Решение по дело №747/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1046
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20237180700747
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

1046

гр. Пловдив, 06.06.2023 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

                                                                                МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретаря Събина Стойкова и участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД 747 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от П.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н. против Решение № 211 от 06.02.2023 г., постановено по АНД № 5146/2022 г.  по описа на Пловдивски районен, с което е потвърден Електронен фиш серия К 4814453 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според жалбоподателя електронния фиш и фишът по чл.39, ал.2 от ЗАНН са различни по правното си естество и последици документи. Изрично е посочено, че не се споделя аргумента, че правилото на чл.39, ал.4 от ЗАНН не се прилага в случаите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя адв. Н. поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, оспорва жалбата в писмено становище на процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение 211 от 06.02.2023 г., постановено по АНД 5146/2022г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен фиш серия К 4814453 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на П.С.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че електронния фиш отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът се е позовал на снимковия материал, на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и е направил извод, че използваното автоматизирано техническо средство е било техническо годно. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което редовно е попълнен протокол за използване на АТСС. Подробни аргументи са изложени и по отношение на извода, че не е нарушена разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите на съдебния акт е посочено, че от изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, изменен с пар. 36 на ЗИД на ЗДВП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), може да се заключи, че по нарочната законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. материята на издаването, обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове е на ново уредена спрямо изменението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН от 2011 г.

Решението е правилно.

В съдебния акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

Във връзка с възраженията на касационния жалбоподател е необходимо да се отбележи, че разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал.2 на чл.39 от ЗАНН няма. Последноцитираната разпоредба урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма.

Нещо повече, необжалваемостта, по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39, ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение.

Трудно може да се разбере смисълът на нормата на ал.4 и в частност какво се има предвид под "необжалваем минимум" – глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са необжалваем минимум, като всъщност никъде не е изключена възможността да се оспорва и този размер на административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им. Вярно е, че според действащата към момента на приемане на разпоредбата, разпоредба на чл.59, ал.3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тогава очевидно става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10 лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл.39, ал.4 от ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби до 10 лв.

Следва да се отбележи още, че към момента на приемане на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл.189, ал.4 и ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39, ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл.39, ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. тъй като и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189, ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Нещо повече, и разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така, независимо, че чл.189, ал.4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на чл.39, ал.4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл.189, ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.85а от ЗАНН е приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика разпоредбата на чл.85а от ЗАНН препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това според чл. 189, ал. 14 /предишна ал. 6/ от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Няма как ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.

Не на последно място, следва да се отбележи, че единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Нелогично е и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения, след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.

Поради изложеното, обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, които съдът определя в размер на 80лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение 211 от 06.02.2023г., постановено по АНД 5146/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА П.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: