Р Е
Ш Е Н
И Е № 260367
20.07.2021
год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията
гр. д. № 1469 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.82 от ЗЗД от
„СтруктАрт“ ООД – гр.София против „Финпласт“ ООД – гр.Хасково.
В исковата молба се твърди, че
обичайната търговска дейност на дружеството ищец била строителство, ремонт и
продажби на недвижими имоти. Във връзка с тази дейност ищецът имал практика да
ангажира подизпълнители, които да изпълняват дадена част от строителството или
довършителните работи на строителните обекти. Ищецът бил главен изпълнител на
строителен обект, находящ се в гр. С., кв. В. - ВЕЦ С., представляващ
жилищна сграда. Такъв подизпълнител било дружеството ответник „Финпласт“ ООД -
доставчик на PVC дограма, външни ролетни щори и остъклен покрив по Договор от
2018г., сключен с ищеца за посочения обект. Във връзка с довършителните работи
по интериора на самостоятелен обект в сградата, а именно Апартамент № *, между ищеца и
„Строя Л“ ЕООД бил сключен Договор от 28.11.2019г. за изработка, доставка и
монтаж на стъклен парапет с дървена ръкохватка. Поради това на 20.11.2019г.
ищецът се свързал с ответника първоначално посредством телефонен разговор, а
впоследствие и чрез електронно писмо, към което били приложени чертежи,
съдържащи конкретни размери и разположение, както и снимка на вече изграден
стъклен парапет с дървена ръкохватка, по образа на който следвало да бъде
изграден и новият парапет. Ответното дружество
изпратило отговор, като приложило и Оферта № 231119/1/23.11.2019г. за изработка,
доставка и монтаж, в която била посочена и общата цена, възлизаща на
3 478.27 лева с вкл. ДДС, за изработката, доставката и монтажа му. В
телефонен разговор на 28.11.2019г., проведен между представители на страните по
делото, бил уговорен и срока
за изработката, доставката и монтажа на парапета, а именно - 21.01.2020г., като
дружествата уговорили, че следва да бъде преведено авансово плащане от страна
на ищеца. На 29.11.2019г. ответното дружество изпратило електронно писмо,
в което като приложение била прикачена и Фактура № **********/29.11.2019г. за сумата от 1800 лева с вкл. ДДС, с основание „Аванс за стъклен парапет“. На
19.12.2019г. ищецът превел по банковата сметка на ответника сумата от
14 786.29 лева, с основание - плащане по Фактура № **********/19.11.2019г.
и Фактура № **********/29.11.2019г. С този превод ищецът покрил задълженията си
към ответника, дължими по Фактура № **********/19.11.2019г. в размер на 12 986.29 лева, породени от друго правоотношение между
дружествата, а остатъкът до пълния преведен размер на сумата, представлявал
размерът на авансовото плащане по процесната Фактура № **********/29.11.2019г.,
а именно - 1 800 лева. Впоследствие уговореното изграждане на стъклен парапет с
дървена ръкохватка изобщо не било изпълнено от страна на ответника, въпреки
преведената авансова сума. Поради това, на 14.05.2020г. ищецът изпратил електронно
писмо, в което като приложение се съдържало уведомление, с което поканил
ответното дружество да изпълни задълженията си в срок до 22.05.2020г. Това писмо било изпратено
и чрез куриер до ответника. Новият срок също не бил спазен и поради това ищецът
се принудил да ползва услугите на друго дружество за изграждането на посочения
парапет. Поради това неизпълнение от страна на ответното дружество, ищецът не
успял да спази задълженията си, поети по Договор за изработка от 28.11.2019г.
за изграждане на стъклен парапет, който бил сключен със „Строя Л“ ЕООД -
собственик на Апартамент № * и възложител по този договор. В резултат на това,
на 10.03.2020г. ищецът заплатил на „Строя Л“ ЕООД неустойка в размер на 1000
лева, възоснова на сключения Анекс № 1 от 10.03.2020г. към Договор за изработка
от 28.11.2019г. Посочва се още в исковата молба, че на 19.12.2019г., след
паричния превод, с който била заплатена сумата от 1800 лева, представляваща авансово плащане за
стъклен парапет по Фактура № **********/29.11.2019г., между ищеца и ответника възникнала валидна облигационноправна
връзка, а именно - сключен бил договор за изработка по смисъла на чл. 258-269
от ЗЗД. В настоящия случай същественото съдържание на договора за
изработка относно размерите, количеството и цената на стъкления парапет с
дървена ръкохватка се съдържали в
Оферта № 231119/1/23.11.2019г. за изработка, доставка и монтаж,
предоставена от ответника. На второ място, срокът за изпълнение на изработката,
доставката и монтажа на процесния парапет и авансовото плащане на част от
цената, били уговорени допълнително в устна форма между страните на
28.11.2019г. На трето място, ответното дружество изпратило Фактура № **********/29.11.2019г. за
сумата от 1800 лева с вкл. ДДС,
с основание „Аванс за стъклен
парапет“. На четвърто място, на
19.12.2019г. ищецът заплатил на ответника тази авансова сума чрез банков
превод, което, съгласно трайната практика на ВКС, представлявало конклудентно
действие досежно приемането на офертата на изпълнителя по договор за изработка.
Ето защо, между страните бил налице валидно сключен договор за изработка, с
уговорени условия, съобразно офертата на изпълнителя и проведените разговори.
Изпълнителят по договора за изработка – ответникът по делото, се задължил да изработи, достави и монтира процесния
парапет, съобразно неформалния договор между страните. В настоящия случай било
налице пълно неизпълнение на
задължението на ответното дружество, което задължение било неделимо. Аргумент в
подкрепа на това становище било както обстоятелството, че цената за
изработката, доставката и монтажа, съдържаща се в Оферта № 231119/1/23.11.2019г., била изчислена като една обща
цена, а не за всяко действие поотделно, така и обстоятелството, че липсвало
приемане от страна на ищеца на частично изпълнение. В подкрепа на горното било
и обстоятелството, че между страните не бил съставян какъвто и да било
документ, свидетелстващ за приемането на изпълнението по договора, като
например Акт-образец № 19 или приемно-предавателен протокол. На следващо място,
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД предпоставяла упражняването на правото на
разваляне с предупреждение. В настоящия случай такова предупреждение било
направено както устно, така и писмено, чрез изпратеното на 14.05.2020г. писмо
до ответното дружество, въпреки липсата на писмен договор и законово задължение
за това, съобразно правилото на чл.87, ал.1, изр. второ от ЗЗД. В него било
направено искане за изпълнение в подходящ срок, изявление за прекратяване на
облигационната връзка между страните по договора за изработка и изявление за
връщане на платената авансова сума, което действие само по себе си
представлявало изявление за прекратяване на договора. Въпреки усилията
на ищеца ответникът отново бездействал и не изпълнил задълженията си. Възоснова
на това ищецът валидно упражнил потестативното си право и договорът за
изработка бил прекратен на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, поради виновното
неизпълнение на изпълнителя по него - ответникът. Това разваляне на договора за
изработка поради неизпълнение на ответното дружество налагало връщане на платената авансова сума по
Фактура № **********/29.11.2019г. в размер на 1800 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, а
именно - отпаднало основание. До момента на подаване на исковата молба тази
сума не била възстановена на ищеца,
въпреки изричното му волеизявление в този смисъл. На последно място, във
връзка с виновното неизпълнение на задълженията по процесния договор,
ответникът причинил на ищеца имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба. Стъкленият парапет с дървена ръкохватка следвало да бъде изработен,
доставен и монтиран в апартамент № *, находящ се в строящата се
жилищна сграда. Ищецът имал сключен Договор за изработка от 28.11.2019г. със
„Строя Л“ ЕООД, с който дружеството се задължило да изработи и монтира именно
този стъклен парапет в този апартамент, в срок до 21.01.2020г. Тъй като
ответникът, като подизпълнител, не изпълнил задълженията си в уговорения срок,
ищецът също не успял да спази задълженията си по Договора за изработка от
28.11.2019г. със „Строя Л“ ЕООД. В резултат на това, на 10.03.2020г. между
„СтруктАрт“ ООД и „Строя Л“ ЕООД бил сключен Анекс №1 към Договора за изработка
от 28.11.2019г., в който било конкретизирано от една страна неизпълнението на
задълженията по Договора, а от друга - размерът на неустойката, която
„СтруктАрт“ ООД следвало да заплати на „Строя Л“ ЕООД, поради неспазването на
задълженията си, а именно 1000 лева.
Тази сума била заплатена в брой, като в чл.2 от Анекса било посочено изрично,
че Анексът ще служи като разписка за платената
сума. Възоснова на гореизложеното, за ищеца възникнало право на
обезщетение за вреди на основание чл.79, ал.1, предл. второ, вр. чл.82 от ЗЗД,
изразяващи се претърпени загуби, тъй като били налични изискуемите за това
предпоставки: 1. Неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника;
2. Неизпълнението на задължението се дължало на виновното поведение на
ответника; 3. Ищецът претърпял имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба в размер на 1000 лева; 4. Налице
била причинна връзка между пълното неизпълнение на задължението и причинените
вреди. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от
1800 лева, представляваща платено от ищеца авансово плащане по развален
договор за изработка на стъклен парапет с дървена ръкохватка, както и сумата от
1000 лева, представляваща действително
претърпяна загуба, вследствие на неизпълнението на задълженията на ответното
дружество по договора за изработка на стъклен парапет с дървена ръкохватка, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове, като
оспорва същите по основание и размер. Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника разноски.
В срока за отговор
ответникът по първоначалния иск подава насрещна искова молба, с която предявява
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.82 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът по насрещния
иск „Финпласт“ ООД бил производител на AL
и PVC и в тази връзка ответникът по насрещния иск „СтруктАрт“
ООД отправило в телефонен разговор
запитване за изработка, доставка и монтаж на стъклен парапет с дървена
ръкохватка. На 23.11.2019г. ищецът изпратил на ответника по насрещния иск
исканата оферта, като предложението в нея за изработка, доставка и
монтаж на заявения парапет било със следните параметри: 1. AL парапет
RS 3500 AG със стъкло: 8.8.2 обработен триплекс: флоат клиър 8мм фолио евалим 76-pujol прозрачно
0,76мм /закалени стъкла/, с двуредно закрепване в две прави линии чрез спайдери
от неръждаема стомана; 2. Дървена ръкохватка 50"60 с канал, бук шлайфан,
байцван и лакиран отново със снимков материал и графично изображение. 3. Цената
на предложената оферта била 3477.68 лева с ДДС без срок на изпълнение. След
преценка и одобрение ответникът приел отправената оферта, като отново в
телефонен разговор между страните било договорено авансово плащане по офертата
в размер на 1800 лева, но отново без краен срок на изпълнението, тъй като част
от материалите за изпълнението по офертата - например закалените стъкла, се
изработвали по поръчка на ищеца от други контрагенти. След така постигнатата
договорка на 29.11.2019г. ищецът по насрещния иск издал Фактура № ********** за
договорения аванс в размер на 1800 лева, която фактура ведно с фактура №
**********, издадена на 19.11.2019г., на стойност 12 986.20 лева по друга
поръчка между същите страни, били заплатени с банков превод от „СтруктАрт“ ООД
на 20.12.2019г., която била с обща стойност 14786.29 лева. На 26.02.2020г.
необходимите стъкла за парапета били доставени на „Финпласт“ ООД от „Ролпласт“
ЕООД, след което непосредствено в същия ден „Финпласт“ ООД привлякъл с Договор
за монтаж на стъкла физическото лице П.В.И., жител ***, за монтирането им.
Подготвена била работна бригада и на 10.03.2020г. със Заповед № 26 от
управителя на „Финпласт“ ООД били командировани необходимите за доставката и
монтажа работници. На 10.03.2020г. бригадата от служители на „Финпласт“ ООД
пристигнала в гр. С. на ул. „****“, като към тях се присъединил и монтажникът
за закалените стъкла и пристъпили към разтоварване и монтаж на вече
изработените и доставени детайли на парапета за апартамент №*. Започнали
изграждането в апартамент №* на стъкления парапет, като първо се монтирало
работно скеле. При посещение на работния обект управителят на „СтруктАрт“ ООД
наредил на работната бригада да прекратят монтажа на парапета с обяснението, че
закрепването на закалените стъкла не му харесвало така двуредно в две прави
линии, както било в офертата. Единият от съдружниците във „Финпласт“ ООД провел телефонен разговор с управителя на
„СруктАрт“ ООД, който заявил, че докато
не се променят отворите за закрепване на закалените стъкла и да не са с
двуредно закрепване в две прави линии, няма да подпише приемо-предавателния
протокол. Било му обяснено, че отворите са така, както са по одобрената оферта
и ако искат различни от офертата отвори, ще трябва да се поръчат за изработка
към „Ролпласт“ ЕООД нови стъкла, но ще трябва „СтруктАрт“ ООД да заплати
закалените стъкла с новите отвори. До подаване на иска в съда „СтруктАрт“ ООД
поддържал искането си смяната на стъклата да стане за сметка на „Финпласт“ ООД
и отказвали подписването на
приемо-предавателния протокол, а така също и отказвали достъп до апартамента,
където трябвало да бъде монтиран парапета, за да може „Финпласт“ ООД да прибере
скелето, което останало изградено там с оглед искането за смяна на стъклата. От
казаното ставало ясно, че между „Финпласт“ ООД и „СтруктАрт“ ООД бил сключен
двустранен, консенсуален и с оглед липсата
на писмена форма, неформален договор за изработка и монтаж. Изпълнителят по
договора за изработка „Финпласт“ ООД изработил, доставил и започнал да извършва
монтажа, след което бил спрян от ответника по насрещния иск. Невъзможността за
монтажа на парапета се дължала на отказа на „СтруктАрт“ ООД да приеме
изпълнението, което не можело да се вмени във вина на „Финпласт“ ООД.
Неоснователното прекъсване на монтажа на парапета от страна на ответника по
този иск причинявало на ищеца по същия пропуснати ползи и невъзможност за
реализиране на доходи и печалби. Задържането на скелето от страна на
„СтруктАрт“ ООД също причинявало на „Финпласт“ ООД пропуснати ползи и
невъзможност за реализиране на доходи. Направените от ищеца по насрещния иск
разходи по изграждането, доставката и монтажа на парапета били: 1. Стойност по
фактура за заплатени закалени стъкла – 1360 лева; 2. Стойност по фактура за
заплатени закалени стъкла – 548.91 лева; 3. Стойност по фактура за заплатени
спайдъри, необходими за закрепване – 624 лева; 4. Авансово плащане по договор
за монтаж от 26.02.2020г. – 500 лева, или общо 3032.91 лева. Стойността на
задържаното скеле била 1 663.20 лева. Предвид изложеното, моли съда да
уважи предявения насрещен иск, като постанови решение, с което да осъди
ответника по същия да заплати на ищеца сумата от 5140.88 лева, от които 3032.91
лева – разходи по изграждането, доставката и монтажа на парапета; 444.77 лева –
пропуснати ползи до пълния размер на договореното от 3477.68 лева с ДДС и
1663.20 лева – стойност на задържаното от ответника скеле, ведно със законната
лихва върху исковата сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното й изплащане, както и направените разноски.
Ответникът по насрещния иск подава отговор, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявените насрещни искове, поради което
моли съда да отхвърли същите и присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между тях са възникнали
търговски отношения по силата на сключен между тях неформален договор за
изработка, доставка и монтаж на стъклен парапет с дървена ръкохватка за обект,
находящ се в гр.С., кв.“****“ – ВЕЦ С., представляващ жилищна сграда. Няма
спор, че е била договорена цена в размер на
3 478.27 лева с ДДС. От така договорената обща цена за
изработката ищецът е превел авансово на ответника чрез платежно нареждане сума
в размер на 1800 лева, съгласно Фактура № **********/29.11.2019г, като със
същата фактура е изплатена по-голяма сума, но с разликата над 1800 лева са били
извършени плащания по друго правоотношение между двете дружества.
От събраните по делото доказателства не се
установи крайния срок за изработка, доставка и монтаж на договореното, но от гласните
доказателства съдът приема, че ответникът е доставил и започнал монтаж на
процесния парапет към средата на месец март 2020г. /свид. Р.С./. Било е
доставено и скеле във връзка с монтажа. Събрани са доказателства и за това, че
работници на ответника са започнали монтажа на изработения и доставен на обекта
стъклен парапет с дървени дръжки, но веднага работата е била преустановена, тъй
като поръчващият е предявил други изисквания към вече изработеното, засягащи отворите
на стъклата, чрез които става закрепването им /свид. П.И./. Същият твърди, че
това наложило преустановяване на работата, тъй като при това изискване монтажът
бил в невъзможност да се осъществи частично, защото технологията на самата
работа изисквала целия монтаж да се извърши едновременно и с последователно
закрепване на елементите. След този момент страните са преустановили всякакви
отношения, като ищецът потърсил разрешение на въпроса чрез друга фирма, която
да изработи процесния парапет. Няма данни обаче, вече изработеното от ответника
да му е било върнато.
За правилното изясняване на спора съдът назначи
и изслуша заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което
възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено. От същото се установи,
че съгласно офертата ищецът е заявил за изработка, доставка и монтаж от
ответника на парапет с параметри: AL парапет RS 3500 AG със
стъкло: 8.8.2 обработен триплекс: флоат клиър 8 мм/2бр., фолио евалам 76 – pujol
прозрачно 0.76 мм /закалени стъкла/. Към описанието са приложени детайл за
закрепване на стъкло с 4 бр. стъклодържачи, по два броя един над друг в две
прави линии. В забележка са били предложени три варианта на ръкохватки: две
алуминиеви и една дървена с графични детайли към тях. След извършен оглед на
място вещото лице е категорично, че изпълненият монтаж е аналогичен на детайла,
предложен в офертата на „Финпласт“ ООД – Хасково и договорен между страните.
Установено е още, че „Финпласт“ ООД – Хасково е изработил стъкло триплекс 8.8.2,
а „Векапласт“ ООД – Бургас /дружеството, с което ищецът е сключил договор с
предмет, идентичен с този, сключен с ответника/ е изработил стъкло триплекс
8.8.1.
Като краен извод се налага, че на място е
извършен монтаж на изработеното и доставеното от ответника „Финпласт“ ООД – Х.,
което е било договорено между страните по делото. Установената от вещото лице
малка разлика в общите линейни метри на монтирания парапет в сравнение с
предвиденото в офертата е в рамките на допустимото технологично отклонение. Ето
защо, съдът намира, че изправна страна по сключения между страните договор е
ответникът по делото. Бил е изработен и доставен уговорения стъклен парапет, но
монтажът е бил възпрепятстван от ищеца по делото „СтруктАрт“ ООД, който е
извършил промяна в първоначално договорената оферта. В крайна сметка е бил
извършен монтаж на изработеното от ответника от трето лице, неучастващо в
процеса. По изложените съображения, съдът намира, че изправна страна по
неформално сключения договор между страните е ответникът по делото, тъй като с
поведението си не е станал причина за разваляне на договора, поради което
неоснователно се търси връщане на платената
авансова сума по Фактура № **********/29.11.2019г. в размер на 1800 лева, на основание чл. 55, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, а именно – на отпаднало основание. В този
смисъл предявения иск за сумата от 1800 лева следва да се отхвърли.
Иска за сумата от 1000 лева, представляващи
претърпяна от ищеца загуба, вследствие неизпълнение на задълженията по договора
от страна на ответното дружество, съдът намира също за неоснователен и следва
да се отхвърли. Както по-горе бе посочено, ответникът е изпълнил всички свои
задължения по договора, като работата по монтажа на процесния парапет е била
прекъсната по нареждане на ищеца. Няма данни той да е поискал от ответника да
довърши работата по монтажа, а веднага е пристъпил към сключване на договор с
друг подизпълнител, поради което не може да се приеме, че вина за това носи
ответникът. От друга страна, от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза съдът установи, че няма данни в счетоводството на
„СтруктАрт“ ООД – София и „Векапласт“ ООД – Бургас да са извършвани разплащания
по повод договор за изработка, доставка и монтаж на стъклен парапет за процесния
обект.
По предявените насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.82
от ЗЗД съдът намира следното: Доказа се, че ищецът по
насрещния иск „Финпласт“ ООД – Х. в изпълнение на сключения с ответника по този
иск „СтруктАрт“ ООД – София неформален договор, е изработил, доставил и
започнал монтаж на стъклен парапет с дървени ръкохватки на описания по-горе
обект. В тази насока са представени писмени доказателства – Фактура №
474/26.02.2020г. за доставено единично стъкло на стойност 1360 лева с ДДС; Фактура № **********/26.02.2020г. за закалени
стъкла на стойност 548.91 лева; Фактура № **********/10.02.2020г. за спайдери
от неръждаема стомана на стойност 624 лева. В изпълнение на задълженията си
ищецът по насрещния иск е сключил и Договор за монтаж на стъкла от 26.02.2020г.
със свидетеля П.В.И., по който договор е извършил авансово плащане в размер на
500 лева, видно от Разходен касов ордер от същата дата – 26.02.2020г. В този смисъл,
направените от ищеца по насрещния иск разходи в размер на 3 032.91 лева,
описани подробно по-горе, са извършени във връзка и по повод изпълнение на
сключения между страните по делото договор на стойност 3 478.27 лева.
Доказа се обаче, че от тази сума ищецът по насрещния иск е получил авансово
1800 лева. При тези данни, му се дължат от ответника по този иск още 1678.27
лева, представляващи разлика между първоначално договорената цена и авансово
платената такава. Ето защо, следва да се уважи претенцията по насрещния иск в
размер на 1678.27 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер от 3 032.91
лева.
По отношение на пропуснатите ползи не се излагат
каквито и да било фактически твърдения, на които ищецът позовава този насрещен
иск, нито се ангажират доказателства в тази насока, поради което насрещния иск
за сумата от 444.77 лева следва да се
отхвърли.
Относно насрещно предявената претенция за сумата
от 1663.20 лева, представляваща стойността на доставено на обекта скеле, съдът
намира следното:
За да изпълни задължението си по монтажа на
доставения стъклен парапет, ищецът по насрещния иск е доставил и работно скеле.
Доставката на същото се установява от събраните гласни доказателства /свид. П.И./,
който е следвало да извърши монтажа на парапета. Според същия свидетел, когато
се преустановява монтажа поради недоразумение между страните по делото, скелето
остава на място на обекта. Твърди още, че скелето му е било предоставено от
„Финпласт“ ООД. Ищецът по насрещния иск в тази насока представи фактура за
покупка на същото - Фактура № **********/02.02.2017г. на стойност 1663.20 лева. Изложеното до тук
налага извода, че този иск се явява основателен, тъй като ответникът по
насрещния иск не доказа да е върнал скелето на собственика му или по друг начин
да са уредени отношенията им по повод тази вещ.
При този изход на делото, на страните се дължат
разноски, както следва: на „СтруктАрт“ ООД – София са дължими разноски в размер
на 210 лева, платими от „Финпласт“ ООД – Хасково, с оглед отхвърлената част на
насрещния иск, а на „Финпласт“ ООД – Хасково се дължат разноски в размер на
1731 лева, с оглед отхвърлените първоначални искове, както и частично уважените
насрещни искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СтруктАрт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“****“ № ***,
против „Финпласт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Х.,
бул.“***“ № **, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 1800 лева –
авансово заплатена сума по договор за изработка и иск с правно основание чл.82
от ЗЗД за сумата от 1000 лева – претърпяна загуба вследствие неизпълнение на
договорно задължение, като – неоснователни.
ОСЪЖДА „СтруктАрт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“***“ № ****, да
заплати на „Финпласт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 62, сумата 1678.27 лева, представляваща
направени разходи във връзка с изпълнение на договор за изработка, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 14.09.2020г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 3 032.91 лева, като неоснователен – отхвърля.
ОСЪЖДА „СтруктАрт“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“****“ № ***, да заплати на
„Финпласт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Х.,
бул.“***“ № *, сумата 1663.20 лева, представляваща стойността на задържано от
ответника, собствено на ищеца скеле, доставено по повод договор за изработка,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск –
14.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Финпласт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Х., бул.“****“ № **,
против „СтруктАрт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.С., бул.“****“ № ****, иск за сумата от 444.77 лева, представляваща
пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение по договор за изработка, като – неоснователен.
ОСЪЖДА „СтруктАрт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.С., бул.“***“ № ****, да заплати на „Финпласт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Х., бул.“****“ № **,
разноски по делото в размер на 1731 лева.
ОСЪЖДА „Финпласт“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Х., бул.“****“ № **, да заплати на „СтруктАрт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“****“ № ***,
разноски по делото в размер на 210 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не сечете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.