Р Е
Ш Е Н
И Е № 75
Гр. Пловдив, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Гергана Спасова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова ВНЧХД № 2261/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл.ХХI от НПК.
С
Присъда № 43/25.10.2018г., постановена по НЧХД № 36/2018г. Районен съд –
Асеновград, III н.с., е признал А.Д.Б., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 30.06.2017г. в гр. А. в съучастие с Н.Г.Б., като
извършител, по друг начин – чрез писмена жалба, адресирана до Президента на
Република България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи,
ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и Главния прокурор на Република
България, постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р.
България, е разгласил позорни обстоятелства за Д.С.Т., като написал: „В града
се говори, че като бивш гребец на кану-каяк е свързан с организираната
престъпност и престъпните елементи в града…“, „…използвайки служебното си
положение, ползва 40 години ток и вода, без да плаща в цялата къща –
осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец –
народа.“, „... с цел да спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на
полицията, кой му е поставил пагоните, за да ги скверни? ... Пагоните му са
дадени да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия
сектор“. Смятам, че няма място в институцията полиция, понеже я руши и срутва
престижа й“ и е преписал престъпления на Д.С.Т., като написал: „През 2012г.
полицаят Т. покровителства канал за разфасоване на
крадени коли.“, „… като бивш служител на общината, той злоупотребява със
служебно положение, за да узакони незаконно 2 гаража, построени на общинска
земя, на 2 метра от съседния блок.“, „Настройва съседи против нас като събира
лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат – С.Ш.и други.“, като клеветата е
извършена спрямо длъжностно лице – Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността *** при ОД на
МВР – П., по повод изпълнение на службата и функциите му, поради което и на
основание чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на наказание глоба в размер на 4
000 лв. в полза на държавата, както и на наказание обществено порицание, което
да се изтърпи чрез поставяне на обявление в сградата на Община А..
Подс. Б. е признат за виновен и в това, че на
30.06.2017г. в гр. А., в съучастие с Н.Г.Б., като извършител, по друг начин –
разпространил чрез писмена жалба, адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България,
като е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.С.Т., а именно:
„Довеждам до Ваше знание молбата си да изхвърлите една „гнила ябълка“ от
редовете на МВР, срам за институцията Полиция – Д.Т.,***, отговарящ за
униформена, охранителна полиция“, „Тази „гнила ябълка“ на полицията, Д.Т.,
която срутва авторитета на институцията полиция ежечасно …“, като обидата е
нанесена спрямо длъжностно лице – Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността *** при ОД на
МВР – П., по повод изпълнение на службата и функциите му, поради което и на
основание чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го е
осъдил на наказание глоба в размер на 2 000 лв. в полза на държавата, както и
на наказание обществено порицание, което да се изтърпи чрез поставяне на
обявление в сградата на Община А..
На
основание чл.23 ал.1 от НК на подс. Б. е наложено
едно общо най-тежко наказание глоба в полза на държавата в размер на 4 000 лв.
На
основание чл.23 ал.2 от НК към така наложеното общо най-тежко наказание глоба е
присъединено наказанието обществено порицание, което да се изтърпи чрез
поставяне на обявление в сградата на Община А..
Със
същата присъда подс. Н.Г.Б., ЕГН ********** е
призната за виновна в това, че на 30.06.2017г. в гр. А., в съучастие с А.Д.Б.,
като извършител, по друг начин - чрез писмена жалба, адресирана до Президента
на Република България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи,
ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и Главния прокурор на
Република България, постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на
Прокуратура на Р. България, е разгласила позорни обстоятелства за Д.С.Т., като
написала: „В града се говори, че като бивш гребец на кану-каяк е свързан с
организираната престъпност и престъпните елементи в града…“, „… използвайки
служебното си положение, ползва 40 години ток и вода, без да плаща в цялата къща
– осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец
– народа.“, „... с цел да спрат неговите престъпления, с които уронва престижа
на полицията, кой му е поставил пагоните, за да ги скверни? ... Пагоните му са
дадени да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия
сектор“. Смятам, че няма място в институцията полиция, понеже я руши и срутва
престижа й“ и е преписала престъпления на Д.С.Т., като написала: „През 2012г.
полицаят Т. покровителства канал за разфасоване на
крадени коли.“, „… като бивш служител на общината, той злоупотребява със
служебно положение, за да узакони незаконно 2 гаража, построени на общинска
земя, на 2 метра от съседния блок.“, „Настройва съседи против нас като събира
лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат – С.Ш.и други.“, като клеветата е
извършена спрямо длъжностно лице – Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността *** при ОД на
МВР – П., по повод изпълнение на службата и функциите му, поради което и на
основание чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК я е осъдил на наказание глоба в размер на 2
500 лв. в полза на държавата, както и на наказание обществено порицание, което
да се изтърпи чрез поставяне на обявление в сградата на Община А..
Подс. Б. е призната
за виновна и в това, че на 30.06.2017г. в гр. А., в съучастие с А.Д.Б., като
извършител, по друг начин – разпространила чрез писмена жалба, адресирана до
Президента на Република България, Министър-председателя, Министъра на
вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и
Главния прокурор на Република България, постъпила и заведена с вх. № 33
545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България, като е казала нещо унизително
за честта и достойнството на Д.С.Т., а именно: „Довеждам до Ваше знание молбата
си да изхвърлите една „гнила ябълка“ от редовете на МВР, срам за институцията
Полиция – Д.Т.,***, отговарящ за униформена, охранителна полиция“, „Тази „гнила
ябълка“ на полицията, Д.Т., която срутва авторитета на институцията полиция
ежечасно …“, като обидата е нанесена спрямо длъжностно лице – Д.С.Т., главен
инспектор, заемащ длъжността *** при ОД на МВР – П., по повод изпълнение на
службата и функциите му, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК я е осъдил на наказание глоба в полза на
държавата в размер на 1 500 лв., както и на наказание обществено порицание,
което да се изтърпи чрез поставяне на обявление в сградата на Община А..
На
основание чл.23 ал.1 от НК на подс. Б. е наложено
едно общо най-тежко наказание глоба в полза на държавата в размер на 2 500 лв.
На
основание чл.23 ал.2 от НК към така наложеното общо най-тежко наказание глоба е
присъединено наказанието обществено порицание, което да се изтърпи чрез
поставяне на обявление в сградата на Община А..
Подсъдимите
А.Б. и Н.Б. са осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански
ищец Д.Т. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в наранено дълбоко лично достойнство и чест,
опетняване на доброто му име, довело до тежко душевно състояние – унижение,
притеснение, терзания, неудобство и злепоставяне пред колеги, приятели и
съдени, както и изживяване на продължителни отрицателни емоции и стрес, в
резултат на престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1
т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.06.2017г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения
размер до претендирания размер от 5 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан.
Подсъдимите
са осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец и сумата
от 1 000 лв., представляваща обезщетение да причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в наранено дълбоко лично достойнство и чест, опетняване н доброто
му име, довело до тежко душевно състояние – унижение, притеснение, терзания, неудобство
и злепоставяне пред колеги, приятели и съседи, както и изживяване на
продължителни отрицателни емоции и стрес, в резултат от престъплението по
чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.06.2017г. до окончателното й изплащане, като за разликата
над уважения размер до претендирания размер от 2 000 лв. искът е отхвърлен като
недоказан.
Подсъдимите
са осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец сумата от
812 лв., представляваща разноски направени по водене на делото
Подс. Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Асеновград сумата от 105 лв., представляваща държавна такса върху уважените
размери на двата граждански иска, както и сумата от 341,60 лв. за направени
съдебни разноски в хода на производството.
Подс. Б. е осъдена
да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 105 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска,
както и сумата от 341,60 лв. за направени съдебни разноски в хода на
производството.
Недоволни
от така постановена присъда са останали подсъдимите, които чрез защитника си адв. С.К. са депозирали въззивна
жалба, с която я обжалват, като се твърди, че същата е неправилна, постановена
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че
наложените наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани
по повдигнатите им обвинения. Относно обвинението по чл.148 вр.
чл.147 от НК е направено искане делото да бъде изпратено на съответния прокурор
с оглед на данни за престъпление по чл.286 от НК, което е от общ характер.
В
съдебно заседание повереникът на частния тъжител Т., адв.
К.Д. моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен
акт като правилен и законосъобразен по изложените от него съображения. Твърди,
че наложените наказания и уважените размери на гражданските искове са
справедливи. Претендира се и за присъждане на направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски.
Частният
тъжител Т. моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като справедлива.
Жалбата
се поддържа от адв. К. по изложените в нея и в
съдебно заседание съображения.
Подсъдимите
А.Б. и Н.Б. не се явяват в съдебно заседание.
Пловдивски
окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и
в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт
в предмета и пределите на въззивната проверка по
чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради
което е процесуално допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по
същество, тъй като от състава на районния съд при разглеждане на делото са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция.
Едно от
престъпленията, за което двамата подсъдими са признати за виновни и осъдени е
по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр.
чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. В мотивите си към
присъдата първоинстанционният съд е приел, че
деянието е започнало на 30.06.2017г. в гр. А., където е била изготвена
писмената жалба в съучастие от двамата подсъдими, адресирана до Президента на
Република България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи,
ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и Главния прокурор на
Република България, и е довършено на 05.07.2017г. в гр. С., когато изпратената
жалба е постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на
Република България. Във връзка с горното е посочено, че престъплението, уредено
в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността
му се изисква твърденията на дееца да са доведени до знанието на поне едно
трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
И ако
за деянието по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК може да се направи извод за съответствие между мотивите на съда, относно
време и място на извършване на престъплението, и диспозитива
на присъдата, с който подсъдимите за признати за виновни за престъпление,
извършено на 30.06.2017г. в гр. А. по друг начин – чрез писмена жалба,
адресирана до Президента на Република България, Министър-председателя,
Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР –
БОРКОР“ и Главния прокурор на Република България, постъпила и заведена с вх. №
33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Република България, доколкото последната
е структурирана именно в гр. С., където според мотивите на съда е довършено
престъплението, то това не е така относно другото престъпление, за което
двамата подсъдими са признати за виновни.
Съгласно
мотивите към присъдата престъплението по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК е започнало на 30.06.2017г. в гр. А., където е била изготвена жалбата и е
довършено, когато обидата е възприета от лицето, към което е насочена. В случая
според районния съд обидата е била възприета от пострадалия, когато се е
запознал със съдържанието на жалбата – 02.08.2017г. В същото време с присъдата
подсъдимите са признати за виновни за това, че в съучастие като извършители, по
друг начин – разпространили чрез писмена жалба, адресирана до Президента на
Република България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи,
ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и Главния прокурор на
Република България, постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на
Прокуратура на Република България, са казали нещо унизително за честта и
достойнството на Д.С.Т., а именно посочените обидни думи и изрази. В диспозитива на присъдата не е посочена датата, на която
пострадалият е възприел обидата и когато според първоинстанционния
съд е довършено престъплението.
Мотивите
към присъдата трябва да бъдат такива по своето юридическо естество –
процесуално и материално правно, че диспозитивът да
се явява като тяхно необходимо логическо последствие. Поради това
противоречието между мотивите и диспозитива на
присъдата съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
изключва възможността да се установи действителната воля на решаващия орган.
Относно
възражението, че подсъдимите са осъдени за престъпление, за което не са имали
повдигнато обвинение от тъжителя, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл.247 ал.1 т.2 от НПК производството по дела от частен характер се образува
по тъжба на пострадалия до съда, която е онзи сезиращ съда акт, който поставя
началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението
и предмета на доказване в производството. Предвид тази й процесуална функция
тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в чл.81 от НПК,
съгласно който тя трябва да съдържа и описание на обстоятелствата на престъплението,
а именно време, място и начин на извършване на същото. Изискванията, които
законът поставя към съдържанието на обвинителния акт и тъжбата са различни,
като последната следва да съдържа единствено посочване на обстоятелствата на
престъплението, без тъжителят да е длъжен да дава и правна квалификация на твърдяното деяние.
Наред с
горното при новото разглеждане на делото следва да се прецени дали описаното от
тъжителя като извършено от подсъдимите деяние, изразяващо се в приписване на
престъпления чрез писмена жалба, адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР – БОРКОР“ и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България,
е клевета или обективира престъпление по чл.286 ал.1
от НК, респ. реда по който следва да се развие производството относно това
престъпление. Както беше посочено и по-горе тъжителят трябва да посочи в
тъжбата си фактическите обстоятелства, а задължение на съда е да ги квалифицира
правно, което определя и реда за търсене на наказателна отговорност.
Констатираните
процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимите и представляват основание по
чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което е
пречка за осъществяване на въззивна проверка върху
атакувания съдебен акт. Те по естеството си са отстраними, но не и от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на ново
производство пред районния съд, което от своя страна налага отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се
обсъждат възраженията по същество на делото, респ. без съдът да се произнася по
направените искания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от
повереника на частния тъжител.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр.
чл.348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.334 т.1 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 43/25.10.2018г., постановена по НЧХД № 36/2018г. Районен съд –
Асеновград, III н.с.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Асеновград за ново разглеждане от друг състав на
съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: