Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 27.11.2018 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
24.10. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Диана И.
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1214 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 350/11.04.2018 г.
по гр.д.№6218/2017 г. по описа на СтРС.
Въззивниците С.Г.З.-Т.,Ж.Т.Т. и М.Ж.Т.,действуващ със съгласието на родителите си чрез
процесуалния си представител адв.Г.М. излагат доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение в неговата отхвърлителна
част.Молят да се уважи въззивната жалба като предявените искове се уважат в
пълен размер като се присъдят и направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции.
Въззивникът ЗАД „ О.“ АД
ЕИК *** гр.С. обжалва постановеното първоинстанционно решение ,в
частта,в която са уважени предявените искове.Решението било неправилно,тъй като
в хода на съдебното производство не се доказало обстоятелството,че ищците имат
активна материална легитимация.По делото не бил представен надлежен
документ,удостоверяващ,че ищците са пострадали в резултат на процесното
ПТП.Приложен бил единствено протокол за ПТП №1596574/13.02.2016 г.,в който
ищците Ж.Т. и М.Т. не са посочени като участващи в произшествието.Излагат се
също съображения,че присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди
са прекомерно завишени.Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно ,а в условията на евентуалност да се намали размера на
присъденото обезщетение съобразно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД като
се приеме,че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД.Претендира се присъждане на направените по
делото разноски за юрисконсултско възнагражение
за двете съдебни инстанции.
Въззивницата С.И.Д. чрез процесуалните си представители изразява
становище,че решението е неправилно и незаконосъобразно,в частта,в която се уважават
исковите претенции,тъй като не били събрани безспорни доказателства,че между
настъпилото ПТП и травматичното увреждане на ищцата-фрактура на крайна фаланга
на палеца на лява ръка е налице причинно-следствена връзка.На второ място
решението в обжалваната част било неправилно поради противоречие с материалния
закон-чл.52 ЗЗД,допуснато при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.Моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната
част и да се постанови друго,с което да се отхвърлят предявените искове ,евентуално да се намали размера на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди и за тримата ищци.Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор на въззивна жалба от С.И.Д. ,подадена от адв.Г.М. в качеството на пълномощник на ищците С.Г.З.-Т.,Ж.Т.Т. и М.Ж.Т..Излагат се съображения,че следва да се отхвърли
въззивната жалба на ищците като неоснователна.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор на въззивните жалби от адв.Г.М. в качеството на пълномощник на ищците С.Г.З.-Т.,Ж.Т.Т. и М.Ж.Т. ,подадени от С.И.Д. и ЗАД „ О.“ АД ЕИК *** гр.С.. Изразява се становище за
неоснователност на въззивните жалби.Моли
първоинстанционното решение,в частта,в която се уважават исковите претенции да
бъде потвърдено.
От С.И.Д. е постъпил отговор на въззивната жалба на ЗАД
„ О.“ АД ЕИК *** гр.С..Посочва,че изцяло
се присъединява към подадената от ЗАД „ О.“ АД
въззивна жалба.Поддържа всички изложени доводи и съображения.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищците С.Г.З.-Т.,
Ж.Т.Т. и М.Ж.Т., действащ със съгласието на
родителите си, твърдят в исковата си
молба, че С.Т. е пострадала при ПТП на 13.02.2016 г. в С.З. при сблъсък на
нейния автомобил с управлявания от подсъдимата С.И.Д. МПС „Пежо“ 306, рег.№ СТ
7403 АК в пияно състояние. За деянието си Д.
била осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 2620/2016 г. по описа на
РС С.З.. Д. управлявала МПС-то, предоставено й от собственика му К.И.И., за което е имало валидна застраховка Гражданска
отговорност, с полица № BG23/115002119260, сключена на 17.08.2015 г. Сочат, че С.Т.
е по професия зъболекар с утвърдена
практика. При ПТП-то в автомобила са пътували и Ж.Т. и непълнолетния им син М.Т.,
които са претърпели силен стрес и уплаха и леки наранявания. В следствие на
удара на С.Т. били нанесени следните травматични увреждания: счупвания на
крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което причинило трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на закона. Твърдят, че са
отправили Заявление с приложени доказателства с писмо с обратна разписка до ЗАД
„ О." на 30.12.2016г., с което заявили претенциите си за изплащане на
обезщетение за нанесени нематериални щети, по което и до този момент не бил
получен отговор.
Молят съда да осъди ответника ЗАД „О." АД С. да
им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, стрес и уплаха при процесното ПТП в общ размер на
30 000/ тридесет хиляди лева / лв., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на увреждането до окончателното им изплащане, както следва: 20 000 лв.-
обезщетение за причинените на С.Г.З. - Т. неимуществени вреди за нанесените й
травматични увреждания, изразяващи се в счупвания
на крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което й е причинило
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30
дни, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на закона, както и за полученият стрес и уплаха вследствие на
причинените от ПТП и до сега; и по 5000 лева за причинените неимуществени
вреди, вследствие полученият стрес и уплаха от ПТП на Ж.Т.Т.
и синът им М.Ж.Т., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от
датата на увреждането до окончателното им изплащане.Претендират за направените
но делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ЗАД „О." АД С., с който заявява, че
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като неоснователни и
необосновани. Счита, че в конкретния случай не са налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността на застрахователя .Навеждат се доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат.Изразява се становище, че исковете са предявени в
неоснователно завишени и прекомерни размери, както и в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Третото лице –помагач на страната на ответника С.И.Д.
изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Предявените в условията на субективно съединяване
искове са с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД
Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1596574 от
13.02.2016 г., в 00.10 ч. в гр. С.З., на кръстовището на ул. ***и бул. *** е настъпило
ПТП между МПС „Сеат Кордоба", рег.№ СТ8709 АН, управляван от С.Г.З.-Т. и
МПС „Пежо 306“, рег.№ СТ 7403 АК, управлявано от С.И.Д.. Д. е управлявала
МПС-то предоставено й от собственика му К.И.И., за
което е имало валидна застраховка Гражданска отговорност, с полица №
BG23/115002119260, сключена на 17.08.2015 г.
По НОХД № 2620/2016 г. по описа на РС С.З. С.И.Д. е призната за виновна в това, че на
13.02.2016 г., в гр. С.З., при управляване на МПС – лек автомобил, марка
"Пежо 306", рег. № СТ 7403 АК, нарушила правилата за движение по
пътищата:чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП , чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,чл.20, ал.1 от ЗДвП ,чл.20, ал.2 от ЗДвП ,чл.21, ал.1 от ЗДвП ,чл.23,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Г.З.-Т.,***,
изразяваща се в счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка,
което й причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
срок повече от 30 дни , като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 2,73 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7410", фабричен номер ARSM 0150,
поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение първо, буква
"а", предложение второ, във
връзка с ал.1, буква "б", във
връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.343г,
във връзка с чл.343, ал.3, предложение първо, буква "а", предложение
второ, във връзка с ал.1, буква
"б", във връзка с чл.342, ал.1
и чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е
лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА.
В хода на първоинстанционното производство е назначена
и изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза.Установява се, че произшествието е възникнало на кръстовището между
ул."*** и бул."***, при мокро време, в 00:15ч. Кръстовището е
регулирано с пътни знаци, и светофарна уредба. В момента на ПТП, светофара е
работел в режим „жълта мигаща светлина". Лек автомобил „Сеат" се е движил по ул."*** в посока изток.
Улицата е с двупосочно движение, с по една лента за посока. Преди кръстовището
с бул."***, водачката намалява скоростта с намерение да завие надясно. В
същия момент зад л.а."Сеат" се е движил
л.а."Пежо". Водачката Д., не е възприела своевременно наличието на
автомобил пред нея и не е предприела действия за намаляване на скоростта си на
движение до изравняването й с тази на автомобила пред нея. Поради това
л.а."Пежо" е застигнал л.а."Сеат"
и го е ударил. При удара са контактували предна челна част на
л.а."Пежо" със задната част на л.а. „Сеат".
След удара л.а."Сеат" е продължил
движението си напред и в дясно, пресякъл е бул."*** по цялата му ширина и
се е ударил в насрещния бордюр. При този удар са се задействали въздушните
възглавници пред водача и пътника на предна дясна седалка. След това се е качил
на източния тротоар, където е спрял. След удара л.а."Пежо" е
продължил движението си направо и е спрял на 94т след мястото на удара.
Водачката не е задействала аварийно спирачната система, преди или
непосредствено след удара. От техническа гледна точка, причината за настъпване
на произшествието е движението на л.а. „Пежо" със скорост ,несъобразена
със степента на алкохолно опиянение на водачката Д.. Водачката Д. се е движила
по правия участък на ул."***, преди мястото на удара, който е с дължина
над 150т. Не е имало автомобили или други препятствия които да са
ограничавали видимостта на Д. в посока към л.а."Сеат",
който е бил в попътната лента пред нея. Следователно, тя е имала техническата
възможност своевременно да възприеме наличието на л.а "Сеат".
Имала е достатъчно време да прецени темпа на намаляване на дистанцията между
двата автомобила и с оглед на това, да избере подходяща скорост на движение. Имала
е възможност да предотврати процесното ПТП като намали скоростта на движение
въпреки движението си с изчислената скорост(72,5км./ч.), която се явява
превишена. Освен това, тя е имала на разположение цялата лява лента /лентата за
насрещно движение/, където е можела да предприеме заобикаляне на л.а."Сеат". Водачката на л.а."Сеат"
не е в позиция/състояние да възприеме възникващата опасност и да предотврати
настъпването на ПТП. От техническа гледна точка в действията на водачката С.Т.,
преди да настъпи удара няма допуснати пропуски или нарушения. Ударът е бил
централен заден, като надлъжната ос на л.а."Сеат"
е била под ъгъл 15-25° в дясно от надлъжната ос на ул."Авг.Траяна",
считано спрямо посоката му на движение. Ударът е настъпил в южната лента, за
посока изток, която лента е попътна и за двата автомобила, на западния вход на
кръстовището. Скоростта на движение на
л.а."Сеат" преди ПТП е еднаква със
скоростта в момента на удара, тъй като водачката не е очаквала удар и не е
задействала спирачките преди да настъпи удара. Водачката на л.а. „Пежо" не
е задействала спирачките преди и в момента на удара. Основната причина за
получаване на такъв удар е движението на задния автомобил със скорост по-
висока от скоростта на предния. В конкретния случай водачката Д. не е възприела
правилно пътната ситуация и не е предприела намаляване на скоростта до
изравняване със скоростта на л.а."Сеат".
Няма технически причини поради които водачката Д. да не може да предотврати
произшествието. Причините за поведението
на Д., се обясняват с установената концентрация на алкохол в кръвната й проба -
2,73%о. Водачката Д. е имала техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, като намали скоростта си на движение до величината на скоростта на
л.а."Сеат". Имала е на разположение достатъчно разстояние, за да изпълни
маневрата намаляване на скоростта. Не е било наложително пълно спиране.
При удара между автомобилите, главата на С.Т. е
получила „камшичен удар". Тя е политнала назад и
се е ударила в подглавника на седалката. От
възникналата реакция в опората/облегалката на седалката/, тялото е политнало
след това леко напред. В следващия момент автомобилът се е ударил в източния
бордюр на бул "***, при което са се отворили
двете предни въздушни възглавници. Тялото на водачката е било посрещнато от
възглавницата. След което се е отпуснало на седалката. В конкретния случай
ударът е заден за л.а."Сеат". Основната
инерционна сила е насочена назад и се поема от облегалката на седалката и подглавника. Ролята на предпазните колани е незначителна,
поради малката инерционна сила насочена напред, която се получава от реакцията
на опората/облегалката. Освен това, в случая са се задействали въздушните възглавници
и са изпълнили предназначението. В конкретния случай е излишно да се разглежда
въпроса за използването на обезопасителните колани.
Нараняването на водачката Т. е на крайната фаланга на първия пръст и обезопасителния колан по никакъв начин не може да окаже
влияние за степента на увреждането. Останалите пътници нямат травматични увреждания. Ищцата е
получила при процесното ПТП счупване на крайната фаланга на палеца на лявата ръка. Същото е установено с
рентгеново изследване на 16.02.2016 година в Медико диагностична лаборатория „А.“
С.З. бул.“*** 56 и е разчетено от д-р Л. Т.На двете рентгенови
проекции-Фрактура на дисталната фаланга на ляв палец
с минимална дислокация на фрагмента.Лекостепенно
изразен мекотъканен едем.Не
се виждат данни за травматични промени в другите видими кости,както и белези за
патологично костно преустройство. Възстановяването при такива травми е в
границите на един и половина до два месеца при правилно протичане на
оздравителния процес.Първият пръст на ръката играе сериозна роля в хватателните движения на ръката.Поради спецификата на
работа на стоматолога лявата ръка е еднакво натоварена като дясната.Работата с
инструменти,продължителният хватателен захват,честата дезинфекция с миене на ръцете и спецификата
на счупването/счупване с фрагмент/
често ще водят до дискомфорт в зоната на увредата.Сериозно
влияние оказват-преумората,климатичните фактори, особено-студа, микро травмирането в зоната. В конкретния случай за л.а. Сеат , ударът е заден и така наречените „характерни следи и
белези" от правилно поставен обезопасителен
колан, не се получават.
В първоинстанционното производство е прието
заключението на назначената повторна
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че ищцата С.З. е била подложена на поредица от 2
последователни удара. В резултат на вторият удар в тротоарния бордюр,
инерционните сили, на които е подложено тялото на ищците е създало условия да
се получи травмата на С.Т., а именно фрактура на дисталната/върховата/фаланга
на палеца на лявата ръка.В резултат на това е получила остра и силна болка,
бързо нарастващ оток,ограничаване на движенията на малките стави на палеца и
намаляване функциите на палеца. След поредицата от прегледи и направената
рентгенография на 16.02.2016г. е установена фрактура на дисталната
фаланга на левия палец. Вещото лице сочи,че в действителност, се касае за две
локализации на фрактури -две фрактури на една и съща кост. Сочи, че така описаните фрактури са резултат
от двуетапно счупване-резултат от продължителността
на инерционните сили,на които е бил подложен горният крайник и в частност
палеца на лявата ръка.На 18.01.2018г. експерта е извършил клиничен преглед на
ищцата С.Г.З.-Т. на травмирания участък.Установил липса на оток и липса на
външна видима деформация на палеца на лявата ръка. Леко е намалена мощността на
свиване/флексия/ на дисталната фаланга. При
осъществяването на клиничния преглед на 18.01.2018г сочи,че на новите
рентгенови графии и рентгеноскопско
изследване се потвърждават и двете фрактури на дисталната
фаланга. При такова зарастване функцията на палеца и междуфаланговата
става потвърдено и от клиничния преглед е възстановена напълно. Заявява, че половината от сухожилието е слязло надолу,
това намаля мощността на свиване на палеца, като това е установено от вещото лице
и на втората година, и така ще си остане. Функцията на палеца включва пълен
обем на движение, ищцата има захват и той е нормален,
но прекомерните й стискания ще й бъдат в дефицит.
В първоинстанционното производство
са събрани гласни доказателства и на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към техния анализ,извършен от първата инстанция.Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи следното: Свидетелят В.Г.З. - брат на
ищцата С.Г.З., сочи, че след ПТП-то сестра му и племенника му били в стрес. С.
имала оток на пръста, държала си ръката,
въздушните възглавници се били включили. Близо 2 месеца не работела, след ПТП
не е шофирала, била уплашена, дори и не искала при него да се качва в колата.
Счита, че ищцата и към момента не е възстановена на 100 % и, че тази травма ще
си остане завинаги. В момента С. работела, но почивала повече отколкото
преди. Свидетелят сочи, че С. му е
споделяла, че травмата я затруднявала към настоящия момент и при самата си
работа усещала, че не е както преди, а и самият той като пациент виждал, че има
разлика при работата й.
Свидетелката Н.П.М. сочи, че със С.З. са колежки.
Сочи, че след като й се обадила, С. й казала, че са претърпели ПТП , блъснали
ги отзад, казала й, че изключително много я боли лявата ръка, палеца. Казала й,
че е на болкоуспокояващи, била изключително бледа и уплашена като човек прертъпял шок. М. също бил доста уплашен от това което се е
случило, казал че го болят отпред гърдите. Ж. й казал, че го боли врата и
отпред гърдите от колана. В последствие С.
имала и ортеза. Предвид естеството на работа С. около
2 месеца не работила, не можела да върши и домакинската си работа. Твърди, че
лично е ходила да й помага.
Съгласно чл.
432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд е
задължителна влязлата в сила присъда на наказателния съд относно авторството на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
В конкретния случай по делото е доказано, че С.И.Д. ***,
при управляване на МПС – лек автомобил, марка "Пежо 306", рег. № СТ
7403 АК, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на С.Г.З.-Т.,***, изразяваща се в счупване на
крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което й причинило трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни
/около 1,5-2 месеца/, като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 2,73 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7410". По делото не е спорно, че автомобилът, управляван от Д. е
застрахован в ответното дружество.
Съдът счита за неоснователни доводите на въззивника
ЗАД „О.“ АД ,че в хода на съдебното производство не се доказва обстоятелството,че ищците имат
активна материална легитимация.Действително по делото е представен протокол за
ПТП №1596574/13.02.2016 г. ,от което доказателство ,преценено съвкупно със
събраните по делото гласни доказателства се установява,че ищците Ж.Т. и М.Т. са
пострадали при процесното ПТП.
От назначената
в първоинстанционното производство комплексна експертиза настоящият състав
приема ,че категорично се доказва причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и травматичното увреждане на ищцата С.Т.,изразяващо се в
претърпени болки и страдания.Веднага след удара е настъпил постепенно
увеличаващ се оток на палеца и предвид изпъването на кожата чувствителността и
болезнеността е станала по-силна. В следствие на травматичното увреждане ищцата
е била в болнични повече от един месец. След травмата половината от сухожилието
е слязло надолу, което намаля мощността на свиване на палеца, като това е
установено от вещото лице и след втората година от ПТП, и според заключението
му така ще си остане. Ищцата има
нормален захват, но прекомерните й стискания ще й
бъдат в дефицит. Дори и към настоящия момент, същата изпитва нужда от по
продължителни почивки при работата си като стоматолог и изпитва затруднения при
самата си работа, тъй като същата е свързана с точно и прецизно боравене с
ръцете /пръстите/.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели,че установава,че Ж.Т.Т. е претърпял стрес, уплаха, болки във врата и отпред в
гърдите от поставения предпазен колан.Детето М.Ж.Т. е претърпял също негативни
последици от ПТП.Освен,че е изпитал страх и уплаха случилото се има отражение и
в неговата социална сфера на подрастващ.В частта относно претърпените
неимуществени вреди от пострадалите Ж.Т.Т. и М.Ж.Т. въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК към
мотивите на първоинстанционното решение.
Относно развитите доводи от въззивниците ЗАД „О.“ АД и С.И.Д. за съпричиняване
на вредоносния резултат съдът счита същите за неоснователни. Видно от експертното
заключение в конкретния случай ударът е бил заден за л.а."Сеат", управляван от ищцата. Основната инерционна сила
е насочена назад и се поела от облегалката на седалката и подглавника.
Ролята на предпазните колани е незначителна, поради малката инерционна сила
насочена напред, която се получава от реакцията на опората/облегалката. Вещото
лице сочи, че в случая са се задействали въздушните възглавници и са изпълнили
предназначението, като в конкретния случай е излишно да се разглежда въпроса за
използването на обезопасителните колани. Нараняването
на водачката Т. е на крайната фаланга на първия пръст и обезопасителния
колан по никакъв начин не може да окаже влияние за степента на увреждането.Липсват
доказателства ищцата С.Т. да е нарушила на ЗДвП.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в ППВС №4/1968 г.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност. Съдът
счита, че в случая справедливо обезщетяване на търпимите от ищцата С.Т.
неимуществени вреди, съобразно въведения с чл.52 от ЗЗД
критерий за справедливост се явява сума в размер на 20 000 лв.Същата е в
трудоспособна възраст,работи като стоматолог като според експертните изводи след
травмата половината от сухожилието е слязло надолу, което намаля мощността на
свиване на палеца като прекомерните й стискания ще й бъдат в дефицит
завинаги.Този размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди настоящият
съдебен състав определя с оглед характера на работата на стоматолога.Безспорно
това увреждане ще се отразява и за в бъдеще при изпълнението на служебните
задължения на С.Т..По делото в тази насока са събрани гласни
доказателства,които установяват,че ищцата си прави по-големи почивки и в
невъзможност да работи както преди ПТП.
Относно размера
за обезщетението за неимуществени вреди за ищците Ж.Т.Т.
и М.Ж.Т. въззивният съд съобрази обстоятелството,че
същите нямат травматични увреждания.С оглед специфичната възраст на ищеца М.Ж.Т.
същият по-трудно се е справил с изживения стрес.Спрял е активно да
спортува,затворил се е в къщи. За ищеца Ж.Т.Т. ,който
работи като личен лекар е паднала тежестта и на домакинските
задължения.Отчитайки негативните последици от претърпяното ПТП за ищците Ж.Т.Т. и М.Ж.Т. въззивният съд намира
,че определеното за тях обезщетение за неимуществени вреди от
първоинстанционния съд е правилно като в тази част обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното решението на първата инстанция следва
да бъде отменено в частта,в която е отхвърлен предявения от ищцата С.Г.З.-Т.
против ЗАД „О.” АД, ЕИК *** иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди
за разликата от претендираните 20 000 лв. до присъдените 15 000 лв.,както и в частта
относно присъдените разноски.Ищците следва да заплатят в полза на въззивника ЗАД
„О.” АД, ЕИК *** направените по делото разноски в двете съдебни инстанции съобразно
отхвърлената част на исковите претенции -в размер на 385 лв. като следва да се
отбележи,че юрисконсултското възнаграждение следва да
се изчисли по Наредбата за заплащането на правната помощ. ЗАД „О.” АД, ЕИК ***
следва да заплати на ищците направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 3 910
лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 350/11.04.2018 г. по гр.д.№6218/2017 г. по описа на СтРС, в частта,в която предявения от ищцата С.Г.З.-Т. против ЗАД „О.”
АД, ЕИК *** иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата от претендираните 20 000 лв. до
присъдените 15 000 лв. и в частта относно присъдените разноски като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД „О.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, да
заплати на С.Г.З.-Т., ЕГН ********** ***
/съдебен адрес: адв. Г.М. ***1/, ОЩЕ сумата от 5000 лв./пет хиляди лева/
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за нанесените й травматични
увреждания, изразяващи се в счупвания
на крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което й е причинило
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30
дни, представляващо средна телесна
повреда по смисъла на закона, както и за
полученият стрес и уплаха вследствие на ПТП, ведно със законната лихва
върху размера на присъдената главница,
от завеждане на исковата молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата .
ОСЪЖДА
ЗАД „О.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***
да заплати на С.Г.З.Т. ЕГН ********** *** /съдебен адрес: адв.
Г.М. ***1/, Ж.Т.Т. ЕГН ********** *** /съдебен адрес:
адв. Г.М. ***1/, и М.Ж.Т. ЕГН **********,*** /съдебен адрес: адв. Г.М. ***1/ ,действащ със съгласието на родителите си С.Г.З.Т.
и Ж.Т.Т. направените по делото разноски в двете
съдебни инстанции в размер на 3910 лв.-
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Г.З.Т.
с п.а., и Ж.Т.Т. с п.а. да заплатят на ЗАД „О.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район *** направените по
делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на 385 лв.- съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „О.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район *** да заплати ДТ
в размер на 200 лв. /двеста лева/ в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд
С.З.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач С.И.Д., ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване при наличие на предпоставките по чл.280
ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: