№ 680
гр. Тетевен, 11.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100904 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Ц. С. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. „улица“ № 10, със съдебен адрес: гр. Пловдив,
ул. „Парк Отдих и Култура“ № ЗБ, ет. 3, ап. 11, чрез пълномощника адв. М. М. от ПАК
срещу „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. Христо Ботев № 6-А, представлявано от С. В. Х..
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит №
Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024 г. като противоречащ на
разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск за
прогласяване Нищожност на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит №
********/06.07.2024 г. предвиждаща заплащане на неустойка, сключен между Ц. С. К., ЕГН
********** и „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД, ЕИК: ********* като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП,
ЗПК, с определена цена на иска – 1696 лева.
Излага се от ищеца, че съгласно Договор за потребителски кредит № ********/
06.07.2024 г. ищецът трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 1696 лева,
при сума на получаване 1050.00 лева, при срок на кредита от 8 вноски, при първа месечна
вноска на 06.08.2024 г. в размер на 212 лева и последна месечна вноска на 06.03.2025 г. в
размер на 212 лева, при лихва от 3.41%. Сочи, че спрямо, Договор за потребителски кредит
№ ********/06.07.2024 г. ищецът трябва да предостави в тридневен срок обезпечение на две
физически лица, в противен случай, ще му бъде начислена неустойка в размер на 478.56
лева, разсрочена на 8 вноски.
Заявява, че към момента на подписване на документите не му е предоставено
разписано копие от Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024 г. с
обяснението, че ще му бъдат предоставени след подписването им от упълномощен
представляващ дружеството в централния офис в гр. Варна. Очаквайки да получи
разписаните документи, след дълъг период от време, ищецът започва да получава посещения
на адрес и да получава телефонни обаждания от служители на ответното дружество от които
е уведомен, че следва да си заплаща задължението. Ищецът сочи, че все още не му е
изпратен разписан договор, ведно с прилежащите към тях погасителен план, Общи условия
и СЕФ и дори не знае техните параметри, за да започне да плаща.
Твърди се, че до момента все още не му е предоставен договор за кредит, ведно с
прилежащите към тях погасителен план, Общи условия и СЕФ, въпреки, че над 5 пъти е
посещавал клонове на ответника.
1
Счита, че Договор за потребителски кредит № ******** е нищожен на основание
чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Сочи, че сключеният
Договор за потребителски кредит № ******** е недействителен на специалните основания
по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен
процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищецът, страна по
договора и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит №
********.
На следващо място, заявява, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Излага се в исковата молба, че годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В Договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест,
в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Твърди се в исковата молба, че в случая не ставало ясно какво точно е включено в
процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не
ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в
ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следвало да
се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, останали неизвестни, при което
се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не могло да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това,
2
Договор за кредит поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК.
На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Приема ,че се нарушават се основни
принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и
кредитор. Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая
и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са
несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
На последно място в исковата молба се твърди, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33,
ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за
недопустимо.
Искането е за постановяване решение, с което да бъде прогласена Нищожност на
Договор за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит №
********/06.07.2024 г. като противоречащ на разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗД. В
условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване Нищожност на неустоечната
клауза в Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024 г. предвиждаща
заплащане на неустойка, сключен между Ц. С. К., ЕГН ********** и „ВИКТОРИЯ 111“
ЕООД, ЕИК: *********, като противоречаща на императивните изисквания на Закона за
задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Моли, за присъждане на всички направени по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение на основание договор за правна помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на ИМ от ответника.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради
накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация
чл. 26 ал. 1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване на Нищожност на Договор за потребителски
кредит № ********/06.07.2024 г. като противоречащ на разпоредбите на ЗПК, съответно на
ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване Нищожност на
неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024 г.
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен
между Ц. С. К., ЕГН ********** и „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД, ЕИК: *********.
Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали
облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит
3
от дата 06.07.2024 г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на
процесните клаузи по договора, като по отношение на наличие на неравноправни клаузи в
договора, съдът в настоящото производство дължи служебно произнасяне.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен, съответно
процесната клауза по Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение не
противоречи на закона, добрите нрави, както и че не поставя длъжника в непривилегировано
положение.
Приложените към исковата молба писмени доказателства: Информационен лист,
за задължения по Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024 г., следва да
бъдат допуснати.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 904 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 12.12.2024 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с исковата молба писмени
доказателства: Информационен лист, за задължения по Договор за потребителски кредит №
********/06.07.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД,
ЕИК: ********* да представи по Договор за потребителски кредит № ********/06.07.2024
г., Общи условия и СЕФ на процесния договор. ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за представянето
му, от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
4
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5