Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети
март през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Х.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5500 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адв.П.А. *** против Ц.С.Г. ***, в която се твърди, че на 16.01.2018г. ищцовото
дружество сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с ***, по силата на който била покрита
отговорността на застрахования товарен автомобил марка ***със срок на
действие на застраховката за периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г., за което
на застрахования била издадена застрахователна полица № ***Твърди се, че на
10.08.2018г. в ***ответника, управлявайки застрахования автомобил, реализирал
ПТП с велосипед, управляван от малолетния Х.Т.И. ***, при което причинил
разкъсно-контузна рана на ляво коляно на малолетния И.. Твърди се, че
непосредствено след удара ответникът продължил движението си, без да спре и без
да остане на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или
следствието, с което нарушил задължението си по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от
Закона за движение по пътищата, като произшествието било задължително за
посещение от органите на МВР, съгласно чл.125, т.1 от Закона за движение по
пътищата.
Твърди
се, че виновен за настъпилото ПТП бил ответникът, което се установявало от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №359р-15609/10.08.2018г. на ***.
Сочи се, че за извършеното нарушение на ответника бил съставен АУАН ***, въз
основа на който било издадено НП ***, влязло в законна сила на 23.10.2018г.
Излага
се, че за настъпилото застрахователно събитие, на основание подадена
застрахователна претенция от Х.Т.И., била образувана от ищеца щета №*** по
описа на ***
Твърди
се още, че за претърпените от малолетния Х.И. неимуществени вреди, вследствие
на причиненото от ответника ПТП, било определено застрахователно обезщетение в
размер на 5000.00 лева, която сума била заплатена на 14.01.2018г. на
пълномощника на законните представители на детето - адв.Бойко Стефанов
Караиванов от АК-Ловеч.
Навеждат
се доводи, че съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят имал право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач бил напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Излага се, че в случая
посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, съгласно
чл.125, т.1 от ЗДвП, а вината на ответника за реализиране на деликта се
презюмирала, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Излага
се още, че с писмо-регресна покана изх.№01967/08.04.2019г., получено от
ответника на 10.04.2019г., същия бил поканен да възстанови на ищеца доброволно
платеното от него застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 5000 лева, но плащане не настъпило. Вследствие изпадането си
в забава и на основание чл.86 от ЗДД, ответникът дължал и обезщетение за
забавено плащане върху главницата от 5000.00 лева, в размер на 148,61 лева за
периода от 10.04.2019г. до 25.07.2019г.
Твърди
се от ищеца, че горните вземания били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№***била издадена съответна заповед за изпълнение, но
при депозирано възражение от длъжника в законоустановения срок били дадени
указания на кредитора за предявяване на иск за установяване съществуването на
вземането му.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор в срока за отговор по чл.131 от ГПК, но се явява
лично в съдебно заседание и оспорва исковете. Излага твърдения за механизма на
произшествието, като счита, че то не е в причинна връзка с поведението му като
водач на МПС.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което са допустими.
Не се
спори между страните и се установява от приложения препис на Застрахователна
полица ***че между трето за спора лице – ***и ищеца ***е бил сключен договор,
по силата на който е застрахован по риска ***товарен автомобил марка ***със
срок на действие на застраховката за периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г.
Не се
спори също така и това е видно от приложените преписи на Заявление от Х.Т.И. –
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Т.И., заведено при ищеца
с вх.№4799/03.10.2018г., че непълнолетното дете е претендирало от
застрахователя по риска „ГО” заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие настъпило на ***пътно-транспортно произшествие с
участието на застрахования автомобил, управляван от ответника Ц.Г.. Към
заявлението си пострадалия е приложил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №359р-15609/10.08.2018г., издаден от полицейски служител при ***и
епикриза, издадена на 14.08.2018г. от ***
Страните
не спорят, че между пострадалия Х.И., чрез пълномощник и ищцовото дружество е
била постигната спогодба за заплащане на обезщетение в размер на 5 000лв.
за репариране на търпени неимуществени вреди от настъпилото на 10.08.2018г.
ПТП, като сумата е била заплатена на 14.01.2019г. Тези безспорни факти се
подкрепят и от представените преписи на Решение №16 от 20.12.2018г. на
застрахователна експертна комисия, доклад по застрахователна щета № ***/1 от
10.01.2019г., спогодба от 09.01.2019г., подписана между ***и Х.И., представляван
от пълномощник, както и преводно нареждане за кредитен превод от 14.01.2019г.
Видно е от приложения препис на регресна покана, изходяща от застрахователя и
известие за доставяне, удостоверяващо връчването й на ответника на
10.04.2019г., че последния е бил поканен да заплати на ищеца сумата от
5 000лв., с която са били репарирани вредите на пострадалия.
Спорни
между страните са обстоятелствата, касаещи механизма на пътно-транспортното
произшествие и вината на ответника. За изясняването им са събрани писмени и
гласни доказателства.
Видно е
от представения препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №359р-15609/10.08.2018г.,
съставен от свидетелката П.С., в качеството на
мл. а-р при ***, че същата е посетила на 10.08.2018г., около 18.45ч.
мястото на произшествието в ***. Посочени са в съставения документ участващите
в ПТП пътно-превозни средства – велосипед, управляван от непълнолетния Х.И. и
застрахования при ищцовото дружество товарен автомобил, управляван от ответника
Ц.Г.. Посочено е също така, че автомобила е имал счупен ляв стоп, а пострадалия
Х.И. бил с контузна рана на ляво коляно. Като причина за ПТП е посочено
неспазване на дистанция.
От приложения препис на Наказателно
постановление №18-0359-001099 от 31.08.2018г. е видно, че на ответника Ц.Г. е
било наложено административно наказание за извършено виновно нарушение по
чл.123, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗДвП, задължаващ водача на участващ в ПТП автомобил
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. Описано е деяние, изразило се в това, че ответника
като водач на товарен автомобил намалил скоростта, за да пропусне насрещно
движещ се автомобил, в следствие на което пострадалия Х.И. се блъснал с
велосипеда си в задната част на автомобила, а водача на автомобила не останал
на мястото на произшествието и не изчакал идването на органите на МВР.
От показанията на разпитаната в о.с.з. на 20.11.2019г.
свидетелка П.С.С. се установява, че е посетила мястото на процесното ПТП, в
качеството мл. автоконтрольор, по сигнал на оперативния дежурен и е съставила
обсъдения по-горе Протокол за ПТП. Твърди, че инцидента се бил случил в
светлата част на денонощието, но когато отишла на място, водача на автомобила и
пострадалия не били там, а последния бил откаран в ***Твърди още, че
разговаряла с почиващи в курорта граждани, които казали, че не са видели удара,
но че водача на автомобила спрял, погледнал какво се случило и впоследствие
тръгнал. Сочи, че не е разговаряла с пострадалото лице и майката, но се
свързала по телефон с ответника и впоследствие се срещнали. Той обяснил, че
отстрани в неговата лента за движение имало спрели автомобили, поради което
намалил скоростта на движение, за да пропусне насрещно движещи се автомобили, и
при това в задната част на автомобила се бил ударил велосипедиста. Обяснил
също, че бил спрял на мястото, но били дошли други хора, които му казали да си
тръгва, че те щели да изчакат полиция. Св.С. излага също, че съставила на
водача на автомобила АУАН, за това, че не бил останал на мястото на
произшествието.
Свидетелката Р.А.А. излага в показанията си, че била на
почивка в ***и видяла случилото се произшествие, т.к. наблюдавала улицата от
височина, на която се намирала вилата, в която почивала. Твърди, че първо
забелязала дете с велосипед, което се движело много бързо по стръмна улица
надолу без да използва спирачка. Твърди също, че видяла как велосипедиста
настигнал камионче, което се движело бавно, предпазливо. Излага, че
велосипедиста се движел с много по-голяма скорост и за да избегне удар в
камиона, предприел маневра за изпреварването му от дясно, като отстрани на
платното нямало тротоар, а направо следвало дере и реката отдолу. Излага, че
видяла, че велосипедиста минал много близо до камиона от дясната му страна и
явно си раздрал крака, след което се спрял в него и паднал на земята. Излага
също, че веднага отишла на мястото на случилото се, шофьорът слязъл и бил много
притеснен, а детето било в шок, т.к. раната била голяма, плачело и викало майка
си, казало също на водача: „Бате, извинявай, ти не си виновен, не се
притеснявай, аз ще кажа, че аз съм виновен”. Св.А. сочи още, че дошли и други
хора, водачът на камиона стоял известно време и присъстващите му казали да си
тръгва, т.к. нямал вина. Впоследствие дошла майката, а по-късно и полицейския
служител.
Съдът кредитира обсъдените гласни доказателства, т.к. в тях
се излагат лични възприятия, не противоречат на други, събрани в производството
доказателства и не са налице обстоятелства, внасящи съмнение в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.500,
ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, застрахователят по задължителната
застраховка ***има право да получи от виновния водач платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато водача е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Отговорността на застрахователя е обусловена от деликтното
поведение на водача на застрахования автомобил, т.е. необходимо е последния да
е имал противоправно поведение,
вследствие което да е причинена вредата. Едва тогава застрахователя отговаря
пред увредения, а след това може да търси възстановяване на платеното от
виновния водач при наличие на основанията, регламентирани в КЗ.
Установи
се безспорно в настоящото производство, че ищцовото дружество е застраховало по риска ***товарен автомобил марка
***със срок на действие на застраховката за периода от 24.01.2018г. до
23.01.2019г.
Установи се също така настъпване на
пътно-транспортно произшествие с участие на застрахования автомобил, в периода
на действие на застраховката – на 10.08.2018г.
Съдът обаче счита, че не може да се приеме за установено от
събраните доказателства извършване на противоправно деяние от водача на
застрахования автомобил – ответника Ц.Г., в пряка причинна връзка с което да са
настъпили уврежданията на пострадалото дете Х.И..
Като водач на товарен автомобил, ответника е бил задължен
да спазва правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по
пътищата и Правилника за приложението му. Пострадалият Х.И., като участник в
движението, придвижващ се с велосипед, също е бил задължен да спазва правилата,
указани в посочените нормативни актове. За да прецени поведението и на двамата
участници в движението, съдът анализира фактите, установени от събраните
доказателства.
Съдът намира, че от обсъдения Констативен протокол за ПТП,
който е бил съставен в деня на произшествието, не се установяват факти,
указващи противоправно поведение на водача на автомобила, което да е причинило
произшествието. Документът по своя характер е официален свидетелстващ в частите
му, съдържащи отразяване на факти, възприети непосредствено от полицейския
служител – за състоянието на произшествието след инцидента и участващите в него
лица, в това число кои са пострадалите. И в тези части, документът не съдържа
никакви факти, установяващи механизма на пътно-транспортното произшествие. Стана
ясно при проведения разпит на съставилия протокола полицейски служител -
св.Стайкова, че не е възприела непосредствено случилото се. Стана ясно също
така от показанията й, че единствените събрани от нея данни за механизма на
произшествието били от дадените обяснения на водача Ц.Г., който твърдял, че
намалил скоростта на движение, поради препятствие в лентата му и за да пропусне
движещите се в насрещната, като велосипедистът се ударил в задната част на
автомобила.
От показанията на свидетелката Р.А., пряк очевидец на случилото се, също не
се установиха факти за противоправно поведение на водача на автомобила, водещо
до реализиране на произшествието. Стана ясно, че той се е движел с ниска
скорост при пътна обстановка на населено място, което е курортно селище. Установи се също така, че пострадалото дете Х.И.
се е движело с велосипед с много висока скорост, както и че е предприело
изпреварване на камиона от дясно, вследствие в което се е ударило в страничната
част на автомобила и е паднало.
Тези
изяснени факти навеждат на извод за допуснати нарушения на правилата за
движение от пострадалото дете - нарушил
е чл.41, ал.1 от ЗДвП, задължаващ изпреварването на пътни превозни средства да
се извършва от ляво, а в случая изпреварването е било предприето от дясно;
нарушил е чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, задължаващ го да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, като в случая
при изпреварването детето се е доближило толкова близко до изпреварвания
автомобил, че се е закачило в негови части и вследствие на това е паднало,
наранявайки крака си.
Установени
от същите доказателства факти, навеждат на извод, че единственото нарушение на
правилата за движение, извършено от ответника, е било след настъпване на
произшествието, като не е останал на мястото му до пристигане на полицейските
органи. Това поведение обаче не е причина за настъпване на инцидента и подлежи
на санкция по административен ред, както е и наказано в случая. Действията на
водача преди и към момента на настъпване на произшествието не могат да се
приемат за нарушаващи нормативно закрепените правила, регулиращи движението по
пътищата, в това число и общите, вменяващи задължение за внимание и
предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито безспорно са
велосипедистите.
Съобразявайки
горното, съдът счита, че не е налице една от кумулативните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по правилото на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ,
а именно –извършено от него противоправно деяние, намиращо се в пряка причинна
връзка с настъпване на процесното произшествие. Ето защо, тази искова претенция
се явява изцяло неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
При
такова разрешаване на спора по главния иск, неоснователен се явява и акцесорния
иск по чл.86 от ЗЗД и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на спора, направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, със седалище и адрес на управление *** против Ц.С.Г. с ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 5 000 лев, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №***и щета №***/1/2019г., за причинени неимуществени вреди на Х.Т.И. при ПТП на 10.08.2018г., и сумата от 148,61лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 10.04.2019г. до 25.07.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.07.2019г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :