РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500911 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260146/10.09.2020 г. по гр. д. № 898/2020 г. на Великотърновския
районен съд (ВТРС) е прието за установено по отношение на Ц. И. И., ЕГН: **********, гр.
В. Т., ул. „**“ № , че не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 4545.30 лв., начислена с фактура №
********** от 15.04.2020 г. за периода от 31.05.2017 г. до 03.12.2019 г. по кл. № ** за аб. №
**. Със същото решение първоинстанционния съд се е произнесъл и по разноските, като ги е
възложил на търговското дружество.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, в която се навеждат доводи за нейната
неправилност поради нарушение на материални закон: процесното вземане било възникнало
на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови
решение, с което да отмени обжалвания акт, и да постанови ново решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна Ц. И. И., гр. В. Т., е подала писмена защита на 25.01.2021 г., от
която е видно, че същата счита въззивната жалба за неоснователна. Моли ВТОС да я остави
без уважение. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
1
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и по редовността:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя
възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност. Постъпилата
въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260 ГПК и
приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. На въззиваемата
страна е бил връчен препис от въззивната жалба, но тя не се е възползвала от правата си по
чл. 263 ГПК да подаде отговор и/или насрещна въззивна жалба.
По фактите и по правото:
По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение (чл.
271, ал. 1, изр. 1, пр. ГПК).
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, като е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Правните изводи на районния съд съд, формирани въз основа на така
установената от него фактическа обстановка, са правилни, логични и обосновани.
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд. Затова, защото те са изцяло в съответствие с
доказателствения материал по делото и с действащото у нас гражданско право. Ето защо на
основание чл. 272 ГПК ВТОС препраща към мотивите на ВТРС, без да намира за
необходимо да ги възпроизвежда отново. Нещо, което би подронило на авторитета на
районния съд във връзка с правилното и законосъобразно разглеждане и решаване на
гражданските дела.
По оплакванията и по исканията на страните:
Основното оплакване на въззивната страна е, че процесното вземане, което е предмет
на отрицателния установителен иск (ОУИ), предявен от Ц. И. И., гр. В. Т., срещу
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, за да бъде установено със сила на пресъдено
нещо, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 4545.30 лв., начислена с
фактура № **********/15.04.2020 г. за периода от 31.05.2017 г. до 03.12.2019 г. по кл. № **
за аб. № **, е че същото това вземане е било възникнало на основание чл. 55 ПИКЕЕ.
Въззивната страна обосновава този свояй правен довод с обстоятелството, че по силата на
последната разпоредба било достатъчно да се установи – някакво – измерено количество ел.
енергия в средството за търговско измерване (СТИ), която не се визуализира на екрана му, а
в скрит регистър, за да се породи вземане за дружеството за цената на тази енергия. Сочи се
още, че за това било ирелевантно кога и по какъв начин е натрупана тази стойност в скрития
2
регистър. В случая тази „скрита“ ел. енергия се определяла като разликата между сбора на
показанията във визуализираните регистри Т 1.8.1 и Т 1.8.2 и стойността сумарния регистър
kWh
Т 1.8.0; в случая тази ел. енергия възлизала на 23 699.9 , съотв. на сумата от 4545.30 лв.
Тези оплаквания обаче са несъстоятелни.
Това е така, защото, както правилно е посочил и районния съд, по делото няма
доказателства, от които да следва, че показанията в скритите регистри, в резултат на които
сумарният регистър показва стойности, различни от сбора на показанията на търговските
тарифи, са реално измерени от СТИ след монтажа му на ищца по делото. Протоколът за
монтаж/демонтаж на електромер № 508569/30.05.2017 г. установява, че електромерът е
kWhkWh
поставен на абоната при показания 24 200 на дневна и 8077 на нощна тарифа – без
да е видно какви са били показанията на СТИ в скритите регистри при монтажа му. Ясно
е, че процесното СТИ е било използвано от друг абонат, преди да бъде поставено на до
обекта на Цв. Ив. И. Следователно, измерването в скритите регистри би могло да се дължи
на преминала през тях ел. енергия както преди, така и след СТИ да е било монтирано до
обекта на И.
Тази неустановеност на отчетената ел. енергия от процесното СТИ не би могла да се
изясни и от научно обоснованото и логично заключение на вещото лице (ВЛ) по съдебно-
техническа експертиза (СТЕ) от 04.08.2020 г. Според ВЛ от паметта на процесния
електромер не може да се извлече информация за минали периоди, а само за текущо
състояние на електромера. При липса на измерени показания на скритите тарифи при
последващата метрологична проверка според ВЛ инж. Н.Д. Н. е възможно тези показания да
са натрупани при ползването на СТИ от предходния абонат. Само че това нито можело да
се потвърди, нито пък да се опровергаело. По тези съображения и оплакванията на
въззивната страна, че твърдяното вземане е било доказано от заключението по СТЕ и от
заключението по експертизата № 199/10.04.2020 г. на „Българския метеорологичен
институт“, гр. Русе, са също неоснователно.
По разноските:
С оглед на този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 800 лв.
Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260146/10.09.2020 г. по гр. д. № 898/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК:
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, да заплати съдебно-деловодни
разноски на Ц. И. И., ЕГН: **********, гр. В. Т. ул. „*“ № , в размер на 800 (осемстотин)
лева.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4