Р
Е Ш Е
Н И Е
№
694 26.02.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5665 по описа на ПРС, 2 – ри гр. състав за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
и чл. 92 от ЗЗД от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Г. П. Г.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнали
облигационни правоотношения по договор за
мобилни услуги от 15.10.2014 г. с № ****** за срок от 24 месеца и
допълнително споразумение от 20.08.2015 г., с което същият бил продължен за още
две години по план „Резерв“ 19,99 промо и стандартен месечен абонамент в размер
на 19,99 лева. Ответникът не погасил дължимите суми за абонаментни такси и
услуги за периода 18.04.2016 г. – 17.07.2016 г. в размер на 59,98 лева.
Твърди се, че на 20.08.2015 г. е сключен договор за
лизинг, с който е предоставено устройство марка „Microsoft Lumia 535 Black“ за сумата от 151,87 лева, за който ответника дължи заплащане на сумата
в общ размер на 77,85 лева, за
периода 18.04.2016 г. – 17.09.2016 г.
На 06.08.2015 г. между страните бил сключен договор за
мобилни услуги с № ****** за срок от 24 месеца, по който ответника дължи
заплащане на сумата в общ размер на 64,22 лева, за периода 18.04.2016 г. – 17.07.2016 г.
С договор за мобилни услуги с № ****** сключен на
20.08.2015 г. за неизпълнение на договорните задължения ответника дължал сумата
от 46,43 лева, за периода 18.04.2016
г. – 17.07.2016 г. За дължимите суми били издадени фактури - № ******
/18.05.2016 г.; № ****** /18.06.2016 г.;
****** /18.07.2016 г.; ****** /18.09.2016 г.
Въпреки настъпване на падежите за плащане, сумите не били
погасени.
Поради неизпълнението, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК,въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
2626/2019 г. по описа на ПРС, ІI бр.с., по което съдът издал заповед за изпълнение
на парично задължение № 1842/26.02.2019 г. за посочените вземания, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването и разноски.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни
претенции в срока по чл. 415, ал.1 ГПК. Моли се за уважаване на исковете, като
съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да се признае за
установено, че „Теленор България” ЕАД има вземания срещу ответника Г.П.Г. в общ
размера на 248,48 лева. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г.П.Г. не е постъпил
писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същата не е изпратила свой процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирала
доказателства и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети копие на договори за мобилни услуги от 06.08.2015г., от
20.08.2015г. и от 15.10.2014г., Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 20.08.2015г., Договор за лизинг от 20.08.2015г. и Общи условия към
него, Общи условия на „Теленор България“ ЕАД и Декларация за приемането им,
както и 4 броя фактури от 18.05.2016г., от 18.06.2016г.,от 18.07.2016г. и от
18.09.2016г.
Ответника не твърди и не ангажира
доказателства за извършено плащане.
В исковата молба и в молба с вх. № 7703/31.01.2020г. /приложена на л. 95 от
делото/ е обективирано искане от пълномощника на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Г. П. Г.. Същата е
редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й
съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се
гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да
бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед
за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в
исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство,
които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна
такса за образуване на делото в размер на 75 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена
ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Г. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес ***, че дължи на ищеца Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 248,48
лева,представляваща неплатени месечни абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *********, неплатени месечни абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **********, неплатени месечни
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 14.02.2019г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2626/2019г. по описа на Пловдивския районен съд,
2-ри брачен състав.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес ***, да заплати на ищеца Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда сумата от общо
435 лева /четиристотин тридесет и
пет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски,от
които-заплатена ДТ в размер на 75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
общо 385 лева /триста осемдесет и
пет лева/, от които-заплатена ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
Д. К.