Номер 91128.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Светлана К. Цанкова
Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100501559 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на П.
Ст. В. срещу Решение №1409/17.03.2020г., постановено по гр. дело №15387/2019г. по описа
на Районен съд -гр. Варна, с което искът срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 4265.80 лв.,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от
14.12.2016г. до 06.06.2019г. е отхвърлен като неоснователен. Според изложеното в жалбата,
решението на Районен съд -Варна е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и е безспорно необосновано. Твърди се, че в хода на производството
ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване
да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и същия е потребил ел.
енергия в размера, съдържаща се в регистър 1.8.3. установен след софтуерното му
прочитане. Жалбоподателят счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало право
да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период доколкото
не е доказано дали и кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е доставена на абоната и
потребена от него. От представения протокол за монтаж на процесния електромер е
невъзможно да се установи какви са били стойностите на показанията на скритите регистри
на електромера. Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за
двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета, върхова тарифа. Отново поради
липсата на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е
действително потребено от конкретния абонат в процесния период. Неизяснено е и каква
електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3. доколкото липсват данни абонатът да е
пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Доколкото
ответникът не е установил по период и стойност реално потребление в обекта на
въззивника, то само на това основание обжалваното решение е неправилно, като следва да
бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло. Отделно от това цената, която
енерго-дружеството ще получи съобразно начислената корекционна сметка е в пъти по-
голяма от действително пропуснатите ползи. Веднъж тази стойност ще постъпи в полза на
ответното дружество като цена, платена от абоната, втори път същата е начислена като
неустановени към момента на увреждането загуби, и се калкулира в цената, която всички
клиенти на енерго-дружествата заплащат, и трети път на осн. чл.34-35 от ЗЕ дружествата
имат право да предявят искане за компенсиране на разходи от КЕВР. Счита, че клаузите на
ПИКЕЕ, регламентиращи възможността за едностранна корекция но см. на чл.143 33П са
категорично нищожни, като противоречащи на закона, тъй като например липсва ред, по
който дружествата да изчисляват колко дни от общия период, за който имат право да
извършват корекция, да включат във всеки подпериод. Дори и да приемем, че
невизуализираното количество електроенергия съобразно показанията па регистър 1.8.3 от
СТИ действително е доставена и потребена от абоната, то цената, която същия дължи на
ответното дружество по издадената фактура е незаконосъобразно определена. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна чрез депозирания в срок писмен отговор и в о.с.з чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва
твърдението, че ответното дружество не е имало право да извършва корекция, като твърди,
че към момента на извършване на проверката действат приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., като начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия са уредени в ПИКЕЕ в зависимост от
посочените конкретни причини за неизмерване или неточно измерване на доставената
електрическа енергия. Твърди, че в хода на делото са събрани писмени доказателства както
относно наличието на нулеви показания по всички тарифи на СТИ към момента на монтажа
му, така и относно точното количество натрупана ел. енергия в невизуализирания регистър
към момента на проверката. Твърди, че именно във връзка с изпълнение на задълженията си
по извършване на проверки на СТИ /най-малко веднъж на три месеца/, служителите на
„Електроразпределение Север" АД са установили и извършената манипулация по отношение
на електромера, обслужващ обекта на абоната. Твърди, че клаузите на ПИКЕЕ, действащи
към момента на извършване на проверката не са нищожни, тъй като същите, обн., ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г. по своята правна същност представляват подзаконов нормативен акт, който
регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно
обема и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за минал период от време.
Въпреки, че е извършено начисление на измерена в невизуализиран регистър електрическа
енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на
стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от
ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ако съдът приеме,
че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, то моли искът да бъде
отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия в който смисъл е
и Решение № 150/26.06.2019г., постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III
г.о.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от П.
С. В. , с ЕГН ********** срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********,
гр. Варна за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи
сумата от 4265.80 лв., претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел.
енергия за периода от 14.12.2016г. до 06.06.2019г. в обект на потребление находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл.306, вх.8, ап.121, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********, за която сума е издадена фактура
№**********/08.08.2019г. Ищецът твърди, че е страна по договор за доставка на ел.
енергия, като във връзка с изпълнение на задълженията по него, ответникът е монтирал на
обекта на потребление СТИ. Излага, че на 12.08.2019г. получил Уведомително писмо от
„Електроразпределение Север" АД, с което бил уведомен, че в резултат на констатирано
неточно измерване на ел. енергия е извършено преизчисление и корекция на фактурираното
количество електрическа енергия. Ищецът оспорва претендирането на процесната сума, при
условие, че редовно заплаща потребяваната електрическа енергия. Твърди, че след като СТИ
било собственост на ответното дружество, то именно то следвало да носи отговорност за
измервателните уреди, които монтира и да следи за тяхното техническо състояние. Оспорва
изцяло дължимостта на процесната сума и на всички документи във връзка с нейното
издаване. Счита, че не са налице предпоставките за извършване на корекцията, тъй като
ответното дружество не било изпълнило задължението си за извършване на периодични
проверки на СТИ и за поддържане в изправност на ел. съоръжението. Оспорва становището
за начисляване на ел. енергия, от което не било ясни начина и методиката, по която е
начислена сумата по посочената партида и за какъв период от време. Същите били
неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата за периодични месечни сметки
били изцяло заплатени в съответните срокове, въпреки, че доставчикът на ел. енергия не
представил коректни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закон за
измерванията и Правилата за измерване средствата за търговско измерване на процесният
адрес (СТИ) - електромери. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното
дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не
следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни
плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Оспорва
основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и
методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа
на която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника допълнително
начислената за плащане сума от 4265.80 лв., претендирана от ответното дружество като цена
на консумирана ел. енергия за периода от 14.12.2016г. до 06.06.2019г. в обект на
потребление находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл.306, вх.8, ап.121,
отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума е
издадена фактура №**********/08.08.2019г. на осн. чл. 124 ГПК, както и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е потребител на електроенергия,
но твърди, че съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ при извършената корекционна процедура
са спазени всички изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ. Излага, че сумата по
издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима на осн. чл. 55 ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че
правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената
електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа е уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от КЕВР на основание
чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по
смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
(изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) в
ПИКЕЕ се регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Твърди се, че при извършена проверка на средството за търговско измерване е
установено, че точното количество на доставената и потребена електроенергия в регистър
1.8.3, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане. По изложените
съображения моли така предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена.
От приетия констативен протокол №1105707/06.06.2019г. се установява, че на същата
дата служители на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД са извършили техническа
проверка на електромера в обекта на потребление на ищцата, при която е констатирано
наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър. Средството за
търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и
изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на един свидетел -
Е.Н.Д..
От Констативен протокол №1484/01.08.2019г. на Българския институт по метрология
се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Отразена е преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 023391.270кв.ч., която
не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, но не и на техническите такива.
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия,
„ЕРП Север” АД, за периода от 14.12.2016г. до 06.06.2019г. е начислило допълнително
количество електроенергия в размер на 23391кВТч., на осн. чл. 55 ПИКЕЕ след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия, като за обекта за потребление е издадена фактура за сумата от 4265.80 лв. с ДДС,
представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за същия период.
От представения от ответното дружество с отговора на исковата молба констативен
протокол № 1201108 от 13.12.2016г. /стр.38/ се установява, че на същата дата на обекта на
потребление на ищцата е монтиран електромер № 1114021666920907 с нулеви показания по
всички визуализирани и невизуализирани на екрана тарифи. Протоколът е съставен и
подписан от служители на „Енерго-про Мрежи", както и от Ст.Т.Ст., отбелязан в протокола
като член на домакинството и син на ищцата. В протокола изрично са отбелязани нулеви
показания по всички регистри на електромера, включително сумарния регистър, като с
полагане на подписа си в протокола присъствалите на монтажа лица са изразили съгласието
си с констатациите в протокола.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 17.02.2020г. кредитирано
от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният електромер
към момента на проверката е бил в метрологична годност. Монтиран е нов, с нулеви
показания на всички тарифи за активна енергия на 13.12.2016г. Според вещото лице
отчетените количества електроенергия в тарифа ТЗ са доставени, преминали през
измервателната схема на СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на
дисплея по заводска настройка. По софтуерен път било въздействано на програмата на
процесора, при което била въведена още една тарифа, но без да се отразява показанието на
дисплея от тази тарифа. Въздействието е постигнато посредством използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Това била процедура, която може
да се извърши сравнително лесно, защото въвеждането на тарифите било предвидено в
схемните решения на електромера. Според вещото лице показанията в невизуализирания на
дисплея на електромера регистър не могат да бъдат софтуерно въведени, като се позовава на
кореспонденция с производителя на електромера. Периодът на натрупване на показанията
вероятно бил по-голям от една година, защото било натрупано сериозно количество
електроенергия. При процесния електромер не можело да се установи каква част от
натрупаната в регистър 1.8.3 електроенергия е дневна и каква част нощна. Цялото
допълнително начислено количество електроенергия било математически разпределено
според броя на дните в целия период на корекцията и броя на дните във всеки подпериод, в
които е имало различни цени на електроенергията Цената, по която било калкулирано
процесното количество електроенергия била за „технологичен разход". Тази цена била по-
висока от цената по нощна тарифа и по-ниска от дневната.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд
доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищецът,
при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ,
както и, че в резултат на извършената корекция на сметката, на абоната е начислена
сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на
сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за
релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за
извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени
правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Т.е. правото на
ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване
на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
От констативния протокол се установява, че в деня на проверката, служители на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД са прочели информацията, записана в
невизуализираните регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от
Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия
спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
06.06.2019 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за
оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване. За извършването на тази едностранна корекция е
необходимо да извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен
протокол при спазване на реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и установяването на
количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след
монтажа на СТИ.
В тази връзка, ответникът следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано
в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело е приет Констативен протокол за монтаж на процесния
електромер №1201108 от 13.12.2016г. се установява, че монтираният на обекта на
потребление на ищцата електромер №1114021666920907, т.е. процесният е бил с нулеви
показания по всички визуализирани и невизуализирани на екрана тарифи, вкл. и тарифа
1.8.3.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил по
пътя на пълното и главно доказване, че към датата на монтажа процесното СТИ е било с
нулеви показания по всички регистри. Доколкото се установява н аличието на натрупано
количество ел. енергия в невизуализираните регистри на дисплея на електромера, то съдът
приема, че същото е в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на
процесора на електромера, в резултат на което СТИ не съответства на технически
характеристики. Счита, че по този начин се установява, че допълнително начисленото
количество електроенергия е доставено, преминало през измервателната схема на СТИ и
регистрирано, т.е. е потребено в обекта на ищеца в периода от монтажа на електромера
13.12.2016г. до датата на техническата проверка. С оглед цитираната нормативна уредба,
действаща към момента на техническата проверка, за ответното дружество е било налице
основание за извършването , както и за издаване на процесната фактура, с която
претендира от ищеца заплащане на допълнително количество ел. енергия, потребено от него,
но неотчитано при месечните отчети на електромера, поради извършено софтуерно
вмешателство. При извършване на корекционната процедура са изпълнени посочените в
ПИКЕЕ изисквания за извършване на проверката, определяне на срока на корекцията,
начина на разпределяне на електроенергията по подпериоди и цената, по която да бъде
остойностена.
Тъй като ответникът е установил по безспорен начин законосъобразното
извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната процедура, то
настоящият състав намира предявеният отрицателен установителен иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отвхърлен.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото. Въззиваемата страна е представили списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за заплащането на адв. възнаграждение в размер на 1260 лв. с ДДС. С оглед
съдържащо се в молбата от 04.08.2020г., възражение за прекомерност съдът определя, че
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна редуцирано възнаграждение в размер
на 634.00 лв. с ДДС съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 78, ал.3 вр. ал. ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1409/17.03.2020г., постановено по гр. дело №15387/2019 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 41-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА П. С. В. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Младост", бл.140,
вх.2, ап.35 ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“
№ 258, сумата от 634.00 /шестстотин тридесет и четири/ лв., на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.
5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________