Р Е Ш Е Н И Е
Номер 607 12.04.2018 год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански
състав,
На двайсети осми март две хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 7048 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Б.Е.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адресат адвокат П.Т. ***, с адрес на кантората град Б,
пл., против „ЕКО ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Б, община П,
град П, ул. , представлявано от
управителя Д. Е. Д, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 15024.50 лева, представляваща обезщетение за
вреди от непозволено увреждане в края на месец март 2017 г., които включват
3034.50 лева-заплатени на 26.07.2017 г. услуги на „Агротера“ ЕООД: оран,
дискуване и сеитба, 2990.00 лева-разходи за сеитба на люцерна сорт „Плато” и
9000.00 лева-пропуснати ползи, поради унищожаване на реколтата от люцерната:
3000 бали сено, заедно със законната лихва върху общата сума от предявяването
на иска-25.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с определение на
съда от 28.03.2018 г., на основание чл. 214, ал. 1 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, съдът е приел увеличението на иска, в частта на
претендираната сума от 9000 лева,
представляваща стойността на очакваната, но неполучена реколта от люцерна до
увеличения размер от 12101.76 лева, съобразно заключението на агрономическата
експертиза по делото.
Осъдителния иск е процесуално допустим
и е с правно основание по чл. 45, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл.
127 и 128 от ГПК. Липсва договорна
връзка между страните, съставът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и
в него не се вместват видовете претърпени увреждания, не може да обхване с материалните
си граници последиците от неправомерното поведение на деликвента.
Ответникът „ЕКО ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД,
своевременно с отговора на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на
иска като твърди, че ищецът Б.Х. не е имал валидно сключен договор за наем на
процесната земеделска земя, тъй като процесният е антидатиран, създаден за
нуждите на процеса, сключен при явно неизгодни условия. На второ место, прави възражения,
че наемодателят му по договора-дружеството „Агротера“ ЕООД, което е преотдало
земеделските земи има сключен договор с лицето Р. С. Г. което притежава
собствеността само върху 1/3 идеална част от тях, поради което не може валидно да
ги отдаде под наем. На трето место, прави възражения, че по делото липсват
доказателства закупените семена люцерна, сорт „Плато“ да са били вложени точно
в процесната земеделска земя, тъй като ищецът Х. е декларирал, че обработва и
други земеделски земи. На пето место,
възразява, че е недоказано плащането по банков път на услугата от „Агротера“
ЕООД оран, дискуване и сеидба, поради нередовност на представения по делото
банков документ, в който като основание е записан друг договор от 20.07.2016
г., вместо договора от 01.03.2016 г. На шесто место, твърди, че ищецът Харитов
не е имал правото да получи процесната реколта от люцерна, на стойност от
9000.00 лева, тъй като е само наемател който държи вещта и няма правото да
получи нейните плодове, защото по приращение добивите принадлежат на
собственика. На седмо место, твърди, че не е извършил противоправни действия в
процесните земеделски земи и е имал правото да ги разоре, на основание валидно
сключения от него договор за аренда на земеделски земи от 05.12.2016 г., с нотариално заверени подписи
на страните. На последно место, прави и възражение, че не е знаел, че за
процесните земи има сключен договор за наем с трето лице, както и за тяхното
преотдаване под наем, тъй като и двата договора не са вписани в имотния
регистър. От фактическа страна твърди, че на место не е имало видими белези, че
земеделската земя, която е разорал е засята с люцерна. Ангажира доказателства.
Моля, съдът да отхвърли иска и да му присъди направените разноски по делото.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира осъдителния иск е основателен, поради следното:
По делото е представен и приет като
доказателство договор за наем на земеделска земя от 01.10.2015 г., сключен
между Радослав Стамов Градев и фирма „Агротера“ ЕООД, за периода от 01.10.2014
г. до 30.09.2015 г., за отдаване под наем на два поземлени имота в землището на
село Ясна поляна, един от които процесният с
№ 04002 от 59.900 дка, местността Каваците, ІІІ категория. От
представените по делото документи, които са издадени от община Приморско съдът
установява, че имотът се води като собственост на Стамо Градев Тодоров. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че договорът за
наем е валиден и е породил правните последици към които е насочен.
Неоснователно е възражението по делото, че наемодателят е бил собственик само
на 1/3 идеална част от земеделската земя и не може валидно да отдаде целия имот
под наем, тъй като с договора за наем се отдава само ползването. По
предвиждането на чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността/ЗС/, всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
следователно с цялата вещ, а не само с идеалната част която притежава в
собственост. Аргумент в тази посока е и ал. 2 от същата разпоредба, която
предвижда, че когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. В посочения наемен договор няма
запретителна клауза по реда на чл. 234 от ЗЗД, която да забранява на наемателя
„Агротера“ ЕООД да преотдава имота под наем, поради което последвалият наемен
договор от 01.07.2015 г. за преотдаване под наем на земеделска земя, който е
сключил с ищеца по делото Б.Е.Х. също е валиден и в рамките на притежаваните материалните
права от търговското дружество. По чл. 2 и 3 от договора страните са постигнали
съгласие отдаването за ползване да има действие за 1/една/ стопанска година,
влизайки в сила от 01.10.2015 г. и прекратявайки действието си на 30.09.2016
г., при размер на наема от 1/един/лев за 1/един/ декар земеделска земя.
Процесният имот се намира на около километър от село Я.п, по посока град П. От
едната страна граничи с асфалтов път, а от другата с река. Теренът е равен и
близостта му до вода го прави подходящ за отглеждането на люцерна. Видно от чл.
7, ал. 2 от договора, наемодателят преди сключването му е декларирал имота в Общинска
служба по земеделие-П, за да гарантира пред наемателя правото за ползване на
земеделската земя за стопанската 2016/2017 година. Ето защо, по делото не могат
основателно да се слушат възраженията на пасивно легитимираната по делото
страна, че процесният договор е антидатиран, създаден за нуждите на процеса,
сключен при явно неизгодни условия. За антидатиране няма събрани по делото
доказателства, както и за създаването му за нуждите на процеса, а изгодните
условия се доказват по делото с неоспорените свидетелски показания на
незаинтересования свидетел Радостин Радичев, съсед по дворно место на ищеца Х. ***,
от които съдът установява, че той е засял имота с люцерна през 2016 год., която
поливал от минаващата до имота реката, за да изхранва с нея собственото си
голямо стадо животни-повечето овце и крави/500 бр. овце и 30 бр. крави, видно
от неоспорената жалба от 26.06.2017 г. до кмета на община Приморско, на лист 32
от делото/. Взел нивата, за да може да си „прави бали, да си храни животните, да не купува“ от
другите земеделци в района. След разораването на процесния имот през 2017 г.
ищецът Х. продал голяма част животните, защото не можел да ги изхранва. Засял
люцерната през 2016 год. и очаквал откос
за храна на животните да направи през 2017 год. Вместо това, ответникът
по делото „ЕКО ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД като арендатор, по представения по делото
договор за аренда 05.12.2016 г. на същия имот № 040002, с площ от 59.500 дка, в
землището на село Ясна поляна, с нотариална заверка на подписите, без да
уведоми ищеца Х. за намеренията си е изорал имота и го е засадил с друга
култура-Helichrysum arenarium, известна и като жълт смил, видно от приетия като
доказателство по делото констативен протокол № 1 от 03.07. 2017 год. на община
Приморско. По делото липсват доказателства за собствеността и основанието за
ползване на арендодателите върху процесния имот, но от вписаните в договора пълномощия
и представеното по делото удостоверение за наследниците на Стамо Градев
Тодоров, поч. на 13.09.1961 г., може да се предположи, че се касае за други от
съсобствениците в имота. Първият по
време е по-силен по право/Prior tempore potior iure/, поради което съдът
приема, че ищецът Б.Х. първи е придобил
притезанието да ползва процесния имот и с действията си по разораването „ЕКО
ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД виновно е нарушило чуждото материално право на ползване,
за което отговаря. При воденето на
преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.
В противен случай те дължат обезщетение, по предвиждането на чл. 12 от ЗЗД.
В рамките на договорната свобода
ищецът Б.Х. е сключил с „Агротера“ ЕООД представения по делото договор за
услуга от 01.03.2016 г., с който под формата на договор за изработка му е
възложил да извърши селскостопанска обработка на наетия имот от 59.500 дка, за
стопанската 2016/2017 година, който е влязъл в сила на 01.10.2016 г. и е
прекратил действието си на 30.09.2017 г., с възнаграждение за изпълнителя, в
размер на 3034.50 лева. Плащането по договора се дължи до 30.09.2017 г. и видно
от представената по делото на лист 34 вносна бележка, по банков път на
25.07.2017 г. възнаграждението на изпълнителя е преведено чрез УниКредит
Булбанк-клон Бургас, въпреки, че неправилно в банковия документ е вписана като
дата на договора за услуга 20.07.2016 г. От свидетелските показания на
управителя на изпълнителя по делото съдът установява, че няма други отношения
между „Агротера“ ЕООД и ищеца Х. към
които плащането да бъде отнесено, а от друга страна то съответства изцяло като
размер и период в който е извършено на договора за услуга от 01.03.2016 г. Ето
защо приема, че с посочения банков документ плащането представлява
възнаграждение на изпълнителя Агротера“
ЕООД по договора за услуга от 01.03.2016 г. с ищеца Х.. Съобразно този извод
съдът кредитира и приетото като доказателство по делото и неоспорено
удостоверение, изх. № 1/2018 г., издадено на 01.02.2018 г. от „Агротера“ ЕООД, за допусната техническа
грешка при оформянето на банковия документ и отнасянето на плащането от него
като кредитор по договора за услуга от 01.03.2016 г.
С определението на съда от 05.12.2017 год.,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК, е прието, че не се нуждае от доказване
по делото фактът на разораването на процесните земеделски земи. Той се признава
от ответната страна. Действително, има по делото доказателства, че ищецът
Х. е ползвал за стопанската 2016/2017 г. общо
68.233 дка земеделска земя в землището на село Я. п, но след приспадането на
площта на процесния имот от тях от 59.900 дка остатъкът е много малък и не
променя правните изводи по делото.
От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-агрономическа експертиза съдът
установява, че сортът на засяването от ищеца Х. е немски и е предпочитан от
сортовете люцерна. Характеризира се с висока хранителна стойност като фураж, с
висок добив на зелена и суха маса, висока устойчивост на полягане. Устойчив е
на засушаване, измръзване и болести. При правилно отглеждане и редовни поливки
може да даде до 5-6 откоса в годината. Платените цени по договора за услуга
между ищеца Х. и „Агротера“ ЕООД- дискуване, оран и сеитба са обичайни и
нормални за региона, на обща средна пазарна стойност от 2856.00 лева. Видно от представените по делото стокова разписка и
фактура за сеитбата на процесният имот са изразходвани 230 кг. семе, което
представлява 3.87 кг./дка, което е близко до обичайните стойности в земеделието.
Неоснователно е и възражението, че ищецът
Х. не е имал правото да получи процесната реколта от люцерна, на стойност от
9000.00 лева в първоначалната искова молба, тъй като е само наемател който
държи вещта и няма правото да получи нейните плодове, защото по приращение
добивите принадлежат на собственика. Като съсобственик, по предвиждането на чл.
31, ал. 2 от ЗС, на другите съсобственици ищецът Х. е възможно да дължи само обезщетение
за ползата, от която са били лишени, от деня на писменото поискване, но това не
касае негодите добиви от наетия под наем имот. На второ место, отношенията му с
другите съсобственици са такива с трети лица, касае се за чужди права, от които
ответникът по делото „ЕКО ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД не е правоимащ да черпи права. Средната
пазарна цена на прогнозния/нереализиран/ добив от люцерната за една стопанска
календарна година е 12101.76 лева, видно от заключението на агрономическата
експертиза. Обезщетението в тази част се претендира само съобразно
продължителността на договора за наем на ищеца Х.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, съдът намира, че обезщетението за непозволено увреждане
основателно се претендира по делото. Деликтната отговорност е обусловена от
вредоносния резултат като се отчита причинната връзка за това увреждане/чл. 45
от ЗЗД/. С това задълженията на активно легитимираната в процеса страна за
пълно доказване на деликта се изчерпва. За ползването на земеделските земи не е
достатъчно правото на собственост върху тях. Собствениците декларират в
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на
стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите за всяка стопанска
година. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се
включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в
декларация, по предвиждането на чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Общинската служба по
земеделие изготвя предварителен регистър на имотите до 1 август и съдържа данни
за: номерата на имотите по картата на възстановената собственост (кадастралната
карта), площта, категорията, начина на трайно ползване, ползвателя и правното
основание за ползването, за които са подадени декларации и заявления за участие
в споразумение; имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, който публично обявява.
С нормата на чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е предвидена възможност за промени в
предварителните регистри до 15 август при промяна в декларациите/заявленията,
както и за отстраняване на допуснати грешки и неточности по инициатива на
общинската служба по земеделие или въз основа на одобрени заявления на
заинтересуваните лица. При промяна на
собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване
собствениците и ползвателите подават декларация, съответно заявление/чл. 71,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ/. Такава декларация в конкретния случай няма подадена, видно
от свидетелските показания по делото на управителя на наемодателя „Агротера“
ЕООД. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение/Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest/,
съответно и от неправомерното поведение на своя контрагент.
Предвид горното и нормата на чл. 51 от ЗЗД, която предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, съдът намира, че обезщетението на ищеца
Х. се дължи до доказаните по делото размери на иска за имуществени вреди от
18126.26 лева, по отделните пера, както следва: 3034.50 лева-заплатени на
26.07.2017 г. услуги на „Агротера“ ЕООД: оран, дискуване и сеитба, които са
доказани с вносната банкова бележка по делото, 2990.00 лева-разходи за сеитба
на люцерна сорт „Плато” и 12101.76 лева-пропуснати ползи, поради унищожаване на
реколтата от люцерната, които две пера са доказани с документите от община П,
заключението на неоспорената агрономическа експертиза по делото и свидетелските
показания, с изключение на показанията на свидетеля В. Г, които съдът не
кредитира. Те противоречат на всички останали по делото доказателства и на
второ место, свидетелят няма агрономическа култура, не се е занимавал със
селскостопанска дейност, за да има знонията и опитът да прецени състоянието на
засятото. На трето место, ако действително процесният имот е бил с големи
камъни, каквито сочат свидетелските показания на г-н Голев и по тази причина
негоден да обработване с този си голяма площ имотът щеше да е преотреден за
друго ползване-намира се край пътя в туристически район и няма да се води по
статистиките на общинската служба по земеделие като земеделска земя. За
правната стойност и доказването на пропуснатите ползи основателно активно
легитимираната по делото страна на позована на съдебната практика с решение №
282 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М. П. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по правния въпрос: достатъчно
ли е наличието на доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на
търговското дружество за получаване на доходи, чрез използване на обекта за
извършване на търговска дейност, за да се присъди на основание чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за пропуснати ползи. С произнасянето си съдът е приел, че на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби,
но и пропуснатите ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено
увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице. По настоящото дело е доказана възможността
за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца Харитов при липсата на
горепосоченото виновно поведение, включително по размер и следователно, осъдителният
иск по делото и в тази част се явява основателен и доказан. Ето защо, на основание чл. 45 от ЗЗД, съдът
приема, че ищецът Харитов е правоимащ да получи обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди, в общ размер от 18126.26 лева и следователно
предявената по делото искова претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца Х, разноските по делото, съобразно събраните по
делото доказателства, в размер на 2296.07 лева, от които 694.03 лева-държавна
такса за производството, 402.04 лева-възнаграждение на съдебно-агрономическата
експертиза и 1200.00 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕКО ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Б, община П, град П, ул. ,
представлявано от управителя Д. Е. Д, да заплати на Б.Е.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 18126.26 лева(осемнадесет хиляди сто
двадесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в края на месец март 2017 год., от които
3034.50 лева-заплатени на 26.07.2017 г. услуги на „Агротера“ ЕООД: оран,
дискуване и сеитба, 2990.00 лева-разходи за сеитба на люцерна сорт „Плато” и 12101.76
лева-пропуснати ползи, поради унищожаване на реколтата от люцерната: 3000 бали
сено, заедно със законната лихва върху общата сума от предявяването на
иска-25.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЕКО ПЛАН ПРИМОРСКО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Б, община П, град П, ул. , да заплати
на Б.Е.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по
делото разноски, в размер на 2296.07
лева(две хиляди двеста деветдесет и шест лева и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.