№ 708
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Десислава Ик. ДаВ.
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502925 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. Н. А. срещу решение
№ 1711/ 04.04.2023г., поправено с решение № 6387/13.12.2023г., постановени
по гр.д. № 5519/22г. от СГС, ГО, 30 състав, с което е уважен иск по чл.42,
б. „б“ от ЗН.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано. За да уважи предявеният иск съдът е
съобразил заключението на почерковата експертиза, която е ползвала
сравнителен материал, създаван в рамките на 40 години, в последните от
които завещателят Н. Н. е имал здравословни проблеми. Поради това е
възможно да има различия при изписването на буквите. Не са обсъдени
представените от него писмени доказателства, показанията на свидетеля И.
И., както и противоречивите твърдения на ищеца, изложени в исковата
молба. Позовава се на ТР № 11/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС и на
легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост. Счита, че с оглед на приетото в това тълкувателно решение
доказателствената тежест за доказване на нищожността на завещателното
разпореждане е изцяло за ищеца. Незаконосъобразен е изводът, че с нота.
1
акт № 77/19г. въззивникът е бил признат за собственик на целия процесен
имот. Той е признат за собственик само на 80% от него.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решения и постанови
друго като отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В. В. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. С
нея се прави ново твърдение относно здравословното състояние на
завещателя, което е преклудирано. Сочи, че при оспорване на завещание
ползващият се от него е длъжен да докаже автентичността му. Претендира
разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.
Ищецът В. В. твърди, че с нот. акт № 78/1953г. Н. К. Н. е закупил 434, 53
кв.м., представляващи част от нива, находяща се в землището на София-
Бояна, м. „Машината“, цялата с площ от 868, 70 кв.м. Този имот е идентичен
с ПИ с идентификатор 68134.1006.874, находящ се в гр. София, ул. „***“ №
80 с площ от 343 кв.м. За част от този имот- 326 кв.м. е отреден УПИ VI-133,
а 17 кв.м. от него попадат в улична регулация о.т.103- о.т.106. Н. К. е починал
на ********г. като вдовец и е оставил за свой законен наследник сина си К. Н.
К.. Последният е починал на ********г. и към този момент е бил собственик
на описания имот, заедно с подобренията и постройки в него- жилищна
сграда с идентификатор 68134.1006.874-1 с площ от 21 кв.м., състояща се от
една стая и жилищна сграда с идентификатор 68134.1006.874-2 със застроена
площ от 43 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор. Ищецът твърди, че
на основание чл.8, ал.4 от ЗН тя е единствен наследник на К. Н. К.. До
смъртта си той е ползвал имота. При извършена проверка в имотния регистър
В. В. е установила, че от ответника С. А. е постъпило искане пред нотариус
И. Д. за обявяване на саморъчно завещание, оставено от Н. Н. на 25.02.1989г.
Съставен е протокол. По време на извършената проверка в СРП е допусната
експертиза, която е установила, че завещанието не е написано и подписано от
лицето, посечено като него автор. Ищецът твърди, че завещанието е
нищожно, защото не е написано и подписано от завещателя. С. А. е
2
продал на 30.07.2019г. на Д. П. 20% от описания имот. На същата дата се е
снабдил с констативен нотариален акт № 77/2019г., че е собственик на 80%
от имота. Твърди, че като се е легитимирал с нищожно завещание С. А. не е
собственик на процесния имот, защото не е притежавал права върху имота и
сградите в него. Затова моли съда да се прогласи за нищожно на основание
чл.42, б. „б“ от ЗН, завещанието на Н. К. Н. от 25.02.1989г. и да отмени нот.
акт № 77/30.07.2019г..
Ответникът по иска С. А. е депозирал отговор в срока131 от ГПК. С
него заявява, че оспорва иска. Не оспорва, че на 13.02.2019г. е представил за
обявяване пред нотариус саморъчно завещание на Н. Н., починал на
********г. Не оспорва, че с посочените в исковата молба два нотариална
акта той е бил признат за собственик на 80% от процесния недвижим имот и
че е продал 20% от него на Д. П.. Оспорва, че ищецът на основание
наследствено правоприемство е собственик на онази част от имуществото на
Н. Н., която синът му е наследил и е притежавал към датата на смъртта си.
Поддържа, че той е бил наследник по универсално завещания на Н. Н. и
синът му не е придобил след смъртта му завещаното имущество. К. К. е
ползвал процесния имот с изричното съгласие на С. А.. Оспорва изложеното в
исковата молба за поддържана връзка между К. К. и В. В.. Оспорва
завещанието на Н. Н. да не е написано и подписано от него. То е написано и
подписано от него.
Не се оспорва, че с нот. акт № 78/23.03.1953г. Н. К. Н. е придобил част
от нива с площ от 434, 35 кв.м., находяща се в землището на София- Бояна,
м. „Машината“. За него е отреден УПИ VI-133, а по одобрената КККР е с
идентификатор 68134.1006.874. В тази връзка са представени скици на имота,
удостоверение от ГИС от 27.05.2020г.
Не се спори, че със саморъчно завещание от 25.02.1989г. Н. Н. е
оставил цялото си имущество на С. А.. То е обявено от нотариус И. Д. с
протокол за обявяване на саморъчно завещания от 13.02.2019г. и е вписано.
Безспорно е, че с нот. акт № 77/30.07.2019г. С. А. е признат за
собственик на основание завещание на 80% от процесния недвижим имот,
като и че с нот. акт № 76/30.07.2019г. е продал 20% от него на Д. П..
Не е спорно, че Н. Н. е починал на ********г. като вдовец и е оставил
като законен наследник сина си К. Н. К.-удостоверение за наследници от
3
05.05.1994г.
След смъртта си К. К. на 26.08.22018г. не е оставил законни
наследници – низходящи. В. В. е негов наследник по съребрена линия.
В хода на съдебното дирене са приети нотариалното дело по издаване на
констативния нотариален акт № 77/2019г. и нотариалното дело по обявяване
на саморъчното завещание.
По делото е допусната почеркова експертиза с предмет на изследване
саморъчното завещание от 25.02.1989г., оставено от Н. Н.. Вещото лице е
използвал два метода за установяване на автентичността на документа-
разделно и сравнително изследване. При първият метод експертът е
установил, че при изписване на еднакви букви има различни графични
признаци, различна степен на обработеност и темп на изписване на
елементите. Това налага извод, че текстът на изследваното завещание и
подписа за завещател са изпълнение със стремеж за снижаване степента на
обработеност на почерка и подписа. При сравнителното изследване на
подписа на завещател с ръкописния текст на завещанието са установени
съвпадения в общите и частни признаци и това води до извод, че текстът и
подписа са изпълнени от едно и също лице. Но експертът е установил
съществени различия, индивидуални и по обем, достатъчни за извода, че
саморъчното завещание от 25.02.1989г. не е написано и подписано от Н. К.
Н.. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
основаващо се на научните правила при изследване на текст.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят И. е бил съсед на Н. Н. и на С. А.. Познава и двамата.
Свидетелят е живял на ул. „***“ № *, а Н. Н. на номер на №80. С. А. е
помагал, защото е разбирал от строителство, когато се е строяла
пристройката. После при заболяването на Н. Н. е помагал с пазаруване.
Описва имота на Н. Н.. С. А. е посещавал имота. Преди смъртта на К. К. му е
помагал да поправят терасата, която е била пропаднала. Улица „***“ е имала
и друго наименование „ ***“. В имота на Н. Н. освен С., не е виждал други
хора. С. А. е погребал К., така му е казал той. Свидетелят е позвънил на
ответника, че К. е починал.
4
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага, но ги счита за неотносими към
предмета на спора, поради което не следва да ги обсъжда .
В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
При тези доказателства първоинсттнационният съд е уважил
предявения иск. На основание чл.537, ал.2 от ГПК е отмени нот. акт №
77/2019г.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.42, б. „б“ във р. с
чл.25 от ЗН и искане по чл.537, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269,
ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма и без да е наведено в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
По иска с правно основание чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.
По своя характер това е установителен иск, който се предявява с цел да
се признае за нищожно едно завещание. Абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяваното и съществуването на правото на
иск е наличието на правен интерес. Той обосновава съществуването и
упражняването на правото на иск. Интересът се извежда от твърденията,
изложени в исковата молба. От фактите, посочени от В. В. в исковата
молба, може да се направи извод за интерес от нейна страна да предяви
иска, доколкото със саморъчното завещание от 25.02.1989г. се накърняват
нейни права като наследник по съребрена линия на завещателя, съгласно
чл.8, ал.4 от ЗН. Тя предявява права върху завещаното имущество, които се
отричат от ответника като наследник по универсално завещание. Това
обуславя активна материална и процесуална легитимация на В. В..
5
Ответникът С. А., като правоприемник по завещание на завещателя Н.
Н., оспорва правата на ищеца и му противопоставят свои, произтичащи от
завещанието. Това го прави надлежна страна в процеса и пасивно
легитимирани да отговаря по предявения иск.
Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с
имуществото си към момента на съставянето му и който има действие за
след смъртта му. То е формален акт с определено от закона съдържание-
датата, на която е съставено, завещателни разпореждания и подпис на
завещателя. Саморъчното завещание е уредено с императивни
материалноправни норми, чието нарушаване води до неговата порочност-
нищожност или унищожаемост. Ищецът се позова на нищожност на
саморъчното завещание, оставено от Н. Н.. По своя характер то е
универсално завещание, защото завещателят се е разпоредил с цялото си
имущество. Ищецът е оспорил неговата автентичност, а именно, че то не е
написано и подписано от лицето, посочено като негов автор. Съгласно
императивната норма на чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от
него. Тези изисквания са задължителни, за да е валиден завещателният акт.
Това е форма за неговата действителност и при липсата на някое от тези
изисквания завещанието е порочно и не поражда предвидените в закона
правни последици и тези, желани от съставителя му.
Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при
оспорването на автентичността му по правилото на чл.154 от ГПК тежестта на
доказване е за страната, която черпи от него благоприятни правни
последици. При неангажиране на доказателства в тази насока съдът е
длъжен да приеме, че оспорването е доказано. На основание чл.193, ал.3 от
ГПК, когато се оспорва истинността на документ, който не носи подписа на
оспорващата страна, тежестта на доказване на истинността пада върху
страната, която го е представила. В този смисъл в доказателствена тежест на
въззивника, като ползващ се от оспореното завещание, е да установи, че то е
истински, т.е. автентичен частен документ. Това се свежда до доказването, че
саморъчното завещание е написано и подписано от посоченият като негов
автор Н. Н.. Допусната почеркова експертиза е дала категоричния извод, че
то не е написано и подписано от завещателя. Неоснователно е твърдението в
6
жалбата, че вещото лице е използвало сравнителен материал датиран много
по- рано от 25.02.1989г. В съдебното заседание, проведено на 11.11.2022г.
вещото лице е пояснило, че е използвал образци, които са от различни
периоди от време, но най- близки като графични признаци. Вещото лице е
посочило, че се наблюдават различия в общите и частните признаци при
изписването на ръкописния текст и подписа в завещанието. Поради това,
съдът възприема експертизата и изводът на вещото лице, направен в нея. Той
дава основание да се приеме, че саморъчното завещание от 25.02.1989г.,
оставено от Н. Н., е нищожно, тъй като не изпълнява изискванията на чл.25,
ал.1 от ЗН.
Неоснователно в жалбата се цитира ТР № 11/21.03.2013г. на ОСГК на
ВКС като от приетото в него се прави извод, за това, чия е доказателствената
тежест да докаже нищожността на завещателното разпореждане.
Тълкувателното решение се отнася до правото на собственост, установено с
констативен нотариален акт, който не се ползва с материална доказателствена
сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността му. Прието е,
че такава е присъща на официалните свидетелстващи документи. В същото
решение е прието, че при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение нормата на чл.193 от ГПК. Тези постановки не могат да
се отнесат към завещанието, което няма характер на официален документ. В
случая не се оспорва правото на собственост на С. А., а автентичността на
завещанието, оставено в негова полза. Поради това при оспорването й
негова е тежестта да докаже, че завещателният акт е истински, т.е. че е
написан и подписан от лицето, посочено като негов автор. Тук намира
приложение разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК.
Предявеният иск с правно основание чл.42, б. „б“ във р. с чл.25, ал.1
от ЗН е основателен.
Въззивният съд счита, че при уважаване на иск с правно основание
чл.42, б. „б“ от ЗН не настъпва като правна последица отмяна на
констативния нотариален акт, съставен въз основа на опороченото/нищожно
завещание на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Нотариалният акт- констативен
или удостоверяващ правна сделка, удостоверява правото на собственост. При
първият това се извършва в охранително производство. Той подлежи на
7
отмяна, когато в съдебен процес е отречено правото на лицето, което се
ползва от констативния нотариален акт./ТР № 3/29.11.2012г. на ОСГК на
ВКС/ При иск по чл.42, б. „б“ от ЗН предмет на разглеждане не е иск за
правото на собственост по отношение на процесния имот. Искането по
чл.537, ал.2 от ГПК трябва да се разгледа в производството по иска с правно
основание чл.108 от ЗС, който е между същите страни.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта,
в която е уважен иск по чл.42, б. „б“ от ЗН и да се отмени в частта, в която е
отменен нот. акт № 77/30.07.2019г. на основани чл.537, ал.2 от ГПК.
По разноските.
При този изход на спора жалбоподателя няма основание да получи
разноски.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски
за въззивното производство, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от 1500лв. По делото са представени доказателства, че те
реално са извършени от В. В., поради което въззивникът следва да ги
заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1711/ 04.04.2023г., поправено с решение №
6387/13.12.2023г., постановени по гр.д. № 5519/22г. от СГС, ГО, 30 състав в
частта, в която е отменен нот. акт № 77/30.07.2019г., т.IX, д. № 1392 на
нотариус И. Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна
на нот. акт № 77/30.07.2019г., т.IX, д. № 1392 на нотариус И. Д..
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен иск по чл.42, б.
„б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, предявен от В. В. срещу С. А..
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. * и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. П.“ № 111, ет.3, ап. 11 чрез
адв. В. Н. да заплати на В. К. В., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, ап.
8
* и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 71, офис 1 чрез адв. К.
А. сумата от 1500 лв./ хиляди и петстотин лева / разноски по делото пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9