О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…………..12.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №1868 по описа за 2018г.
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от Г.И.Ж., против Разпореждане №41004 от 18.10.2018г. постановено по ч.гр.д.№5666/2016г. по описа на РС Варна, с което е върнато като просрочено, подаденото от жалбоподателката-длъжник възражение по чл.414 от ГПК с вх.№29478 от 12.10.2018г. на ВОС, ведно със съдържащото се в него искане за спиране на принудителното изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Жалбоподателката сочи неправилност на обжалвания съдебен акт като излага подробни доводи за недължимост на сумите предмет на Заповед №2706 от 26.05.2016г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5666/2016г. по описа на ВРС и моли за спиране на изпълнението на заповедта.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, което е уважено, респективно срещу жалбоподателката, в качеството ѝ на длъжник, е издадена заповед за изпълнение, за която е преценена редовност на връчването на основание чл.47, ал.7 от ГПК, респективно че се е стабилизирала на 12.07.2016г. и е издаден изпълнителен лист. В последствие длъжника К.К.К. е подала възражение на 28.09.2017г., което с разпореждане от 29.09.2017г. е върнато от съда като просрочено. Подадената от длъжника частна жалба срещу връщането също е била върната с разпореждане от 06.11.2017г., като съдебният акт не е обжалван в предвидения за това 7-днвен срок и е влязъл в законна сила на 27.11.2017г.
При тези данни определението на РС Варна се явява правилно и законосъобразно, а оплакванията на жалбоподателката неоснователни.
В настоящия казус безспорно се установява, че длъжника е разбрал за издадената заповед за изпълнение най-късно към датата на подаването на първото възражение по чл.414 от ГПК-28.09.2017г. Ето защо дори да се приеме, че до този момент длъжника не е знаел за заповедта за изпълнение, то двуседмичния срок за подаване на възражение е изтекъл на 12.10.2017г. В резултат, от което настоящото възражение с вх.№29478/12.10.2018г. на ВОС, се явява просрочено и подлежи на връщане.
Доводите на жалбоподателката за недължимост на сумите по процесната заповед за изпълнение, са ирелевантни за настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед горепосоченото атакуваното разпореждане на Районен съд Варна, следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №41004 от 18.10.2018г. постановено по
ч.гр.д.№5666/2016г. по описа на РС Варна, с което е върнато подаденото
жалбоподателката-длъжник възражение по чл.414 от ГПК с вх.№29478 от
12.10.2018г. на ВОС, ведно със съдържащото се в него искане за спиране на
принудителното изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.