№ 29866
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110108386 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, .............., чрез адвокат М. С., град София, ул. „............. против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2 чрез Зорница Николова Димитрова, представител, с посочено правно
основание: чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, и цена на иска: общо сумата от 3177,
69 лева, представляващи: 844,27 лева –Главница, 19,08 лева -законна лихва в размер на за
периода 05.10.2023г. - 06.12-2023 г., 1209, 28 лева -неолихяеми вземания; 358,94 разноски в
изпълнително производство и сумата от 230,00 лева юрк. възнаграждение
Твърди се в исковата молба, че ищецът е длъжник, а ответникът - взискател по
Изпълнително дело № 20239240414667, по описа на ЧСИ Галин Костов, с рег.924, с Район на
действие СГС, което е образувано на 06.12.2023 г. с молба от взискателят „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1336, като вземането е установено с издаден изпълнителен лист в полза на „БНП
Пърсънъл Файненс“ ЕАД по гр. дело № 32331/2010 г., 40 състав по описа на СРС.Твърди се,
че с изпълнителният лист, ищеца е осъден да заплати главница в размер на 844, 27 лева,
законна лихва върху сумата за периода 01.07.2010 до окончателното изплащане на сумата,
178, 45 лева мораторна лихва за периода 29.08.2008-01.07.2010 и 25 лева разноски за внесена
държавна такса. Сумите са претендирани въз основа на договор CREX-01498556 от
29.05.2007 за кредит за покупка на стоки и услуги.Ищецът сочи, че тъй като от момента на
издаването на изпълнителния лист - 20.12.2010 г. до образуването на изпълнителното дело
на 22.11.2023 г. са изминали 12 години, счита че е изтекла погасителната давност за
вземането. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Преди образуването на изпълнително дело действия за прекъсване на давността от
страна на ответника на са били предприемани в тази връзка счита, че вземането е погасено
по давност.
С тези обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
1
установено по отношение на ответника, че Б. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София,
.............., чрез адвокат М. С., град София, ул. „............. не дължи на „„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1336, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 чрез
Зорница Николова Димитрова, представител, сума в размер общо на 3,177.69 (три хиляди
сто седемдесет и седем лева и 0.69 стотинки) лева, представляваща сумата от 844, 27 лева -
главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX - 01498556 от
29.05.2007 г.; законна лихва в размер на 19,08 лева лихви за периода 05,10.2023 - 06.12.2023
г., сумата от 1,209.28 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) и
сумата от 358,94 лева присъдени разноски, както и разноски по изпълнително дело №
20239240414667, в т.ч. - 230 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 516, 12
лева такси ЧСИ.
Към исковата молба са приложени писмени документи, като се иска приемането им
като доказателства по делото, както и се претендират сторените разноски по делото .
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.
С писмения отговор , ответната страна счита, че така предявеният иск се явява
допустим, със същия се излагат факти, които обосновават правния интерес на ищцата и
чието евентуално настъпване се обуславя от обстоятелства, настъпили след влизане в сила
на изпълнително основание, но намира за изцяло неоснователен, поради следните
съображения:Посочва се, че с оглед твърденията в исковата молба, че вземанията на
ответната страна , материализирани в изпълнителния лист, били погасени по давност, като е
издаден изпълнителния лист през 2010 г., с който е осъден длъжникът, до образуването на
изп. дело 20239240414667 на 06.12.2023 г. (според ответника действителната дата да е
05.10.2023 г.), по описа на ЧСИ Галин Костов, не са предприемани никакви действия, годни
да прекъснат погасителната давност.Оспорват се тези твърдения .Посочва се, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл"
АД), с универсален правоприемник “БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
в качеството му на Кредитор, от една страна, и Б. Т. Б., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CREX-01498556, съгласно
който за във връзка с изложеното, счита че така предявеният иск се явява допустим.
Оспорват се твърденията, че от издаването на изпълнителния лист през 2010 г., с който е
осъден длъжникът, до образуването на изп. дело 20239240414667 на 06.12.2023 г. (според
ответника действителната дата да е 05.10.2023 г.), по описа на ЧСИ Галин Костов, не са
предприемани никакви действия, годни да прекъснат погасителната давност.Посочва се , че
поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за кредит,
предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано
изп. Депо № 1890/2011 г. по описа на Неделчо Митев по молба на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 20.12.2010 г., вземанията по
който молителят Б. претендира да са погасени по давност.
Въз във връзка с така изложеното, считам че твърденията на ищеца не се подкрепят от фактите по
общо двете образувани срещу него изпълнително дела, поради което и възразявам срещу същите.
Твърди се, че съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен лист се
предшества от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание. В
настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена
в производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното
2
производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова
молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито
прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуапното предявяване на иск при
условията на чл.422, ал.1 от ГПК.В същото време обаче, застъпено е мнението, че същият ефект
има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила
започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117,
ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Възможността за погасяване по давност на
присъдените в в изпълнителен лист от 20.12.2010г. суми е препятствана с подаването на молба за
образуване на ИД на 24.03.2011г. , с която първоначалният взискател е възложил правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Неделчо Митев. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като
съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД N.• 2/2013 г на ОСГТК на BKC „ ...e
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличиета на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК..” пo аргумент на противното, следва да се
заключи, че молбата за иницииране на изпълнител но производство, с която се възлагат правата по
чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на
кредитора погасителна давност, а и именно от 24.03.2011г. е започнал да тече нов погасителен
период,като се твърди ,че поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ
Митев и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с TP № 2/2013 г. на
ОСГТК на BКC, както и тези в ППBC N.• 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с
посочените две решения- TP N.• 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК., това е нямало
как да стане до 26.06.2015 г.Посочва се, че в TP № 2/2013 г. на ОСГТК на 26.06.2015 г. се прие, че
задължителните указания, дадени с ППBC № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила,
предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Съгласно даденото с
ППBC № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато то трае, давност не тече. Тана с постановяването на решение №2/2013 г., по
задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие,
изграждащо съответния способ.Макар дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод
на изпълнителния процес остана висящ въпросът за действието на въпросното решение на N.° 2 на
BKC и дали същото поражда действието си от влизането си в сила на 26.06.2015 г. или се ползва с
ретроактивно действие. Ответникът се позовава на даденото разрешение с постановяването на в TP
N• 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено BKC
се произнесе, че „погасителната давност не тече докато тpae изпълнителният npoцec относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на TP N• 2/6.06.3015 г.
по т. д. Nя 2/2013 е., ОСГТК, BКC"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се
прилага ППBC № 3 от 18.11.1980 г. по rp. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност
не тече, докато трае изпълнитепният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С оглед правилото, изведено от ППBC N.° 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на TP №
2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не
тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на TP N.°
2/6.06.2015 г. по т. д. N.• 2/2013 г., ОСГТК, BKC.Позовава се на дадения отговор по този въпрос и с
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човена и
3
основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в
решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. , съгласно която да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до
съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 НЗПЧОС.
При изложеното според ответника вземанията по листа от 2011 г., които ищецът е бил
осъден да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността е
започнала да тече след влизането в сила на TP № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент,
обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г., като се твърди ,че
в периода 24.03.2011r. - 26.06.2015 г. са извършени следните действия: След връчване на
ПДИ, на 20.06.2012 г. е изх. съобщение до длъжника за насрочена дата за опис. Изпратени са
и общо 12 запорни съобщения до различни тьрговски банки. На 22.05.2015 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.Като съгласно т. 5 от TP N.•3/2017 г., no
тълк. д. №3/2015 г. на ОСГГК на BKC, изпратените запорни съобщени до банки, е прието, че
изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на
запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не
разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици. Следователно, като изпълнителни действие,
изпращането на запорно съообщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на
банкова сметна, сьщо е от естество на прекъсне давността.
Ответникът твърди , че давността по главното и следващите се от него вземания, е
започнала да тече най- рано на 26.06.2015 г., когато отново е прекъсната със следните
действия:
1.първото прекъсване на давността е с встъпването на отвтеника в производството. Това е
така, защото в молбата си за конституиране от 26.08.2015 г.„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, освен че е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ —
действие, годно да прекъсне давността, съгласно цитираната във връзка с това практика,
така също е изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на
длъжника- ищец и независимо дали такъв е бил насрочен или не, фактът на манифестиране
желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към
висящността на процеса и желае същата да се подqържа и занапред.
2. На дата 16.08.2016 г. до длъжника е изпратено съобщение за насрочена дата за опис
на движими вещи в дома му.
3. На 09.08.2018 г. ответникът е поискал извършване на справка за трудови договори и
новооткрити сметки на длъжника, както и запор на вземанията по така установените.
Алтернативно е поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. ЧСИ
не извършил съответните указани действия.
4. На 03.07.2019 г. до длъжника е изпратено съообщение за насрочена дата за опис на
движими вещи в дома му. На 09.08.2021 г. е поискано от ново насрочване на опис с
4
нарочна молба. Молбата на ответника не е разгледана от ЧСИ.
6. На 04.05.2022 г. е вх. молба в кантората на ЧСИ за извършване на справка за банкови
сметки и запор върху вземанията по откритите на името на длъжника сметки. Отново
молбата не е разгледана.
7. На 24.02.2023 г. делото по описа на ЧСИ Митев е прекратено, а на 05.10.2023 г. е
образувано дело по описа на ЧСИ Галин Костов под № 20239240414667.
8. На 16.10.2023 г. са изпратени запорни съобщения до БАНКА ДСК АД г. и ЕТ МЕГА –
ГРУП - МЕТОДИ НАЙДЕНОВ (работодател на ищеца)
Позовава се отново на съдебната практика , като сочи , че „Насрочването на опис на
движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда
съответния способ и прекъсва погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на
вземането е безспорно изразена, в тази вр.: „При изпъллителнt/я процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен спасоб и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрично разпоредба но закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение” - TP N°. 2 от
26.06.2015 г. на BKC по т.д. N.° 2/2013 г., ОСГК.В тази връзка, според ответника относимо
към cnopa е и застъпеното в Решение №37 от 24.02.2021г. на BKC по гр.д. N.•1747/2020r., 4-
тог.о. и Решение №3 от 04.02.2022г. на BKC по гp.д. N°.1722/2021r., 4-то г.о. становище, по
които е прието, че „настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за
давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не
се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116,
6. „в"от ЗЗД“.
В посочените решения е прието още, че когато в хода на изпълнението е направено искане
за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително
производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново
дело. Разяснено е, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на
давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита
за прекъсната с искането.И доколкото давността е свързана с поведението на кредитора и не
се влияе от поведението на други лица, ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
Давността се счита прекъсната с искането,дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
5
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно
във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.При изложените съображения ответникът твърди, че от
извършените спрямо имуществото на ищеца изпълнителни действия става ясно, че в хода на
водения срещу същия процес, взискателят регулярно е изиснвал от ЧСИ извършването на
изпълнителни действия, с които е поддържал висящността на процеса и е демонстрирал
интереса си към събиране на вземането. Независимо от бездействието на ЧСИ обаче, следва
да се приеме, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно
с предприемането и/или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с
което по натегоричен начин се доказва, че предишният взискател “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и съдебни
изпълнители Неделчо Митев и Галин Костов не са бездействали, а напротив, са
предприемали необходимите действия в хода на водения срещу ищеца процес, което поназва
активното поведение за удовлетворяване интересите на взискателя и препятства
възможността вземането да се погаси по давност.
По отношение на твърденията на ищеца за липса на надлежно уведомяване по чл. 99 от
ЗЗД, сочи да се приеме, че цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е
упълномощен по силата на нотариално заверено Пълномощно от 09.06.2O15г. на нотариус
Валентина Благоева с район на действие PC - София от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД да изпълни задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД в качеството на
негов пълномощник и да уведоми от името на цедента длъжниците по придобитите с
Договора за цесия вземания за сключването му. В изпълнение на това задължение ответното
Дружество, в качеството на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, е изпратило до Б. уведомление за извършената цесия, което се е върнало като
непотърсено писмо. В тази връзка следва да се направи заключението, че неуспешното
уведомяване на ищеца не може да се вмени във вина нито на първоначалния, нито на
настоящия кредитор, тъй като последните са положили необходимите грижа и усилия да му
връчат всички документи, които е следвало да му бъдат връчени.Алтернативно се иска ,
съдът в случай , че приеме, че Б. Т. Б. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземания, да се приеме, че с настоящия отговор на искова молба и приложеното към
него уведомление от цедента за извършено прехвърляне на вземания, с което ищецът да
бъде уведомен за сключен на 15.05.2015 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД изрично посочени вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по договор за
потребителски заем N.° CREX-01498556 е описано в Приложение N.•1, което е неразделна
част от договора за цесия и на това основание, считано от 15.05.2015г. кредитор по
вземането е цесионерът„КРЕДИТИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД. Съгласно
6
практиката на BKC, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за
цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане
съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение N.• 123 от 24.06.2013 г. на
BKC по т.д. N.• 12/2009 г., II т.о., TK). Предвид всичко изложено, се иска отхвърляне на иска
, като неоснователен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
гражданското производство в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание
чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзна с чл. 37
от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет
леваа/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.В условията на
евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в наша тежест, то моля да се
приложи и чл.78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно сьобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
то моля съдът да приеме нашето възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като същото бъде намалено.
Прави се доказателствено искане да се изиска и приобщите към доказателствения материал
по делото препис от изпълнително дело N.• 1890/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с
per. N.° 841 към КЧСИ, с район на действие СГС и изпълнително дело N.• 20239240414667
по описа на ЧСИ Галин Костов, с per. N.• 924 към КЧСИ, с район на действие СГС, да се
представи банкова сметка от насрещната страна , както и да се приемат , като писмени
доказателства представените с отговора писмени документи.
Съдът констатира, че с исковата молба са предявени искове, които не са предмет на
издадения изпълнителен лист, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да
обоснове правния си интерес от търсената защита и с оглед предмета на иска с правно
основание чл.439, ал.2 ГПК.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които следва да
бъдат приети като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Относимо и допустимо е и доказателственото искане и на двете страни за прилагане
към настоящото производство на образуваните изпълнителни дела.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Така
мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да обоснове правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове за сумата
7
от 516,12 лева, представляваща разноски по изпълнителното делото и за сумата от 230,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
производството в тази част ще бъде прекратено.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.186 ГПК, ЧСИ Неделчо Митев, с рег.№ 841 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи официално заверен препис от изпълнително дело N.•
1890/2011 г. с взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД и длъжник
Б. Б., като в същия срок посочи и какъв е размера на дължимата такса за изготвяне на
преписа, както и изпълнително дело N.• 20239240414667 по описа на ЧСИ Галин Костов, с
per. N.• 924 към КЧСИ, с район на действие СГС
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.07.2025 г. от 10:05 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищцата и препис от писмения отговор от ответника.
Уведомява страните , че проекто доклада е обективиран съгласно мотивите в
обстоятелствената част на настоящото определение .
Правна квалификация - 1. Правна квалификация: предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
2.1. В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът се легитимира като негов
кредитор за вземанията по изпълнителен лист от 20.12.2010 г. по .гр.д. № 32331/2010 г., по
описа на СРС, 40 състав, издаден в полза на “БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България. „
2.2. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, както и извършена цесия и уведомяване
на длъжника, или да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици – че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с което ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
8
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9