№ 37
гр. Харманли, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на М. Г. П.а с ЕГН ********** с адрес гр.
Харманли, **** срещу Наказателно постановление №21-1253-001147 от
07.10.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР- Хасково, с-р «Пътна
полиция» упълномощен с Заповед № 12533-260/05.12.2018 г. на Директор
ОДМВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174,ал.1, т.1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в
размер на 500,00 лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; за нарушение
по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е
наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10
контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено в нарушение на процесуалните правила, като са изброени
конкретно нарушени разпоредби от ЗАНН – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендират се
разноските по делото.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. Г.Г. – АК гр. Хасково, с
пълномощно по делото, на лист 4.
1
Административно наказващият орган – Началник сектор към
ОДМВР- Хасково, с-р « Пътна полиция» редовно призовани, не се явява и не
изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява
становище по жалбата, която намира за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Харманлийският районен съд, за да се произнесе по
основателността, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 03.10.2021 г. в 01:09 часа в община Хасково на път АМ Марица
№А-4, на км.64 в посока към град Пловдив М. Г. П. ЕГН **********
управлява собствения си лек автомобил,,Сузуки гранд витара" с peг. номер
**** Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0065, като уреда отчита 0.77 промила
алкохол в издишания въздух. След положителната проба на жалбоподателя
бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване №082630, в
който било отбелязано впоследствие от медицинската сестра К.В., че лицето
не се е явило за вземане на кръвна проба. Водачът М.П. не носи СУМПС и
контролен талон към него.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
жалбоподателя М. Г. П. ЕГН **********, посочен като водач на превозното
средство, бил съставен на същата дата – 03.10.2021г. в негово присъствие от
свид. ВЛ. Ж. Д., Акт за установяване на административно нарушение сер. АА
№793286 / 03.10.2021г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП,
който жалбоподателят подписал, като е вписал, че няма възражения в
съответната предвидена графа. Такива не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на
неговото съставяне.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок по чл.44 от ЗАНН,
действащ към датата на нарушението е изтекъл на 06.10.2021г. и не е
постъпило възражение. Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП на
07.10.2021г., след изтичане на срока по чл.44 от ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се
е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП –
наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3 т.1, пр.1,2 от ЗДвП
и за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2
от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева .
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
2
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите ВЛ. Ж. Д. и В. Д. Д.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административните нарушения, измерването за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0065, стойността
на уреда - 0.77 промила алкохол в издишания въздух в съответната част, за
която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване
на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че
по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не са
отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, а единствено
по отношение на тяхната пълнота и конкретност, оттам и правна оценка от
гледна точка спазване процесуалните правила при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно
средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Според разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, действаща към
датата на нарушението наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;
Съгласно чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи:1. свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Според разпоредбата на чл. 183, ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП наказва се с глоба 10
лв. водач, който: 1.не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
3
които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и
връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата
длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на пълномощника
на жалбоподателя за нарушения по чл. 42, т. 4 от ЗАНН следва да се приемат
за неоснователни. В акта са описано достатъчно ясно всички признаци от
състава на нарушенията, характеризиращи ги от обективна страна, като
предвид спецификата на изпълнителното деяние – управление на МПС и
установеното негово движение, логически и фактически с отбелязване на
километъра на АМ Марица №А-4, на км.64 в посока към град Пловдив,
достатъчно ясно е посочено посоката на движение, конкретния километър на
АМ Марица.На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като
липсват допуснати процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство, които да се възприемат като съществени и
водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално
основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по съображения,
аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.
В АУАН са описани съставомерните признаци на две нарушения по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, като в АУАН
е посочена нарушената правна норма за първото нарушение, а не е описана
правната норма за второто нарушение. В НП постановление са изложени
съставомерните признаци на двете нарушения а именно: нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, като съответно за
първото нарушение е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
174,ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание – "Глоба" в размер на
500,00 лева, а за второто нарушение на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от
ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева.
В тази връзка съдът намира, че съставеният АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Словесното описание на нарушението в АУАН и НП е идентично и съдържа
описание на деянието, датата и мястото, на което е извършено. Видно от
съдържанието на АУАН и НП там се приема, че нарушението в пункт 2 е по
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и е извършено на 03.10.2021 г. в 01:09 часа в община
Хасково на път АМ Марица на км.64 в посока към град Пловдив от водача М.
Г. П. ЕГН **********, който управлява собствения си лек автомобил ,,
Сузуки гранд витара" с peг. номер ****и водачът М.П. не носи СУМПС и
контролен талон към него. Действително в АУАН не е дадена правна
4
квалификация на осъщественото деяние, като се визира, че водачът М.П. не
носи СУМПС и контролен талон към него, а в НП правилно се приема, че се
касае за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Неправилната,неточна правна
квалификация или липса на правна квалификация в АУАН, обаче, може да се
определи и уточни от АНО при издаването на НП по реда на чл. 53, ал.2 от
ЗАНН, ако по безспорен начин са установени извършването на
нарушението, нарушителя и неговата вина. Последната разпоредба допуска
наказващият орган да прецизира административното обвинение, стига от
описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат
елементите от състава на самото административно нарушение и именно това
е сторено в процесния случай. В този смисъл са както съдебната теория,
така и практиката на касационната инстанция изразена в Решение № 498 от
08.06.2018 г. на Административен съд - Хасково по АНД (К) № 408/2018 г.,
Решение № 481/30.05.2018г. по АНД(К) № 319 по описа на Административен
съд-Хасково за 2018г. и Решение № 492/26.06.2018г. по АНД(К) № 414 по
описа на Административен съд-Хасково за 2018г. др.
Предвид горното, според настоящия състав, не е налице допуснато
съществено нарушение в АУАН при второто нарушение, още повече, че в НП
административно-наказващият орган изрично прецизира това обстоятелство,
като посочва и разпоредбата на чл.53 от ЗАНН сред основанията за издаване
на НП. Преценката дали едно допуснато по време на висящо пред АНО
производство процесуално нарушение е съществено или не, зависи от това
дали същото по естеството си води до ограничаване процесуалните права на
наказаното лице, респ. пречи на същото в пълен обем на осъществи защитата
си по фактите и приложимия закон. Тази преценка винаги е конкретна спрямо
спецификата на конкретния случай. В конкретната хипотеза, дори да се
приеме, че има допуснато нарушение при съставяне на АУАН, същото обаче
не води до ограничаване правото на защита на наказаното лице именно,
защото не съставлява пречка то да организира в пълен обем защитата си
срещу наказателното постановление.
Следва също да се отбележи, че административно-правната
доктрина приема /"Процесът по ЗАНН", Л. П., Р. И., Изд.Сиела, 2009, стр.
124-125/, че е възможно да има допуснато нарушение по чл.42, т.5 от ЗАНН,
изразяващо се в непосочване на нарушената правна норма, неправилно
посочване на нарушената правна норма (например едновременно посочване
на взаимноизключващи се разпоредби) или липса на конекситет между
фактологията и правната й квалификация. В тези случаи наказващият орган
също разполага с възможността надлежно да отстрани нарушението, като
посочи действително нарушената правна норма или прецизира правната
квалификация, но само ако последната се извежда недвусмислено от фактите
и обстоятелствата, при които е прието за извършено нарушението, какъвто е
конкретния казус.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г.
на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса,
5
имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление",
употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните
указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо
дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в
покой или в движение. Това тълкуване на понятието "управление"
настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и
по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1,
т.1 от ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид
спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и
административни нарушения.
От събраната по делото доказателствена съвкупност е установено, че
на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място
жалбоподателят управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с
отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в издишания
възсдух от 0. 77 на хиляда, което е отразено като фактическа констатация и в
двата административни акта. За да приеме, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0. 5 до 0. 8 на хиляда и
конкретно 0. 77 на хиляда е необходимо наличието на алкохол в кръвта да е
установено по "надлежния ред". Няма съмнение, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от 0. 5 до 0. 8 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста
на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е този по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Факт е, че отчетените
стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта /0. 77 на хиляда/ е
установена с анализатор на алкохолното съдържание в кръвта, за който в
обстоятелствената част и на АУАН и на НП е отразено, че е тип Алкотест
Дрегер 7510 с с фабричен номер ARBA 0065, чиято техническата изправност
е поставена под съмнение от страна на жалбоподателя. Съгласно
предписаното от разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на
алкохол от водачите на моторни превозни средства, се определят със заповед
от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда
на Закона за измерванията. От своя страна разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от
Закона за измерванията (ЗИ - обн. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. - ДВ,
бр. 98 от 2003 г.). регламентират средствата за измерване, предназначени за
определяне концентрацията на етилов алкохол. За годността обаче на
употребеното техническо средство за изследване на дишането "Алкотест
Дрегер 7510 " с фабричен номер ARBA 0065, което е било използвано за
6
проверка на концентрацията на алкохол у жалбоподателя са налични
доказателства по делото-протокол от 23.04.2021г. за преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха Лаборатория за проверка на
средствата за измерване в сектор "Полицейска техника" към Главна дирекция
"нациална полиция" на МВР. От същия е видно, че на 19.04.2021г., преди
датата на проверката на жалбоподателя, СИ Дрегер Алкотест 7510 с с
фабричен номер ARBA 0065 е преминал последваща периодична проверка за
съответствие. От така изложеното съдът намира като установено че
измерването на концентрацията на алкохол в дъха на жалбоподателя е
извършено с техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с с фабричен
номер ARBA 0065. Същото е било изправно и годно по предназначение към
датата на проверката 19.04.2021г., тъй като проверката за годност извършена
на 19.04.2021г. има срок на валидност до 19.10.2021г. При така осъществената
проверка с годно техническо средство е отчетена концентрация на алкохол 0.
77 промила. С оглед на приложените по делото доказателства съдът намира,
че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал
МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0. 5 до 1. 2 на хиляда, а
именно 0. 77 на хиляда. От една страна тези обстоятелства не се оспорват
реално от жалбоподателя, а от друга - не са ангажирани доказателства, които
да оборват презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН,
поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата М.
Г. П. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП.
Полицейските служители са спазили законовата процедура като са тествали
жалбоподателя с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510", съставили са
АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство,
издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за
медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на
водача и същият ги е подписал. Бил е издаден и талон за изследване №
082630. При положение, че жалбоподателят не е дал кръв за изследване, то
резултата от техническото средство е надлежно доказателство съгласно
правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Относно размерът на наложените наказания -
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да се управлява МПС за 6
месеца съдът счита, че същите са определени съгласно разпоредбата на чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, че същите са във фиксиран размер и не подлежат на
изменение в насока тяхното намаляване.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за да
е съставомерно следва да се надлежно установи че водачът на МПС не носи
тези документи със себе си при управлението на МПС. Това изцяло се доказва
от показанията на двамата свидетели разпитани в хода на съдебното
следствие, чийто показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
еднопосочни и взаимно допълващи се по отношение на установеното от
7
свидетелите нарушение и на съставянето на АУАН за същото. Нещо повече,
възприетата фактическа обстановка и нарушения в АУАН и в НП не са и
оспорени от жалбоподателя видно от липсата на възражения в АУАН от
негова страна.
Правилна е и правната квалификация на нарушението по т.2 от НП
- чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като в тази връзка следва да се отбележи и това,
че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
това нарушение е била ангажирана по чл. 183, ал.1, т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП,
като му е наложено единствено възможното наказание – глоба от 10 лева.
Съдът намира че в случая не са налице и предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата
на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на
понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както
и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че
процесните нарушения на ЗДвП не съставляват маловажен случай. Съдът
намира, че е недопустимо управлението на МПС след употреба на
алкохол,което на пракика е свързано в изключителна степен със сигурността
и е продиктувано от безопасността на участниците в движението и опазването
на тяхното здраве и живот. Освен това следва да се отбележи, че именно с
оглед на тази безопасност и законодателят е предвидил две комулативни,
доста високи наказания. Заедно с това последното нарушение е било
извършено заедно с още едно по-леко наказуемо такова, а именно по чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Последното говори за по висока степен на опасност на
дееца и за незачитане на закона от негова страна. Затова и съдът намира че
правилно е ангажирана неговата отговорност за описаното в НП нарушение и
не са на лице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, подадената жалба срещу
наказателното постановление предмет на съдебен контрол се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а наказателното
постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
8
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая с оглед крайният изход не се дължи
присъждане на разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр.
чл. 58д, т.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-001147
от 07.10.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР- Хасково, сектор « Пътна
полиция» , с което на М. Г. П.а с ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ****
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500,00 лева за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца и за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1
т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева, като
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9