Р Е Ш Е Н И Е
№…..
02.12.2020г.
гр. ***
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО десети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2019/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Д.Ф.,
ЕГН: ********** ***, против Наказателно постановление № ***., издадено от ***Н)–
***, с което на основание чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), чл. 267, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.5, т. 4 вр. чл. 22 ал.2
и ал.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите (Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г.,
попр.).
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението, твърди, че към 31.05.2020г. пожарният кран е бил
обслужен и подновен на 01.06.2020г. Поддържа аргументите си в съдебно
заседание, когато се явява лично .
Въззиваемата страна редовно
призована, не се представлява.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена от П.Д.Ф. спрямо която е наложено административното наказание,
следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.10.2020г.,
установено от разписка за връчване на препис от НП и жалбата е подадена на с.дата
- 01.10.2020г. пред ***– ***, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 28.05.2020 г. в гр. ***в офиси стопанисвани от ***в Р***-***, извършил
проверка за спазване на правилата за пожарна безопасност в намиращия се на
посочения адрес офис, като установил, при извършването на проверката, че обекта
се експлоатира от управителя, без да е
осигурила извършване на техническо обслужване на вътрешния пожарен кран
от търговец получил разрешение за извършване на тази дейност по реда на ЗМВР, съгласно чл.22 ал.2 ал.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
(Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.).
На 03.08.2020г.
свид. В. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №ПБЗН-ПЛ1-5-3
против жалбоподателя П.Д.Ф., в нейно присъствие, както и в присъствието на
свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка, където Ф.
отбелязала, че ще обжалва.
Въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства - разпита на свидетелите А.В. -актосъставител,
Ц.Т. и Я.Г. - последните като свидетели
при съставяне на АУАН, както и от
събраните писмените доказателства по
делото - 2бр. покани за явяване в сградата на ***-*** за съставяне на АУАН -
от 29.05.2020г. ведно с обр.разписка и
от 29.06.2020г. ведно с обр.разписка.
Съдът дава вяра на показанията
на разпитаните свидетели- служители на ***-***. Безспорно се установява времето
и мястото на извършената проверка, както и констатираните при нея
обстоятелства, а именно, управителя на
дружеството не е осигурила извършване на
техническо обслужване на вътрешния пожарен кран от търговец, получил разрешение
за извършване на тази дейност по реда на
ЗМВР, съгласно чл.22 ал.2 ал.5 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите (Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.).Показанията
са дадени от незаинтересовани от изхода на делото свидетели,не са опровергани от останалите
доказателства,а напротив -подкрепят се от тях.
Ирелевантно в
случая е обстоятелството,че проверяващият не изчакал жалбоподателя Ф. да се
върне в офиса,който била напуснала, за да си отиде до вкъщи, поради
дистанционното обучение на детето си .
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и НП.
Правилно е приложен
материалният закон, като от събраните и проверени по делото доказателствени
материали се установява жалбоподателят Ф. да е извършил административното нарушение по чл.5, т.
4 вр. чл. 22 ал.2 и ал.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Обн. ДВ, бр. 89 от
28.10.2014 г., попр.).
Съгласно Чл. 5. т.4 - Собствениците или
ръководителите на обектите носят отговорност за поддържане и обслужване на
пожароизвестителните системи (ПИС ), пожарогасителните системи (ПГС ),
системите за гласово уведомяване (С ГУ), пожарните кранове и системите за
управление на дим и топлина на обектите в съответствие с чл. 22, който от своя
страна визира, че пожарните кранове се поддържат в съответствие с инструкциите
за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3
„Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Поддържане на макари с
полутвърд маркуч и системи сплосък маркуч“. Поддържането и обслужването на ПИС,
ПГС, СГУ, на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина се
извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по
реда на ЗМВР.
В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. е изяснено, че „ръководители“ са лица, които изпълняват
функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват
държавни органи, организации, юридически лица или физически лица. С
разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР е предвидено административно наказание
за ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица, които не
са изпълнили или са допуснали неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗМВР
или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Предвид изложеното
жалбоподателят в качеството си на управител на дружеството ***стопанисващо проверявания
обект, е адресат на задължението за осигуряване на пожарната безопасност и е
годен субект на нарушението (така Решение
№ 1028/18.06.2020 г. по к.а.н.д. № 836/2020 г. на Административен съд – Пловдив).
Нарушението е формално, поради което от обективна страна то е било довършено с
осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването
на определени вредни последици.
От субективна страна
нарушението е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. По
делото не се установяват обстоятелства, по които да се приеме, че бездействието
на жалбоподателя е било умишлено. Въпреки това той едновременно е могъл и е бил
длъжен да предвиди общественоопасния резултат от поведението си. Това
задължение произтича пряко от нормативен акт – Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. Тъй като за процесното нарушение липсва такова
изрично предвиждане, то не са налице основания за отпадане на отговорността на
нарушителя.
Спорно е по
делото обстоятелството дали деянието на жалбоподателя представлява маловажен
случай. За да е налице хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение, деянието трябва да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху конкретната степен на обществена опасност. В тази връзка
обстоятелството, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя само по себе си
не обосновава маловажност на случая, тъй като ако при констатация за формално
нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен случай,
това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за
нарушение, щом се установи то да е първо
по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на
принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от ЗАНН. Действитерно не се установяват настъпили вредни последици от деянието.
Нарушението, за извършването на което нарушителят Д. е наказана, обаче е
формално. Следователно основанието за реализиране на административнонаказателната
отговорност в тези случаи е самият факт на извършеното нарушение, без
необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат.
Съдът споделя
становището на жалбоподателя, че липсата на предходни нарушения и на настъпили
вредни последици са смекчаващи отговорността обстоятелства, но само те не са
годни да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние
спрямо другите нарушения от този вид.
За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя - физическо лице, съгласно
разпоредбата на чл. 265, ал.1 от ЗМВР е предвидено административно наказание
глоба в размер от 200 до 2000 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е определил глоба в размер на 200 лева.
Наложената от АНО санкция е в минималния предвиден размер, който според
настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние предвид установените по делото смекчаващи обстоятелства.
Макар те да не обосновават маловажност на случая, значението им не е игнорирано
и те са послужили като основание за индивидуализиране на наказанието в
минималния предвиден размер. Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на
наказаното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението му.
Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на наказанието.
По тези
съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде
потвърдено.
Страните не са
направили искания за присъждането на разноски в процеса.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***.,
издадено от ***(Р***)– ***, с което на П.Д.Ф.
***, управител на фирма ***, основание
чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл.
267, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по
чл.5, т. 4 вр. чл. 22 ал.2 и ал.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Обн.
ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по
реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – *** в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: