Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №7968 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.12.2016
год., постановено по гр.дело №33236/2015 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Л.Ч.искове
с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2
ЗС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 3 035.09 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м.юли 2012 год. до м.април
2013 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №29808/2014
год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане,
сумата от 360.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2012
год. до 29.04.2014 год., сумата от 34.68 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение /за периода от м.юли 2012 год. до м.април 2013 год./ и сумата от 2.55 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 31.08.2012 год. до 29.04.2014 год. и
ответницата Н.Л.Ч.е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК направените разноски по делото в размер на 665.70 лв. и
направените разноски в заповедното производство в размер на 418.81 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“
ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от П.А.Я.
/конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на
първоинстанционното производство първоначална ответница/. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционното решение било постановено на 09.12.2016 год.,
след като СРС бил приел в съдебното заседание на 09.11.2016 год., че делото се
явява изяснено от фактическа страна и дал ход по същество, без обаче да вземе
предвид, че заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза било
оспорено и било поискано изслушването на допълнително заключение. Първоначалната
ответница Н.Л.Ч.била починала на 08.11.2016 год., т.е. преди провеждането на
горепосоченото открито съдебно заседание, поради което и обжалваното решение било
постановено в нарушение на процесуалните правила. Решението било и
необосновано. Жалбоподателят не бил ползвател на процесния недвижим имот.
Първоначалната ответница била титуляр на вещното право на ползване и имала
право да ползва целия имот, като следвало да заплаща разноските във връзка с
това ползване. Нямало облигационно правоотношение между страните във въззивното
производство. Представеният по делото протокол за проведено Общо събрание на
етажните собственици на процесната сграда не бил подписан от председателя на
управителния съвет, а списъкът на етажните собственици не бил подписан от А.Я.А.,
както и от жалбоподателя. Не бил взел участие по делото, което го било лишило
от възможността за оспори представените от ищеца доказателства и да поиска
изслушване на експертиза. Имало явно несъответствие между сумите по заповедта
за изпълнение и тези, претендирани с исковата молба. Претенциите били и
неконкретизирани. Ето защо моли решението да бъде отменено, а делото – върнато
на СРС за ново разглеждане, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач „Н.И.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Участието на правосубектни
и процесуално правоспособни страни /съществуващи в правния мир правни субекти/
в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията
на абсолютните за допустимостта на предявения иск и на постановеното по него
съдебно решение, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Поради
това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаване
на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът
спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема
процесуалните действия по чл. 230 ГПК, за да конституира на мястото на
починалата страна нейните правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното
по-нататъшно реално участие в процеса, макар универсалното процесуално
правоприемство, уредено в чл. 227 ГПК, поначало да следва материалното такова и
да настъпва по силата на закона /при смърт на ответника, съдът следва да
извърши процесуалните действия, указани в разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК/.
В случаите,
когато страната е починала след съдебното дирене пред съответната съдебна
инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК съдът
следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му
подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме
процесуалните действия по чл. 230 ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да
е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са
конституирани процесуалните й правоприемници, същото е процесуално допустимо
именно поради посочената норма. Целта на това изключение е бързина и
процесуална икономия – да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници
на починалата страна направо в производството по обжалване на решението пред
горната инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата
първоначална страна в процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и
в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на
съдебното дирене – чл. 149, ал. 1 ГПК.
Във всички
останали случаи – когато страната е починала в течение на производството, но
преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция
/респективно, когато това дирене изобщо не се провежда, както е в касационното
производство по чл. 290 – 293 ГПК/ и съдът е постановил решението си преди да е
конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в
производството /независимо от причините за това, включително когато съдът не е
узнал своевременно за смъртта на страната/, такова съдебно решение е
процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна процесуална
предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната инстанция,
такова недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на
връщане за ново разглеждане на долустоящата инстанция, която следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на страната – вече с участието
на нейните процесуални правоприемници – в този смисъл Решение
№ 9 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 16 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2013 г., II г.
о., ГК, Решение
№ 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 86 от 3.04.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 181 от 1.02.2017
г. на ВКС по гр. д. № 1980/2016 г., II г. о., ГК.
В разглеждания
случай ответницата по делото Н.Л.Ч.е починала на 08.11.2016 год. /видно от
служебно изисканата впоследствие от СРС справка по Наредба №14 от 18.11.2009
год./, т.е. в течение на първоинстанционното производство, преди постановяване
на първоинстанционното решение, както и преди приключването на съдебното дирене
и провеждането на устните състезания в откритото съдебно заседание на
09.11.2016 год. в първата инстанция.
При това
положение настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да
бъде обезсилено, а делото – върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта
на ответницата на 08.11.2016 год. – вече с участието на нейния наследник и
процесуален правоприемник, с което да обезпечи постановяването на процесуално
допустим съдебен акт.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решението от 09.12.2016 год.,
постановено по гр.дело №33236/2015 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/