№ 114
гр. Г.О. , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101340 по описа за 2020 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 318 ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Производството е по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК от „ЕнергоПро Продажби” АД иск за установяване, че И. Д. Н. дължи на
ищеца сумата от 1448,76 лв. – главница, за доставена в периода от 06.09.2019
г. до 02.10.2019г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Г.О., м-т
“Бабенец – вили, с аб. номер **********, както и сумата от 74,85 лв. – лихви
за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на
всяка една фактура до 29.05.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 634/2020г. на ГОРС.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът е представил извлечение видно от което е, че е заплатил на
11.11.2020 г. задължение към ищеца на стойност 1584,56 лв. по
горепосоченото вземане.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника, а и от приетите като доказателство по
1
делото: справка за потребление издадена от ищеца на името на А.И.П. за
периода 06.09.2019 г. до 02.10.2019 г., фактура №********** 08.10.2019 г., се
установява, че ответникът дължи сумата от 1448,76 лв. главница за доставена
в исковия период и незаплатена ел. енергия и лихва към 29.05.2020 г. в размер
на 74,85 лв.
Представена е и справка от Служба по вписванията при ГОРС, видно от
която е, че ответникът през 2011 г. е придобил захранения с електричество
недвижим имот, обект с аб. номер **********, чрез дарение направено от
А.И.П..
По делото не се спори, че ответникът е преустановил плащанията си за
доставка на ел. енергия. Не се спори и размера на задължението. Съдът
намира, че задължението по договора е станало изискуемо, т.к съгласно
общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про
Продажби” АД, потребителят се е задължил да заплаща стойността на
използваната в имота ел. енергия в сроковете и начина определени в тях.
Съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ, неполучаването на фактурата за
изразходваната енергия не го освобождава от задължението му да заплати
дължимата сума в срок. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, в случай на забава
потребителят дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимите суми за всеки ден забава считано от първия ден на забавата
до пълното погасяване на задължението.
Ето защо искът за главница и лихва за забава е основателен. Поради
неплащане на посочените по-горе задължения ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Видно от
приложеното ч.гр.д.№634/2020 г. по описа на ГОРС, на 10.06.2020 г. ГОРС е
издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 575 срещу ответника.
След направено от ответника възражение по реда на чл. 414 ГПК на
08.09.2020 г. „Енерго – Про Продажби” АД в законоустановения срок е
предявило настоящия установителен иск, като е представило доказателства по
заповедното производство.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
2
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от
който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно
/облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на договор за доставка на
електрическа енергия и общите условия към него. Безспорно се установи, че
ответникът И. Д. Н. в периода 06.09.2019 г. до 02.10.2019 г. е консумирал ел.
енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е
доказано, че между страните е сключен договора за продажба на ел. енергия,
като по него ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като
представените писмени доказателства освен сключването на договора
установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в
съответните количества. С оглед на това и настъпване на падежа на
дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да бъдат изплатени на
ищеца. Неизплащането на сумите е неизпълнение на договора, който факт,
обаче е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди.
На доказване подлежи само изпълнението на договора.
Установи се в хода на процеса, след образуване на заповедното
производство и по време на исковото, че Н. е изплатил изцяло задължението
си към „Енерго – Про Продажби” АД за дължимите суми по договора между
страните. В този смисъл са ангажирани писмени доказателства с молба от 20.
11. 2020 г., видно от които е, че е внесъл по сметка на дружеството сумата от
1584, 56 лв., с дата на захранване на сметката 11.11.2020 г., т. е. след
образуване на настоящото дело. С оглед приложението на нормата на чл. 235,
ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе в предвид този факт. Сумата е
достатъчна да покрие задължението му от 1448,76 лв. главница и сумата от
74,85 лв. лихва.
Поради това предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
3
чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, следва да бъдат отхвърлни,
заради плащането извършено от ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:
Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по
разноските, както в заповедното, така и в настоящето производство съгласно
т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си
за присъждане на разноски. В случая исковете се отхвърлят като погасени
чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/от който
момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради
което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина
за завеждане на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното
производство в размер на 50 лв., така и направените в настоящето
производство в размер на общо 247,50 лв./ от които 77,50 лв. внесена
държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 120 лв. депозит за вещо лице /.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК от „Енерго – Про
Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:********* иск срещу И. Д. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Г.О., м-т ***, за признаване за установено
по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 1448,76 лева -
представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за
продажба на ел. енергия за имот, находящ се в гр. Г.О., м-т ***, вила, с аб. №
**********, за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2019 г., както и мораторна
лихва върху главното вземане в общ размер на 74,85 лева, представляваща
сбора от лихви на всяка фактура от падежа до 29.05.2020 г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда 09.06.2020 г. до 11.11.2020 г. – датата на извършеното от
ответника плащане, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ извършено в хода на процеса.
4
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.О., м-т
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с
ЕИК:*********, сумата от 247,50 лв. за направени разноски по исковото
производство и сумата от 50 лв. за направени разноски по заповедното
производство ч.гр.д.№ 634/2020 г. по описа на ГОРС.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за
сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 634/2020 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
5