
делото доклад по щета от 29.01.2016 г.
По делото е приета съдебномедицинска
и психиатрична експертиза. От заключението й се установява, че на ищеца при
процесното произшествие са причинени: открито, раздробено счупване на горния
край на лява лакътна кост (вътреставно), разкъсно-контузни рани по горната част
на лява предмишница и долната част на лява мишница, дефект на кожата. Същият е
опериран – открито наместване и метална остеосинтеза. Извършени са обработка,
шев и дренаж на кожните рани и дефекти. Следоперативният период е гладък. След
сваляне на гипсовата имобилизация е провел рехабилитация, но с това не е
възстановен напълно обемът на движение на лява лакътна става. През март 2017 г.
са отстранени металните тела. (В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
„пироните“ са махнати късно, тъй като зарастването е станало по-бавно, а
последното се дължи на раздробеното счупване.) Провел е продължително лечение с
болкоуспокояващи медикаменти и медикаменти, целящи обезличаване на
посттравматични и постоперативни белези. При инцидента на ищеца е причинена
болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които
са намалявали бавно във времето. Страданията, които е претърпял, са били силно
изразени поради продължителността на лечението, засягане на важна става в
човешкия организъм и затруднено обслужване по време на лечението. В момента
лицето е с напълно зараснала фрактура, но с дефект и ограничени движения с 10
градуса крайно сгъване и разгъване. За подобряване на състоянието – евентуално
увеличаване обема на движение в лявата лакътна става, е необходимо ежегодно,
планово провеждане амбулаторно и санаториално на рехабилитационни курсове в
компетентни заведения. Белезите от травмата и тяхното лечение в областта на
лявата лакътна става са многобройни, като във времето са избледнели от
използването на специфични препарати за външно третиране. За пълното им
отстраняване са необходими козметични операции, скъпоструващи и не на 100 %
ефективни. Белезите не причиняват обезобразяване. При катастрофата Л.Р. е
преживял остра стресова реакция с последващо разстройство на адаптацията със
смесена характеристика – нарушение на емоции и поведение. Физическите
ограничения, свързани с ограничения обем на движения на наранената ръка, не са
довели до болестно състояние на психичната деятелност като психоза, депресия,
тежка невроза или др. Не са налице натрапливи симптоми, тикове и др.тежки
проблеми в ежедневното функциониране. Няма данни за промяна в динамичен
стереотип – физическа кондиция, хранене, хигиена, работоспособност и пр. Налице
са остатъчни негативни емоции от преживяното, които не изискват лечение.
Приложените по делото фактури и рецепти са за закупени диалгин, нурофен,
волтарен, нимезил, контратубекс гел, бепантен гел и др. Тези лекарства
съответстват по вид и качество на обичайно предписваните при такива травми, а
количеството им се определя от лекуващия лекар. Всички те са в причинна връзка
с понесената травма при процесното ПТП.
Приета е и
съдебно-психологична експертиза. От заключението й се установява, че в резултат
от преживяното у ищеца са се проявили различни негативни психични състояния и
усещания, клиничните изяви на които са стрес, напрежение, тревожност, нарушение
на съня, наличие на „паник-атаки“, за което не е търсена психологична и/или
психиатрична помощ. Преживеният стрес води до страхово-тревожни преживявания,
които за определен период (около 3 месеца) са затруднили ежедневното му
функциониране, но без да го дезадаптират трайно и цялостно по отношение на
професионалния и социален живот.
Разпитана е като
свидетел М. Д., с която ищецът живее съпружески. Когато го видяла за първи път
след инцидента, ищецът лежал на кушетка в „Хирургиите“, целият в кръв. С
дясната си ръка придържал лявата, която кървяла. Ищецът бил приет в болницата,
където му направили операция на ръката. Баща му останал с него като
придружител, защото не можел да се грижи сам за себе си. В болницата изпитвал
силни болки, не можел да спи от болка. Престоял там 7 дни, след което се
прибрал у дома. Там свидетелката се грижела за него. Правела ежедневно
превръзка на цялата лява страна – ръката и гърба. На ищеца била поставена шина
за обездвижване на ръката. Превръзките продължили до свалянето на шината. През
това време му слагали му и противосъсирващи инжекции в корема. При къпане
свидетелката задължително го „опаковала“ в найлони, за да не се мокри
превръзката. Хранел се сам с дясната ръка. Ищецът изпитвал болки нощно време,
не можел да се обръща на ляво, бълнувал, охкал и пъшкал през нощта. Емоционално
не бил добре, много бил разстроен, първо от преживяното, второ – от това, че не
можел нищо да прави. След като махнали шината, започнал рехабилитационни
процедури. При упражненията, които правел, ръката много го боляла. „Пироните“
махнали две години по-късно, казали, че костта е натрошена и още не е
заздравяла, ако се махнат по-рано, „можело да стане по-голяма беля“. Сега
можело да се каже, че ръката е до известна степен възстановена, но не изцяло,
защото не можела да се извива в определена поза, което му пречело, особено в
началото, при шофиране. Ръката останала и по-слаба. Ищецът не можел да вдига
по-големи тежести, да помага на детето си, на родителите си и пр. Ищецът дълго
време се въздържал да шофира. На работа го карал колегата му. Сега вече шофирал
и сам, но се налагало всеки ден да минава по пътя на инцидента, от което
изпитвал притеснение и безпокойство. Преди катастрофата ходел често за риба,
сега вече не. С жена му обичали да ходят по планините, но сега вече не, тъй
като ищецът бил неуверен, страхувал се заради ръката. На няколко пъти след
катострофата получил стрес-атаки. Както си стоял, изведнъж започвал да трепери
и да се оплаква, че му е лошо. Кръвното му се вдигало в това състояние. Преди
произшествието нямал такива проявления. При промяна на времето се оплаквал от болки
и бодежи в ръката. Имал и белези по ръката, някои от които дълбоки.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.282, ал.3 и
ал.5 КЗ (отм.), приложим с оглед момента на настъпване на застрахователното
събитие, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,
регистрирано като сдружение по реда на ЗЮЛНЦ, е представително национално бюро
за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като
участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки. Когато към бюрото бъде предявена претенция
за обезщетение, се прилага чл.271, освен в случаите, когато действа като
Компенсационен орган. Случаите, в които бюрото действа като компенсационен
орган, са уредени в чл.284 КЗ (отм.) От признанията на ответника, направени в
съдебно заседание, следва, че в конкретната хипотеза бюрото не действа като
компенсационен орган, а като орган, съдействащ за функционирането на системата
„Зелена карта“. Няма спор, че Република ***, в която е регистриран автомобилът,
станал причина за катастрофата, и в която същият е застрахован по
взаимосъвпадащите изявления на страните, е страна-членка на системата „Зелена
карта“, като ответникът не отрича, че в случаите на ПТП, причинено на
територията на Република България от автомобил, регистриран в държава-членка на
системата, за който не е изплатено обезщетение от застраховател по регистрация,
материално легитимиран да отговаря по предявения иск за обезщетяване на вредите
на трети лица е именно ответното бюро. В този случай съгласно чл.282, ал.5 КЗ
(отм.) се прилага редът по чл.271 от същия кодекс, който урежда задължението на
бюрото да се произнесе по направена пред него застрахователна претенция в срок
не по-дълъг от три месеца от предявяването й, като изплати исканото обезщетение
или даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане
или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.
В КЗ (отм.) не е
ограничен кръгът от лицата, които могат да претендират обезщетение от бюрото.
Ето защо съдът намира, че активно легитимирани са всички лица, легитимирани с
искове срещу застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по смисъла на същия кодекс, в това число лицата по чл.226 КЗ, а
именно – т.нар.трети ползващи се от застраховката лица, като това са всички лица,
претърпели вреди от застрахователното събитие, с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди.
В конкретния случай на 28.07.2014
г. на територията на Република България е настъпило застрахователно събитие по
смисъла на закона и е възникнала отговорност за вреди, в резултат от причинено пътнотранспортно
произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента (*** гражданин), телесна
повреда, причинна връзка между противоправното поведение и резултата, както и
вина на прекия причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено влязлото в
сила решение по чл.78а НК по а.н.д.№7692/2014 г. на РС Пловдив, което се
приравнява на влязла в сила присъда и съгласно чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд относно част от горепосочените елементи – противоправност на
деянието, авторството на дееца и вината под форма на непредпазливост, а така
също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е резултатно и
задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е задължителна
за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на делинквента и телесната повреда, която връзка също
е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Прякото право по чл.226 КЗ (отм.) има вторичен характер спрямо деликтното право, следователно при извод
за възникнала деликтна отговорност, следва да се направи извод, че е възникнало
и пряко право по чл.226 КЗ (отм.) в полза на ищеца като пострадало и правоимащо
лице.
Съобразно нормата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на
ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства – в този смисъл решение
№69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези
указания, съдът намира, че, определено по справедливост и с оглед всички
горепосочени обстоятелства, обезщетението, което се следва за неимуществените
вреди – болки, страдания, неудобства, стрес, напрежение, тревожност и пр., се
свежда до сумата 60 000 лв. Посоченият размер се обосновава със следните
обстоятелства: ищецът е претърпял травматично увреждане, което от медицинска
гл.т. се окачествява като сложно счупване, счупване с раздробяване, при което е
засегната става. Процесът на зарастване е протекъл сравнително бавно, като вложените
на място импланти са премахнати близо три години след поставянето им, когато е
отпаднала опасността от последващи усложнения. В продължение на три месеца
ищецът е бил лишен от възможност да живее по начина, по който е живял и
функционирал до момента. В този период ръката му е била имобилизирана и
неспособна да извършва обичайните движения. Изпитвал е болки и страдания,
неудобства, свързани с невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения и
да задоволява потребностите си със собствени сили. Налагало се е неколкократно
да посещава болнични заведения. Претърпял е операция и рехабилитационни
процедури, които също са били болезнени. От доказателствата се установява, че
понастоящем не е напълно възстановен, тъй като определени движения с лявата
ръка са все още ограничени, изпитва болки при промна на времето, като не са
напълно заличени и белезите по ръката.
Същевременно,
възстановяването е оптимално, ищецът се е върнал към предишния си начин на
живот, преодолял е психическата травма в голяма степен, или ограниченията в социалния
и в семейния му живот не са перманентни и търпят преодоляване. Понастоящем
същият не прилага медикаментозна или психологична терапия. Налице са остатъчни негативни
емоции от преживяното, които не налагат лечение. Ето защо съдът намира, че
претенцията в пълния й размер от 72 000 лв. (без приспадане на полученото
плащане) се явява прекомерна. Обезщетение в размер 60 000 лв. е достатъчно
до репарира неимуществените му вреди. От нея следва да бъде приспаднато вече
платеното такова от ответника в размер 25 000 лв., като в полза на ищеца
се присъди разликата от 35 000 лв., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Над този размер до пълния предявен
такъв от 47 000 лв. този иск следва да се отхвърли.
По иска с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД съдът намира следното: съгласно чл.282, ал.5 КЗ (отм.) когато
към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл.271, а според
чл.271, ал.5 увреденото лице има право на законната лихва за забава върху
размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока
по ал.1. Респективно в чл.271, ал.1 е предвиден тримесечен срок за произнасяне
по застрахователната претенция. В конкретния случай ищецът е отправил
извънсъдебна претенция до ответното бюро на 16.09.2015 г., а тримесечният срок
е изтекъл на 16.12.2015 г., следователно от този момент същият има право на
обезщетение за забавено плащане на дължимото му се обезщетение за вреди. По
отношение законната лихва за забава е приложима кратката погасителна давност по
чл.111, б.в) ЗЗД – в този смисъл Решение №95/26.06.2014 г. на ВКС по т.д.
№3060/2013 г., Решение №27/29.07.2016 г. по
т.д. № 2415 по описа за 2014 г. на ВКС и др. Следователно вземането е погасено
за период, предхождащ с три години исковата молба. Възражението на ответника за
изтекла погасителна давност по този иск се явява основателно. В полза на ищеца
следва да се присъди законна лихва за забава за периода от 27.03.2016 г. до
27.03.2019 г. (когато е подадена исковата молба), която, изчислена с помощта на
общодостъпна програма за изчисляване на законна лихва, е в размер 10 656,49
лв., като искът се отхвърли до пълния заявен размер от 15 577,95 лв. и за
периода от 21.12.2015 г. до 26.03.2016 г. С извършеното от ответника плащане не
е признато вземането за лихва за забава, а главното вземане за обезщетение за
неимуществени вреди, при това в размера, до който се свежда плащането. Ето защо
становището на ищеца, че давността е прекъсната с признание се намира за
неоснователно.
Искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди съдът намира за основателен. От приложените по
делото рецепти се установява, че на ищеца е предписано лечение с посочените в
тях медикаменти, като рецептите датират от 29.01.2016 г. до 24.01.2017 г., от
когато датират и приетите по делото фактури и касови бонове за извършени
плащания по тях. От тези доказателства следва, че на ищеца е предписано лечение
и са извършени от негова страна разходи за това. От заключението на
медицинската експертиза се установява, че тези лекарства съответстват по вид и
качество на обичайно предписваните при такива травми и всички те са в причинна
връзка с понесената травма при процесното ПТП. От свидетелските показания се
установява, че ищецът получава болки в ръката при промяна във времето и
понастоящем, както и, че по ръката му има белези от травмите, които се третират
с медикаменти. В тази насока има данни и в медицинската експертиза. Ето защо
съдът намира, че доказаните разходи се намират във връзка с процесния инцидент
и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Същите са
направени, след като на ищеца е изплатено обезщетение от бюрото за предходен
период от време, поради което искът е доказан и следва да бъде уважен в пълния
му размер от 648,99 лв., като сумата се присъди ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното й плащане.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е освободен от
държавна такса в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК и с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза бюджета на
съдебната власт сумата 1 852,22 лв. – държавна такса в размер 4 % от материалния
интерес, за който исковете са уважени. Ищецът е освободен и от разноски, като
във връзка с неговите доказателствени искания са направени разноски за сметка
бюджета на съда в общ размер 1 002 лв. за възнаграждения на вещи лица, от
които на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати 733,83 лв.
(съразмерно на уважената част от исковете) отново по сметка на съда. Ищецът е
заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение на адв.Е. в размер
1 940 лв. (л.155), от което по съразмерност ответникът следва да му
репарира 1 420,80 лв.
Ответното сдружение е
направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер 942 лв., заплатено
изцяло по банков път, както и за превод на документи в размер 57,60 лв.
Отговорът на исковата молба е изготвен и подписан от юрисконсулт, поради което
и в полза на ответника се следва претендираното юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се определи по реда на чл.78, ал.8 във връзка с чл.37 ЗПП и
Наредбата за плащането на правната помощ, като с оглед обстоятелството, че не
се касае до цялостно процесуално представителство, а само за изготвяне и
депозиране на книжа по делото, на ответника се следва възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. по аргумент от чл.26 и във връзка с чл.25, ал.1 от
Наредбата. Общият размер на разноските на тази страна е 1 099,60 лв., от
които ищецът следва съразмерно на отхвърлената част от общата претенция да
заплати 294,29 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С. И. Л. и Б. А. Б., в
качеството му на национално бюро за Република България, което участва и
съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки, да заплати на Л.Й.Р., ЕГН **********,***3, сумата 35 000 лв. (тридесет
и пет хиляди лева), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 27.03.2019
г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от пътнотранспортно произшествие на на 28.07.2014 г. на път
ІІ-56, километър 91, причинено виновно от водача на товарен автомобил Рено с ***
рег.№ 34 HM 5962 и прикачено към него полуремарке с *** рег.№ 34 JB 0880, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 47 000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С. И. Л. и Б. А. Б., да заплати
на Л.Й.Р., ЕГН **********,***3, сумата
10 656,49 лв. (десет хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 49 ст.),
представляваща законна лихва за забава в плащането на горното парично
обезщетение за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., като отхвърля иска за
разликата над 10 656,49 лв. до пълния предявен размер от 15 577,95 лв., както и
за периода от 21.12.2015 г. до 26.03.2016 г.
ОСЪЖДА Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С. И. Л. и Б. А. Б., да заплати на
Л.Й.Р., ЕГН **********,***3, сумата 648,99
лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и 99 ст.) – обезщетение за
имуществени вреди в размер на разходите за медикаменти, сторени в периода от 29.01.2016
г. до 24.01.2017 г., което обезщетение се дължи в резултат на горното
пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 27.03.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С. И. Л. и Б. А. Б., да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 586,05 лв. (две
хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 05 ст.) – държавна такса и
разноски за производството по т.д.№255/2019 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ
състав, а на Л.Й.Р., ЕГН **********,***3 – сумата
1 420,80 лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева и 80 ст.) –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Й.Р., ЕГН **********,***3, да заплати на Сдружение
“НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от С. И. Л. и Б. А. Б., сумата
294,29 лв. (двеста деветдесет и четири лева
и 29 ст.) – деловодни разноски по т.д.№255/2019 г. по описа на ОС Пловдив,
ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: