РЕШЕНИЕ
№ 1569
гр. Плевен, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.а
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И.а Гражданско дело №
20224430100098 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от Д.
И. И. с ЕГН ********** с адрес в *** искове с правно основание чл.432,
ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „***“ АД, ЕИК ***,
представлявано от С. П. и К. К. със седалище и адрес на управление в *** да
заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева, представляващ частичен иск от
иск в размер на 20 000 лева, представляващи представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие
от ПТП от 21.07.2020 г ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП-
то -21.07.2020 г. до окончателното плащане.
***
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск, за
което развива подробни съображения.
***
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП
и приложената към него План- схема с пострадали лица № 25700-
1
2885/24.07.2020г., че на 21.07.2020 около 16,40 часа, Участник 1-ППС с рег.№
ЕН *** КР, марка „***“, модел „***“, управляван от Д. И. И. и ППС с рег. №
ЕН *** КР, марка „***“, модел „***“ с водач И.П. И. и *** М.Д.Б. са
претърпели ПТП, като причините и обстоятелствата за настъпилото ПТП са в
процес на изясняване.
Приобщени като доказателство по делото са и медицински документи
касателно здравословното състояние на ищеца, вследствие на ПТП-то, от
които се установява, че е получил травма на крайниците в ляво и болки в
гръдния кош и лявата гръдна половина.
Не е спорно между страните и се установява от Заявление от Д. И. И.,
при ответника ЗК *** АД, че ищецът е описал претърпяното ПТП, приложила
е препис от Констативен протокол за ПТП и е направила искане за
определяне справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Представено като доказателство по делото и отговор с изх.№ НИД-
4631/09.07.2021 г. изпратени от ответника до процесуалния представител на
ищцеца, с които отказват да изплатят застрахователно обезщетение до
представяне на влязъл в сила акт, от който се установява, че виновен за
процесното ПТП е водач, застраховал МПС-то си в застрахователното
дружество.
Представено като доказателство по делото е и СМЕ по ДП№1839/2020
г. по описа на РП, в която са описани травматичните увреждания на ищеца по
делото.
Приобщено като доказателство по делото е и САТЕ, изготвена по ДП
№1839/2020 г. по описа на РП Плевен, в която се сочи, че: произшествието е
било предотвратимо от техническа гледна точка; че водачът на „***“ е имал
техническа възможност да предприеме спиране, но не и да спре до мястото на
удара, към момента, в който направлението на „***“ се е променило от
полагащата му се към насрещната пътна лента; че водъчт на автомобил „***
***“ с рег. № ЕН*** КР е има техническа възможност да предотврати ПТП-
то.
По делото са изслушани заключенията по допуснатите СМЕ и САТЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните по делото.
От заключението на СМЕ се установява, че: При проведените прегледи
и изследвания след пътнотранспортното произшествие (след 21.07.2020 год.)
ищецът се е оплаквал от болки в шията и гърба в поясната лява област, като
ме е поставена диагноза „травма, неуточнена“, както и хидропс в лява
колянна става; че са проведени образни (рентгенови) изследвания на гръден
кош и прешлени, които не установяват счупвания на кости; че всички тези
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; че ищецът е провел два курса с физиопроцедури; че в амбулаторен
лист № 00490 от 08.09.2020 год. е отбелязано, че „след проведеното лечение
болката отзвуча, няма оплаквания.“; че в наличните медицински материали
2
няма информация за настъпили усложнения или остатъчни явления в
последващия период; че описаните оплаквания и увреждания (хидропс в
колянната става) могат да бъдат получени в конкретната обстановка на пътно-
транспортното произшествие - в резултат на удари на пострадалия върху
предноразположени части на купето на автомобила при рязката промяна на
скоростта и посоката на движението му, както и при резки движения на
тялото (сгъване и разгъване) в областта на гръдния кош и пояса; че
последствията от подобни травми не предполагат вторични усложнения и се
възстановят напълно в период от месец- месец и половина; че при
извършените прегледи не са описани външни увреждания, които могат да се
свържат с действието на предпазен колан; че механизмът на причинените
травми е евентуално от блъскане на коляното в предноразположени части на
купето на автомобила и резки движения на тялото (сгъване и разгъване) при
промяна на скоростта и посоката на движение на лекия автомобил; че
поставеният колан би предпазил от движение на тялото напред, както от
резките промени в позата на тялото.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че времето за
възстановителния процес е около месец. Обяснява, че ако ищецът е бил с
поставен колан движението напред- назад е щяло да бъде ограничено.
Твърди, че от медицинска гледва точка факта, че не е имал колан се покрепя
от получената травма в коляното.
От изслушаната САТЕ се установява: Че процесният автомобил "***
***" с рег.№ ЕН *** КР е оборудван с триточкови колани; че поставен в
нормалния си режим на заключване, триточковият колан не изисква
нагласяне на дължината и позволява свобода на движението, когато
автомобилът се движи с постоянна скорост; че при внезапно или рязко
спиране обаче, или по време на силно ускорение или забавяне, предпазният
колан блокира автоматично, за да възпре тялото; че схемата на поставяне на
триточковия колан, определя три точково захващане на колана, като по този
начин две зони от него фиксират тялото на ***а (или водача) към седалка от
автомобила; че диагоналната част от предпазния колан преминава през среда
рамо и през гръдния кош и тази зона на колана е над масовия център на
тялото и при инерционно натоварване не позволява изместването на горната
част на тялото напред; че долната зона на колана е в областта на хълбоците и
е под масовия център на тялото и осигурява избягване изместване на тялото
напред и нагоре при процеса на удара; че наличните пластични деформации,
констатирани в протокола за оглед по страничната лява част от купето и
окачването на задния мост на процесния автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН ***
КР и по челната част на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР ясно
определят контактната повърхност на съприкосновение между двете МПС; че
ударът между тях е страничен кос; че изменението на скоростта на автомобил
"*** ***" с рег.№ ЕН *** КР при удара е под голям ъгъл спрямо надлъжната
ос на МПС; че при маса на пострадалия Д. И. И., седящ на предна лява
седалка в автомобил "***" около 85-90 кг с дрехите, изменение на скоростта
3
при удара е от порядъка на1303 : 1379kgf; че предвид обстоятелството, че
тялото на ищеца към момента на удара се движи в посока противоположна на
посоката на ударния импулс, то същото ще се придвижи наляво и косо напред
към момента на контакт между МПС към външна стена на предна лява врата,
предна лява колона и лява част арматурно табло; че при наличие на предпазен
колан, поставен от ищеца движението към предна лява колона и лява част
арматурно табло ще бъде ограничено от предпазния колан, т.е. наличието на
контакти по челната част от торса на тялото (гръдни травми констатирани
като травматични увреждания), от физична гледна точка на механизма на
движение няма как да бъдат обяснени при наличието на поставен предпазен
колан от пострадалия; че при използване на предпазен колан от ищеца
надлъжното и частично напречно преместване на торса на пострадалия ще
бъде ограничено, което от физична гледна точка ще ограничи (ще намали)
степента на контакти на части от тялото с елементи от купето на автомобила;
че ккоростта на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР, непосредствено
преди ПТП към момента на предприето спиране от страна на водача на МПС
е 98,78 км/; че скоростта на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР към
първоначалния момент на удара е - 76,44 км/час, а след удара- 48,49 км/час;
че скоростта на лек автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР, към момента на
първоначален контакт при удара е бил 23,5 км/час, а след удара - 48,46
км/час; че предотвратяването на ПТП е във функционална зависимост от
момента на възникване на опасността за водачите на двата процесни
автомобила "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР и *** ***” с рег.№ ЕН *** КР; че
първият момент, съобразно ретроспективното определяне на характера и
механизма на ПТП и числените скорости на процесиите МПС е момента, в
който масовия център на "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР променя посоката на
движение от полагащата му се към насрещната пътна лента; че като друг
(втори момент) е технически възможно да се определи момента, в който
водача на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР предприема закьснително
движение и подава ляв мигач с последваща промяна на направлението към
насрещната пътна лента; че ако се приеме, че момента на възникване на
опасността е момента, в който автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР
променя посоката на движение от полагащата му се към насрещната пътна
лента, отстоянието на челната част на това МПС към този момент до мястото
на удара е 13,92 км; че към този момент, челната част на автомобил "*** ***"
с рег.№ ЕН *** КР е отстоявала на разстояние S с. = 55,73 м от мястото на
0TC
удара, а скоростта на това МПС е 98,78 км/час; че при сравняване на
отстоянието на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР до мястото на удара
към момента, в който водача на "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР е променил
направлението на управляваното от него МПС от полагащата му се към
насрещната пътна лента с дължината на опасната зона при реалната скорост
на движение и при скорост 90 км/час се получава следното неравенство:
р90
О = 89,37 м > Sc.i2 = 55,73 м < О = 76,85 м; че посоченото
спСспС
неравенство е технически възможно да се направи извода, че водача на "***"
4
е имал техническа възможност да предприеме спиране, предприел е такова, но
не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара. От техническа
гледна точка, спирането на автомобил "***” до мястото на удара е
необходимо, но не и достатъчно условие за предотвратяване на ПТП ; че
предвид обстоятелството, че водача на автомобил "***” се е движил със
скорост по-висока от максимално разрешената за съответното МПС, експерта
определя възможно ли е при скорост на движение 90 км/час и същите
действия от страна на този водач, да се пропусне автомобил "***", към
момента ,в който "***" променя посоката си към насрещната пътна лента; че
скоростта на "***" в мястото на контакт между МПС, при движение на този
автомобил със скорост 90 км/час и аналогични действия за спиране от водача
до мястото на удара е 60,44 км/час, а времето му за движение е 2,45 сек; че
при сравнение на реалното време за движение на автомобил *** ***" с рег.№
ЕН *** КР от момента на предприето спиране от страна на водача при
реалната скорост на движение е 98,78 км/час и максимално разрешената от 25
99
м/сек - 90 км/час се получава следното неравенство: Тотс с - 2,13 сек < Т,.«
2,45 сек; че от неравенството технически възможно да се направи извода, че
водача на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР при движение със скорост
90 км/час и аналогични действия за сприране би достигнал мястото на
реалния удар по-кьсно с времева разлика от Т = 0,32 сек;е че за разликата
радл
на времето Традл ™ 0,32 сек., тилната част на автомобил "***" ще измине
в
разстояние Sn-разл 2,09 м, като при позициониране на това
местонахождение на мащабна схема се вижда, че автомобил "*** ***" с per.
№ ЕН *** КР няма да може да напусне коридора на "***”, при което
произшествието ще се реализира, като деформациите на МПС, ударния
импулси за всяко едно от тях и разстоянията след удара биха били с по-малки
числени стойности; че ако се приеме, че момента на възникване на опасността
е момента, в който автомобил "*** ***” с рег.№ ЕН *** КР променя посоката
на движение от полагащата му се към насрещната пътна лента, водача на "***
***" с peг.№ ЕН *** КР има техническа възможност при реалната скорост на
движение V - 98,78 км/час и при 90 км/час да реализира спиране, но не и да
c
спре до мястото на удара и предотврати ПТП; че водачът на автомобил "***
***" с рег. № ЕН *** КР към момента на променяне на посоката на движение
от полагащата му се към насрещната пътна лента е имал техническата
възможност, чрез огледалата за обратно виждане да възприеме автомобил
"***" като местонахождение, посока на движещ се попътно в насрещната за
него пътна лента и чрез органите за управление (кормилен кръг на волана,
педал на спирачките и съединителя) да реализира спиране в полагащата му се
пътна лента, а чрез кормилния кръг на волана да преустанови завъртане към
насрещната пътна лента, с което да предотврати ПТП; че ако се приеме, че
момент на възникване на опасността е момента, в който водача на автомобил
"*** ***" с рег. № ЕН *** КР предприема закьснително движение чрез
спиране и подаване на ляв мигач, отстоянието на челната част на това МПС
към този момент до мястото на удара е Sorc2 £ 42,27 м; че към този момент,
5
челната част на автомобил "*** ***" с рег. № ЕН *** КР ще отстои до
7685 м
мястото на реалния удар на разстояние °сп.с = >- при скорост на
движение на МПС 90 км/час; че при движение на автомобил "*** ***" с
peг.№ ЕН *** КР със скорост V„2 £ 48,9* 53,96 км/час към момента, в който
водача на това МПС е реализирал закьснително движение с подаден ляв
мигач преди мястото на удара, водача на "*** ***" с peг. № ЕН *** КР е имал
техническа възможност да възприеме стоп светлините и подадения мигач на
първото МПС да реализира спиране и спре до мястото на удара, с което да
предотврати ПТП; че при положението на лек автомобил "***" с peг. № ЕН
*** КР (в напречно и надлъжно положение спрямо мястото на удара ) в
момента, в който лек автомобил "***" с peг. № ЕН *** КР е предприел
маневра свързана с навлизането в лявата пътна лента е показано чрез позиция
№ 11 в приложение № 1 от заключението (мащабна динамична схема на
ПТП); че ако се приеме, че момента на възникване на опасността е момента, в
който автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН *** КР променя посоката на движение
от полагащата му се към насрещната пътна лента, то към този момент, водача
на *** има техническа възможност да предотврати удара, а водача на
автомобил "*** ***" с peг.№ ЕН *** КР има възможност да релазира спиране,
но не и да предотврати ПТП; че ако се приеме, че момент на възникване на
опасността е момента, в който водача на автомобил "*** ***" с рег.№ ЕН ***
КР предприема закьснително движение чрез спиране и подаване на ляв мигач
при скорост Vn2 £ 48,9-5- 53,96 км/час, и двамата водачи имат техническа
възможност да предотвратят ПТП и от техническа гледна точка са в причинна
връзка с реализираното ПТП; че водачът на автомобил "***" ще има
достатъчна възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара
чрез натиск върху спирачния педал; че водачът на "***" към момента на
предприето спиране и подаване на ляв мигач е имал техническата
възможност, чрез огледалата за обратно виждане да възприеме автомобил
"***" като местонахождение, посока движещ се попътно в насрещната за него
пътна лента, да го пропусне, а след това да реализира движение в избраната
от него посока, с което да предотврати ПТП.
В хода на производството по делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на *** Б. И. И. и М. П.в С..
Свидетелят Б. И. И., *** излага, че през лятото на 2020 г. брат му
претърпял ПТП. Разказва, че брат му, му се обадил по телефона и споделил,
че е претърпял ПТП между град Д*** и гр. *** със служебния автомобил
„***“, собственост на ОД на МВР Плевен. Излага, че когато отишъл на
мястото занесъл вода на брат си и другия му колега, които треперили и не
могли да стоят. Сочи, че след като дошла линейката закарала пострадалите в
гр. Плевен за преглед. Твърди, че брат му имал охлузвания и споделил, че го
боли всичко Излага, че брат му е този, който е управлявал автомобила.
Твърди, че след като отишъл в болницата ищецът и колегата му, вече
минавали на прегледи и им правили снимки. Обяснява, че вечерта брат му
бил изписан, като около 10 дни след това ходел често у тях да му помага, тъй
6
като трудно се придвижвал, трудно се изправял от легло, а при обличане не
могъл да си изправи ръцете, да се облече. Разказва, че малко след това ходили
във второ ДКЦ при ортопед, тъй като лявото коляно било събрало вода или
кръв от удара при ПТП. Твърди, че брат му около 5-6 месеца, след инцидента
изпитвал болка при придвижване. Излага, че след ПТП-то брат му не можел
да се предвижва с МПС до гр. ***, за да види детето си, което живее там,
както и да полага грижи за нето. Разказва, че когато отишъл на
местопроизшествието управляваният от брат му автомобил „***“ бил ударен
в задната част - задна лява част била извън платното, а предната част от него
била на платното, като му направило впечатление, че двете седалки,
облегалките се бяха скършили назад, счупени, откършени към задна част на
автомобила.
Свидетелят М. П.в С. сочи, че познава ищеца повече от 15 години.
Твърди, че за процесното ПТП узнал от брат му който му казал, че ищецът е
претърпял ПТП и да отиде /свидетелят/ до болницата, за да го види как е.
Излага, че когато отишъл в Спешното отделение видял ищеца и неговия
колега да лежат на две легла. Сочи, че видимо нямали външни наранявания,
като „М. пъшкаше, а Д. говореше несвързано, пребледнял и не си спомнял
какво се е случило“. Твърди, че това го притеснило, поради което се обадил
на брат му и му споделил, че не му харесва. Излага, че след инцидента
ищецът се възстановил трудно и това отнело около месец- два. Сочи, че след
ПТП-то ищецът не можел да ходи, болели го краката, като дори му вадили
вода от коляното. Твърди, че през този период от време на ищеца са помагали
майка му, баща му и брат му.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1.
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. (3) Лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
7
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. (чл. 429 КЗ).
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях,
както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите. Основанието по чл. 432, ал.1 от КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност"
между причинилия увреждането и застрахователя, както и фактите, включени
в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също
така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в
своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки(юридически факти): 1)застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника-застраховател.
При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че
това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Спорно по делото е наличието на елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД. В тежест на ищеца беше да
докаже, че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е причинил
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
8
Между ответника и собственика на л.а. *** *** ЕН *** КР е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Не е спорно и, че застраховката е със срок на
валидност от 15.12.2019г. до 14.12.2020г.
Спорно по делото е дали водачът на л.а. *** *** ЕН *** КР е причинил
виновно процесното ПТП.
На настоящия състав на съда му е служебено известно, доколкото по
г.д. №6962/2021 г. по описа на ПлРС е приложено ДП №№1839/2020 г., че
същото е прекратено тъй като пострадалият от ПТП –то М.Д.Б. е отказал да
води наказателно преследване спрямо Д. И. И.. От мотивната част на
Постановлението за прекратяване на ДП от 01.03.2022 г. е прието, че виновен
за ПТП-то е ищецът по делото, а не водача л.а. *** ***.
Констатациите в Постановлението за прекратяване на ДП, а именно, че
водачът на лек автомобил „*** ***“ е могъл да избегне удара се подкрепят и
от изслушаната по настоящето дело САТЕ, неоспорена от страните по делото
и, която съдът кредитира при формиране на извода, че водачът на
застрахования в ответното дружество автомобил не е виновен за процесното
ПТП.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се доказа един от
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че
процесното ПТП е причинено виновно от водача на застрахования автомобил
то предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без да се
обсъждат вредите, които е безсъмнение е понесъл ищецът
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените деловодни разноски в размер на 2378,10 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. И. с ЕГН ********** с адрес в
*** искове с правно основание чл.432, ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника ЗД „***“ АД, ЕИК ***, представлявано от С. П. и К. К. със
седалище и адрес на управление в *** да заплати на ищеца сума в размер на
1000 лева, представляващ частичен иск от иск в размер на 20 000 лева,
представляващи представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие от ПТП от 21.07.2020 г
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП-то -21.07.2020 г. до
окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
9
ОСЪЖДА Д. И. И. с ЕГН ********** с адрес в ***, да заплати ЗД
„***“ АД, ЕИК ***, представлявано от С. П. и К. К. със седалище и адрес на
управление в *** сума в размер на 2378,10 лв, представляващи сторените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10