№ 217
гр. Русе , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
при участието на секретаря Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200107 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Х. Б., чрез адв. Г. С. – РАК, депозирана
против наказателно постановление № 20-1085-003980/30.12.2020г., с което на
жалбоподателката, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че фактическата обстановка описана
в АУАН и НП не отговаря на действителната, досежно отказа от страна на
жалбоподателката да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Релевират се
доводи, че жалбоподателката действително е управлявала лекия автомобил на
посочената дата и час и неволно при маневра назад е ударила лек автомобил,
като е изчакала пристигането на полицейските служители и поради това, че не
е била проверявана, не е знаела, как да издиша въздух в дрегера, като апарата
първите два пъти не е свирнал, третият и четвъртият път е свирнал, но
полицейският служител и е казал, че не е достатъчно. Жалбоподателката не е
отишла до болница, за да даде кръвна проба, тъй като с оглед пандемията се е
притеснила да не се разболее и да разболее цялото семейство и след като й е
1
бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване, отново е
поискала да бъде изпробвана, но полицейският служител й е отказал. Счита,
че АУАН и НП са съставени само по предположения, а не въз основа на
безспорни доказателства и моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения се
развиват съображения, че от разпита на свидетелката Теодора Евтимова се
доказва, че показанията на полицейските служители не са достоверни в
тяхната цялост, като от показанията на същата се установява, че действително
с жалбоподателката са правили ремонт в заведението и са работили с
препарати и до голяма степен твърдението на полицейските служители е
невярно, както и не е доказано твърдението, че жалбоподателката е отказала
да изпълни указания на полицейския служител, защото в разпита си
актосъставителят е заявил, че не помни точно, какви думи е употребявал и
това, че изборно помни е показателен факт, че действително
жалбоподателката не е била наясно, как да извърши това, което са й
обяснявали и нарушението не е доказано по изискуемия от закона начин.
Релевират се доводи, че е доказано от показанията на свидетелката Теодора
Евтимова, че жалбоподателката се е страхувала да отиде в болница, защото
има стара и болна майка, а пандемията е навсякъде и е опасно, особено пък в
болнично заведение. В условията на алтернативност се релевират доводи,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по същество на жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
2
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и изложени в хода
и по реда на съдебните прения фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 20-1085-003980/12.12.2020г. (бл. № 841796) против
жалбоподателката, за това, че на 11.12.2020г., около 23,55 часа, в град Русе,
ул. „Пристанищна“ – Алея Кей, паркинг срещу ресторант „Понтона“, като
водач на лек автомобил „Крайслер Ваяджър“, с рег. № Р 87 95 ВР, нейна
собственост, е отказал проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARВВ-0099 за установяване употребата на алкохол,
които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателката е отказал да подпише съставения й АУАН, който
неин отказ е бил удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.
На същата е бил издаден талон за изследване № 0038792, в който
жалбоподателката удостоверила с подписа си, изборът си да бъде изследвана
за употреба на алкохол, чрез медицинско и химическо или химико-
токсилогично изследване. В самия талон за изследване същата е била
уведомена, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ град Русе до 45 минути от
връчването на талона, като талонът е бил връчен лично на проверяваното
лице в 01,10 часа, на 12.12.2020г., което обстоятелство жалбоподателката е
удостоверила с подписа си.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани
възражения срещу съставения АУАН.
Във връзка с депозираните възражения
3
административнонаказващият орган е извършил проверка, в хода на която
възраженията срещу акта, които са идентични с тези изложени в жалбата са
били приети за неоснователни.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 20-1085-003980 от 30.12.2020г., при същата
правна квалификация на деянието и фактическо описание, че на посочените в
АУАН дата, час и място, жалбоподателката е отказала проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № ARВВ-0099 за установяване
употребата на алкохол и не е изпълнила предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на
биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване
употребата на алкохол и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са й наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели актосъставител С. С. И. и свидетелят Т. А. Е., а така
също и от писмените доказателства - АУАН № 20-1085-003980/12.12.2020г.
(бл. № 841796), талон за изследване № 0038792 от 12.12.2020г., докладна
записка, възражение срещу АУАН, справка относно извършена проверка по
възражение, обяснение от Н. В. М., ЗППАМ № 20-1085-001258/14.12.2020г.,
ЗППАМ № 20-1085-001259/14.12.2020г. и справка за нарушител/водач,
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Показанията на свидетелката Т. А. Е., не представляват отразяване
4
на възприети от този свидетел факти от обективната действителност,
включени в предмета на доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК,
които факти да са възприети пряко и непосредствено от този свидетел, а
представляват единствено и само преразказ на споделено й от
жалбоподателката, във връзка с извършената проверка на същата, след
приключване на същата.
От друга страна в хода на производството от разпита на
актосъставителя, чиито показания по своята доказателствена същност
представляват преки доказателства, с оглед обстоятелството, че свидетелят
пряко и непосредствено е възприел фактите, които изнася пред съда
безспорно се установява и доказва, изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй
като освен, че не са налице данни, за каквато и да е възможна
заинтересованост в неговите показания, същите напълно се подкрепят и от
обясненията от другия водач, дадени в хода на образуваното
административнонаказателно производство, който свидетел-очевидец не е
разпитан в хода на съдебното производство, въпреки направените опити от
съда в тази насока, тъй като не е намерен на никой от известните адреси, за да
бъде призован. Отделно от това, показанията на актосъставителя напълно
кореспондират и с писмените доказателства – докладна записка, находяща се
на лист 16 от делото.
Показанията на актосъставителя са последователни, логични и без
да съдържат, каквито и да било съществени противоречия и едновременно с
това, кореспондират и с обясненията на другия присъствал на мястото
свидетел на проверката. Обстоятелството, че актосъставителят не може да
възпроизведе точните думи, които е употребил, не е в състояние да
дискредитира неговите показания, тъй като с оглед изминалия период от
време и работата на свидетеля е напълно житейски логично и оправдано,
същият да не може да си спомни, конкретни казани от него думи и дали е
имало проба, в която апаратът да е издал звук, но да е имало некачествена
проба.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
тези преки по своята доказателствена същност гласни доказателства и
едновременно с това не са налице и доказателства, които да опровергават
5
доказателствената сила придадена от законодателя на АУАН, с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Показанията на този свидетел кореспондират и с изложеното в
жалбата от страна на жалбоподателката, че са направени няколко опита да
бъде изпробвана същата, което също е доказателство за обективността в
показанията на актосъставителя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти
от обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган
под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под които
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателката.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се
извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице
правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от
6
тези алтернативни способи за проверка.
Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се съдържа задължение за
проверяваното лице, при извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания,
освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други
лица живот или здраве, като съгласно ал. 2 неизпълнението на тези негови
задължения, с което се възпрепятства извършването на проверката,
законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 8.11.2019 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
299/2019 г.
В настоящия случай е налице именно хипотезата на чл. 2, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, тъй като видно от показанията на актосъставителя С. С. И., които
свидетелски показания, както беше посочено по своята същност
представляват преки доказателства, еднозначно и безспорно се установява, че
жалбоподателката не е изпълнила дадените й указания да издиша в апарата
достатъчен обем въздух. На същата изрично й е било обяснено няколко пъти,
как да се извърши пробата, включително й е било показано от другия водач –
Н. В. М., който пред нея е бил изпробван, но все път при опит за проба от
нейна страна, същата не изпълнила дадените й указания и не е издишала
достатъчен обем въздух, за да й бъде извършена валидна проба. Няма спор, че
жалбоподателката не е изпълнила и даденото й указание да се яви в УМБАЛ
„Канев“ АД, в указания й срок, където да й бъде извършено медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване.
От събраните в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление гласни доказателства, по никакъв начин не е
7
опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП е придала на АУАН.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателката е
осъществила състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна.
Жалбоподателката не е изпълнила дадените й от контролните органи
по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания във връзка с
изпробването й с техническо средство, както и дадените й указания да се яви,
за да й бъде извършено медицинско изследване, като тези указания,
категорично не са налагали извършване на очевидно за лицето престъпление
и не са застрашавали нейния или на други лица живот и здраве, и чрез
неизпълнението на дадените й указания, жалбоподателката е осъществила
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказала да й бъде
извършена проверка за употреба на алкохол, която проверка е можело да бъде
извършена, както чрез техническо средство, така и чрез медицинско
изследване и в конкретния случай лицето не е предприело, който и да е от
предвидените в наредбата способи.
На лицето, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредбата е бил
издаден талон за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл. 3а,
със съдържанието, изискуемо съгласно ал. 6, които обстоятелства са били
удостоверени с подпис на лицето.
Жалбоподателката не се е явила в указания й срок и не е изпълнила
дадените й указания за извършване на медицинско изследване и по този
начин е препятствала възможността да й бъде извършена проверка за
употребата на алкохол, по който и да е от разписаните в наредбата способи.
Съдът намира, само и единствено за защитна теза, изнесеното от
жалбоподателката, че не е изпълнила дадените й указания във връзка с
медицинско изследване, поради пандемичната обстановка в страната. На
8
първо място се касае за посещение на лечебно заведение, където именно в
най-голяма степен се спазват въведените в страната противоепидемични
мерки и мерки за дезинфекция. Същата е следвало да посети спешния кабинет
през нощта, когато именно наличието на граждани е най-малко и на последно
място, в случая не се касае за хипотеза, в която жалбоподателката да е
посетила лечебното заведение и да е имало много граждани и тя поради тази
причина, да не е дала кръвна проба, защото се е притеснявала да не бъде
заразена, а въобще не е посетила лечебното заведение. Да се твърди, че
посещението на лечебно заведение, при спазване от страна на
жалбоподателката на всички противоепидемични мерки, представлява риск за
нейното и на близките й здраве и че носи по-висок риск от заразяване, от
посещението на хранителен магазин или на ресторант е неоснователно и без
опора в житейската логика, а това нейно поведение е целяло само и
единствено да препятства възможността да й бъде извършена проба за
употребата на алкохол.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение и във волево
отношение, жалбоподателката пряко е целяла да осуети извършването на
проверка за употреба на алкохол.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която
санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно
предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са
наложени на жалбоподателката.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложима на
основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които
да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Видно от материалите по делото жалбоподателката е
осъществила състава и на други нарушения на правилата за движението по
9
пътищата, а именно причинено ПТП при движение назад и неоказване на
съдействие за установяване на щетите от същото, като едновременно с това
от справката за нарушител се установява, че същата и друг път е
санкционирана за извършени от нея и други нарушения на правилата за
движението по пътищата, което от своя страна също обоснова извод за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай.
С оглед всичко изложено депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-
003980/30.12.2020г., издадено Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Русе, с което на М. Х. Б., ЕГН:**********, с адрес *****, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС “ за срок от 24 (двадесет и четири) МЕСЕЦА, за
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10