ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
16
гр.Русе, 06.07.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 235 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по чл. 197 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от “Балкантурс” ЕООД, със седалище в гр.Русе, против отказа
на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Русе (ДБТ – Русе), обективиран в
писмо с рег.№ ПМС11-07-13-02555#1 от 23.05.2022 г., да бъдат разгледани документите за кандидатстване на
жалбоподателя за получаване на средства по реда на чл. 5, ал. 1 от ПМС №
151/2020 г. Излагат се съображения за незаконосъобразност на постановения отказ
да бъде разгледано по същество искането на жалбоподателя за предоставяне на
средства по цитираното постановление на МС. Твърди се, че срокът за депозиране
на изискуемите документи е спазен и искането е следвало да бъде оценено от
назначената от директора на ДБТ – Русе комисия, съобразно установената
процедура. Иска се да бъде отменен отказа и преписката да бъде върната на
органа за произнасяне по същество. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ДБТ – Русе, чрез процесуалния си
представител, в представено по делото по реда на чл. 198, ал. 2 от АПК
становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните доказателства и
при извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Обжалва се изричен отказ на
административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален административен акт. Искането с вх. № ПМС11-07-13-02555/03.05.2022
г., подадено от “Балкантурс” ЕООД, е било отправено до компетентен орган
съгласно чл. 5, ал. 1 от Постановление № 151 на МС от 3.07.2020 г. за
определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на
заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната
епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с решение № 378 на
Министерския съвет от 2020 г. (ПМС № 151/2020 г.). Изричният отказ на органа да
разгледа по същество депозираното заявление е съобщен на заявителя с оспореното
писмо рег.№ ПМС11-07-13-02555#1/23.05.2022
г. чрез изпращането му по електронна поща на същата дата. В 14-дневният срок по
чл.197 от АПК жалбоподателят е подал директно в деловодството на съда жалба вх.№
2436/06.06.2022 г.
От съдържанието
на писмото е видно, че с него последният е уведомен, че документите за
кандидатстване на дружеството за получаване на средства по реда на чл. 5, ал. 1
от ПМС № 151/2020 г., подадени на 03.05.2022 г., няма да бъдат оценени от
комисията в Дирекция „Бюро по труда“ гр.Русе, тъй като били подадени след
определения срок. От представената по делото административна преписка се
установява, че на посочената дата - 03.05.2022 г. жалбоподателят е подал
заявление за кандидатстване на работодател за изплащане на средства по реда на
чл. 1, ал. 1 от ПМС № 151/03.07.2020 г., изм. С ПМС №40/31.03.2022 г. Според т.5
от заявлението, дружеството кандидатства за изплащане на средства за месец март
2022 г. за икономическа дейност „Спомагателни дейности във водния транспорт“, с
код по КИД 2008: 55.22 и „Охранителни дейности“, с код по КИД 2008: 80.10, за общо
5 броя работници/служители.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният отказ
е издаден от местно и родово компетентен орган, в условията на редовно
разпоредено със заповед № 115/19.05.2022 г. на директора на ДБТ – Русе
заместване, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение
на материалния закон.
Според чл. 1,
ал. 1 от ПМС № 151/2020 г. на работодатели могат да се изплащат средства за запазване
на заетостта след периода на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 2020 г., за посочените в точки от 1 до 5 случай. Съгласно
чл. 1, ал. 7 от същото постановление, в приложимата за случая редакция (ДВ, бр.
27 от 2022 г., в сила от 1.03.2022 г.) средства по ал. 2 се
изплащат за целия период или за част от периода от 1 март до 30 юни 2022 г.
Член 5, ал. 1 от
ПМС № 151/2020 г. предвижда, че работодателите подават в дирекция "Бюро по
труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и
служителите, заявление за изплащане на средства по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на
хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка
чрез лицензиран пощенски оператор в срок
до края на месеца, следващ месеца, за който кандидатстват. Според чл. 4, ал. 1 от ПМС № 151/2020 г. изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта издава заповед за провеждане на процедурата за
кандидатстване на работодатели за изплащане на средствата по чл. 1.
В публикуваното на интернет страницата на Агенцията по заетостта обявление
(https://www.az.government.bg/pages/pms-151-2020-izm-s-pms-40-2022),
считано от 08.04.2022 г., със заповед № РД 11-00-946/07.04.2022 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта, е открита процедура за кандидатстване на
работодатели за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и
служители след периода на извънредното положение, по реда на Постановление №
151 от 03.07.2020 г., изм. с Постановление на МС № 40 от 31.03.2022 г. Самата
заповед не е обявена на страницата на агенцията. Публикувана е само Процедура
за кандидатстване на работодатели за изплащане на средства за запазване на заетостта
на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обявената с решение № 325 и
решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. извънредна епидемична обстановка
(Приложение 1 към Заповед № РД-11-00-946 от 07.04.2022 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта). В цитираната процедура е посочено, че със заповедта
на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта са определени крайни
срокове за прием на документи за кандидатстване, в съответствие с ПМС № 40/2022
г., както следва: -
за месец март 2022г. – до 17,00 ч. на 29.04.2022 г. за документи, подавани
присъствено в дирекции „Бюро по труда“ и до 30.04.2022 г. – за документи,
изпращани чрез ССЕВ или лицензиран пощенски оператор, което се удостоверява с
датата и часа на подаване на документите. Това условие е възпроизведено и в
приложените по административната преписка Указания за изпълнение на дейности по
реализация на ПМС № 151/03.07.2020 г. (изм. С ПМС № 40 от 31.03.2022 г.) за изплащане на средства за запазване на заетостта
на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обявената с решение № 325 и
решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г. извънредна епидемична обстановка.
По делото не се спори, че в конкретния случай жалбоподателят е подал
заявление за изплащане на средства по ПМС № 151/2020 г. за месец март 2022 г. и
че заявлението е подадено по електронен път на 03.05.2022 г. Спорен е въпросът
дали това заявление е подадено в срок или не.
Следва да се посочи, че в АПК липсва изрична норма, която да указва начина
на броене на сроковете и правните последици от изтичането им в неприсъствен
ден, а препращането в чл. 144 от АПК към ГПК касае само неуредените случаи по
Дял трети „Производства пред съд“ от АПК. Независимо от това съдът намира, че в
случая към сроковете в разглежданото административно производство намират
приложение правилата на ГПК по силата на аналогията на закона (analogia
legis) - чл.46, ал. 2, изр.първо от
ЗНА. Според този текст, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта.
В случая в чл.5, ал. 1 от ПМС № 151 от 3.07.2020 г. е предвидено, че заявлението се подава в срок до края
на месеца, следващ месеца, за който се кандидатства, т.е. доколкото в процесния
случай жалбоподателят кандидатства за средства за месец март 2022 г., то
заявлението, по силата на закона (постановлението), може да бъде подадено в
срок до 30.04.2022 г. Този ден обаче е неприсъствен и тъй като той се пада
събота, по силата на чл. 60, ал. 6 от ГПК срокът изтича в първия присъствен
ден, който в случая е 03.05.2022 г., на основание чл. 154, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, на която дата е подадено и заявлението.
Приложението на закона по аналогия следва от самата законова разпоредба на
чл. 46, ал. 2, изр.първо от ЗНА, поради което то не може да бъде дерогирано с
издадената на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС № 151
от 3.07.2020 г. заповед № РД-11-00-946/07.04.2022 г. и дадените с нея
незаконосъобразни указания относно крайните срокове за подаване на заявленията.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният изричен отказ за
разглеждане на искането на жалбоподателя е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, а делото, като преписка, следва да бъде изпратено на административния
орган за произнасяне по същество по заявление вх. № ПМС11-07-13-02555/03.05.2022
г. на “Балкантурс” ЕООД.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ
размер от 550 лева, от които 50 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско
възнаграждение. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК,
следва да бъдат възложени в тежест на Агенцията по заетостта, която има
качеството на юридическо лице съгласно чл.7, ал.2 от ЗНЗ, в чиято структура се
намира органът, издател на оспорения акт.
Мотивиран така и на основание чл.200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Балкантурс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Духовно възраждане“ № 22, представлявано от
управителя А. Б. Н., отказ на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе,
обективиран в писмо рег.№ ПМС11-07-13-02555#1 от 23.05.2022 г., да бъдат разгледани документите за
кандидатстване на жалбоподателя за получаване на средства по реда на чл. 5, ал.
1 от ПМС № 151/2020 г.
ИЗПРАЩА преписката по заявление вх. № ПМС11-07-13-02555/03.05.2022 г. на “Балкантурс”
ЕООД на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе за решаване на заявлението
по същество.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София да заплати на „Балкантурс“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 550 лева – деловодни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в
административното производство, пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: