РАЗПОРЕЖДАНЕ
№…
гр. Русе, 27.08.2021 г.
Административен
съд - Русе, II-
ри състав, в закрито заседание
на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
СЪДИЯ:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като
провери редовността на постъпилата жалба, предмет на адм. дело № 505 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпила жалба от Д.В.В. ***, срещу Разрешение за строеж № 507/20.11.2019
г. на Главния архитект на Община Русе, с което на основание чл. 148, ал. 2, чл.
72, ал. 1 и чл. 142 ал. 2 ЗУТ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе е
разрешено да извърши строително-монтажни работи, съгласно одобрения на
14.11.2019 г. от Община Русе идеен инвестиционен проект, за обект:
„Реконструкция и подмяна на съществуващи довеждащи водопроводи от ПС II
подем до ПС III подем“ – благоустройствени обекти I категория.
Съдът,
при извършена служебна проверка относно допустимостта на подадената жалба,
констатира следното:
Жалбоподателят
заявява, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.15.98, с
площ от 1985 кв.м., находящ се в
гр.Русе, местност „Христо Македонски“, трайно предназначение на територията:
„земеделска“, начин на трайно ползване: „лозе“. С писмо изх.№ 30-05-17#4/13.07.2021 г. на Община Русе бил уведомен,
че е издадена заповед № РД-01-2050 от 08.07.2021 г. от зам.кмета на общината,
относно осигуряване на свободен достъп до собствения му недвижим имот на
служители на „ВиК“ ООД – Русе, във връзка с реализирането на строеж първа
категория „Реконструкция
и подмяна на съществуващи довеждащи водопроводи от ПС II подем до ПС III подем“, съгласно разрешение за
строеж № 507/20.11.2019 г.
В жалбата се твърди, че именно от
тази заповед Д.В. бил узнал за
съществуването на разрешение за строеж, което разрешавало извършване на СМР в
собствения му имот, а той не бил уведомяван за производството за издаване на
обжалваното РС и не бил конституиран в него като заинтересована страна. По този
начин било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила на чл. 149 ал. 1 ЗУТ, с което обосновава и правния си интерес от
подаване на настоящата жалба.
След като се запозна с документите,
съдържащи се в приложената преписка по издаване на оспорения административен
акт, съдът констатира следното:
Нито в Разрешение за строеж №
507/20.11.2019 г., нито в одобрения идеен инвестиционен проект въз основа, на
който е издадено това разрешение, се съдържат данни за разрешени СМР в ПИ № 63427.15.98, находящ се в гр.Русе,
местност „Христо Македонски“, собственост на жалбоподателя. Към одобрения идеен
инвестиционен проект е приложено удостоверение
изх.№25-79340-25.09.2017 г. на СГКК – Русе (л.л.40-54 от Идеен проект, част:
Водоснабдяване – Технологична), с което се удостоверява, че в КК и КР на
гр.Русе са въведени сервитутите на довеждащите водопроводи Ф800 мм, Ф546 мм и
Ф1000 мм от ПС „втори подем“ до напорните резервоари на гр.Русе, с което се
въвеждат ограничения върху изброените имоти. В удостоверението са изброени 251
обекта, като имота на жалбоподателя не фигурира сред тях. Видно е от идейния инвестиционен
проект и оценката за съответствие, извършена на основание чл.142 ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, че именно тези три водопровода са обект на реконструкция и подмяна,
съгласно оспореното РС, като те преминават именно през изброените в
удостоверението от СГКК – Русе имоти. Следователно в оспорения административен
акт и в преписката по неговото издаване не се съдържат данни, че с него се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя Д.В.В., респективно, че той е
от кръга на заинтересованите лица по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, които имат право да
обжалват процесното РС.
Наличието
на правен интерес от оспорване на съответния административен акт е абсолютна
положителна предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът следи
служебно. Отсъствието й право производството недопустимо. В този смисъл следва
да се дадат указания на жалбоподателя да обоснове наличието на правен интерес
от оспорване на Разрешение
за строеж № 507/20.11.2019 г. на Главния архитект на Община Русе.
Съдът намира за необходимо да направи
и следното уточнение: Заповед №
РД-01-2050 от 08.07.2021 г. от зам.кмета на общината е издадена на основание
чл. 194 ал. 1 ЗУТ, който предвижда, че „Собствениците и обитателите на недвижими
имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени
или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други
работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на
кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника
на Дирекцията за национален строителен контрол“. Разпоредбата касае осигуряване на свободен достъп до
съответния недвижим имот във връзка с вече разрешени или предписани СМР в друг имот, а не в този, за които се
осигурява свободен достъп. Обстоятелството, че с цитираната заповед се нарежда
на жалбоподателя да осигури свободен достъп до имота му на служители на „ВиК“
ООД – Русе, във връзка с реализирането на строеж първа категория „Реконструкция
и подмяна на съществуващи довеждащи водопроводи от ПС II подем до ПС III подем“, съгласно разрешение за
строеж № 507/20.11.2019 г., не означава, че в неговия имот ще се извършват СМР
по това РС.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ без движение производството по адм.д.№ 505/2021 год.
УКАЗВА
на жалбоподателя, че в 7-дневен срок от съобщението следва:
-
Да обоснове наличието на правен интерес от
оспорване на Разрешение
за строеж № 507/20.11.2019 г. на Главния архитект на Община Русе.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
жалбоподателя, че
при неизпълнение на дадените указания и неотстраняване на посочените
нередовности, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 505 по описа на съда за
2021 год. ще бъде прекратено, съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.
Разпореждането
е окончателно.
СЪДИЯ: