Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,
18.05.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Димитър Ковачев
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева
гр.дело № 12754 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение от 10.01.2019 г. по гр.д. № 64118/2016
г. на СРС, 45 с-в. в частта, с която
„З.А.“ АД е осъдено да заплати на „С.“ ЕООД сума в размер на 8743, 26 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по товарен автомобил./
„Мерцедес“ 4141К Актрос, рег. № ******* по застраховка „Каско“,претърпени от ПТП, реализирано на 17.02.2016 г. в с.Брегово,
община Хасково, ведно със законната лихва от 10.11.2016 г.- до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 8743,26
лв. до пълния предявен размер от 11975,78 лв.
Решението се обжалва в горепосочената
част от ответника „З.А.“ АД.
Въззивникът
поддържа доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Възразява, че в представеното по
делото свидетелство за регистрация част I за процесния автомобил, в т. „G“ е описана маса на превозното
средство от 15 400 кг., а в т. „F.
2“
e посочена допустимата
максимална маса, определена от компетентните органи на 32 000 кг. Поддържа
довод, че първоинстанционният съд не се
е съобразил с материалната доказателствена сила на представения официален
документ , а е кредитирал частен документ, издаден от „Б.С.А.“ ЕООД. Счита, че
в резултат на това от първоинстанционния съд е изведе погрешният извод за максималната допустима
маса на автомобила. Твърди се, че е налице случай на груба небрежност по
смисъла на общите условия към застрахователния договор, тъй като процесният
автомобил е бил претоварен с 1 360 кг., което е основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение. С изложените доводи въззивникът мотивира
искането си за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете
инстанции , вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, „С.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и
правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.
При извършената от съда проверка по реда
на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило на 17.02.2016 г.
в с. Брегово, община Хасково пътно-транспортно произшествие с участието на
товарен автомобил /т.а./ марка „Мерцедес“, модел „4141К Актрос“, рег. № *******,
собственост на ищцовото дружество. С първоинстанционното решение искът е уважен
до размера от 8743,26 лв. и е отхвърлен за разликата над тази сума- а до пълния
предявен размер от 11975,78 лв. Първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на
предявения иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ, ето защо и на основание чл.272 от ГПК-
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема
следното:
Между страните по делото няма спор, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че към
релевантния момент- 17.02.2016 г. те са били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка "Каско" и
"Злополука" за процесния автомобил. Не се спори, че в срока на
покритие на застрахователната полица е настъпило събитие, в резултат на което
на застрахования автомобил са причинени вреди.
Спортният по делото въпрос е налице ли е
бил покрит от застраховката риск, съответно налице ли е основание за
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Нормата на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби
на КЗ, дефинира застрахователният риск като обективно съществуващата вероятност
от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. В
конкретния случай такъв застрахователен риск безспорно представлява увреждането
на застрахованото моторно превозно средство, предмет на договора, в резултат на
пътно-транспортно произшествие, вредите
от чието настъпване застрахователят се е съгласил да покрие. Наличието на
уговорени в представените Общи условия по застраховка „Каско“ основания за
освобождаване на ответника от отговорност, следва да бъда преценявани през
призмата на чл. 408, ал. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 408 от КЗ регламентира хипотезите, при които застрахователят
може да откаже да изплати обезщетението, а именно: 1/. при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4/. в други случаи, предвидени в
закон. Съгласно константната практика на ВКС, по приложение на идентичната
разпоредба на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ обективирана в решение № 86 от
18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. и др., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
както и в по новата практика, формирана по прилагането на актуалния чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ – Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя, последния следва да установи, съгласно носената от
него доказателствена тежест, наличието на следните предпоставки: 1)
неизпълнение на задължение, което е предвидено в договора; 2) неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е
предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение,
т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Посочената
задължителна практика е приложима и за случаите, в които застрахователят
обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с
поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика
настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на
вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора
или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна
отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на
хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, респ.
чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. Така - Решение
№ 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о., ТК.
В настоящия случай ответникът се
позовава на основанието по т. 14.5 от Общите условия – груба небрежност, поради това че към момента
на настъпване на процесното ПТП тежкотоварният автомобил е бил претоварен. Съгласно
§ 17 от гл. XVIII от
Общите условия, под груба небрежност се квалифицират всички случаи, при които
вредата е вследствие на самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В
конкретния случай, ответникът възразява, че съгласно удостоверението за техническа изправност на
процесния автомобил от 22.03.2015г. , допустимата максимална маса, определена
от компетентните органи е 32 000 кг., поради което към момента на настъпване на
застрахователното събитие процесният автомобил е бил претоварен, тъй като
масата му е била 33 360 кг., т.е.- от страна на ищеца е проявена „груба
небрежност“ , изключваща ангажирането на отговорността на
ответника-застраховател. Настоящият
съдебен състав намира това възражение за напълно неоснователно. Видно от
свидетелството за регистрация на процесния автомобил –част І , технически допустимата маса е определена на 40
000 кг., като поотделно е посочена допустимата маса на четирите моста- от
7 500 кг., 7 500кг., 13 000 кг. и 13 000кг., чийто общ сбор
е 41 000кг. Технически допустимата максимална маса на товарния автомобил,
определена от представителя на марката Мерцедес за България– „Б.С.А.“ ЕООД е 41
000 кг., съгласно представеното по делото удостоверение от официалния
представител на производителя в РБ. По делото се установява, че към момента на
произшествието общото тегло на автомобила е възлизало на 33 360 кг., но то не е
надвишавало определената от компетентните органи максимално допустима маса, тъй
като видно от удостоверението за техническа изправност /л.28 от делото/, в него
е допусната техническа грешка относно максималната допустима маса, доколкото тя
се явява сбора от отделните максимални допустими маси на четирите моста /които
в това удостоверение съответстват на посочените маси в талона на автомобила и
удостоверението, издадено от производителя – от 7 500 кг, 7 500кг.,
13 0000кг. и 13 000кг./ и техният сбор не е 32 000 кг., а
41 000кг. Като категорично към
релевантния момент, масата на автомобила не е надвишавала технически
допустимата маса, посочена в свидетелството за регистрация и тази, указана от
производителя, съгласно удостоверението, издадено от представителя на производителя
в РБ- от 41 000 кг. Дори да се приеме, че съгласно удостоверението за
техническа изправност, издадено от компетентния орган, максималната допустима
маса на автомобила е 32 000кг., то в конкретния случай се установява, че
тя е била надвишена с 1 360 кг.
(надвишаване с по-малко от 5 %), като с оглед този размер на превишението, не
може да се приеме, че в ищеца е формирана представа и знание /предвиждане/ за
опасност от настъпване на ПТП от подобен характер – подаване на пътната
настилка и преобръщане на товарния автомобил, която е бил уверен, че може да
предотврати. Т.е, не може да се приеме, че не е положена минимално дължимата грижа за предпазване на
застрахованото МПС, респ. грижата, която не би положил и най-небрежния човек
при конкретната обстановка, особено като се има предвид максималната технически
допустима маса. Не на последно място, както бе посочено, за да се приеме че е
налице основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, следва
да се установи причинна връзка между поведението на застрахованото лице, с
което се обосновава наличието на изключен риск и настъпване на
застрахователното събитие. Видно от неоспореното заключение на вещото лице по
назначената пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, процесният
автомобил не е бил претоварен съгласно техническите му параметри и не би
следвало товара да окаже влияние върху експлоатационните му показатели. Предвид
изложеното, наведеното от ответника – застраховател възражение за наличието на
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение е недоказано и
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. На последно място,
размерът на присъденото на ищеца обезщетение е в рамките на доказания такъв с
приетото по делото заключение на САТЕ – от 8743,26 лв.
Тъй като изводите на първоинстанционния
съд напълно съвпадат с тези на настоящата инстанция, първоинстанционното
решение, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските по делото: При горния
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият – ответник има
право на разноски по делото. Претендира заплащането на 960 лв., съгласно
Договор за възлагане на правна защита и съдействие от 17.02.2020 г. Видно от
чл. 2 от договора, уговореният хонорар се заплаща по банков път в тридневен
срок от подписване на договора. По делото не са представени банкови документи,
доказващи извършване на такова плащане, поради което искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Воден
от горените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.01.2019 г. по гр.д. № 64118/2016 г. на СРС, 45 състав в обжалваната част, с която „З.А.“ АД е
осъдено да заплати на „С.“ ЕООД сума в размер на 8743, 26 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди по т.а. „Мерцедес“ 4141К Актрос, рег. № *******
по застраховка „Каско“, във връзка с ПТП, реализирано на 17.02.2016 г. в с.
Брегово, община Хасково, ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е
влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.