РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 30.12.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 573, по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във фаза по извършване
на делбата.
Предявен e от Г.Т.Н.,
с ЕГН**********,***, против С.Т.Н., с ЕГН**********,*** и Н.Т.М., с ЕГН**********,***,
на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 62004.7.152 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-16 от
25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община, Пазарджишка
област, на ул. „***” №25, с площ от 640.00 м2, с номер по предходен
план 738 от квартал 22, парцел VІ-738, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.9530,
62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.153, ведно с имот с
идентификатор 62004.7.152.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, разположена в поземлен имот с
идентификатор 62004.7.152 с адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община,
Пазарджишка област, на ул. „***” №25, със застроена площ на сградата от 81.00 м2,
брой етажи – два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която е
отбелязана под №1 на скици №№15-162071 и 15-162066 от 26. V. 2014 година,
издадени от Пазарджишката Агенция по геодезия, картография и кадастър, които са
допуснати до делба с влязло в сила решение № 67/11.03.2015 при к в о т и : по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите.
След
като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
В първото по делото
открито съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане следните
претенции: от Г.Т.Н. против С.Т.Н. по
чл.31, ал.2 от ЗС, за сумата от 2125 лева, представляваща обезщетение за
невъзможността на ищеца да ползва делбената жилищната сграда, за периода от
01.07.2014 г. до 12.02.2018 г..; от Г.Т.Н.
против С.Т.Н. за заплащане на сумата
от 666 лева, представляваща припадащата се на ответника 1/3 част от сумата 2000
лева, платена от ищеца като цена на придаваемо по регулация място към делбения поземлен имот с площ 58
кв.м.; от С.Т.Н. по чл.349, ал.2 от ГПК за
възлагане на делбената жилищната сграда.; от С.Т.Н. против Г.Т.Н. и Н.Т.М. за сумата от по 193,59 лева, представляващи
платени от ищеца местни данъци и такси за допуснатите до делба недвижими имоти
в периода 2007 г. - 2018 г.; от С.Т.Н. против
Г.Т.Н. и Н.Т.М. за заплащане на по 3100,20лв., представляващи припадащата им се
част от направени от ищеца необходими и полезни разноски в общ размер на
9300,59 лева за запазване и подобряване на допуснатите до делба имоти.
В първото открито съдебно заседание
съделителите Г.Т.Н. и Н.Т.М. са изразили желание за поставяне в техен общ дял
на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 62004.7.152 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес в гр. Ракитово,
Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***” №25, с площ от 640.00 м2,
с номер по предходен план 738 от квартал 22, парцел VІ-738, със съседи:
62004.7.155, 62004.7.9530, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.153,
алтернативно на ½ идеална част от него.
По делото е приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална
поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот
недвижим имот с идентификатор 62004.7.152.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
разположена в поземлен имот с идентификатор 62004.7.152 с адрес в гр. Ракитово,
Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***” №25, със застроена площ на
сградата от 81.00 м2, брой етажи – два, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, е неподеляем на два или повече дяла, а действителната му пазарна цена е 32354 лв..
Посочено е, че процесният недвижим имот с идентификатор
62004.7.152 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър, с адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община,
Пазарджишка област, на ул. „***” №25, с площ от 640.00 м2, с номер
по предходен план 738 от квартал 22, парцел VІ-738, със съседи: 62004.7.155,
62004.7.9530, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.153, няма лице за
два парцела и обособяването на такива е възможно да се извърши само чрез
предвиждане на улица-тупик за достъп до вътрешния парцел, с минимална ширина от
3.5 м (чл.81, ал.1 от ЗУТ). Разположението на вътрешната
жилищна сграда, която не е предмет на делбата, възпрепятства постигането на
минимална площ от 250 m2 за външния парцел с жилищната
сграда, допусната до делба, който получава начупена и неудобна форма. Необходимо
е да се достигне не само минималната площ за външния парцел, а с очертанието на
границите на парцелите да се постигне минимално отстояние от вътрешната жилищна
сграда до границите на парцела в размер на 2 м, допустимо по разпоредбите на
чл.36, ал.1 от ЗУТ. За разделянето на процесния имот на два УПИ е необходимо
съгласно разпоредбите на чл.201, ал.1 от ЗУТ изготвяне на проект за ПУП и
одобряването му в Община Ракитово, както и изготвяне на проект за разделянето
му на два имота и одобряването му в СГКК-гр.Пазарджик. Вещото лице е предложило
възможен вариант за разделяне на процесния имот, с
обособяване на два парцела (УПИ),
а именно: Предвидена е улица-тупик с ширина 3.5 м и
площ 56 м2. Улицата минава през
една от сградите на допълващото застрояване в имота - с идентификатор
62004.7.152.4, която не е предмет на делбата; не съществува друга възможност за
прокарване на улицата-тупик. От външната част на имота е обособен
парцел, с неправилна форма, с площ 252 m2, който за разграничаване от другия
парцел, е обозначен схематично с буквата „А”. От останалата площ на процесния
имот, в размер на 332 m2, е обособен вътрешния парцел, обозначен с буквата „Б”,
като при очертанията на границите е търсен сервитут от 2 м за вътрешната
жилищна сграда, която не е предмет на делбата. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на
новообразуван парцел „А” е следната: 252 m2 + 28 m2 (1/2 част от
улицата-тупик) = 280 m2 х 18.40 лв/м2 = 5152 лв., а пазарната стойност на
новообразуван парцел „Б” е следната: 332 m2 + 28 m2 (1/2 част от
улицата-тупик) = 360 m2 х 18.40 лв/м2 = 6624 лв.. Вещото лице е предложило Първи дял да включи новообразувано УПИ,
обозначено с буква „А” и жилищната сграда, с пазарна стойност 37506 лв., а втори дял да включи новообразувано УПИ,
обозначено с буква „Б”, в което се намира жилищната сграда, която не е предмет
на делбата, с пазарна стойност 6624 лв.. Вещото лице е оценило, че стойността
на допуснатите до делба недвижими имоти възлиза на сумата от 44 130 лв., в
т.ч. 11776 лв. дворното място и 32354 лв. - жилищната сграда, а стойността на
1/3 ид.ч. е 14 710 лв..
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ
На
основание чл.349 ал.2 ГПК е предявена претенция от С.Т.Н. за
възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот –
апартамент. Разпоредбата предвижда възлагане в полза на съделител,
ако неподеляемият имот е жилище, поискалия възлагането при откриване
на наследството е живял в него и не притежава друго такова. Анализът на тази
разпоредба показва, че основно законово изискване е делбеният недвижим
имот да има характер на жилище и да е неподеляем. По отношение
на съделителя с възлагателна претенция законът поставя
отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието
при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на
наследодателя.
По
делото не се оспорва, а и от приетите и неоспорени писмени доказателства, както
и събраните допуснатите гласни доказателства безспорно се установява, че при
откриване на наследството ответникът е живял в процесния недвижим имот
и също, че няма друго жилище. Предвид това, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.349 ал.2 ГПК, поради което съдът счита, че следва да уважи
претенцията на ищеца.
Предвид
изложеното по-горе съдът счита, че процесния недвижим имот следва да
бъде поставен в дял на ответника С.Т.Н., а дела на другите съделители –
Г.Т.Н. и Н.Т.М., следва да бъде уравнен в пари при условията на чл.349 ал.5 ГПК, като в предвидения от закона 6-месечен срок от влизане в сила на решението
за възлагане ответникът С.Т.Н. следва да им заплати за уравнение на дела им от
недвижимия имот сумата от по 10784,67 лв. за всеки.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ ОТ Г.Т.Н. ПРОТИВ С.Т.Н.
В преклузивния срок
по чл.346 от ГПК е предявена претенция за присъждане на обезщетение по чл. 31
ал.2 ЗС във вр. с чл.346 ГПК от ищеца Г.Т.Н. против С.Т.Н., за сумата от 2125 лева, представляваща обезщетение
за невъзможността на ищеца да ползва делбената жилищната сграда, за периода от
01.07.2014 г. до 12.02.2018 г..
Съдът
счита, че предявената претенция за обезщетение за лишаване от ползване е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
За
уважаването на тази претенция разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС изисква да са
налице две кумулативно дадени предпоставки - съсобственикът лично
да ползува съсобствения имот и да е отправено писмено поискване
от неползуващия се съсобственик до него. В случая и двете законови
предпоставки са налице - направилия претенцията съделител –
ищеца Г.Т.Н.. с исковата молба е отправила “писмено поискване”
ответника да заплаща обезщетение за лишаването му от ползване и по делото между
страните е безспорно, а и от от събраните във втората фаза гласни доказателства
се установи, че ответникът ползва съсобствения имот.
С
оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е приета
експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от съда като
изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна наемна цена
за процесния имот е в общ размер на147 лв., а стойността на 1/3 част
от него ще бъде 49 лв./месец.
От
влязлото в сила решение по първа фаза на делбата е видно, че на основание чл.
344, ал. 2 ГПК С.Т.Н. е осъден да заплаща всеки месец
на Г.Т.Н. сумата от 49.00 лева,
представляваща обезщетение за ползването на съсобствения недвижим имот – къща
(сграда) на 66.00 м2, построена в дворно място, съставляващо парцел
VІ, отреден за имот с планоснимачен №738 в квартал 22 по регулационния план на
гр. Ракитово, при съседи: улица, наследници на П.Д., А.Д. и Д.П., съгласно
документ за собственост нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден въз основа на обстоятелствена проВ. №30, том ІХ, нотариално дело
№2665 от 1997 година от 25. ХІ. 1997 година на Г. Шуманов, нотариус при
Велинградски районен съд, с идентификатор 62004.7.152.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
разположена в поземлен имот с идентификатор 62004.7.152 с адрес в гр. Ракитово,
Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***” №25, със застроена площ на
сградата от 81.00 м2, брой етажи – два, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, която е отбелязана под №1 на скици №№15-162071 и
15-162066 от 26. V. 2014 година, издадени от Пазарджишката Агенция по геодезия,
картография и кадастър, до приключване на производството с влязло в сила
съдебно решение. От отбелязване върху влязлото в сила решение е видно, че в
полза на ищеца по този иск е издаден изпълнителен лист за периода от датата на
подаване на исковата молба- -23.06.2014 г. до 12.02.2018 г.. Ето защо съдът
намира, че претенцията следва да бъде оставена без уважение, доколкото периодът
за който се претендира обезщетение съвпада напълно с периода, съобразно
диспозитива на влязлото в сила решение между страните, с което той се е
произнесъл на основание чл. 344, ал. 2 ГПК по същото искане, направено от
страна на настоящия ищец.
По
претенцията на Г.Т.Н. против С.Т.Н.
за заплащане на сумата от 666 лева, представляваща припадащата се на ответника
1/3 част от сумата 2000 лева, платена от ищеца като цена на придаваемо по
регулация място към делбения поземлен
имот с площ 58 кв.м., съдът намира, че следва да бъде уважена, доколкото от
неоспорена и приета като писмено доказателство по делото декларация от М.П.Д.
се установява, че същата е получила за продадено место на Г.Т.Н. сумата – 2000
лв.. По делото не се твърди или доказва ответникът С.Т.Н. да е обезщетил другия
съсобственик за сторените от него необходими разноски, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ ОТ С.Т.Н. ПРОТИВ Г.Т.Н. И Н.Т.М.
Според
задължителното тълкуване, дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 1968 г. в
неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици,
когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен
имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от
съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. В този смисъл
задължение на съда е да определи характера на претендираните от ищеца
строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои-
подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател
съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното
знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът е длъжен
да даде и правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по
чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да
присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
Фактът
на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й,
дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети
останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт
на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците,
не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика
последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и
сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и
категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за
себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да
е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и
подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка
на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска
припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на
владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се
възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се
възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на
частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота
/освен ако идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се приеме като
демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други
действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита
от фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти.
Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но
съчетано с другите действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой
са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на
владението при съсобственост. В настоящия случай се твърди ищците да са извършили
процесните подобрения в имота в качеството им на владелци, но по делото не са
събрани никакви доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че
всички те са извършени от тях в качеството им на владелци на своята част и
държатели на частите на останалите съсобственици.
Разбирането
на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е
еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни
/аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите
части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и
др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски,
законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на
собствениците. Отговорът дали извършени от единия от собствениците ремонтни
дейности съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на
сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените
инсталации и/или елементи на общите части преди подмяната им, както и от
причината, наложила тази подмяна.
По
делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К.И. Р., А.Д.К.и
М.П..Н.. От показанията на свидетелите Р. и Коларов безспорно се установява, че
в процесния недвижим жилищен имот са извършвани ремонти, изразяващи се в
следното: поставяне на гипсокартон, шпакловка, боядисване, смяна на дограма,
обръщане на прозорци, изграждане на дървен навес над стълбище, като всички тези
дейности са извършени последните три- четири години. Свидетелят Р. излага, че
преди ПВЦ дограмата там е имало дървена, същият излага, че преди около 15 г. е
поставял дървена ламперия, а дървен навес на къщата е поствил преди около 20
години, който преди 2-3 години бил сменен. От разпита на свидетелката Н. става
ясно, че през 2013 г. претърпели пожар, вследствие на който имало обгорени и
напукани стени. През 2014 г. махнали тапети и подновили целия етаж. Свидетелката твърди, че всяка година лятото
правят ремонт от пожара насам, изградили външно стълбище, навес на новото
стълбище и дървена ламперия, като всичко подновявали. Сменили дограмата,
мазилката и теракота, някъде през 2015 г.-16 г.. Навеса направили преди 3 години,
който струвал около 1000 лева. Подменили покрива през 2015 г. и през 2017 г.,
лятото, като купили нови керемиди, защото пожара бил обгорил всичко, като това
им струвало около 1500 лева. Сменили вратите, като входната врата на етажа била
стара и я подновили. Отлели бетонната площадка, подновили водопровода.
Свидетелката твърди, че всички тези действия съделителите Г. и Н. знаели и
нямали претенции, като не са давали никакви пари за тези ремонти.
При
съобразяване събраните гласни доказателства по отношение обстоятелствата
наложили извършване на процесните строително ремонтни дейности в имота, съдът
приема, че единствено извършеният ремонт на покрива на процесната сграда по т.б.2.2
от молбата на ищеца, както и основният ремонт на мръсния канал с подмяна на
водопроводните части - тръби, колена и др. по т. б.2.5, следва да се
квалифицира като необходими разноски за него. За неоснователни съдът намира
доводите, че останалите претендирани разноски, представляват необходими
разноски за имота, а не подобрения. Необходимите разноски са свързани с
наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното
извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т. е. следва
да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са разноските,
които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на
стойността на вещта. Съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства
обосноваващи такъв извод за претендираните в т. б.2.1. до б.2.10 подобрения (с
изключение на т.б.2.2 и т. б.2.5).
За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива
нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването
и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота
(ППВС № 6/1974 г., т. 6). В случая описаните т. б.2.1. до б.2.10 подобрения (с
изключение на т. б.2.2 и т. б.2.5) ремонтни работи не са такива, необходими за
запазване съществуването на имота, нито без извършването им имотът би погинал
или състоянието му би се влошило съществено.
В
случая, с оглед фактическите твърдения на ищците по претенциите по сметки и
доколкото по делото не се твърди нито доказва подобренията да са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, което бе в доказателствена тежест на
ищците, а от друга страна, тъй като не се доказва за тях да е имало изричното
противопоставяне на останалите съсобствениците, което следваше да докажат
ответниците по иска, то съдът приема, че предявените осъдителни искове срещу
другите двама съделители имат правното си основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД – по отношение на
подобренията т. б.2.1. до б.2.10 подобрения (с изключение на т. б.2.2 и т. б.2.5)
от молбата на С.Т.Н.. В т. б.2.2 се
претендират разходи за направени необходими разноски за имота – заплатена от ищеца
сума в размер на 800 лв. за ремонт на покрива на процесната сградата, поради
което претенциите за заплащане от ответниците на по 1/3 от тази сума следва да
се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС и следва да бъде уважена
изцяло, доколкото се твърди да е извършена след 2013 г. и следователно
релевираното възражение за погасяването й по давност е неоснователно. По
отношение на претенцията по т. б.2.5 и доколкото се твърди това да е извършено
през 1989 г., макар да не бяха събрани гласни доказателства в тази насока и
доколкото ответниците не оспорват годината на извършването й, съдът приема, че
релевираното възражение за погасяването й по давност от страна на ответника Г.Т.Н.
е основателно, поради което същата следва да бъде отхвърлена по отношение на
него и уважена спрямо ответницата Н.Т.М.. Ето защо всеки от ответниците Г.Т.Н.
и Н.Т.М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца С.Т.Н. сума в размер на
по 266,67 лв., представляваща обезщетение за сторените от него необходими
разноски за ремонт на покрив, а ответницата Н.Т.М. следва да бъде осъдена да му
заплати и сумата от 66,67 лв., представляваща обезщетение за сторените от него
необходими разноски за основният ремонт на мръсния канал с подмяна на
водопроводните части - тръби, колена.
От приетото
заключение и кредитираните свидетелски показания се установи по безспорен
начин, че ищецът е извършил в съсобствения имот подобренията, описани в т. б.2.1.
до б.2.10 от молбата, депозирана в
о.с.з. от 16.04.2018 г.. От заключението по съдебно- техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява стойността на
претендираните от ищеца подобрения към момента на извършването им, определена
по средни пазарни цени. Общата стойност на подобренията, съгласно заключението,
е 7 724.65лв., като в тази стойност е включено подобренията по
т. б.2.2 и т. б.2.5 на обща стойност от 1985,53 лв. или без тях стойността на
подобренията е в размер на 5739,12 лв..
В
конкретния случая ответникът Г.Н. релевира възражение за погасяване по давност
на част от тези вземания и при съобразяване изложеното в протокола от открито съдебно заседание от 16.04.2018 г. от ищеца по
отношение на годината на направата им следва да се приеме, че възражението е
основателно по отношение на претенциите по т. б.2.8 и т. б.2.9,
тъй като се твърди тези дейности да са извършени преди 2013 г.. Стойността им,
съобразно заключението на вещото лице е в размер на 307,77 лв., поради което
ответникът Г.Н. следва да бъде осъден да заплати сумата от 1810,45 лв. за
разноските, които не се явяват погасени по давност. Ответницата Н.Т.М. следва
да бъде осъдена да му заплати сумата от 1913,04 лв., съобразно дела й в
съсобствеността.
Претенцията на съделителя С.Т.Н. против Г.Т.Н. и Н.Т.М. за сумата от по 193,59 лева, представляващи платени от
ищеца местни данъци и такси за допуснатите до делба недвижими имоти в периода
2007 г. - 2018 г. като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.
ПО НАЧИНА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА НА
ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ
Основен
принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял
в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят
удобно, се изнасят на публична продан /чл.69 ЗН вр. чл.34 ал.2 ЗС/, т.е. всеки
съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако
обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това
право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за
реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от
съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно
и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти,
т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от
субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат,
респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се
различават един от друг по предназначението си или по други основни
характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието
на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за
всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят
удобно по смисъла на чл.69 ал.2 ЗН, независимо от различния им вид или
същественото разминаване в стойността им. В този случай делбата може да се
извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК или чрез теглене на жребий. Когато
обаче между страните е налице спор, в частност когато всички имат еднакви
права, претендират един и същ имот, а в същото време допуснатите до делба имоти
са неделими и същите съществено се различават по вид и предназначение, макар и
броят им да съответства на броя на съделителите, съставянето на равностойни
дялове и тегленето на жребий е невъзможно. В тези хипотези следва да се направи
преценка за възможността за разпределение като се изходи от обективни критерии
/напр. фактическо разпределение на ползването на имотите до делбата,
извършването на значителни преустройства от някой от съделителите/, а при липса
на такива неподеляемите имоти следва да бъдат изнесени на публична
продан.
Съдът
намира, че в случая не могат да бъдат обособени три равностойни дяла,
кореспондиращи на квотите на съделителите и най-вече осигуряващи получаването
на еднакви по вид имоти. Ето защо делбата не може да бъде извършена чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий.
Според
съда са налице основанията за разпределение по реда на чл.353 ГПК, доколкото
всеки съделителите- Г.Т.Н. и Н.Т.М. претендират за
поставяне в тях общ дял ½ ид.ч. от поземления имот, по делото е
безспорно установено трайно фактическо владение върху тази част от съделителя Г.Т.Н., включително и с изграждане на постройка върху него, а от друга страна
именно върху другата ½ ид.ч. от поземления имот е изградена процесната
делбена жилищна сграда, която бе възложена на съделителя С.Т.Н., в която пък безспорно се установи той да е извършвал подобрения. На
следващо място е изразено положително становище на гл. Архитект на Община
Ракитово за поделяемостта на поземления имот, което е прието като писмено
доказателство по делото.
При
това положение, настоящият състав намира, че делбата следва да бъде извършена по
следния начин: по отношение на недвижим имот с идентификатор 62004.7.152.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-16 от
25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, разположена в поземлен имот с идентификатор 62004.7.152
с адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***”
№25, със застроена площ на сградата от 81.00 м2, брой етажи – два,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с пазарна цена от 32354 лв., следва
да бъде възложен по реда на чл.349 ал.2 ГПК, на ответника С.Т.Н., който
следва за уравнение на дела на другите двама съделители от недвижимия имот- Г.Т.Н. и Н.Т.М. сумата от по 10784,67 лв. за всеки от тях.
По
отношение на имот с идентификатор 62004.7.152 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***” №25,
с площ от 640.00 м2, с номер по предходен план 738 от квартал 22,
парцел VІ-738, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.9530, 62004.7.151, 62004.7.149,
62004.7.148, 62004.7.153, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, като се разпредели по следния начин: първи
дял да включи новообразувано УПИ, обозначено с буква „А”,
съгласно скица на вещо лице, неразделна част от настоящото решение и да се
разпредели на съделителя С.Т.Н., с пазарна стойност на дела 5152 лв., а втори
дял да включва новообразувано УПИ, обозначено с буква „Б”, в което се намира
жилищната сграда, която не е предмет на делбата, съгласно скица на вещо лице,
неразделна част от настоящото решение и да се разпредели на съделителите- Г.Т.Н.
и Н.Т.М., с пазарна стойност 6624 лв..
При извършването на делбата, съдът приема оценките за
средна пазарна стойност на делбените имоти, според СТЕ, като неопровергана от
насрещни доказателства, а именно – 44 130
лв. общо за двата имота. Във връзка с тези стойности следва да се
извърши и уравняването, върху което уравняващите страни следва да заплатят и
съответния местен данък, за да получат преписи от решението и изпълнителни
листа. Следователно съделителят С.Т.Н. следва да заплати на всеки от съделителите
Г.Т.Н. и Н.Т.М. по 10784,67 лв. за недвижимия имот, представляващ жилищна
сграда, поставен в негов дял и по 613,33 лв. на всеки от тях за разпределения
му делебен поземлен имот.
По разноските
Разпоредбата на чл.355
изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно
стойността на дяловете си. Следователно всеки от съделителите трябва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса, съобразно стойността на дяла си в съсобствеността, а именно: за Г.Т.Н. сумата от 132,48 лв., за С.Т.Н. сумата от 1500,24 лв., за Н.Т.М. сумата от 132,48 лв.. Всеки
от съделителите следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по
предявените във втората фаза на делбата претенции по сметки, поради което Г.Т.Н. следва да бъде осъден
да заплати сумата от 111,64 лв., представляваща държавна такса по иска с правно
основание по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС, а С.Т.Н. следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в общ размер на 263,5 лв. по исковете с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Поради горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на С.Т.Н., с ЕГН**********,***, имот с
идентификатор 62004.7.152.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, разположена в поземлен имот с
идентификатор 62004.7.152 с адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община,
Пазарджишка област, на ул. „***” №25, със застроена площ на сградата от 81.00 м2,
брой етажи – два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която е
отбелязана под №1 на скици №№15-162071 и 15-162066 от 26.V.2014 година,
издадени от Пазарджишката Агенция по геодезия, картография и кадастър, със
стойност 32354 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на С.Т.Н., с ЕГН**********,***, първи дял- новообразувано УПИ, обозначено с
буква „А”, съгласно скица на вещо лице, неразделна част от настоящото решение,
представляващ част от имот с идентификатор 62004.7.152 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
адрес в гр. Ракитово, Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***” №25,
с площ от 640.00 м2, с номер по предходен план 738 от квартал 22,
парцел VІ-738, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.9530, 62004.7.151, 62004.7.149,
62004.7.148, 62004.7.153, със стойност 5152 лв..
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ, на
основание чл. 353 ГПК, на Г.Т.Н., с ЕГН**********,***
и Н.Т.М., с ЕГН**********,***, втори дял- новообразувано УПИ, обозначено с буква „Б”, съгласно скица на вещо лице,
неразделна част от настоящото решение представляващ част от имот с
идентификатор 62004.7.152 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-16 от 25. ІІІ. 2010 година на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес в гр. Ракитово,
Ракитовска община, Пазарджишка област, на ул. „***” №25, с площ от 640.00 м2,
с номер по предходен план 738 от квартал 22, парцел VІ-738, със съседи:
62004.7.155, 62004.7.9530, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.153,
на стойност 6624 лв.
ОСЪЖДА С.Т.Н., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Т.Н., с ЕГН**********,***, сумата 11398 лева за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА С.Т.Н., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Т.М.,
с ЕГН**********,*** сумата 11398 лева за уравнение на дяловете.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Т.Н., с ЕГН**********,*** против С.Т.Н.,
с ЕГН**********,***, с правно основание по чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.346 ГПК,
за сумата от 2125 лева, представляваща обезщетение за невъзможността на ищеца
да ползва делбената жилищната сграда, за периода от 01.07.2014 г. до 12.02.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Т.Н., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Т.Н., с ЕГН**********,***, сумата 666 лева, представляваща сторени
необходими разноски за припадащата се на ответника 1/3 част от сумата 2000
лева, платена от ищеца като цена на придаваемо по регулация място към делбения поземлен имот с площ 58
кв.м..
ОСЪЖДА Г.Т.Н., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Н., с ЕГН**********,***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 266,67
лв., представляваща обезщетение за сторените от него необходими разноски за
ремонт на покрив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 66,67 лв.,
представляваща обезщетение за сторените необходими разноски за основният ремонт
на мръсния канал с подмяна на водопроводните части - тръби, колена, като
погасена по давност.
ОСЪЖДА Н.Т.М., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Н., с ЕГН**********,***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от
333,34лв., представляваща обезщетение за сторените необходими разноски за
ремонт на покрив и ремонт на мръсен канал с подмяна на водопроводните части -
тръби, колена.
ОСЪЖДА Г.Т.Н., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Н., с ЕГН**********,***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от
1810,45 лв., представляваща обезщетение за сторените от него полезни разноски ,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 307,77 лв., представляваща
обезщетение за сторените полезни разноски за лепене на теракот в кухнята,
заедно с вграждане на нова мивка и изграждане на външна бетонна площадка зад
къщата като погасена по давност.
ОСЪЖДА Н.Т.М., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Н., с ЕГН**********,***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от
1913,04 лв., представляваща обезщетение за сторените полезни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска С.Т.Н., с ЕГН**********,*** против Г.Т.Н.,
с ЕГН**********,***, с правно основание по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на
сумата от 193,59 лева, представляващи платени местни данъци и такси за
допуснатите до делба недвижими имоти в периода 2007 г. - 2018 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска С.Т.Н., с ЕГН**********,*** против Н.Т.М.,
с ЕГН**********,***, с правно основание по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на
сумата от 193,59 лева, представляващи платени местни данъци и такси за
допуснатите до делба недвижими имоти в периода 2007 г. - 2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Г.Т.Н., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 244,12 лв., представляваща
държавна такса върху дяла му в делбената маса и по предявените във втората фаза
на делбата претенции по сметки.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК С.Т.Н., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград сумата от 1763,74 лв., представляваща
държавна такса върху дяла му в делбената маса и по предявените във втората фаза
на делбата претенции по сметки.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Н.Т.М., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград сумата от 132,48 лв., представляваща
държавна такса върху дяла й в делбената маса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Пазарджишки окръжен съд.
Скица-проект
за делба към заключение вх. №4285/03.09.2018 г., на л. 271 до л. 275 от делото
приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото
решение.
УКАЗВА НА страните, че в
6 (шест) месечен срок от влизането на решението в сила следва да извършат
отбелязването му в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград, като ги
предупреждава, че ако не сторят това в посочения срок вписването на исковата молба
губи действието си – арг. от разп. на чл. 115, ал.2 от ЗС.
В едномесечен
срок след влизане на решението в сила, препис от същото ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН за
сведение гл. Архитект на Община Ракитово за приключване на процедурата по 201
ЗУТ.
Заверен
препис да не се издава на страните до представяне на доказателства за заплатени
държавна такса и местни данъци и такси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Л. ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА