Определение по дело №44708/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32585
Дата: 11 август 2024 г. (в сила от 11 август 2024 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20231110144708
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32585
гр. София, 11.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110144708 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. В. Д. срещу Г. В. И..
В срока за отговор са предявени и насрещни искове от Г. В. И. срещу И. В. Д..
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
С оглед разпоредбата на чл. 363 от ГПК и служебното задължение на съда да
провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, следва да се укаже на ищеца да представи в срок до първо съдебно
заседание: справка от КАТ за процесния автомобил – предмет на предварителния
договор, от която да се установи настоящия собственик на автомобила, както и
вписани обстоятелства, препятстващи прехвърляне правото на собственост върху него;
както и удостоверение от НАП за съществуващи и непогасени публични задължения
на ответника.
Искането за допускане на разпит на един свидетел на ищеца при режим на
довеждане е нередовно, тъй като не са посочени конкретни обстоятелства ще
установява, поради което и съдът не може да направи преценка за допустимост,
относимост и необходимост на гласни доказателства.
Искането по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи договора
следва да се остави без уважение, тъй като ответникът оспорва съществуването на този
договор. По реда на чл. 190 от ГПК не може да се задължава страна да представи
документ, който не се намира при нея.
По искането за експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото заседание
1
след като изслуша страните.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.10.2024 г., 14:15 часа, за когато да
се призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да посочи конкретни обстоятелства, които ще
установява свидетеля. При неизпълнение на указанията – искането ще бъде
отхвърлено.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото съдебно заседание да представи справка
от КАТ за процесния автомобил – предмет на предварителния договор, от която да се
установи настоящия собственик на автомобила, както и всички вписвания,
отбелязвания и заличавания.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото съдебно заседание да представи, на
основание чл. 186 ГПК, вр. с чл. 87, ал. 6 и чл. 264 ДОПК, от Национална агенция за
приходите удостоверение за съществуващи и непогасени подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения на ответника.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че може да подаде молба до съда за снабдяване със
съдебно удостоверение, което да му послужи пред държавните учреждения, посочени
по – горе, за снабдяване с указаните удостоверения.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 от
ГПК за задължаване на ответника да представи намиращ се у него документ.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК страната която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
2
делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване
за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 12.10.2019 г.
за покупко-продажба на посочениу в исковата молба лек автомобил марка „****“,
модел „**“, с рег. № ******. При условията на еветуалност е предявени и осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Предявени са от ответника насрещни искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 249, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът по първоначалните искове твърди, че по силата на посочения
предварителен договор ответникът се е задължил да му прехвърли собствеността върху
лекия автомобил срещу продажна цена от 4500 лв., без да са уговорили краен срок,
като при подписване на предварителния договор е заплатил пълната продажна цена.
Посочва, че поканил ответника да сключат окончателен договор, но това не се
случило. Поддържа, че всички условия за сключването на окончателен договор са били
налице, като поетите от ищеца ангажименти са изпълнени в уговорените за това
срокове, поради което претендира обявяване на договора за окончателен по съдебен
ред.
Ответникът е получил препис от исковата молба и е депозирал писмен отговор,
с който е оспорил предявения иск. Оспорва да е сключвал процесния предварителен
договор, както и да е получавал от ищеца сумата от 4500 лева. Твърди, че е
предоставил на ищеца процесния лек автомобил за послужване. Твърди, че на
28.07.2023 г. е поканил ищеца да му върне автомобила, но до този момент ищецът не е
сторил това. Предявил е насрещен иск за връщане на процесния лек автомобил, както
и заплащане на обезщетение за времето през което е ползван от ищеца в размер на
6000 лева, частично от сумата от 8800 лева.
По иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД предварителният договор за сключване на
определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално
3
заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Според чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор.
Следователно за уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е сключен валиден предварителен договор, по силата на който ответникът се
е задължил да му продаде описания лек автомобил, собственост на ответника, че
ищецът е изпълнил или е готов да изпълни задължението си за плащане на
уговорената цена и, че е настъпил падежът на задължението на ответника.

По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД:
Според чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на
неосъществено основание, е длъжен да го върне. Следователно за уважаване на иска в
тежест на ищеца е да докаже: 1. обедняване на ищеца – заплащането на процесната
сума; 2. обогатяване на ответника – получаванета на сумата; 3. изискуемост на
вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането.

По насрещния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Следователно за уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1.
ищецът е собственик на процесния лек автомобил; 2. ответникът е осъществявал
фактическа власт върху процесния лек автомобил през периода 03.08.2023 г. –
30.10.2023 г.; 3. размерът на средния пазарен наем за ползване на автомобила за
процесния период;

По насрещния иск с правно основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 249, ал. 1 от ЗЗД с изтичане на уговорения срок или след
ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Ако времето или целта на
ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска
връщането на вещта. Следователно за уважаване на иска в тежест на ищеца е да
докаже: 1. между страните е сключен договор за заем за послужване; 2. ищецът е
предал на ответника процесния лек автомобил; 3. ищецът е поискал връщането на
вещта.
Определението не подлежи на обжалване.
4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5