№ 496
гр. Бургас, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на СТ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. *********, община *****
чрез адвокат Георги Керемедчиев от БАК против разпореждане на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – *****, с което е оставено без уважение искането му за
прекратяване на изпълнително дело № 155/2017г. поради изтекла погасителна давност.
Жалбоподателят твърди, че с процесното разпореждане държавният съдебен
изпълнител не се произнася по възражението му за погасяване по давност на публични
общински вземания, предмет на изпълнителното дело и отказва да прекрати производството
незаконосъобразно. Х. посочва, че вземането на взискателя Община ***** за данък върху
недвижими имоти и данък върху превозни средства в размер на 3 862,83 лева е за минал
период от време и е погасено поради изтичане на предвидената в чл.171 от ДОПК 10-
годишна абсолютна давност. Х. оспорва извода на съдебния изпълнител, че не е
компетентен да се произнесе по възражението за давност, поради материалноправния
характер на същото. Жалбоподателят намира предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство, разписани в чл.433, ал.1 от ГПК за процесуални и
подчертава, че по ДОПК не съществува пречка публичният изпълнител да приеме
възражение за давност. Нещо повече. Разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК предвижда
публичните общински вземания да се отписват служебно при осъществена абсолютна
давност и възражение на длъжника при изтичане на 5-годишен давностен срок. В
заключение, Х. обобщава, че държавният съдебен изпълнител е длъжен да се произнесе по
възражението за давност, а прекратяването на изпълнителното производство се явява
последица от възражението.
С.Х. иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на
1
държавен съдебен изпълнител при Районен съд – ***** за произнасяне по същество. В
допълнителна молба, жалбоподателят иска от съда да възстанови надвнесена държавна такса
в размер на 10 лева, тъй като счита, че дължимата такса е в размер на 15 лева, а не 25 лева.
Взискателят – Община ***** не изразява становище по жалбата.
ДСИ при РС – ***** представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които описва
хронологията на изпълнителните действия.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени
доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:
ФАКТИ:
Изпълнително дело № 155/2017г. е образувано по молба на взискателя Община *****
за събиране на публични общински вземания по реда на ГПК, установени с акт за
установяване на задължения по декларация № 107-152/2010г., акт за установяване на
задължение по декларация № 107-153/15.11.2010г. и акт за установяване на задължения по
декларация № 162-27/09.11.2010г. С тези актове, представляващи изпълнително основание
по чл.165 от ДОПК са установени вземания на Община ***** за: данък върху недвижими
имоти за периода от 2003г. до 2010г. в размер на 229,97 лева и лихва за забава в размер на
112,53 лева; данък върху превозни средства за периода от 2002г. до 2010г. в размер на
268,20 лева и лихва за забава в размер на 161,02 лева; патентен данък за периода от 2002г. до
2010г. в размер на 60 лева и лихва за забава в размер на 56,40 лева; такса за битови отпадъци
за периода от 2003г. до 2009г- в размер на 834,85 лева и лихва за забава в размер на 426,20
лева; такса за битови отпадъци за 2010г. в размер на 156,91 лева и лихва за забава в размер
на 4,15 лева.
На 15.05.2017г. ДСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която
посочва, че общото задължение възлиза на 3 862,83 лева. На 10.01.2018г. е наложена
възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника.
На 28.01.2022г. длъжникът прави възражение пред съдебния изпълнител за
погасяване на задълженията по давност на основание чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а при
условията на евентуалност на основание чл.112 от ЗЗД. Във възражението е инкорпорирано
искане за прекратяване на изпълнителното производство.
На 31.01.2022г. ДСИ постановява разпореждане, с което отказва да се произнесе по
възражението за давност, и да прекрати изпълнителното производство. В мотивната част на
разпореждането ЧСИ посочва, че възражението е недопустимо, тъй като въпросът за
погасителната давност има материалноправен характер и той не е компетентен да се
произнесе. В допълнение към това, ДСИ изтъква, че в това изпълнително производство не се
прилага ДОПК.
Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В конкретния случай жалбата изхожда
от длъжника в изпълнителното производство, насочена е срещу отказ на ДСИ да прекрати
изпълнението и е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните
2
съображения:
Според чл.4, ал.2, изр.II от ЗМДТ, вр. чл.9б от ЗМДТ принудителното събиране на
невнесените в срок местни данъци и такси се извършва от публични изпълнители по реда на
ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В чл.2, ал.2 от ЗЧСИ е предвидена
възможност за държавата да възлага на частен съдебен изпълнител събирането на публични
вземания. С приемането на чл.163, ал.4 от ДОПК, обн. ДВ, бр.86/2017г. е въведено изрично
правило, че публичните вземания, които са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
се събират по реда на ГПК. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че в
българското законодателство съществуват два паралелни режима за събиране на публичните
вземания на общините – по реда на ДОПК и по реда на ГПК. Изборът на правен режим е
поставен на преценката на административния орган – общината, която в този случай
действа в условията на оперативна самостоятелност.
Когато общината възложи събирането на публичните вземания на публичен
изпълнител, изпълнителното производство се развива по реда на ДОПК. В този случай
длъжникът има право да направи възражение за недължимост на вземането поради изтекла
погасителна давност на основание чл.171, ал.1 и ал.2, вр. чл.225, ал.1, т.7, вр. чл.168, т.3 от
ДОПК пред публичния изпълнител, който по аргумент от чл.4, ал.1, вр. чл.9б от ЗМДТ е
служител на общинската администрация. Отказът на публичния изпълнител да уважи
възражението за давност и да отпише задължението по чл.173, ал.1 от ДОПК подлежи на
оспорване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи
(чл.266, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ). Решението на органа по чл.4, ал.5 от ЗМДТ
подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд, който се произнася с
окончателно решение (чл.268 от ДОПК).
Когато общината възложи събирането на публичните вземания на частен съдебен
изпълнител, респ. държавен съдебен изпълнител, изпълнителното производство се развива
по реда на ГПК. В ГПК не е разписана изрична процедура и не е предвидена възможност за
длъжника да направи възражение за давност пред съдебния изпълнител. Затова и съдебният
изпълнител не може да се произнесе по такова възражение и няма основание по чл.433, ал.1
от ГПК да прекрати производството. Материалноправната защитата на длъжника в този
случай е чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК. Недължимостта на
публичното вземане, основана на възражение за давност, може да се установи само от съда в
исково производство по чл.439 от ГПК, но не и от съдебния изпълнител. Компетентен да се
произнесе по материалноправните предпоставки на погасителната давност, разписани в
члл.171 от ДОПК е гражданският съд. В този смисъл е практиката на смесени 5-членни
състави на ВКС и ВАС, обективирана в определение № 2/10.02.2021г. по гр. д. № 32/2020г.,
определение № 8/29.03.2021г. по гр. д. № 6/2021г., определение № 48/22.05.2018г. по адм. д.
№ 34/2018г., определение № 28/29.05.2013г. по адм. д. № 7/2013г., определение №
81/21.09.2012 г. по адм. д. № 73/2012г., определение № 92/22.11.2012г. по адм. д. № 74/2012
г., определение № 35/11.05.2017г. по адм. д. № 60/2015 г, определение № 8/31.01.2013г. по
адм. д. № 1/2013г.
Изложеното дотук обосновава извод, че правната уредба на принудителното
събиране на публични общински вземания предоставя на публичния кредитор избор за
приложимия процесуален ред – по ДОПК или по ГПК. Този избор рефлектира в правната
сфера на длъжника, тъй като го поставя в различно правно положение по отношение на
средствата за защита – чрез правните средства по ДОПК, които са възражение пред
3
публичен изпълнител и оспорване по административен и съдебен ред или чрез
материалноправна защита по исков ред по ГПК. Различните процесуални режими
съществуват паралелно и независимо един от друг и не могат да бъдат смесвани, както
твърди жалбоподателя. Следователно, не съществува възможност възражението за давност
(допустимо пред публичния изпълнител) да бъде направено пред частния или държавен
съдебен изпълнител, тъй като ГПК не го допуска. Ето защо, като е приел, че в
производството по ГПК, съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по
възражение за давност и няма основание да прекрати принудителното изпълнение, ДСИ е
постановил правилно разпореждане, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна, въведени в жалбата.
Възражението на жалбоподателя за осъществен фактически състав по чл.171 от
ДОПК е такова по същество на спора по чл.439 от ГПК, поради което не следва да се
обсъжда в това производство.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без
уважение.
Искането на жалбоподателя за възстановяване на надвнесена държавна такса в размер
на 10 лева, е неоснователно. Съгласно чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, таксата за образуване на гражданско дело, извън изрично
посочените случаи, е 25 лева. В конкретния случай, по жалбата на длъжника е образувано
гражданско дело с предмет – проверка за законосъобразност на акт, постановен от ДСИ, а не
частно гражданско дело. Поради това, дължимата такса е 25 лева, а не 15 лева по чл.19 от
ТДТГПК, както твърди жалбоподателят.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “СТ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. *********,
община ***** чрез адвокат Георги Керемедчиев от БАК против разпореждане на държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – *****, с което е оставено без уважение искането му
за прекратяване на изпълнително дело № 155/2017г. поради изтекла в негова полза
погасителна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СТ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. *********,
община ***** чрез адвокат Георги Керемедчиев от БАК за възстановяване на държавна
такса в размер на 10 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5