Решение по дело №2820/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260553
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20205300502820
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260553

 

                                      16.12.2020г, гр.Пловдив  

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                          

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на  шестнадесети декември  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                      Членове: Фаня Рабчева

                                                                          Костадин Иванов   

 

 

като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева  гр.д.2820/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                             Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                             Делото е образувано по постъпила жалба от И.А. Д., с посочен настоящ адрес:*** З. против Постановление изх.№ 56813/ 26.08.2020г. по описа на ЧСИ  Константин Павлов, рег.№ 824, район на действие ОС-Пловдив, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателката, инкорпорирани във възражение с вх.№ 47809/ 17.08.2020г. изпълнителното дело да бъде прекратено, както и наложените запори/освобождаване на несеквестеруемите суми и неизвършване на опис на движими вещи. С депозираната жалба поддържа направените във възражение с вх.№ 47809/ 17.08.2020г искания за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на претендираните от взискателя вземания, като се отменят всички действия на съдебния изпълнител.

                        Ответникът по жалбата  ЕОС Матрикс ЕООД, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

                        Постъпили са мотиви на основание чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.Павлов, рег.№ 824, район на действие ОС-Пловдив, в които изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежно легитимирана в качеството на длъжник по изпълнителното дело страна на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК против отказ за прекратяване на принудителното изпълнение, като същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

                        Изпълнителното дело е образувано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София  за събиране на вземания  по издаден в полза на взискателя изпълнителен лист от 30.09.2025г. по ч.гр.д.№ 8875/ 2015г. по описа на РС-Пловдив против И.А.Г./ сега Д./.

                        С депозирано възражение вх.№ 47809/ 17.08.2020г. жалбоподателката е възразила срещу връчването на книжата във връзка с образуваното изп.дело поради погасяване на вземанията по давност, въз основа на което е формулирала искания за прекратяване на изпълнителното дело, непредприемане на принудителни действия чрез опис на движими вещи в имота, в който се намира длъжницата, както и вдигане на наложени запори по банкови сметки и трудово възнаграждение, съответно освобождаване до размера на несеквестеруемите суми по закон.  

                         С обжалвания акт съденият изпълнител е обосновал отказа си да прекрати принудителното изпълнение с мотива относно лимитираните по чл.433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство, сред които основания не е изтекла погасителна давност на вземането, както и липса на компетентност у съдебния изпълнител относно произнасянето дали вземането на взискателя е изискуемо и ликвидно, както и липсата на доказателства за извършени плащания от страна на длъжницата към взискателя, както и по искането за вдигане на наложените обезпечителни мерки е разяснена на жалбоподателката обезпечителната функция на тези мерки и необходимостта от оставането им като наложени до погасяване на вземането към взискателя  или настъпване на друга причина за прекратяване на изпълнителното производство.

                        Жалбата е неоснователна.

                        Недопустимо е искането на жалбоподателката в рамките на изпълнителния процес за прекратяване на изпълнителното производство въз основа на заявеното правопогасително възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност на претендираните по изпълнителния лист от взискателя вземания, по което възражение е компетентен да се произнесе съдът в нарочно исково производство и за защитата по което е предвидена специална регламентация с разпоредбата на чл.439, ал.1 и сл. ГПК.  С оглед на това законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство поради липса на нарочно предвидено правно основание по изричната регламентация на чл.433, ал.1 ГПК. При липса на законово основание за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното производство не е налице законово основание и за вдигане на наложените обезпечителни мерки – запор на вземания на длъжника, за които третите задължени лица се явяват обвързани от задължението  за изпълнение на запорите над размера на несеквестеруемата част от вземанията за длъжницата по доходи от трудово възнаграждение или каквото и да е възнаграждение за труд, съобразно ограниченията на изричната разпоредба на чл.446, ал.1  и сл. ГПК. По отношение наличието или липса на предпоставки за провеждане на принудително изпълнение, насочено към движими вещи на длъжницата, законосъобразни се явяват изложените от съдебния изпълнител разяснения по приложение на този изпълнителен способ при липса на постъпващи суми за погасяване на вземането или друго правно основание за непредприемането му, вкл. несеквестеруемост съобразно ограниченията на чл.444 ГПК.  В тази насока разясненията на съдебния изпълнител в обжалвания акт се явяват законосъобразни.

                         Формулираното възражение на жалбоподателката относно липса на идентичност на фамилното име към момента на образуване на изпълнителното производство / Г./ с актуалното такова / Д./ не влияе на законосъобразността на обжалвания акт, доколкото идентичността на данните за единния граждански номер  на лицето сочат на факта за това, че се касае за едно и също лице, в качеството на длъжник по издадения ИЛ от 30.09.2015г. 

                         По така изложените съображения и неоснователност на жалбата обжалваният акт на съдебния изпълнител следва да се потвърди като законосъобразен.

                        Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                         Р    Е   Ш   И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА изцяло Постановление изх.№ 56813/ 26.08.2020г. по описа на ЧСИ  Константин Павлов, рег.№ 824, район на действие ОС-Пловдив, с което са оставени без уважение исканията на И.А. Д., ЕГН: **********, с адрес с.М., инкорпорирани във възражение с вх.№ 47809/ 17.08.2020г.  изпълнителното дело да бъде прекратено, както и наложените запори/освобождаване на несеквестеруемите суми и неизвършване на опис на движими вещи.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

 

 

            Председател:                                 Членове: