Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1222/ 29.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1209
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „Национална електрическа
компания“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Триадица“ № 8, представлявано от изпълнителния директор И.Й.е оспорил изменение
на акт за установяване на задължения по декларации (АУЗД) №
МДТ-990/09.12.2019г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“
при Община Несебър, потвърден с писмо изх. № Н4-МДТ-5256-003/30.01.2020г. на
началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър (съгласно определение
№ 12935/20.10.2020г., постановено по адм. дело № 11004/2020г. на ВАС).
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО за
периода 01.01.2014г. – 04.02.2014г. са платени. Иска да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез юрисконсулт
М. поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира за отмяна на
административния акт, поради непосочване на базата, въз основа на която е
изчислен данъкът. Претендира разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Депозира
писмени бележки.
Ответникът – началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Несебър, чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата.
Представя административната преписка. Пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки.
ФАКТИТЕ:
С
АУЗД № МДТ-990/09.12.2019г. издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Несебър (л.22-24) е установен размер на задълженията по ЗМДТ
по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 09.12.2019г.
на „НЕК“ ЕАД както следва:
-
данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер на 1166.15 лева главница и
644.39 лева лихва за ПС Слънчев бряг в гр.Несебър, община Несебър по декларация
№ 55648/19.03.2010г.;
-
данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер на 232.78 лева главница и
128.63 лева лихва за ПС Слънчев бряг 110 в гр.Несебър, община Несебър по
декларация № 56035/07.04.2010г.;
-
данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер на 111.47 лева главница и
61.60 лева лихва за имот в с.Кошарица, община Несебър по декларация №
65566/19.10.2010г.;
-
данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер на 54.48 лева главница и 30.10
лева лихва за ПС Слънчев бряг в гр.Несебър, община Несебър по декларация № ДК14012142/27.02.2013г.
и
-
данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер на 77.07 лева главница и 42.59
лева лихва за ПС Обзор в гр.Обзор, община Несебър по декларация №
ДК14012143/27.02.2013г.
или
общо в размер на 2549.26 лева, от които 1641.95 лева главница и 907.31 лева
лихва.
АУЗД
№ МДТ-990/09.12.2019г. е връчен на жалбоподателя на 12.12.2019г. (л.26, 27).
По
делото е представена обяснителна записка относно АУЗД № МДТ-990/09.12.2019г. за
начина, по който са изчислени задълженията за ДНИ на „НЕК“ ЕАД. Посочено е, че:
-
за имот по декларация № 55648/19.03.2010г. ДНИ за цялата 2014г. е в размер на
6996.90 лева, а за периода до месец февруари 2014г. в размер на 1166.15 лева
при данъчна основа – 5 830 746.80 лева и промили за ДНИ – 1,2;
-
за имот по декларация № 56035/07.04.2010г. ДНИ за цялата 2014г. е в размер на
1396.66 лева, а за периода до месец февруари 2014г. в размер на 232.78 лева при
данъчна основа – 1 163 880.00 лева и промили за ДНИ – 1,2;
-
за имот по декларация № 65566/19.10.2010г. ДНИ за цялата 2014г. е в размер на
668.84 лева, а за периода до месец февруари 2014г. в размер на 111.47 лева при
данъчна основа – 557 370.50 лева и промили за ДНИ – 1,2;
- за имот по декларация №
ДК14012142/27.02.2013г. ДНИ за цялата 2014г. е в размер на 326.89 лева, а за
периода до месец февруари 2014г. в размер на 54.48 лева при данъчна основа –
272 411.00 лева и промили за ДНИ – 1,2;
-
за имот по декларация № ДК14012143/27.02.2013г. ДНИ за цялата 2014г. е в размер
на 462.42 лева, а за периода до месец февруари 2014г. в размер на 77.07 лева
при данъчна основа – 385 351.00 лева и промили за ДНИ – 1,2.
С
жалба от 19.12.2019г. на основание чл.107, ал.4 от ЗМДТ „НЕК“ ЕАД е оспорило АУЗД
№ МДТ-990/09.12.2019г. (л.15-16), като към жалбата са приложени: платежно
нареждане от 06.02.2015г., с което „НЕК“ ЕАД е заплатило на Община Несебър
сумата от 714.14 лева за ДНИ за периода 01.01.2014г. – 28.02.2014г. (л.17);
платежно нареждане от 06.02.2015г., с което „НЕК“ ЕАД е заплатило на Община
Несебър сумата от 2869.05 лева за ТБО за периода 01.01.2014г. – 28.02.2014г.
(л.18) и акт за прихващане или възстановяване № МДТ-015/09.04.2014г., с който е
възстановена сума в общ размер на 4286.57 лева, представляваща 1297.66 лева ТБО
за 2013г. по партида ********005 и 2988.91 лева ТБО за 2013г. по партида ********006
(л.20-21).
Във
връзка с подадената жалба, с решение № 1 от 03.01.2020г. на началника на отдел
„МДТ“ при Община Несебър е изменен обжалвания АУЗД относно установеното
задължение за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1641.95 лева,
като вместо това е определено задължение за период от 01.01.2014г. –
28.02.2014г. данък върху недвижимите имоти в размер на 927.81 лева главница и
563.68 лева лихва към 03.01.2020г. (л.8-9).
Въз
основа на това решение е издадено обжалваното изменение на АУЗД №
МДТ-990/09.12.2019г. (л.5-6), с което е установен общ размер за ДНИ на „НЕК“
ЕАД в размер на 927.81 лева главница (1641.95 лева – 714.14 лева, внесени с
платежно нареждане от 06.02.2015г.) и лихви за просрочие към 03.01.2020г. в
размер на 563.68 лева. В мотивите на акта е пресъздадена таблицата от
обяснителната записка към АУЗД № МДТ-990/09.12.2019г. за начина, по който са
изчислени задълженията за ДНИ на „НЕК“ ЕАД.
Решение
№1 от 03.01.2020г. и изменение на АУЗД № МДТ-990 от 09.12.2019г. са връчени на
жалбоподателя със съпроводително писмо с изх. № Н4-МДТ-5256 от 03.01.2020г.
(л.13) на 07.01.2020г., видно от известие за доставяне на л.14.
Изменението
на АУЗД № МДТ-990 от 09.12.2019г. е оспорено от „НЕК“ ЕАД по административен
ред с жалба от 20.01.2020г. (л.42-43), в която дружеството-жалбоподател сочи,
че задълженията за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014г. – 04.02.2014г. са платени.
Към жалбата са приложени отново платежните нареждания от 06.02.2020г.
(л.44-45).
С
писмо с изх.№ Н4-МДТ-5256-003 от 30.01.2020г. началника на отдел „МДТ“ при
Община Несебър е посочил, че с платената сума от 714.14 лева е погасено част от
задължението за ДНИ и е останало за довнасяне сумата от 927.81 лева главница и
563.68 лева лихва към 03.01.2020г. По отношение на ТБО за 2014г. уведомява
дружеството-жалбоподател, че има надвнесена сума в размер на 696.49 лева по
партида ******** 006. Сочи се, че при желание сумата да бъде разнесена по
изменения акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-990/09.12.2019г.
е необходимо да подаде искане или молба за прихващане до началника на отдел
„МДТ“ (л.12).
От
дружеството-жалбоподател е представена електронна справка за задълженията на
„ЕСО“ ЕАД (правоприемник) за периода 01.01.1998г. – 31.12.2014г. по отношение
на Община Несебър.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която
задълженията на жалбоподателя за данък недвижими имоти за имотите включени в
процесния акт са в размер на 1491.29 лева (927.81 лева главница и 563.48 лева
лихва). Вещото лице е посочило, че базата в размер на 8 209 759.30
лева, върху която е изчислен данъкът е определена като са взети предвид
декларираните в петте броя декларации от жалбоподателя отчетни стойности и
изчислените данъчни оценки и е взета съгласно ЗМДТ и Наредба № 14 за определяне
размера на местните данъци и такси на Община Несебър по-високата от двете.
Експертът е приложил към изготвената съдебно-счетоводна експертиза две справки
за облагаемата основа (л.102-103). Посочено е, че приложената ставка на данъка
за 2014г. е 1,2 на хиляда. Приложена е и справка за задълженията и плащанията
на дружеството (л.104), за извършеното плащане в размер на 714.14 лева, която
сума е разнесена по партидата за дължима главница на ДНИ на 09.02.2015г. Сочи
се, че друго плащане до датата на издаване на оспорения акт и до момента на
изготвяне на експертизата не е извършено от „НЕК“ ЕАД (л.98-101).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в отдел „МДТ” при Община Несебър, който е
компетентен орган по смисъла на посочените разпоредби. Предвид изложеното съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен административен орган.
Не
е спорно между страните, че с процесния АУЗД (л.5), с който са определени
задължения на жалбоподателя за данък недвижими имоти за пет имота за периода
01.01.2014г.-04.02.2014г., е определен периода, през който „НЕК“ ЕАД е бил
собственик на тези имоти. В този смисъл именно жалбоподателят е данъчно
задълженото лице съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ в редакцията му към 2014г., за която
са определени данъчните задължения. Разпоредбата е останала неизменена и към
2019г., когато е съставен процесният АУЗД.
По
делото спорът се свежда до това коя следва да е данъчната основа, върху която
да се начисли дължимият данък недвижими имоти – данъчната оценка или отчетната
стойност. В последното открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
твърди, че те са внесли такава сума за дължимия данък, каквато се установи с
експертизата, че е платена, защото са го изчислявали върху отчетната стойност,
тъй като не са знаели, че следва да изберат по-високата измежду отчетната
стойност и данъчната оценка, което в случая е втората база. Твърдят, че винаги
са си изчислявали така дължимия данък и едва с процесния АУЗД е възникнал
проблем.
По
делото е установено, че за периода 01.01.2014г.-04.02.2014г.
дружеството-жалбоподател е внесло по сметка на общината на 09.02.2015г сума в
размер на 714,14 лв. и според допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза за същия период по отношение на същите имоти остава да дължи данък
недвижими имоти в размер на 927,81 лв. главница и 563,48 лв. лихви, или общо
1491,29 лв., колкото е определено и с оспорения АУЗД. Обратно на възраженията
на жалбоподателя, в самия АУЗД е посочената данъчната основа за всеки от имотите,
размерът на дължимия данък за цялата година, размерът на данъка за процесния
период, данъчната ставка, а самите имоти са индивидуализирани чрез номера на
декларацията, подадена пред Община Несебър.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че посочените в
оспорения АУЗД данъчни основи представляват за първия имот размерът на
данъчната оценка, а за останалите четири – размерът на отчетната стойност.
Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗМДТ в редакцията към периода, за който се дължи данъкът, ДНИ се
определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ към
01.01. на годината, за която се дължи. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ в същата
редакция данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2, а за
жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно Приложение № 2. Относно
данъчната основа, върху която се определя ДНИ, двете разпоредби на чл.19, ал.1
и чл.21, ал.1 от ЗМДТ не са претърпели промяна и са в същия смисъл и към датата
на издаване на процесния АУЗД. При анализ на тези разпоредби несъмнено става
ясно, че когато се касае за предприятия, в която хипотеза попада и
жалбоподателят, данъчната оценка по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗМДТ е всъщност
по-високата стойност измежду отчетната стойност и данъчната оценка съгласно
Приложение № 2 към закона. При определяне на дължимия данък в конкретния случай
административният орган е спазил това изискване на закона, като е използвал за
данъчна основа за всеки от петте имота по-високата измежду стойностите,
посочени в чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Данъчната ставка, която в процесния случай е
1,2 промила, е определена съобразно изискванията на чл.22 от ЗМДТ, според който
общинският съвет определя с наредба размера на данъка в границите от 0,1 до 4,5
на хиляда върху данъчната оценка. С Наредба № 14 за определяне размера на
местните данъци и такси – чл.18, е определена конкретната данъчна ставка, която
е 1,2 на хиляда.
По
изложените съображения съдът счита, че дължимият от жалбоподателя данък
недвижими имоти за петте имота, индивидуализирани чрез номерата на подадените
декларации, правилно е определен с процесния АУЗД, който е издаден като
изменение на първоначално издадения АУЗД, отменен от горестоящия административен
орган.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, според което оспореният акт следва да бъде
отменен, защото на „НЕК“ ЕАД не е било съобщено какъв е размерът на дължимия
данък и по тази причина дружеството е внесло по-малък размер. Ответникът не твърди,
нито представя доказателства да е извършил такова съобщаване, поради което
съдът приема, че административният орган действително не е съобщил на
задълженото лице. В чл.23 от ЗМДТ в редакцията към 2014г. съществува задължение
след определяне на данъка той да бъде съобщен на данъчно задълженото лице или
на негов законен представител. Същото задължение съществува в редакцията на
тази норма към 2019г. и 2020г., когато е издаден процесният АУЗД.
Неизпълнението на това задължение е процесуално нарушение, което не е
съществено, защото дължимостта на данъка произтича от закона и възниква с
придобиването на съответния недвижим имот. Описаното процедурно задължение на
административния орган има за цел да улесни данъчно задълженото лице, но
неизпълнение на това задължение не може да доведе до отпадане на задължението
на лицето, възникнало по силата на закона за дължимост на данък недвижими
имоти. Затова първото възражение в писмените бележки следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Неоснователно
е и следващото възражениение, според което оспореният акт не съдържа подробни
мотиви, от които да става ясно как е определено задължението. Жалбоподателят
твърди, че именно липсата на тази информация е довела до отнемане на правото му
на адекватна защита. Както по-горе посочи съдът, в оспорения АУЗД е записан
механизмът, по който е определен данъкът. За всеки имот поотделно е посочена
данъчната основа, данъчната ставка, дължимият размер на данъка за цялата година
и дължимият размер на данъка за периода 01.01.2014.-28.02.2014г. В диспозитива
на процесния АУЗД се съдържа още по-подробна таблица, в която е посочено
местоположението на имотите (освен номерът на подадената декларация), размерът
на дължимия данък за всеки от имотите, начислената лихва, платената от
дружеството сума и разликата останала за довнасяне. От тези изрично и подробно
описани данни несъмнено става ясно какъв е размерът на задължението и как е
определен. В случая дори не следва да се прибягва до мотивиране на акта
посредством писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка,
какъвто е обичайният случай при такива административни актове. Конкретно този
АУЗД е изчерпателно мотивиран. Освен описаните данни, в него е посочено през
кой период дружеството е било собственик на имотите, което обуславя и периода,
в който точно това дружество дължи данък недвижими имоти.
На
последно място неоснователно е и третото възражение, изложено в писмените
бележки на пълномощника на жалбоподателя, в което се твърди, че оспореният акт
е издаден в противоречие с целта на закона, защото е създадена
неравнопоставеност между субекти при прилагане на една и съща правна норма.
Жалбоподателят твърди, че на неговия правоприемник „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД Община Несебър е определила по-малък размер на дължимия данък за
същите имоти. Това твърдение не е доказано по делото. То се излага за първи път
в писмената защита. Няма никакви данни, от които да се установи каква по размер
сума е платил правоприемникът за същите имоти за периода 01.03.2014г.-31.12.2014г.
Затова наведеното в писмените бележки възражение следва да се квалифицира като
необосновано. В самия АУЗД, който се оспорва по делото, е посочен размер на
дължимия данък за цялата година и лесно може да се установи, че за остатъка от
2014г., през който жалбоподателят не е бил собственик на имотите, дължимият
данък не е в размер на 3364,52 лв., както се твърди в писмените бележки. В АУЗД
е посочено, че общо дължимият данък за 2014г. за петте имота е в размер на
9851,71 лв. От него като се извади размерът на данъка, който е установен по
делото, че се дължи от жалбоподателя за първите два месеца на годината –
1641,95 лв., се получава разлика от 8209,76 лв.
По
изложените съображения съдът счита, че жалбата на „Национална електрическа
компания“ ЕАД против изменение на акт за установяване на задължение по
декларации № МДТ-990/09.12.2019г. (л.5) е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. В хода
на устните състезания пълномощникът на ответника е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед конкретната фактическа и правна
сложност на спора съдът определя в размер на 120 лв., дължими от жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.1 и ал.3 ДОПК, Административен съд –
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Триадица“ № 8, представлявано от изпълнителния директор И.Й.против
изменение на акт за установяване на задължения по декларации №
МДТ-990/09.12.2019г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“
при Община Несебър, потвърден с писмо изх. № Н4-МДТ-5256-003/30.01.2020г. на
началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър.
ОСЪЖДА „Национална електрическа
компания“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Община Несебър юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: