РЕШЕНИЕ
№ 1236
гр. Пловдив, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501517 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
П***, ЖК ***, ***, чрез пълномощника й адв. С. Н., против Решение № 1724
от 19.04.2023 г., постановено по гр.д. № 13528/2022 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, ХІХ гр. с-в, което се обжалва в частта му, с която е отхвърлен
искът на ищеца М. Д. В. срещу "Изи Асет Mениджмънт” АД за обявяване за
нищожен сключения между страните договор за паричен заем № 4351244 от
22.12.2021 г., на основание чл.22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 вр. чл. 19 ал.4 ЗПК и вр.
чл.143 ал.1 ЗЗП. Жалбоподателят поддържа, че в тази му част постановеното
решение е неправилно, като прави искане за неговата отмяна и постановяване
на друго решение по същество, с което този иск да се уважи изцяло.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна "Изи Асет Mениджмънт” АД, ЕИК ********* чрез
юрк. Д. Н. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
обжалваното решение в посочената част. Претендира разноски за двете
инстанции.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
1
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
По делото са предявени два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, от които първият - за прогласяване
нищожността на сключения между ищеца М. Д. В. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД договор за паричен заем № ** от 22.12.2021 г., като противоречащ на ЗЗД,
ЗЗП и ЗПК, а другият - за прогласяване на нищожността на договор за
предоставяване на гаранция № ** от 22.12.2021 год., сключен между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД.
Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между М. Д. В. и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4351244 от
22.12.2021 г. за сумата от 800 лв. В изпълнение на задължението по чл. 4 от
договора за предоставяне в тридневен срок на обезпечение измежду две
физически лица – поръчители; банкова гаранция в размер на дължимата по
договора или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, ищецът
сключил с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на
гаранция № 4351244 от 22.12.2021 год., с който да бъде обезпечен сключеният
договор за заем. По този начин общото задължение по договора за заем и
договора за поръчителство възлизало на 1 188 лв., дължима на 11
двуседмични вноски, всяка от по 108 лв. Претендира се нищожност на
договора за заем доколкото: посочен е ГЛП от 35%, който надхвърля повече
от 3 пъти законната лихва и така нарушава добрите нравии внася
неравоноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика
на финансова услуга; не е посочен действителният ГПР, а посоченият от 39,
96 % не включва всички разходи, поради което е въвел потребителя в
заблуждение; изложени са съображения и в подкрепа на иска за нищожност
на договора за поръчителство.
С решението си първоинстанционният съд е уважил иска за
прогласяване недействителността на договора за предоставяване на парична
гаранция, като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между М. Д. В. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор за паричен заем № *** от 22.12.2021 г.:
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира в
частта на този иск обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради
това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата
правилност в обжалваната част съобразно посоченото в жалбата, с
изключение на случаите на установени нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Не се оспорва от страните установената от районен съд фактическа
2
обстановка по делото, че между страните е бил сключен договор за
потребителски заем № 4351244 от 22.12.2021 г., след предоставяне на
необходимата преддоговорна информация, по силата на който заемателят
ишец е получил от заемодателя - ответник парична сума в размер на 800,00
лв., дължима на 11 двуседмични вноски, при 35% лихва; 39.96 % ГПР, а като
обезпечение по чл. 4 от договора е предвидено поръчителство, предоставено
от „Файненшъл България“ ЕООД.
Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на
задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, заемателят е сключил с
"Файненшъл България" ЕООД на същата дата договор за предоставяне на
поръчителство № 4351244/22.12.2021 г. по силата на който дружеството, като
поръчител, се задължава да сключи договор за поръчителство с "Изи Асет
Миниджмънт" АД и да отговаря солидарно със заемателя пред заемодателя за
изпълнението на всички задължения на заемателя по договора за паричен
заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство заемателят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 321,97 лв., платимо на вноски от
по 29,27 лв., последните дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мендижмънт" АД.
В ал. 2 е предвидено задължение заемателят да заплаща възнаграждението по
начините, установени в договора за паричен заем, като съгласно ал. 3 "Изи
Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение
на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.
Спорен по делото е въпросът, дали са нарушени посочените в чл. 22 от
ЗПК императивни изисквания, при сключването на потребителския договор,
при което последният следва да бъде обявен за недействителен, като в тази
посока доводите в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, са за
несъответствие на отразените в договора за заем стойности на ГПР с
действителните такива.
Доколкото страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, процесният договор
по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски
кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията
на Закон за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
3
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен
годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така
посочените техни размери обаче не съответстват на действителните,
съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото
уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща
възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен
резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 1 188,00 лева
неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в
договора.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не
възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото
заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се
заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за
предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То
представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД. Поради това независимо, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са
пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на
чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при
изчисляване на ГПР. В резултат последният не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи
по кредита. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели единствено
неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито
възнаграждение, забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Изложеното дотук обосновава извод, че процесният договор за
4
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК
същият следва да се прогласи за недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради
което подадената въззивна жалба се явява основателна, а решението, в
атакуваната с нея част, следва да бъде отменено, вместо което предявеният
иск за прогласяване недействителност на договор за паричен заем № 4351244
от 22.12.2021 г. се уважи.
Предвид крайния изход от спора на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА безплатно процесуално
представителство - в размер на 300 лв. за първоинстанционното и 400 лв. за
въззивното производство, или общо 700 лв. за двете инстанции.
Въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателката и
направените от нея разноски за заплатени държавни такси за производството,
които са в размер 50 лв. за производството пред ПРС и 25 лв. за
производството пред ПОС , или общо сумата от 75 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1725 от 19.04.2023 г., постановено по гр.д. №
13528/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с-в в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от М. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. П***,
ЖК ***, бл.**, срещу Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Джавахарлал Неру" № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40-46 иск за прогласяване на недействителността
на сключения между М. Д. В. и "Изи Асет Мениджмънт” АД договор за
паричен заем № *** от 22.12.2021 г. на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10, вр.
чл.19 ал.4 ЗПК и вр. чл.143 ал.1 ЗЗП, както и в частта с която М. Д. В. е
осъдена да заплати на "Изи Асет Мениджмънт” АД сумата от 150 лв. сторени
разноски в първоинстанционното производство, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА сключения между "Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК ********* като заемодател и М. Д. В., ЕГН ********** като заемател
договор за паричен заем № *** от 22.12.2021 г., за недействителен на
основание чл.22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Джавахарлал Неру" № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН
5
********** с адрес: гр.П***, ул.“*** сумата от 700 /седемстотин/ лв. сумата
от 400 /четиристотин/ лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на М. Д. В. пред двете инстанции, по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Джавахарлал Неру" № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, да заплати на М. Д. В., ЕГН ********** с
адрес: гр.П*, ЖК***, вх.**, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски в производството за заплатените от нея държавни
такси пред двете инстанции.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6