Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
Гр. Пловдив, 29.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, XIV състав, в публично съдебно заседание на първи март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ВЕЛИЧКА Г.
при секретаря
НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Г. адм. дело № 1802
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.Г.В., ЕГН **********,***,
против виза от 15.05.2020 г. по
заявление вх. № 94012-28765(1) от 20.03.2020 г. и вх.№ 94012-28765(2) от
05.05.2020 г. за реконструкция на покрив
и преустройство на тавански етаж на съществуваща жилищна сграда по чл.140 ал.3
и чл.51 ал.1 б.“б“ от ЗУТ, издадена от главен архитект на район „Централен“,
община Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения акт. Твърди се, че не са спазени изискванията за
отС.ия на надзида от страничната регулационна линия, съгласно чл.19 ал.1 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и ЗУТ. По същество се излагат подробни съображения в
представената по делото писмена защита, и се иска от съда да отмени оспорения
административен акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – главен архитект на район
„Централен“, общ. Пловдив се представлява от юриск. С., който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Г.Ц.Ц., чрез процесуалния си
представител от адв. Д. намира подадената жалба за неоснователна и моли съда да
я отхвърли. Претендира разноски по делото.
Заинтересованите страни: М.С.Н., П. Златарова Г., М.Г.Ц.
и С.Ц.Ц., се представляват от адв. Д. оспорва жалбата като недопустима, алтернативно,
като неоснователна по доводи, подробно изложени в представените по делото
писмени бележки. Претендира разноски.
Административен
съд - Пловдив, XIV състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Имот
с ИД 56784.521.1068.1.3 по КККР на гр. Пловдив, кв. 294, по плана на Централна
градска част, /УПИ XI–1177/, административен адрес гр. Пловдив, ул. “Моцарт” № 1, е с начин на трайно
предназначение – свързано ниско застрояване, и е съсобствен между М.С.Н. и В.Г.В..
В същия имот и в УПИ – X-1178, е ситуирана и двуетажна
жилищна сграда с полувкопана изба.
Със
заявление вх. № 94012-28761(1) от 20.03.2020 г. от М.С.Н. е поискана виза за УПИ
XI–1177 /ИД
56784.521.1068.1.3/ представляващ самостоятелен обект в сграда – тавански етаж,
за реконструкция на съществуваща сграда по чл.140 ал.2 и ал.3 и чл.134 ал.6 от ЗУТ – преустройство на таванско помещение
с изграждане на надзид до 1.50 м. Към заявлението са приложени: документ за
собственост – нотариален акт № 181, том I, рег. № 1256, дело № 149/2019
г., НА № 52, том II, рег. № 3683, дело № 225/2019 г., скица на ПИ №
15-612852/13.07.2020 г. от СГКК Пловдив, скица предложение, обяснителна
записка, и др. Визата е съгласувана от
гл. архитект на 15.05.2020 г. – за “Реконструкция на покрив и преустройство на
тавански етаж на съществуваща жилищна сграда в УПИ I-1177, кв.294 по плана Централна градска
част, Пловдив, с изграждане на надзид от 1.50 м., на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ и чл.50 т.1 б.б от ЗУТ.
С
писмо изх. № 94012-28765(2)/05.06.2020
г. главният архитект на район „Централен“, общ. Пловдив е уведомил заявителя за
издадената виза, който на 08.06.2020 г. я е получил лично, видно от написаната
саморъчна разписка на писмото. По делото липсват данни съобщение да е изпратено
и на жалбоподателя, но очевидно последният е запознат с факта на издаване на
визата, предвид множеството възражения и жалби, приложени по преписката, макар
и последните да са свързани с възражения срещу решения на РЕСУТ при район
„Централен“, общ Пловдив.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна. Същата дава заключение, че в процесната виза за
проектиране са означени отС.ия за реконструкция на покрив и преустройство на
тавански етаж на съществуваща жилищна сграда с изграждане на надзид от 1.50 м.
на отС.ие 3.00 м. от вътрешната регулационна линия с УПИ -1176 и на 5.00 м. от
дъното на УПИ с УПИ XIII-1175, с което са спазени изискванията на чл.31 ал.1
от ЗУТ за това застрояване. Експертите са констатирали също така, че съгласно
действащия ПУП – ПЗ на ЦГЧ, одобрен със заповед № ОА-321/28.02.1994 г., в УПИ XI-1177 е предвидено запазване на
съществуващата жилищна сграда на три етажа, разположена на калкана на
съществуващата триетажна жилищна сграда в УПИ X-1178, кв.294 /свързано ниско
застрояване/. Посоча се, че съществуващата жилищна сграда в УПИ XI-1177 е двуетажна с полуквопана изба и
при издаването на процесната виза, не се променя начина на застрояване - предвидено
е запазване на свързаното застрояване; не е променен и характера на застрояване
– ниско застрояване с височина до 10 м.
Експертизата е установила, че Пзастр. не се завишава с
процесната виза спрямо действащия ПУП – ПЗ. Пзастр. в действащия ПУП – ПЗ и
процесната виза отговаря на изискванията на чл.19 от Наредба № 7 за правила и
норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Установила е и, че Кинт не се завишава спрямо действащия ПУП – ПЗ/сградата е
посочена като триетажна/. Кинт в действащия ПУП – ПЗ и с процесната виза не
отговаря на изискванията на чл.19 ал.1 от Наредба № 7. При издаване на
скицата-виза не са спазени в пълнота изискванията на чл.140 ал.2 и ал.3 от ЗУТ
относно обема на информация във визата: визата е в обхват ПИ, но съседните ПИ
да означени частично, означена е постройката в ПИ, за който се отнася визата,
но тъй като съседните ПИ не са означени целите, съответно не са показани и
всички налични сгради и постройки в тях /не е необходимо обаче, нанасяне на отС.ие
от жилищните сгради в съседните УП, тъй като е видимо, че същите отстоят на
много по-голямо отС.ие от изискващото се по чл.31 от ЗУТ – бел. на експертите/,
нанесено е с ограничителни линии предвиденото застрояване, няма изисквания за
Пзастр. и Кинт, записано е изискване за съгласуване с МК за осигуряване на
паркиране, съгласно чл.38 ал.9 от ЗУТ и изисквания относно обема и съдържанието
на инвестиционния проект. Кадастралната
карта е влязла в сила след влизане в сила на ПУП, но визата не е издадена върху
комбинираната скица от КК и ПУП, а върху „ситуация-проектно решение М1:250“,
което е идентично с комбинираната скица, но в различен мащаб, и във визата е
записано, че комбинираната скица е неразделна част от визата. ПИ 56784.521.1068
е идентичен с УПИ XI-1177, съгласно комбинирана скица, налична в
преписката на район „Централен“, копие от която е приложена към експертизата.
По отношение на
кадастралния и регулационния статут на имота, експертизата е установила
следното: - в приложение № 1 е показана извадка от плана КРП „Втора-четвърта
градска частта“ – гр. Пловдив, одобрен със заповед № 4126/27.07.1954 г., с
граници на имот пл. № 12 по т. №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1 и отредения за него
УПИ I-12, кв.294
с площ 530 кв. м. регулацията следва имотните граници. Няма придаваеми части от
имота по регулация. По т. №№ 2,5 в приложение № 1 е нанесена вътрешната
граница, с която е разделен имот 12 според ползването към настоящия момент и
построените в него сгради. В приложение № 2 е показана извадка от плана КРП
„Централна градска част“ – гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 717/20.09.1973 г.
с граници на имоти пл. № 1176 и № 1177 и отредените в тях за УПИ XI-1177 с площ 180 кв. м., XII-1176, кв.294 с площ 350 кв.м.
Регулацията следва имотните граници. Няма придаваеми части от имота по
регулация. Имоти 1176 и 1177 в общия си контур по т. №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
съответстват на имот пл. № 12 по плана от 1954 г., а границата между тях е
идентична на вътрешна граница, с която е разделен имот 12 в плана от 1954 г. В
приложение № 3 е показана извадка от плана КРП „Централна градска част“ – гр.
Пловдив, одобрен със заповед № ОА-321/28.02.1994 г. Кадастралната основа в
плана от 1994 г. е идентична с тази от предния план от 1973 г. Заснети са имоти
пл. №1176 и № 1177 и за тях са отредени УПИ XI-1177 с площ 180 кв. м., XII-1176, кв.294 с площ 350 кв. м.
Регулацията следва имотните граници. Няма придаваеми части по регулация. В
приложение № 4 е показана извадка от КК на гр. Пловдив, одобрена със заповед №
РД 18-48/03.06.2009 г. Съответни на имоти № 1176 и № 1177 по предходния план от
1994 г. са имоти с ИД 56784.521.1067 с площ 352 кв. м. и ИД 56784.521.1067 с
площ от 180 кв.м.
Експертизата е описала собствеността на имотите по
кадастралния регистър, като е установила, че имот с ИД 56784.521.1067 е
собственост на: В.Г.В., на основание НА № 70, т.41, рег. № 1348,
д.820/13.02.2002 г. на СВ към РС – Пловдив - за 122/15 ид. ч.; НА № 70, т.41,
рег. № 14633, д. № 14492/29.11.1998 г. на СВ към РС – Пловдив – за 1/3 ид. ч.,
и на Славчо Колев Пейков. Имот с ИД 56784.521.1068 е собственост на В.Г.В., на
основание НА № 70, т.41, рег. № 14633, д. № 14492/29.11.1998 г. на СВ към РС –
Пловдив – за 1/3 ид.ч.; на М.С.Н., на основание НА № 22, том 51, рег. № 17907,
д. № 10191/27.06.2019 г. на СВ към РС – Пловдив
и на Г.Ц.Ц.. От КР, приложен по делото експертизата е установила, че в
сграда с ИД 56784.521.1068.1 са заснети три самостоятелни обекта, подробно
описани по нотариални актове, както следва -
СО с ИД 56784.521.1068.1.1 – жилище – апартамент на М.С. Н. и П.З.Г.; СО
с ИД 56784.521.1068.1.2. жилище – апартамент на Г.Ц.Ц. и СО сс ИД 56784.521.10678.1.3.
– жилище – апартамент на М.С.Н. и П.З.Г..
КСТЕ е установила, че сградата с ИД 56784.521.1067.2,
находяща се в УПИ XII-1176 е едноетажна с предназначение – два гаража.
Сграда с ИД 56784.521.1067.1 е двуетажна, с полуквопана изба, жилищна сграда и
тя е разположена на двете улични регулационни линии на УПИ XII-1176, към ул. „Моцарт“ и ул.
„Драган Ц.“ и същата се намира на около 14.00 м. от вътрешната регулационна
линия с УПИ XI-1177 /запазва се
по ПУП/. Сграда с ИД 56784.521.1067.3 е обзаведена като лятна кухня и тя е
разположена на вътрешните регулационни линии в УПИ XI-1177 и УПИ XIII-1175. Спрямо жилищната сграда с ИД
56784.521.1067.1 в УПИ XII-1176 са спазени нормативните
изисквания за отС.ие в процесната скица-виза.
От огледа на място експертизата е установила, че по
границите на имоти с ИД 56784.521.1067 и с ИД 56784.521.1068 по КК са
материализирани огради и същите са заснети в КК. По регулационната линия между
УПИ XI-1177 и УПИ XII-1176, кв. 294 е материализирана
масивна ограда, която съвпада с имотната граница между имоти с ИД
56784.521.1067 и с ИД 56784.521.1068 по КК.
В съдебно заседание от 26.03.2021 г. в.л. А.
доуточнява, че в експертизата е изписано какво се изисква в чл.141 ал.2 от ЗУТ
и какво е направено по визата. В този смисъл посочва, че по чл.140 ал.2 от ЗУТ
се иска да има и съседни УПИ-та, те да са изчертани изцяло. Затова не са нанесени сградите в тях, но самата
виза не изисква отС.ие от тези сгради. Сочи също, че визата се изисква да се
издаде върху комбинирана скица, а тя не е издадена върху комбинирана скица, а е
записано, че е неразделна част от визата, като на самата скица горе е написано
„ситуационен план 250“, което отговаря графично, мащабите са различни, спрямо
тази комбинирана скица, която е намерила в район „Централен“ и е приложила
копие от нея. Вещото лице сочи, че се касае до историческо-архитектурна зона в
Пловдив; изисква се съгласуване с министерство на културата, а спрямо чл.140,
се изисква, когато са в паметници, да е със задължителни линии визата, а тя е с
ограничителни. Няма посочени Кинт и плътност, които е изследвала допълнително.
Наред с това експертът сочи, че означението Кинт +80 е този тавански етаж,
който ще се получи при изграждането на надзида и оформяне на тавански етаж.
Таванският етаж се вмества, тъй като става жилищна зона във формулата за
изчисление. По застроителен план сградата се води триетажна масивна жилищна
сграда. Това предвиждане на скицата с виза няма да промени по никакъв начин
сградата. На места е с полувкопан партер, който е с около 1.5 м. над земята, 2
жилищни етажа и отгоре – таван, складово помещение. Обяснява също така, че
когато помещението е такова, но не влиза в РЗП, но при преустройството ще влезе.
Вкопаният партерен етаж не се изчислява в Кинт; пишат се само надземните етажи,
а той е полунадземен.
От допълнителната КСТЕ, изслушана и приета без
възражения от страните в с.з. 10.01.2022 г. се установяват отС.ията от външните
контурни точки на сградата (от терасите до външната имотна граница), при което
е установено, че действително на някои отС.ия са по-малки от законово
допустимите. Същите са подробно описани в ДКСТЕ и са представени като
приложения три броя схеми, изготвени върху извадка от КК на двата жилищни етажа
и таванския такъв.
В съдебно заседание на 04.10.2021 г. е разпитано като
свидетел лицето Д.П.П., от чийто показания се установява, че познавам г-жа В.
от 1998 г., когато закупила първия етаж на ул. „Моцарт“ и ул. „Драган Ц.“,
ъглова къща. Свидетелят сочи, че живее на ул. „Драган Ц.“ № 23, през 3 къщи от
нея. Позовава имота. На първия етаж живеел дърводелец и свидетелят ходил съм
много често да му върши услуги. Сочи, че в къщата се влизало от към ул. „Моцарт“.
Къщата имала една мрежа дворът. Бабата влизала от ул. „Драган Ц.“***, когато се
влезе в двора, от лявата страна в дъното има стара къща, в която живееле на
бабата дъщерята. Когато се влезе от ул. „Моцарт“, от лявата страна има къща на
два етажа, от дясната страна - два гаража, на среща в дъното е тази стара къща.
3 сгради има в имота, и тогава ги е имало. В третата вътрешна сграда, има
всекидневна, от лявата страна - баня и тоалетна, пералня, печка и хладилник, 2
преходни спални. След като през 2002 г. В. закупила и втория етаж, тя направила
ремонт на покрива и сменила дограми, преместила се да живее в тази сграда. След
това тя започнала да прави голям ремонт на голямата сграда – ремонт на мазета,
ВиК и остана там да живее. След това 4-5 години, на 1-ви и на 2-ри етаж имало
наематели – Евроком, държали гаражите. Имало зъботехник, който държал ½
от приземния етаж. През цялото време В. живеела в малката едноетажна къща,
заедно със сина й. Сега там живее синът й, с приятелка му на семейни начала.
Малката къща в дъното се е ползвала само за живеене.Къщата се намира на
границата от ул. „Драган Ц.“ преди имота, който е и границата в дъното,
последната спалня от страната на ул. „Моцарт“. Има стена, ограда на границата.
Оградата е направила В., която е на височината на къщата. Прозорците на къщата
са от към двора, от към ул. „Моцарт“. От задната страна няма прозорци.
В хода на съдебното производство, освен
административната преписка, към делото
са приобщени: - 3 бр. нотариални актове, представени от жалбоподателя; Решение
№ 262440/03.11.2021 г. по гр. д. № 20728/2019 г. по описа на РС – Пловдив;
въззивна жалба вх. № 292295/06.12.2021 г.
и писмо от РС – Пловдив вх. № 1182/21.01.2022 г. на РС – Пловдив.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, съобразено с подаденото възражение вх. № 94012-28765(3)
от 26.05.2020 г. до кмета на район „Централен“ общ. Пловдив, от В.В. срещу
скица-виза за проектиране и прочуване на обект: „Реконструкция на покрив и
преустройство на тавански етаж на съществуваща жилищна сграда в УПИ XI-1177, кв.294 г., неправилно
адресирано до последния, който не е препратил жалбата до административния съд,
съобразно АПК, а същата е била поставена за разглеждане на ЕСУТ при общ.
Пловдив. Жалбата е подадена от лице, имащо право и интерес от оспорване на административният
акт по чл.214 т.1 от ЗУТ, представляващ виза по смисъла на чл. 140 от ЗУТ,
доколкото притежава вещни права в имота, и по арг. от чл.131 от ЗУТ на същия, е
признат правния интерес от оспорване на издадената виза.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна при
съобразяване на следното.
Издадена е виза с правно основание чл.140 ал.3 във
връзка с чл.50 т.1 б.“б” от ЗУТ и фактическо такова – проектиране и проучване
за: реконструкция на покрив и преустройство на тавански етаж на съществуваща
жилищна сграда в УПИ XI-1177, кв.294 по плана на Централна
градска част, гр. Пловдив, с изграждане на надзид от 1.50 м., като е указано,
че при надстрояването на сградата следва да се спазват условията на чл.183 от ЗУТ и действащите нормативни актове по устройство на територията.
От изслушаното и прието по делото заключение на
съдебните експерти се установява, че са спазени изискванията на чл.31 от ЗУТ.
По ПУП – ПЗ не се променя начинът на застрояване, не се променя и характера на
застрояване. По отношение Пзастр., и в действащия ПУП – ПЗ и във визата,
отговаря на изискванията на чл.19 ал.1 от Наредба № 7, но по отношение на Кинт
е установено завишение, констатирано в рамките на 1.58 /1.1/. Констатирано е,
че визата не е издадена въз основа на комбинирана скица от КК и ПУП, а върху
скица - проектно решение (идентично с комбинираната скица, но с друг мащаб),
като е представена от експертите и комбинирана скица, според която е налице
пълна идентичност между ПИ 56784.521.1068 и УПИ XI-1177. Спазени са и нормативните
изисквания за отС.ие, а границата между двата имота е материализирана и
отбелязана в КК и съвпада с имотната граница между ПИ 1067 и ПИ 1068.
Установява се и, че сградата е в историческо-археологическата зона на гр.
Пловдив и изисква съгласуване с Министерство на културата. Констатирано е и
намалено отС.ие от крайната точка – терасите, на някои от двата жилищни етажа и
таванското помещение, на жилищна сграда ИД 56784.521.1068.1 по КК на гр.
Пловдив до имотната граница.
Съгласно чл.140 ал.2 от ЗУТ визата за
проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояването и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ.
Изхождайки от легалното определение се налага извода, че визата представлява
разрешително за проектиране, в което са посочени параметрите на разрешеното
застрояване, като в случай, че за поземления имот има влязъл в сила устройствен
план с визата се допълва същият (чл.40 ал.2, чл.133 ал.6, чл.134 ал. 6 от ЗУТ),
без да се променят заложените показатели. В случаите, когато няма влязъл в сила
подробен устройствен план (чл.12 ал.3, чл.140 ал.4 и ал. 5 от ЗУТ), самата виза
изпълнява ролята на устройствен план със съдържание по чл.140 ал.2 от ЗУТ.
В глава 3, раздел VII на Закона за
устройството на територията са регламентирани условията, при които се
разрешават временни строежи, сред които са и такива по чл.50 т.1 б.“б” ЗУТ -
преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,5 м.
Разпоредбата на чл.140 ал.3 от ЗУТ въвежда задължителността на визата за
изчерпателно изброени строежи, сред които е и настоящият за разрешаване на
временни строежи. Същата представлява частен случай на общото понятие за виза в
чл.140 ал.2 от ЗУТ, като съдържанието на визата по чл.140 ал.3 от ЗУТ се
определя от ограниченията, въведени за временните строежи – чл.50 - пристройка
към законно изградена сграда със застроена площ до 40 кв. м; ако пристройката е
двуетажна, тя може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж; преустройство на таванско
помещение, вместо пристрояване по буква "а", като се изгради надзид
до 1.5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата; жилищна
сграда със застроена площ до 60 кв. м на два етажа или жилищна сграда на един
етаж до 80 кв. м; чл.51 ал.2 от ЗУТ - общата застроена площ на разрешените
постройки по чл. 50 не може да превишава 30 на сто от площта на поземления
имот. Изхождайки от тези ограничения се налага изводът, че виза за строеж по
чл.50 т.1 б.“б” от ЗУТ представлява единствено обозначението какво се допуска
да бъде проектирано, без да е се вписват конкретните параметри по смисъла на
чл.140 ал.2 от ЗУТ.
Обратното, виза за строежи по чл.50 т.1, б.а, г, д, е
и т.2 от ЗУТ е необходимо да се отрази конкретното място, където ще се ситуира
строежът – арг. от чл.51 ал.1 изр. първо от ЗУТ, доколкото в тези случаи се
променя и допълва действащият подробен устройствен план.
Виза за проектиране от 15.05.2020 г. по заявление
вх. № 94012-28765(1)
от 20.03.2020 г. по своето съдържание съответства на изискванията на закона,
съдържа указание какво точно ще бъде проектирано - преустройство на таван по
чл.50 ЗУТ, което, макар и да не е нанесено върху скица от кадастралната карта и
скица от подробния устройствен план, то същата е нанесена върху скица проектно
решение, което безспорно се установи от приетата без възражение КСТЕ, че изцяло
съвпада с комбинираната скица по КК и ПУП – ПЗ, като се различава единствено в
мащаба.
За издаването на коментираната виза са представени
необходимите и достатъчни документи – титул за собственост на
възложителя, скица на поземления имот № 15-612852/13.07.2020 г. от
СГКК Пловдив и скица- предложение, което е изискването на чл.140 ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
Спазени са административно процесуалните правила при
издаване на оспорената виза. Тук е мястото където следва да бъде обсъдено
основното възражение на жалбата, а именно, липса на съгласие от страна на жалбоподателя
като съсобственик на УПИ -1177 и настоящ жалбоподател.
По арг. от чл.51 ал.1 и чл.140 ал.3 от ЗУТ визата за
проектиране е задължителна предпоставка за издаване на разрешение за
строеж за временни строежи. Самото разрешение за строеж се издава при наличие
на определени предпоставки, като в случая при съсобствен имот се прилагат
изискванията по чл.183 от ЗУТ. Анализът на разпоредбите на чл.51 от ЗУТ налага
извода, че препращането към чл.183 от ЗУТ по отношение на съгласия и учредяване
вещни права се отнася за издаване на строителното разрешение – чл.51 ал.1 изр 1, основа
на виза за проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния
архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия ред; чл.51 ал.2 - при
съсобственост на имота постройки по чл.50 могат да се разрешават на всеки от
съсобствениците при спазване на изискванията на чл.183. При логическо и
граматическо тълкуване на нормата се установява, че законодателят е направил
разлика между етапите на подготовка за строителство. От една страна, е издаване
на виза за проектиране, която е задължителен елемент за изработване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. От друга страна, за
издаване на самото строително разрешение е въведено изискването за съгласие на
съсобствениците или учредяване на вещни права. Все в тази връзка е и разпоредбата
на чл.180 от ЗУТ, която въвежда като задължителна предпоставка за учредяване на
правото на строеж наличието на ПУП или виза – правото на строеж се учредява в
съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за проектиране.
Т.е. без да има издадена виза е недопустимо да се учредят вещни права, в
какъвто смисъл е изразена претенция на оспорващия.
Извън горното, разпоредбите на чл.50 от ЗУТ
регламентират няколко възможни хипотези за временни строежи, като за всяка една
следват различни предпоставки, респ. различни форми на съгласие. Едва с
изработването на проекта и заявлението за издаване на разрешение за строеж ще
се установи изисква ли се съгласие от съсобственика, в каква форма следва да
бъде и пр.
При гореизложените съображения се
налага извода, че административният акт - виза за проектиране от 25.05.2020 г. по заявление
вх. № 94012-28765(1)/20.03.2020
г., е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалия
закон.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя в насока наличие на намалени отС.ия от крайните точки на двата
жилищни етажа и таванското помещение до имотната граница. Това е така поразди
няколко причини:
На първо място, чл.36 ал.1 от ЗУТ указва, че за
запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове
фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се
разС.ия, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са
обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното
наследство. В тези случаи, изискващото се разС.ие между заварените сгради и
предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде
намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в
съответствие с разположението на заварената сграда.
В случая, КСТЕ е категорична, че
се касае до обект от историческо-архитектурната зона на Пловдив, за който, при
всички случаи се изисква съгласуване с Министерство на културата, и имотите са
в този вид, включително и материализираната граница, от плана КРП
“Втора-четвърта градска част” – Пловдив от 1954 г. и е нанесена вътрешната
граница, с която е разделен имот № 12 според ползването към настоящия момент.
Последното обстоятелство е нанесено и на КК на гр. Пловдив, одобрена през 2009
г., при което имотите изцяло съвпадат, а материализираната масивна ограда
съвпада с имотните граници на имоти с ИД 56784.521.1067 и с ИД 56784.521.1068
по КК. Или иначе казано отС.ията на сградата от имотната граница никога не са
промяни.
На второ място, съгласно чл.86 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, части от сградите, които излизат
пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната
плоскост на сградата, са издатини (еркери, балкони, козирки, капандури, стрехи,
корнизи и други архитектурни елементи).
В случая допълнителната КТСЕ
много точно и ясно посочва, че се касае за отС.ия”...между крайните точки на терасата ... и имотната граница”, за двата
жилищни етажа и за таванското помещение. Т.е. терасите в случая са издатини
и не оказват влияние върху оС.ието до имотната граница.
От своя страна, чл.13 ал.2 т.1 от ЗУТ гласи, че специфични правила и нормативи, с които се допускат отклонения от
правилата и нормативите по ал.1, може да се създават към общите и подробните
устройствени планове за територии или части от тях, които са с особена
териториалноустройствена защита и с режим на превантивна устройствена защита по
чл.10 ал 2 и 3. В случая нито жалбоподателя, нито ответника, нито някоя от
заинтересоватине страни оспори констатацията на експертите, че имотите
представляват част от историческо-архитектурната зона на Пловдив, т.е. с касае
са за имот с териториално-устройствена защита, поради което е допустимо
отклонение от нормативите.
В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че така констатираният от
вещите лица завишен Кинт, който е недопустим за този вид застрояване, не е
представлява съществено нарушение, от една страна, предвид изложеното по-горе
за значението на издаването на скица-виза, а от друга страна, няма спор, че
таванският етаж е съществувал винаги, включително и с наличната капандура, още
повече, че по никакъв начин не се променя височината на постройката.
В
чл.19 ал.1 от Наредба № 7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони изрично е посочено, че
урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и
застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със стойностите посочени в
същата разпоредба. Между страните не е
спорно, а и се установява от приетото
заключение, че основното предназначение на имот ПИ с ИД 56784.521.1068
по КК на гр. Пловдив е за свързано ниско жилищно застрояване – Мж с височина до
10м. В този случай, съгласно чл.19 ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони,
коефициентът интензивност на застрояване следва да бъде от от 0.5 до 1.2 .
Видно
от неоспореното заключение на КСТЕ и от направените уточнения в съдебно заседание, въпреки че в самата виза показателите по
чл.140, ал.1 от ЗУТ- за интензивност, плътност и височина не са посочени, вещото лице изчислявайки градоустройствените показатели
за процесния имот от комбинираната скица за проектиране, в която са показани
площите на сградите, вземайки предвид и строителството, което следва да се
изпълни според визата и изчислявайки
строителството спрямо наредбата, какви
биха били тези коефициенти, ако се изпълни това строителство, е достигнало до извода, че интензивността на
застрояване в имота, изпълнявайки се предвиденото в административният акт за проектиране
строителство би била 1.5. По този начин същата надвишава нормативно установеният
такъв от 1.2. Предвид обаче,разпоредбата на чл.13 ал.2 т.1 от ЗУТ, не може да
се приеме, че оспорената виза за проектиране не отговаря на изисквания от посочения текст на чл.140 ал.2
от ЗУТ и по специално на показателя интензивност на застрояване.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото
основателна е претенцията на ответната и на заинтересованите по делото
страни. Същите следва да бъдат в размер на 900 (деветстотин) лева юрисконсултско
възнаграждение за ответника главен архитект на район
“Централен” при Община Пловдив, на основание чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 950.00
(деветстотин и петдесет) лв. за М.С.Н. и П.З.Г., представляващи – 500.00 лв.
депозит за вещи лица и 450.00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.10.2020 г.; - 250.00
(двеста и петдесет) лв. за М.Г.Ц. и С.Ц.Ц., представляващи адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 04.12.2020 г.; 400.00 (четиристотин) лв. за адв. Д., като особен
представител на Г.Ц.Ц., съобразно разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК във връзка
с чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и уведомително писмо на председателя на
АС на Адвокатска колегия – Пловдив.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.В., ЕГН **********,***, против виза от
15.05.2020 г. по заявление вх. №
94012-28765(1) от 20.03.2020 г. и вх.№ 94012-28765(2) от 05.05.2020 г. за реконструкция на покрив и преустройство на
тавански етаж на съществуваща жилищна сграда по чл.140 ал.3 и чл.134 ал.6 от ЗУТ, издадена от главен архитект на район „Централен“, Община Пловдив.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********,***, да заплати в полза
на главен архитект на район „Централен“ при Община Пловдив, сумата от 900.00
(деветстотин) лева възнаграждение за юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********,***, да
заплати на М.С.Н., ЕГН ********** и П.З.Г., ЕГН ********** сумата от 950.00
(девестотин и петдесет) лева разноски за производството.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********,***, да
заплати на М.Г.Ц., ЕГН ********** и С.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата от 250.00
(двеста и петдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********,***, да
заплати на адвокат О.А.Д. *** сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски за
осъществената правна защита като особен представител
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: