РЕШЕНИЕ №.....
София, 27.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, в закрито заседание на 27.1.2020 г. в състав:
Председател:
Пламен Колев
Членове: Маргарита Апостолова
Г. Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова въззивно гр. дело №
3810/2014 г. по описа на СГС, и взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
вх. № 125598/03.10.2017 г. (и идентичи по твърдения
молби на Н.М.Н. с искане за допълване на решение № 5843/04.08.2017 г. по гр.
дело № 3810/2014 г.
В молбата се посочва, че съдът не се е
произнесъл по целия предмет на делото, като твърдения за извършено противоправно деяние касаят периода 01.10.2010 г. –
30.12.2012 г.
Ответникът не заявява становище по
молбата.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в установения в чл. 250,
ал. 1 от ГПК едномесечен срок.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С решение по въззивно
гр. дело № 3810/2014 г. на СГС е потвърдено решение от 30.08.2011 г. по описа
на СРС, 51 с-в. Н.Н. е осъден да заплати на И. Г., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 585 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното разглеждане на делото.
Софийски районен съд сезиран с предявен от Н.М.Н. срещу И.Г.Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. В сезиращата молба се
твърди, че на 04.11.2010 г. в съдебно заседание по НОХД № 8157/2010 г. на СРС
ответникът е заявил, че ищецът е адв. Н. е получил
пари от циганката Р.В., въвеждайки я в заблуждение. Целта на ответника била да
опозори доброто име на адв. Н. и по този начин да го
отстрани от обществения и политическия живот. В изпълнение указанията на съда с
молба л. 8 от първоинстанционното делото ищецът е
уточнил, че търпи вреди от 01.11.2010 г. до „настоящия момент“. Молбата е
депозирана на 18.07.2011 г.
С решение от 30.08.2013 г. по гр. дело
№ 23002/2011 г. на СРС, 51 с-в, съдът е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И.Г. Г. да
заплати на ищеца сумата от 5100 лв., частично от 800 000 лв. – обезщетение
на нанесени вреди от изказване на И. Г., направено на 01.11.2010 г. в съдебно
заседание по НОХД 8157/2010 г. Ищецът е уведомен за постановеното съдебно
решение и не е искал допълването му по реда на чл. 250 ГПК. Срещу решението е
подадена въззивна жалба вх. № **********.10.2013 г.,
в която се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, без да се
твърди първоинстанционния съд да не се е произнесъл
изцяло по предявения иск.
Съдът намира, че няма основание за
допълване на постановеното съдебно решение. Същото касае изцяло осъществена
проверка на правилността на първонстанционното
решение, видно от диспозитива на постановения съдебен
акт. При постановяване на същото съдът не дължи индивидуализация на периода, за
който се твърди ищецът да е търпял вреди.
Водим от горното и на основание
на чл. 250 от ГПК, Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Н.М.Н. № 125598/03.10.2017 г., ведно с молби
8536/22-01-2018 г. за допълване на
решение № 5843/04.08.2017 г. по въззивно гр. дело №
3810/2014 г. на СРС, ІІ-Е с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Председател:
Членове: 1.
2.