№ 4126
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100506053 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М. Р. Р.- длъжник по изпълнително дело №
20208440401138 по описа на ЧСИ С.Я., подадена чрез пълномощника адв.В.Г. срещу
постановление с изх.№ 11727/19.03.2021 год. на ЧСИ С.Я., с което на основание
чл.528, ал.5, във вр. чл.527, ал.3 от ГПК е наложена глоба в размер на 200/ двеста/ лева
на М. Р. Р., ЕГН **********-длъжник по изп.дело № 20208440401138, поради
установено системно неизпълнение на задълженията по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3
ГПК, състоящо се в непредаване на детето К.С.С., ЕГН ********** на 06.03.2021 г. в
10,00 часа на адрес: гр.София, бул.“ **** от М. Р. Р., ЕГН **** на бащата С.Ц.С., ЕГН
**********. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление за налагане на глоба. Твърди се, че обжалваното
постановление е неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на което жалбоподателката,
чрез своя пълномощник моли съда да отмени обжалваното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката, чрез своя пълномощник
претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- С.Ц.С., чрез
пълномощника си адв.А.Й. в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли, като неоснователна.
ЧСИ е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
1
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От покана за доброволно предаване на дете с изх.№ 7727/23.02.2021 год. по
изп.дело № 20208440401138 по описа на ЧСИ С.Я., се установява, че същата е
изпратена до длъжника М.Р., с която същата на основание чл.528, ал.1, изр. първо от
ГПК е била поканена на 06.03.2021 г., в 10,00 часа на адрес: гр.София, бул.“ **** да
предаде детето К.С.С./ родено на **** г./ на бащата С.С.. Установява се, че поканата е
била връчена на длъжника М.Р. на 26.02.2021 год., чрез пълномощника адв.В.Г..
По делото е депозирана молба с вх.№ 08284/05.03.2021 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
подадена от адв.В.Г., като пълномощник на длъжника М. Р. Р., с която е представен
амбулаторен лист от преглед на детето К.С.С. и е направено искане насроченото
предаване на детето за 06.03.2021 г. да бъде отменено поради заболяване на детето. От
приложения към молбата амбулаторен лист за платен преглед от 02.03.2021 г. на детето
К.С.С. от д-р Г.П. в ДКЦ Токуда се установява, че е поставена диагноза „вирусна
чревна инфекция неуточнена“, както и че е предписано домашно лечение за около 10
дни, в зависимост от състоянието на детето. На 04.03.2021 год. по делото е депозирана
молба с вх.№ 08281/04.03.2021 г. по описа на ЧСИ С.Я., подадена от взискателя С.Ц.С.,
чрез пълномощника адв.А.Й., с която е взето становище по постъпилата молба от
адв.Г. за отлагане на насроченото от ЧСИ предаване на детето К.С.С. за 06.03.2021 г. от
10.00 часа, като са изложени доводи за неоснователност на искането и е направено
искане за налагане на глоба на длъжника М. Р. Р. за системно неизпълнение на
съдебното решение.
С обжалваното в настоящето производство постановление с изх.№
11727/19.03.2021 год. на ЧСИ С.Я., на основание чл.528, ал.5, във вр. чл.527, ал.3 от
ГПК е наложена глоба в размер на 200/ двеста/ лева на М. Р. Р., ЕГН **********-
длъжник по изп.дело № 20208440401138, поради установено системно неизпълнение
на задълженията по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 ГПК, състоящо се в непредаване на
детето К.С.С., ЕГН ********** на 06.03.2021 г. в 10,00 часа на адрес: гр.София, бул.“
**** от М.Р. Р., ЕГН **** на бащата С.Ц.С., ЕГН **********. Прието е за установено
в мотивите на обжалваното постановление, че длъжникът по делото М. Р. Р. системно
възпрепятствала бащата да взима детето при себе си, тъй като това бил поредния
амбулаторен лист представен по изпълнителното производство. Прието е за
установено също така, че само в рамките на един месец, считано от 06.02.2021 г., това
било трето заболяване на детето, за което се представя амбулаторен лист с предписано
домашно лечение. Прието е също така от ЧСИ, че заболяването на детето не е причина
бащата да не го вижда и взима при себе си, като израз на родителска грижа, както и че
режима на лични контакти на бащата с детето е определен от съда по дни, без да е
2
споменато, че бащата има право да взема детето само ако е здраво. Бащата също имал
възможности и условия да полага грижи за здравословното състояние на детето и за
неговото лечение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.528 от ГПК е установила различен ред и способ за
осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете,
какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното
изпълнение чрез способа по чл.528, ал.5 от ГПК е обусловено от предхождащи
подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл.528, ал.1 от ГПК – да връчи
по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника
покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за
длъжника съгласно чл.528, ал.2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да
съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и
време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в
кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл.528, ал.4
от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по
чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл.65 от ЗМВР – от полицейските органи.
Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за
задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл.528, ал.3 от
ГПК, като санкция за неизпълнението на задължението по чл.528, ал.2 от ГПК.
В разпоредбата на чл.528, ал.5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 от ГПК за
всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл.527, ал.3 от ГПК предвижда, че когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да
търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на
това задължение глоба до 400 лв. В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че
обжалваното постановление е издадено на основание чл.528, ал.5 от ГПК, във вр. с
чл.527, ал.3 от ГПК. От друга страна съдът приема, че за да наложи глоба по реда на чл.
528, ал. 5, във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител следва да е изпълнил
процедурата по чл.528, ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника
да предаде детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е
изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение.
Безспорно е, че правото на лични отношения между дете и родител е
3
фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Осъществяването на това право обаче не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде
изпълнено незабавно. Задължението на държавата за предприемане на мерки за
подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на
всяка цена на предписан от съда резултат, както и за предприемане на подготвителни
мерки, които са решаващи, за да се осигури личното отношение на детето към
ситуацията, независимо от безспорно решаващото влияние на другия родител. Те
трябва да се насочени към помирение на страните в конфликта, като се държи сметка за
най-добрия интерес на детето. Режимът на лични отношения в случаи, в които това се
налага, може да бъде съпътстван и с определянето на подходящи защитни мерки по
чл.59, ал.8 от СК, в това число за определен период от време режимът на лични
отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция "Социално
подпомагане", психолог или друго лице по местоживеене на детето.
На следващо място, съдът приема, че във връзка със спецификата на
принудителното изпълнение на съдебното решение относно родителските права и
лични отношения между родители и деца, в разпоредбата на чл.528, ал.4 от ГПК са
предвидени и правомощия на съдебния изпълнител – да поиска от Дирекция "Социално
подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на
задължението и за разясняване на предимствата от доброволното изпълнение и да
поиска от Дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по
чл.23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост – от полицейските органи –
вземането на мерки по чл.56 от Закона за Министреството на вътрешните работи. Т.е.
намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения
предполага преди това полагане на усилия от страна на съдебния изпълнител за
осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за
"най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица
международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/
2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на
международното осиновяване и др. В настоящия случай, както се установява от
събраните по делото доказателства, ЧСИ е наложил глоба на длъжника към момент, в
който детето К.С.С. е било болно, на което е било назначено от лекар домашно
лечение. В процесния случай, с оглед представените по делото доказателства, както и
установеното от лекар на 02.03.2021 год. здравословно състояние на детето, на което е
назначено домашно лечение за около 10 дни, не може да се приеме за установено, че е
налице хипотезата на чл.528 от ГПК за налагане на глоба на длъжника за неизпълнение
задължението на длъжника за предаване на детето на 06.03.2021 год. В тази връзка,
след като пречката да се осъществи определения режим на контакти не е в резултат на
поведението на длъжника, същият не е нарушил разпоредбата на чл.528 от ГПК,
доколкото са били налице обективни пречки за изпълнение на предаването, с оглед
4
влошеното здравословно състояние на детето.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е
уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая
производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като
взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление с изх.№ 11727/19.03.2021
год. на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844, с район на действие СГС, по изп.дело №
20208440401138, с което на основание чл.528, ал.5, във вр. чл.527, ал.3 от ГПК е
наложена глоба в размер на 200/ двеста/ лева на М. Р. Р., ЕГН **********-длъжник по
изп.дело № 20208440401138, поради установено системно неизпълнение на
задълженията по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 ГПК, състоящо се в непредаване на
детето К.С.С., ЕГН ********** на 06.03.2021 г. в 10,00 часа на адрес: гр.София, бул.“
**** от М. Р. Р., ЕГН **** на бащата С.Ц.С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5