Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2885 09.07.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито съдебно
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря ВЕРА
ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 18418 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245,
ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.И.Ц. от
гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата 11 227, 88 лева (чиста сума за получаване), представляваща
неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода месец януари – месец август
2018 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума и
върху заплатените със закъснение трудови възнаграждения на ищеца за периода
месец октомври 2017 г. – месец януари 2018 г. за периода от датата на падежа на
всяко вземане- единадесето число на следващия месец до 20.11.2018 г. в размер
общо на 984, 10 лева; сумата 2 189, 68 лева, представляваща дължимо на ищеца
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 11.09.2018 г. –
20.11.2018 г. в размер на 38, 87 лева, както и сумата 4 180, 30 лева, представляваща
обезщетение за 42 работни дни неползван от ищеца платен годишен отпуск, заедно
с мораторна лихва върху тази сума за периода
11.09.2018 г. – 20.11.2018 г. в размер на 74, 20 лева, заедно със законната
лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски. Моли съдът да допусне предварително изпълнение на
решението.
Ответникът “Глобъл Комюникейшън Нет” АД – гр.
Пловдив първоначално оспорва обективно съединените искове по основание и по размер
и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в становище
за първото по делото съдебно заседание съображения, но при приключване на
устните състезания по делото моли съдът да постанови решение съобразно
заключението на ССЕ. Представя писмена защита. Прави възражение за недължимост на ищеца на разноски поради липсата на
доказателства за заплащане на пълномощника му на адвокатско възнаграждение, а
ако съдът приеме, че такова е заплатено - за прекомерност на заплатеното от ищеца
на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество, последно като „***“ в Звено „***“,
от 15.10.2007 г. до 15.08.2018 г., считано от която дата трудовото му
правоотношение е било прекратено със Заповед № 85/22.08.2018 г. на ответното
дружество, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като със самата Заповед е било
разпоредено да се изплатят на С.Ц. обезщетения по
чл.221 от КТ в размер на една брутна месечна заплата, и по чл.224 от КТ за
неползвани от ищеца 42 работни дни платен годишен отпуска.
Както се установява от представените в тази насока
писмени доказателства и от заключението от 25.02.2019 г. на вещото лице по ССЕ З.М.,
ведно с допълнението към него, действително през процесния
период ищецът не е получил в пълен размер полагащото му се трудово
възнаграждение, като общо за периода му се дължат като чиста сума за получаване
11 227, 88 лева, а мораторната лихва върху тази
сума (и върху заплатените му със закъснение трудови възнаграждения за периода
месец октомври 2017 г. – месец януари 2018 г. – последното частично) за
горепосочения период е в размер общо на 984, 10 лева. Както се установява от
самата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и посоченото
заключение на ССЕ, на ищеца не са били изплатени и полагащите му се обезщетения
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 2 189, 68 лева (мораторната
лихва върху която сума за горепосочения период е в размер на 38, 87 лева) и по
чл.224, ал.1 от КТ за 42 работни дни неползван платен годишен отпуск в размер
на 4 180, 30 лева (мораторната лихва върху която сума
за горепосочения период е в размер на 74, 20 лева) – като съдът намира, че тези
обезщетения се полагат на ищеца в посочените им брутни размери, независимо, че
подлежат на данъчно облагане. Тъй като още с исковата молба ищецът в
обстоятелствената й част е предявил иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ,
макар и да не е формулирал петитум по отношение на
тази претенция, а след отмяната на определението за даване на ход по същество и
оставянето на исковата молба без движение той е отстранил тази нередовност с
подадена на 06.03.2019 г. молба-уточнение, съдът намира за неоснователни
наведените от ответника доводи за недопустимост на този иск.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер,
доколкото претендираните им размери (съобразно
допуснатото от съда в съдебното заседание по делото на 06.03.2019 г. изменение
на исковете и окончателно заявените размери на претенциите на ищеца с
подадената от пълномощника му адв. И.К. на 14.03.2019
г. молба-уточнение на исковата молба) съвпадат с установените от събраните по
делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ действително дължими,
поради което следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва от 20.11.2018
г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 3 300
лева – платено адвокатско възнаграждение и 100 лева допълнително адвокатско
възнаграждение за проведени повече от две открити съдебни заседания по делото,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив – 853, 91
лева ДТ за четирите уважени иска и 80 лева депозит за ССЕ. С оглед на
фактическата и правна сложност на спора, цената на уважените искове,
обстоятелството, че по делото е било проведено и производство по допускане на
обезпечение на предявените искове, както и, че са проведени повече от две
съдебни заседания по делото, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Неоснователно е и възражението на ответника за липса на доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение от ищеца на пълномощника му, предвид
представения Договор за правна защита и съдействие.
С оглед направеното от пълномощника на ищеца в съдебните
заседания по делото на 06.03.2019 г. и на 11.06.2019 г. искане за допускане на
предварително изпълнение на решението, и на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му, с която
се присъждат трудовото възнаграждение и обезщетения, заедно със законната лихва
върху тях, като на основание чл.406, ал.1 във връзка с чл.404, т.1
от ГПК следва да се издаде изпълнителен лист за тази част от решението.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Глобал Комюникейшън Нет” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет.4, офис 5, представлявано от *** Д.Б.А. със съдебен адрес:***, адв.
***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ***, адв. И.К.,
СУМАТА 11 227, 88 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено
трудово възнаграждение на ищеца за периода месец януари – месец август 2018 г.,
ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума и върху заплатените със закъснение
трудови възнаграждения на ищеца за периода месец октомври 2017 г. – месец
януари 2018 г. за периода от датата на падежа на всяко вземане - единадесето
число на следващия месец до 20.11.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 984, 10 лева; СУМАТА
2 189, 68 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото му правоотношение, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за
периода 11.09.2018 г. – 20.11.2018 г. В РАЗМЕР НА 38, 87 лева, както и СУМАТА 4
180, 30 лева, представляваща обезщетение за 42 работни дни неползван от ищеца
платен годишен отпуск, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода
11.09.2018 г. – 20.11.2018 г. В РАЗМЕР НА 74, 20 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ 20.11.2018 г., ДО окончателното им
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
3 300 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен
съд – гр. Пловдив – 853, 91 лева ДТ и 80 лева депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА МУ
за присъждане на неплатено трудово възнаграждение И обезщетения по чл.221, ал.1
от КТ И по чл.224, ал.1 от КТ, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ТРИТЕ ГЛАВНИЦИ.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и
може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на ищеца ЗА ЧАСТТА от
решението, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЯТО е допуснато предварително изпълнение.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на разпореждане и
може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок по реда на
чл.407, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ