Присъда по дело №7/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 15
Дата: 14 юни 2024 г. (в сила от 2 юли 2024 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20242300200007
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Ямбол, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
СъдебниГ. Х. В.

заседатели:И. И. И.
при участието на секретаря Иванка П. Златева
и прокурора П. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Наказателно дело от общ
характер № 20242300200007 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М. М. М. - роден на **.**.**** г. в гр. ****
****, ****, с ***** гражданство, със ***** образование, ****, *****, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на **.**.****г . в гр. **** ****, в района
на кръгово кръстовище образувано между ул. "**** ***", ул. "** ****" и ул.
"**** ***", при управление на МПС - лек автомобил ***, модел **** с рег. №
** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил тежка
телесна повреда на Д. И. М., изразяваща се в загуба на крак, средна телесна
повреда на П. Д. П., изразяваща се счупване на лявата голямо пищялна кост,
което е причинило трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник и средна телесна повреда на Ц. М. М., изразяваща се в авулзионна
фрактура на дясната голямо пищялна кост с разкъсване на предна кръстна
връзка, причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр.с ал. 1, б.
„б“, във вр.с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Н. М. М. М. от
право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА времето през което
подсъдимия Н. М. М. М. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М. М. М. за невиновен в това да е
извършил престъплението умишлено, както и да е нарушил разпоредбата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл. 342, ал. 3, б. „б“ от НК и по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Веществените доказателства - МПС - лек автомобил *** , модел **** с
рег.№ ** ** ** CP -намира се на съхранение в сектор „УССД“ /паркинг на
тилова база/ при ОД на МВР- Стара Загора, ключ за лек автомобил марка ***,
модел „****“ с ДК № ** ** ** CP, с фабричен надпис върху пластмасовата
част на ключа „FCC ID:***********“, облицовка на десен праг /тъмно-зелена
на цвят/ на автомобил, деформиран, с ужулвания по него, облицовка на дясно
странично огледало /тъмно-зелена на цвят/ от автомобил, странична дясна
лайсна /тъмно-зелена на цвят/ от автомобил, деформирана, със счупена
пластмасова част на множество места, да се върнат след влизане на присъдата
в сила на собственика им Л. Г. Н..
Вещественото доказателство касета от извършен тест за наркотици на
обвиняемия Н. М. М. - касета от Drug Test 5000 STK 7, като вещ без стойност
да се унищожат след влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. М. М., с установена по делото
самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 12
326,36 лв. в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР-Стара
Загора, както и 2878,65 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд- Ямбол.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. М. М., с установена по делото
самоличност, да заплати на частните обвинители Д. И. М., П. Д. П. и Ц. М. М.
направените от тях разноски в размер на по 1000 лв. на всяка една от тях.
2
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда № 15 от 14.06.2024г.по нохд № 7/ 2024г.по описа на ОС- Ямбол:
С определение № 4/ 3.01.2024г.постановено по кчд № 1165/ 2023г.на ВКС на
основание чл.43, т.3 от НПК делото е изпратено за разглеждане от ОС-Ямбол, поради отвод
на съдиите от ОС- Стара Загора.
Окръжна прокуратура- Стара Загора е предявила обвинение, против подс.Н.-М. М.
М. от гр.**** *****, за престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“, вр.ал.1 от НК, за това че на
**.**. ****г . в гр. **** *****, в района на кръгово кръстовище образувано между ул. "***
****", ул. "*** *****" и ул. "*** *****", при управление на МПС - лек автомобил ***,
модел **** с рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1,
чл. 21, ал. 1 и чл.104б, т.2 от ЗДвП, в резултат на което умишлено е причинил тежка телесна
повреда на Д. И. М., изразяваща се в загуба на крак, средна телесна повреда на П. Д. П.,
изразяваща се счупване на лявата голямо пищялна кост, което е причинило трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник и средна телесна повреда на Ц. М. М.,
изразяваща се в авулзионна фрактура на дясната голямо пищялна кост с разкъсване на
предна кръстна връзка, причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник.
Пострадалите от инкриминираното престъпление Д. И. М., П. Д. П. и Ц. М. М. са
конституирани в качеството на части обвинители.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Стара Загора
командирован за участие по делото със заповед № РД 07-240/13.03.2024г.на и.ф. Главен
прокурор Б. С. поддържа обвинението така както е предявено, като счита същото за
доказано от обективна и от субективна страна. Пледира се, че от събраните на съдебното
следствие доказателства е установено по безспорен начин, че подс.М. е извършил
инкриминираното му престъпление, като при управление на МПС нарушил правилата за
движение по пътищата визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл.104б, т.2 от ЗДвП и
умишлено предизвикал ПТП в резултат на което причинил телесни повреди, както следва:
тежка телесна повреда на Д. И. М., изразяваща се в загуба на крак, средна телесна повреда
на П. Д. П., изразяваща се счупване на лявата голямо пищялна кост, което е причинило
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник и средна телесна повреда на Ц.
М. М., изразяваща се в авулзионна фрактура на дясната голямо пищялна кост с разкъсване на
предна кръстна връзка, причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник. По отношение размера на наказанието се иска подсъдимият да бъде осъден на 3
години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК същото да бъде отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от 5 години. Иска се и съда да наложи кумулативното
наказание предвидено в чл.343г НК, а именно подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС.
Частните обвинители Д. И. М., П. Д. П. и Ц. М. М. участват в съдебното заседание
лично и с повереник адвокат П. от АК-**** *****, чрез който се поддържа предявеното
против подсъдимия обвинение, като се счита, че същото е доказано по безспорен и
несъмнен начин от събраните доказателства. Прави се и пълен анализ на събраните
доказателства. По отношение размера на наказанието се пледира, че въпреки тежкия
резултат за пострадалите тяхното искане на подсъдимия да бъде даден шанс да се поправи,
като се постанови условно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият Н. М. М. участва в съдебно заседание лично и със защитници адвокат
Ченалов от АК гр.**** ***** и М. М. – баща на подсъдимия, чрез които пледира за
недоказаност на предявеното му обвинение по чл.342, ал.3, б.“б“, вр.ал.1 от НК, тъй като не
са налице доказателства даващи основание да се приеме, че деянието е извършено
умишлено. В тази насока се излагат подробни съображения, след анализ на събраните
доказателства. Пледира се съдът да преквалифицира обвинението по чл.343а, ал.1, б.“в“ от
1
НК, тъй като по делото са събрани доказателства, че след ПТП подсъдимият е оказал помощ
на пострадалите в рамките на своите възможности. Прави се и искане за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като подсъдимият не е имал практическа възможност да
предотврати ПТП, т.е. налице е случайно деяние. Пледира се алтернативно или подсъдимият
да бъде оправдан поради несъставомерност на престъплението или да му бъде наложено
минимално наказание за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК.
Производството по делото е разгледано и решено при условията на глава 27 от НПК,
по реда на чл.371,т.1 от НПК при дадено съгласие от страна на подсъдимия и неговите
защитници да не се провежда разпит на свидетелите Д. Д., Х. Х., В. Х., М. А., Л. Н., С. И.,
П. М., Д. Р. и В. К., както и да не се провежда разпит на вещите лица изготвили
съдебномедицинските експертизи- д-р Е. Б., д-р И. Й. и д-р М. С..
Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическата
обстановка:
Подсъдимият Н.- М. М. е роден на *.**.****г., в гр.**** *****, живее в същия град,
към 20**г.бил ученик ПГСАГ „****“, гр.**** *****, а към настоящия момент е студент. Не е
осъждан. От **.**.****г.притежава свидетелство за управление на МПС, категории „М“ и
„В“. До инкриминираната дата има наложени две наказания с фиш за нарушения на ЗДП.
На *.**.****г.около 23 часа подсъдимият предприел управление на л.а.“***“ с рег.№
** **** ** собственост на св.Л. Н. в посока от „******“ гр.**** ***** до кв.„*****“ в
същия град, за да остави автомобила в гараж, тъй като е пострадал при катастрофа с друг
водач. В автомобила на предна дясна седалка се возела св.М. И., а отзад А. В. В..
Движението се осъществявало тъмната част на денонощието, при сухо и ясно време и на
къси светлини. Подсъдимият се движел по ул.“*** ****“ като около 23,20часа навлязъл в
кръгово кръстовище, за да излезе през третия изход по ул.“**** *******“. При излизане от
кръстовището подсъдимият подал газ и достигнал до скорост от около 77 км/ч, при
максимално разрешена 50км/ч. В процеса на преминаване през кръстовището и по точно
след подаване на газ и излизане от него автомобилът загубил напречна устойчивост, при
което задната дясна гума на автомобила е контактувала с десния за нея бордюр. В следствие
на това автомобилът се насочил косо надясно, спрямо посоката си за движение,
подсъдимият реагирал със завъртане на волана наляво, в резултат на което автомобилът се
насочил косо наляво, с едновременно завъртане около вертикалната си ос, в посока обратна
на часовниковата стрелка. По този начин автомобилът продължил движението си с водещи
странични десни състави и навлязъл върху северния тротоар първоначално с предна лява
гума. Точката на контакт се е превърнала в моментен център на ротация, в резултат на което
автомобилът се е завъртял допълнително в посока обратно на часовниковата стрелка. В
процеса на движения автомобилът блъснал със страничните си десни състави метален стълб
с два пътни знака, който бил позициониран върху тротоара. В резултат на което знака паднал
в посока изток.
По същото време на северния тротоар в посока към кръговото кръстовище, т.е. изток-
запад вървели трите пострадали момичета П. П., Ц. М. и Д. М.. Първа вървяла П. П., а зад
нея Ц. М. и Д. М., която била най- близко до платното за движение на ул.“**** *******“.
Св.П. била ударена от падащия пътен знак, като е получила и удар в левия крак от
облицовката на задната броня на автомобила. След този удар автомобилът продължил да се
движи аварийно по северния тротоар в посока североизток, с водеща дясна част,
продължавайки да се върти около вертикалната си ос в посока обратно на часовниковата
стрелка . В процеса на това движение е последвал удар с десните състави на автомобила на
пешеходките Ц. П. и Д. М. с последващо увличане на същите по посоката на движение на
автомобила. В предвид телесните увреждания на двете свидетелки най- вероятно след удара
с автомобила е последвало и притискане на телата им в бетонната основа на оградата и
вертикалната част на бетоновия постамент на билборда. След удара автомобилът се е
2
установил в покой с насоченост югозапад, а пострадалите П. и М. са паднали около
предните десни състави на автомобила.
Подсъдимият веднага слязъл от автомобила, като се обадил от телефона на св.М. на
тел.112, тъй като минало доста време през което не е идвала спешна медицинска помощ той
се обадил и втори път, но вече от собствения си телефон. На място пристигнали две
линейки, които откарали пострадалите момичета в ЦСМП, а след това били приети за
лечение в УМБАЛ Стара Загора.
На мястото на ПТП подсъдимият е изпробван за наличие на алкохол в кръвта си с
„Алкотест Дрегер 7510“ и за наличие на наркотични вещества с „Драг тест 5000“, като и
двата резултата били отрицателни.
От заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи,
първоначални изготвени от вещото лице д-р Е. Б. и допълнителни тройни изготвени от
вещите лица д-р С., д-р Б. и д-р Й. е видно следното:
На Д. И. М. на ** години е причинено следното: множествена травма . Травматичен
шок. Размачкване на лявата подбедрица и лявото стъпало с последваща необходимост от
ампутация на ниво крайна трета на лявото бедро. Счупване на дясната бедрена кост.
Счупване на срамната кост на таза вляво. Счупване на напречен израстък на 5 поясен
прешлен.
Уврежданията са травматични и са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар, триене и натиск върху тях, условие за каквото има при
блъскане на пешеходец от лек автомобил и притискане между него и някакво препятствие
по формата на бетонен елемент.
Травматичният шок е в резултат на масивно размачкване на тъкани и кости, и е
демонтрициран с ускорен пулс и понижено кръвно налягане. Той е осъществил медико-
биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, което
представлява средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК .
Размачкването на лявата подбедрица и лявото стъпало с последвалата необходимост
от ампутация на ниво крайна трета на лявото бедро е осъществило медико-биологичния
признак- загуба на крак, което представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от
НК. Крайникът не подлежи на възстановяване, а на протезиране.
Счупването на дясната бедрена кост е причинило трайно затрудняване движението на
десния крак по смисъла на чл.129 от НК, с период за възстановяване от 9 до 12 месеца.
Счупването на дясната срамната кост на таза вляво е причинило трайно затрудняване
движението на снагата по смисъла на чл.129 от НК, със срок за възстановяване 2-3 месеца.
Счупването на напречния израстък на 5 поясен прешлен е причинило трайно
затрудняване движението на снагата по смисъла на чл.129 от НК, със срок на възстановяване
2-3 месеца.
От изложеното е видно, че в резултат на ПТП причинено от подсъдимия на Д. М. са
причинени една тежка и четири средни телесни повреди.
На П. П. на ** години е причинено следното: множествена травма. Счупване на
лявата голямо пищялна кост. Контузия на главата. Мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание.
Уврежданията са травматични и са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар и триене, условие за каквото има при блъскане на
пешеходец от лек автомобил по инкриминираното време и начин.
Счупването на лявата голямо пищялна кост е причинило трайно затруднение
движението на левия долен крайник по смисъла на чл.129 от НК, със срок за възстановяване
3
7-8месеца.
Мозъчното сътресение без пълна загуба на съзнание е причинило разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което се квалифицира като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От изложеното е видно, че в резултат на ПТП причинено от подсъдимия на постр.
П.а са причинени една средна и една лека телесна повреда.
На Ц. М. на ** години е причинено следното: авулзионна /с откъсване на
фрагмент/ фрактура на дясната голямо пищялна кост с разкъсване на предната кръстна
връзка. Вертикални с пуквания на дясната бедрена кост и дясната голямо пищялна кост.
Разкъсване на външен менискус и травма 2 степен на медиален колатерален лигамент.
Трактус илио-тибиалис синдром. Бурсит с хем-циклоп. Множествена травма. Контузия на
главата. Мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание.
Уврежданията са травматични и са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар и триене, условие за каквото има при блъскане на
пешеходец от лек автомобил по инкриминираното време и начин.
Трактус илио-тибиалис синдром представлява задебеляване на фасцията от
латералната страна на коляното, която играе важна роля за стабилизиране на коляното.
Продължителното триене на фасцията върху латералния феморален епикондил може да
доведе до възпаление в тази област. Бурситът е възпаление на бурсата с увеличаване на
течността в нея и кръв.
Травматичните изменения в областта на десния долен крайник е причинил трайно
затрудняване движението на десния долен крайник по смисъла на чл.129 от НК.
Възстановяването трае 7-8 месеца.
Мозъчното сътресение без пълна загуба на съзнание е причинило разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което се квалифицира като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От изложеното е видно, че в резултат на ПТП причинено от подсъдимия на постр.М.
са причинени една средна и една лека телесна повреда.
От заключенията на първоначалната тройна автотехническа експертиза /прил.на л.47-
71, т.5, ДП/, допълнителната /приложена на л.4-19, т.8, ДП/ и допълнителната назначена и
изготвена на съдебното следствие, всички изготвени от вещите лица доц.д-р.инж.С. С.,
инж.Д. Б. и инж.В. В. е видно, че на *.**.****г.около 23,20часа в гр.**** ***** подсъдимият
управлявал л.а. *** *** ** с рег.№ *** **** ** по ул.“*** ****“, при навлизане в кръгово
кръстовище е следвало да излезе по ул.“**** *******“ и да продължи по посока юг.
Подсъдимият влязъл безаварийно в кръстовището, като в процес на ускорение със скорост
около 77 км/ч е навлязъл по ул.“**** *******“, когато автомобилът загубил напречна
устойчивост, при което задната дясна гума на автомобила е контактувала с десния за нея
бордюр. В следствие на това автомобилът се насочил косо надясно, спрямо посоката си за
движение, подсъдимият реагирал със завъртане на волана наляво, в резултат на което
автомобилът се насочил косо наляво, с едновременно завъртане около вертикалната си ос, в
посока обратна на часовниковата стрелка. По този начин автомобилът продължил
движението си с водещи странични десни състави и навлязъл върху северния тротоар
първоначално с предна лява гума. Точката на контакт се е превърнала в моментен център на
ротация, в резултат на което автомобилът се е завъртял допълнително в посока обратно на
часовниковата стрелка. В процеса на движения автомобилът блъснал със страничните си
десни състави метален стълб с два пътни знака , който бил позициониран върху тротоара. В
резултат на което знака паднал в посока изток, като при падането е ударил постр.П. П.. След
това автомобилът продължил да се движи аварийно по северния тротоар в посока
4
североизток по северния тротоар в посока североизток, с водеща дясна част, продължавайки
да се върти около вертикалната си ос в посока обратно на часовниковата стрелка . В процеса
на това движение е последвал удар с десните състави на автомобила на пешеходките Ц. П. и
Д. М. с последващо увличане на същите по посоката на движение на автомобила.
Подсъдимият М. при управлението на автомобила е нарушил следните правила за
движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:
чл.20, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на водача на МПС задължението да
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява. Подсъдимият в резултат на
избраната от него скорост на движение от 77 км/ч е загубил контрол над управлявания
автомобил и
чл.21, ал.1 от ЗДП според която се забранява на водачите на МПС да превишават
максимално разрешената скорост, тъй като при максимално разрешени 50 км/ч, подсъдимият
е управлявал автомобила със скорост от 77 км/ч.
Подсъдимият е нарушил посочените норми, тъй като при управлението на автомобила
с избраната от него превишена скорост от 77 км/ч е загубил управлението над автомобила,
който е станал на практика неуправляем, напуснал е платното за движение, преминал е на
отсрещния тротоар, където блъснал трите пострадали момичета М., П. и М. и им причинил
инкриминираните телесни увреждания.
От изложеното по- горе съдът счита, че нарушаването на разпоредбите на чл.20, ал.1 и
чл.21, ал.1 от ЗДП безспорно са в пряка причинна връзка с последващите неправомерни
последици, който факт е от значение за ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимия.
Съдът не споделя доводите на прокурора, че подсъдимият умишлено е нарушил
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДП, тъй като не е използвал пътя отворен за обществено
ползване по предназначение, а е извършил демонстративни маневри, изразяващи се в
странично плъзгане на управлявания автомобил по асфалтовата настилка, с едновременна
ротация около вертикалната му ос, чрез умишлени действия с органите за управление,
избраната предавка и постъпателната си скорост, довело до загуба на контрол над
управлението на автомобила или тъй нареченото дрифтиране. На съдебното следствие не се
събраха доказателства подкрепящи това твърдение изложено в обвинителния акт и
поддържано от участващия по делото прокурор. Разпитаните на съдебното следствие
свидетели- очевидци М. И., А. В. В., П. П., Д. М. и Ц. М. не сочат за такива умишлени
действия от страна на подсъдимия. Същите единствено обясняват, че подсъдимият ускорил
скоростта при излизане от кръстовището, като св.И. сочи, че е усетила удар на задна дясна
гума на автомобила, след което същия е станал неуправляем. Пострадалите свидетели М. и
П. също сочат, че са чули пукот и след това колата станалата неуправляема и тръгнала към
тях на отсрещния тротоар. Никой от свидетелите очевидци на инцидента не потвърждава
изложеното в обвинителния акт, че причината за ПТП са умишлените действия на
подсъдимия изразяващи се в тъй нареченото „дрифтиране“.
Съдът не приема становището на защитника на подсъдимия, че е налице случайно
деяние, тъй като подсъдимият управлявайки автомобила в района на кръстовището със
скорост от 77км/ч сам се поставя в невъзможност да го преодолее безпрепятствено. Същия
не може да черпи права от собственото си не правомерно поведение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на съдебното
следствие доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. П., Ц.
М., Д. М., А. В. В., М. И. и Д. Г., от заключенията на първоначалната и трите повторни
тройни автотехнически експертизи изготвени от вещите лица доц.д-р.инж.С. С., инж.Д. Б. и
5
инж.В. В., от протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите.
Съдебното следствие е проведено при условията на глава 27 от НПК, по реда на
чл.371,т.1 от НПК при дадено съгласие от страна на подсъдимия и неговите защитници да не
се провежда разпит на свидетелите Д. Д., Х. Х., В. Х., М. А., Л. Н., С. И., П. М., Д. Р. и В. К.,
както и да не се провежда разпит на вещите лица изготвили съдебномедицинските
експертизи- д-р Е. Б., д-р И. Й. и д-р М. С.. На основание чл. 373, ал.1, вр.чл.283 от НПК
показанията на посочените свидетели дадени на досъдебното производство и заключенията
на съдебномедицинските експертизи се приобщиха към доказателствения материал чрез
прочитане.
Авторството на деянието е безспорно доказано от обясненията на подсъдимия, който
прави пълни самопризнания, че на инкриминираната дата и място е управлявал процесния
лек автомобил, както че при излизане от кръстовището по ул.“**** *******“ автомобилът е
станал неуправляем, напуснал е платното за движение и се качил на отсрещния тротоар, след
което блъснал трите пострадали момичета, които да се движели по тротоара. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че преди да навлезе в кръстовището е
спрял за да даде предимство на друг автомобил, тъй като за това не сочат разпитаните
свидетели очевидци. Макар това обстоятелство да е ирелевантно, тъй като за съставомерния
резултат има значение скоростта с която е управлявал автомобила към момента на
инцидента, а именно превишена скорост от 77 км/ч. Не се кредитират и обясненията на
подсъдимия в частта в която отрича задната дясна гума да е контактувала с бордюра, тъй
като това обстоятелство е установено по несъмнан начин, както от посочените по- горе
свидетели, така и от заключението на автотехническата експертиза, според която следата от
гума по бордюра установена и отразена в протокола за оглед съвпада с прохлузните следи на
задната дясна гума на автомобила управляван от подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. П., Ц. М., Д. М., А. В. В. и М. И.,
които свидетелстват за обстоятелството, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил,
за посоката на движение и мястото на ПТП, както и момента, в който автомобилът станал
неуправляем, за движението му след това и блъскането на пострадалите М., П. и М..
Показанията на посочените свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и напълно
кореспондиращи както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия относно главния
факт подлежащ на доказване- време, място и авторство на престъплението.
Показанията на посочените свидетели са напълно логични, последователни и
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите напълно кореспондират и със заключенията на първоначалната
и допълнителните автотехнически експертизи.
Съдът кредитира напълно и показанията на свидетелите Д. Д., Х. Х., В. Х., М. А., Л.
Н., С. И., П. М., Д. Р. и В. К., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитане. Посочените свидетели не са очевидци, като дават показания за факти,
ирелевантни към предмета на доказване- за предходно ПТП, в което участвал автомобила
***, но тогава бил управляван от друг водач, за прехвърлянето собствеността на автомобила
преди инцидента. Свидетелите Д. и Х. са служители на РУ- Стара Загора и са посетили
ПТП. Свидетелите С. И. и П. М. са майки на пострадалите Д. М. и Ц. М., като свидетелстват
за тяхното състояние и дългото им възстановяване след ПТП.
Вмененото на подсъдимия нарушение на ЗДП по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП,
затова че не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, както и че го е
управлявал с превишена скорост, а именно при разрешени 50км/ч, същия се е движел със
скорост от 77 км/ч. Съдът приема, че скоростта, с която подсъдимият е управлявал
автомобила към момента на ПТП е 77км/ч, а не посочените в обвинителния акт 78км/ч с
оглед заключението на повторната автотехническа експертиза назначена и изготвена на
съдебното следствие. Разликата от 1 км/ч се дължи на допълнителния оглед и замерване на
6
широчината на тротоара.
От заключенията на АТЕ е установено по несъмнен начин и механизма на настъпване
на ПТП, както и за да се приеме, че подсъдимият има вина за вредоносния резултат.
Заключенията се кредитират, тъй като същите са обективни, пълни, ясни и компетентно
изготвени от високо квалифицирани специалисти. При изготвянето на експертизите вещите
лица са използвали наличните обективни данни отразени в протоколите за оглед на
местопроизшествие, както и събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите
посочени по-горе.
Мястото на инцидента е установен по безспорен начин от протоколите за оглед,
фотоалбумите и заключенията на автотехническите експертизи, които доказателства се
кредитират напълно по съображения изложени по- горе. Безспорно е установено, че мястото
на произшествието е в района на кръгово кръстовище образувано между ул. "*** ****", ул.
"*** *****" и ул. "*** *****".
Изготвената втора повторна АТЕ изчислява средната скорост на управление на
автомобила от страна но подсъдимия до пристигането му в района на процесното
кръстовище, поради което се кредитира изцяло от съда и не се оспорва от страните в
процеса. От заключението на експертиза се установява, че подсъдимият преди инцидента е
управлявал автомобила с разрешената за населено място скорост.
Съдът кредитира изцяло изготвените по делото три съдебномедицински експертизи
от вещото лице д-р Б. и трите тройни съдебномедицински експертизи изготвени от вещите
лица д-р Б., д-р С. и д-р Й., тъй като същите са напълно обективни и компетентни. За да
изготвят процеснаите експертизи вещите лица са използвали наличните медицински
документи отнасящи се до проведеното лечение на пострадалите. На това основание съдът
намира за безспорно доказано, че телесните повреди посочени в съдебномедицинските
експертизи на пострадалите М., М. и П. са причинени от ПТП предизвикано от подсъдимия.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Н.-М. М. М. от гр.**** ***** с деянието си е осъществил както от
обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“,
вр.ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на **.**. ****г . в гр. **** *****, в района на
кръгово кръстовище образувано между ул. "*** ****", ул. "*** *****" и ул. "*** *****", при
управление на МПС - лек автомобил ***, модел **** с рег. № ** **** **, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Д. И. М., изразяваща се в загуба
на крак, средна телесна повреда на П. Д. П., изразяваща се счупване на лявата голямо
пищялна кост, което е причинило трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник и средна телесна повреда на Ц. М. М., изразяваща се в авулзионна фрактура на
дясната голямо пищялна кост с разкъсване на предна кръстна връзка, причинило трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник.
Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като е безспорно
установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата е управлявал
МПС- лек автомобил „***“, модел „****“, нарушил е посочените по- горе разпоредби
уреждащи правилата за движение по пътищата и по точно нормата задължаваща водачите на
МПС да ги контролират непрекъснато, както и да не надвишават максимално разрешената
скорост за съответния пътен участък. В нарушение на така разписаните правила,
подсъдимият е увеличил скоростта си на движение при излизане от кръстовището, в
резултат на което е загубил контрол над управлявания автомобил и е реализирал
произшествието, в резултат на което причинил инкриминираните телесни повреди на
пострадалите Д. М., Ц. М. и П. П..
Безспорно е установено, че инкриминираните телесни повреди на пострадалите са в
7
пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от
заключенията на съдебно- медицинските експертизи.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в
първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като
правоспособен водач на МПС със стаж като шофьор от няколко месеца е наясно, че няма
достатъчно умения в управлението на автомобил и затова е бил длъжен, както и е в
състояние да предвиди, че при изпълнение на маневра за преминаване през кръгово
кръстовище в населено място, би могло да възникне опасност за движението.
Съдът не преквалифицира деянието по чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК, тъй като
обаждането на подсъдимия до тел.112не е достатъчно за да се преквалифицира деянието по
привилегирования състав. Това е така, тъй като сигнализирането до компетентните органи,
чрез обаждане на тел.112, за настъпило транспортно произшествие е задължение на всеки
водач на МПС участвал в него или пристигнал на местопроизшествието- чл.123, ал.1 и
чл.124 от ЗДП. Според посочените разпоредби оказването на помощ на пострадалите е
задължение на всеки водач, ако това не представлява опасност за самите тях. За да ползва
привилегирования състав на чл.343а НК съгласно указанията, дадени с Постановление
№1/1983г.но н.д.№8/1982г.на Пленума ВС, водачът следва да направи всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите, като за да се прецени дали е сторил това се
преценява с оглед възможностите му, конкретната обстановка и характера на извършените
действия. В конкретния случай подсъдимият не е извършил нищо друго освен да се обади на
тел.112 и да остане на мястото на произшествието, с което е изпълнил задължението си на
водач на МПС.
Съдът призна подс.М. за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 342, ал.3,
б.“б“- за причиняване на ПТП умишлено, при евентуален умисъл, тъй като нарушил
правилата за движение, съзнавал възможността по този начин да причини посочените от
закона общественоопасни последици и продължава да управлява МПС по същия начин, без
да предприема каквито й да е мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви
други обстоятелства- обективни или субективни, които да създадат у него увереност, че ще
ги избегне. Изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт условие за
квалифициране на престъплението по чл.342 от НК теоретично е правилно, но същото не би
могло да бъде приложено и отнесено към настоящия казус. За да се извърши преценка за
субективната страна на деянието на първо място следва да се установи какво е отношението
на извършителя към настъпилите общественоопасни последици, т.е. дали ги е предвиждал
или не, бил ли е длъжен и могъл ли е да ги предвиди. В случая следва да се вземе предвид
заключението на тройната АТЕ, според която подсъдимият не е имал техническа възможност
да възприеме пешеходките в зоната на осветеност на фаровете си. Непосредствено преди
настъпването на удара, автомобилът управляван от подсъдимият се е движел с водещи десни
странични състави, като по този начин фаровете му са били насочени в посока север, а не
към приближаващите от изток пешеходки. От изложеното е видно, че към момента на
преминаване през кръстовището и ускоряването на автомобила подсъдимият обективно не
би могъл да види, че в тази зона на отсрещния тротоар се намират пешеходци и от това
следва, че макар той съзнателно да е увеличил скоростта на автомобила същия се е отнесъл
непредпазливо към настъпването на общественоопасните последици – не ги е предвиждал,
но е бил длъжен да ги предвиди, т.е. деянието е извършено по непредпазливост в първата й
форма по чл.11 ал.3 от НК – небрежност, а не умишлено, както е предявено обвинението.
По съображения изложени по- горе съдът приема, че подсъдимият при управление на
МПС не е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДП. Изхождайки от гореизложеното
съдът призна подсъдимият за невиновен в това да е извършил престъплението умишлено по
чл.342, ал.3, б.“б“ и да е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДП , поради което и на
8
основание чл.304 от НПК го оправда по тези обвинения.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе
предвид следното:
Престъплението по транспорта, с причиняване на тежка и средни телесни повреди на
три пострадали лица е деяние с висока степен на обществена опасност в предвид
причинения тежък резултат, както и динамиката на този вид престъпления. Динамиката на
този вид престъпления налага те да бъдат санкционирани по- строго с оглед генералната
превенция на наказанието- да въздействат предупредително върху останалите членове на
обществото. От друга страна обаче следва да се отчете, че конкретното деяние не разкрива
някаква специфика и обществената му опасност е в рамките на характерната за
непредпазливите престъпления по транспорта. При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете добрите характеристични данни за подсъдимия, младата му възраст, чистото
му съдебно минало, изразеното искрено съжаление към извършеното престъпление и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Съдът отчете и наложените му
две административни наказания за нарушения на ЗДП, но взе предвид, че същите не са
тежки в предвид обстоятелството, че е санкциониран с фиш, а не с НП. Отегчаващо вината
обстоятелство е, че на Д. М. освен съставомерната тежка телесна повреда са й причинени и
четири средни телесни повреди, а на Ц. М. и П. П. освен средна телесна повреда са им
причинени и по една лека такава.
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54
НК при преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото към
минималния размер от 2 години лишаване от свобода. С наказание в този размер биха се
постигнали напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК. Така
определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността
на извършителя.
Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК,
поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на
условното осъждане биха се постигнали в пълна степен целите както на индивидуалната
така и на генералната превенция.
От изложеното по- горе съдът счита, че не са налице основания за определяне на
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи вината
обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.
Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да
управлява МПС за срок от 3 години. При определянето на това наказание съдът отчете
изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
На основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето през което подсъдимият М. е бил
лишен от право да управлява МП С по административен ред , считано от *.**.****г.до
*.**.****г.
Съдът разпореди иззетото и приложено по делото като веществено доказателство-
лек автомобил *** с рег.№ ** **** **, както и ключ и облицовка на автомобила да се върнат
на собственика му Л. Н., а останалите веществени доказателства като вещи без стойност да
се унищожат след влизане в сила на присъдата.
При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски както следва:
12 326,36лв. по сметката на Републиканския бюджет- ОД на МВР Стара Загора, 2 876,65лв.в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС-Ямбол и по 1000лв.на частните
обвинители Д. М., П. П. и Ц. М..
9
Причини за извършване на деянието са проявената престъпна небрежност от страна
на подсъдимия.
По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.


Окръжен съдия:
10
Съобщи за изтекли лични данни