№ 55
гр. Сливен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600201 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. С.К. от АК – Сливен, защитник на
подсъдимия ИВ. Н. ТР., срещу присъда № 260085/14.12.2021г. постановена по нохд №
247/2021г. по описа на Районен съд – Сливен
С атакуваната присъда подсъдимият ИВ. Н. ТР. е признат за виновен в това, че на
14.09.2020г. в гр.Сливен, кв."Речица" умишлено е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в „избиване на два резеца от лявата половина на зъбната редица на горна
челюст, което е довело до „затрудняване дъвченето и говоренето" на В. Д. В. от гр.Сливен -
престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от
НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 446,74 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.
Подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 60,00 лв. в полза на държавата по сметка на Районен съд - град Сливен
представляващи изплатено възнаграждение на вещи лица.
Подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъден да заплати частния обвинител В. Д. В.
направените от последния разноски в размер на 750,00 лв. за процесуален представител.
1
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, депозирана от защитника на подсъдимия в установения от закона срок, се
изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като неправилен и
необоснован. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на друга
такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се настоява за изменение на присъда, като деянието бъде
преквалифицирано по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК
подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат
конкретни доводи и възражения в подкрепа на направените оплаквания. Заявява се, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безпротиворечив
извод, относно виновността на подсъдимия. Сочи се, че действително при възникналия
конфликт между двете групи граждани много от тях са получили телесни увреждания, като
пострадалия В.В. е получил средна телесна повреда, но това е единственото безспорно
установено по делото обстоятелство. Твърди се, че за да постанови и обоснове своя съдебен
акт, първоинстанционния съд е приел за доказана фактическа обстановка, изложена
единствено от пострадалия и неговите роднини и приятели, които също са участвали в побоя
над подсъдимия и неговите роднини. Сочи се, че техните показания са крайно
противоречиви, неточни и изпълнени с неясноти, относно какво и как точно се е случило, но
съдът е дал вяра на тях, а показанията на групата от свидетели, придружавали подсъдимия е
изключил от доказателствения материал без да изложи конкретни мотиви в тази посока.
Обосновава се теза, че подсъдимият е реагирал и действал в условията на неизбежна
отбрана, когато пострадалият и неговия приятел са се отправили с агресивно поведение към
него, а самият В.В. е посегнал да го удари. Отправя се упрек към съда, че изобщо не е
изложил мотиви дали е налице неизбежна отбрана или не в действията и поведението на
подсъдимия. Заявява се, че в хода на съдебното дирене съдът ограничи правото на защита на
подсъдимия и защитата му като не уважил искането за назначаване на съдебно -
психиатрична експертиза, която да установи какво е било психичното съС.ие на подсъдимия
в хода на случилото се. В тази връзка се сочи, че това доказателствено искане е
продиктувано от наличните безспорни доказателства по делото /свидетелските показания на
М., К. Т.а, Т. Т. и С. Т./, от които се установя, че подсъдимият е бил в стрес и уплаха от
отправените му от страна на пострадалия обиди и закани, което е станало причина и той да
се обади на роднините си за подкрепа. По този повод се настоява въззивната инстанция да
назначи съдебно - психиатрична експертиза, която след като се запознае с доказателствата
по делото и извърши преглед на подсъдимия да отговори на въпроса какво е било
психичното му съС.ие непосредствено преди инцидента и бил ли е в съС.ие на силно
раздразнение, вследствие на отправените му от пострадалия В.В. обиди и закани. Настоява
се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на друга такава, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се настоява за изменение на присъда, като деянието бъде преквалифицирано
2
по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК подсъдимия да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер.
Постъпил е писмен отговор от повереника на частния обвинител, имащ характер на
възражение срещу въззивната жалба, която се оспорва и се заявява, че в нея не се въвеждат
нови възражения и не се представят нови писмени или гласни доказателства за факта, че
спрямо пострадалия В. е извършено престъпление от страна на подсъдимия, а само се
интерпретират фактите и се представят собствени разсъждения върху анализа и правните
изводи, като бегло и крайно необосновано се правят погрешни анализи, които са
едностранно изведени. Атакуваната присъда се определя като правилна и в тази връзка се
сочи, че в нея мотивирано, обосновано и с пространствени анализи на фактите съдът е дал
оценка на всеки един факт, всяко едно действие и събитие, както и на доказателствени
средства, имащи пряко отношение и са изцяло релевантни към правния спор. По отношение
на наложеното наказание се заявява, че същото е справедливо и съответства на степента на
обществената опасност на деянието и дееца. Като неоснователно се определя искането
деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано и същият да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание.
Обосновава се извод, че първоинстанционият съд е предприел всички необходими действия
за разкриване на обективната истина и действителните събития, след като събрал гласни и
писмени доказателства, които по безспорен начин доказват, че ИВ. Н. ТР. е причинил на В.
Д. В. средна телесна повреда, изразяваща се в „избиване на два резеца от лявата половина на
зъбната редица на горна челюст, което е довело до избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето", като това престъпление не представлява маловажен случай и не е
извършено в съС.ие на самоотбрана. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна и за постановяване на решение, с което да бъде потвърдена изцяло
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Претендират
се направените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивния съд подс. ИВ. Н. ТР., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на
посочените в нея основания, които възпроизвежда пред окръжния съд и моли за нейното
уважаване – за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него
обвинения. Алтернативно се настоява за изменение на присъда, като деянието бъде
преквалифицирано по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК
подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер.
Частният обвинител В. Д. В., редовно призован, се не се явява лично. Вместо него
се явява упълномощения му повереник, който заявява, че е доволен от присъдата и моли
същата да бъде потвърдена. Оспорва основателността на депозираната от защитника на
подсъдимия въззивна жалба и поддържа доводите си в изготвения писмен отговор -
3
възражения срещу нея.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен, заявява, че намира жалбата за
неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. По отношение на
присъдата дава заключение, че същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото
обвинение – доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а
наложеното наказание – справедливо.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата на защитника на подсъдимия за
неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е
обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа
страна е прието следното:
Свид. Д.Д. и свид. М. М. имали дългогодишна връзка, която М. прекратила и
започнала връзка с подс. И.Т..
На 14.09.2020г. около 20.00ч. в дома на пострадалия В.В. в гр.Сливен, в кв.
"Речица" били на гости брат му - свид. Т. В. и неговата съпруга, както и приятелите му -
свид. К.С. и свид. Д.Д.. Там била и съпругата на пострадалия В. - свид. М. В.а.
Свид. Д.Д. решил да се обади по телефона на бившата си приятелка - свид. М. М..
Тъй като свид. М. не си вдигала телефона, постр. В.В. също започнал да й звъни. Когато тя
му вдигнала телефона, свид. В. и свид. М. се скарали.
Докато разговаряла по телефона, свид. М. пътувала в автомобила на приятеля си -
подс. И.Т., който отишъл да я вземе от работа. Свид. М. работела в намиращия се в кв.
"Речица" магазин "Дидон 2". След разговора с пострадалия тя се разстроила и тогава
подсъдимият пожелал лично да говори по телефона със свид. В.В.. По време на разговора
им двамата започнали да си отправят обидни думи и закани, което довело до ескалиране на
напрежението и те решили да се срещнат пред магазин „Дидон 2" за да се „разберат".
В резултат на направената уговорка свид. Д.Д. се обадил по телефона на брат си -
свид. Галин Димитров, който пристигнал пред дома на свид. В.В. с автомобила си. С два
автомобила свидетелите В.В., М. В.а, Д.Д., Галин Димитров, К.С. и Т. В. тръгнали към
мястото на срещата.
Междувременно подс. И.Т. също се обадил по телефона на брат си - свид.Т. Т.,
казал му да дойде до „блока на слепите" в кв. "Речица", като му обяснил, че ще се среща с
човек, който го заплашва. Свид. Т. Т. се съгласил и също тръгнал към уговореното място,
като при него в колата се качили съпругата му — свид. К. Т.а, баща му - свид. Н. В. и брат
4
му - свид. С. Т.. До жилищен блок известен като "блока на слепите" в началото на кв.
"Речица" ги чакал с автомобила си подс. И.Т.. Свид. Т. Т. се качил при него и при свид. М. и
двата автомобила потеглили към магазин „Дидон 2" в кв. "Речица".
Автомобилът управляван от подс. И.Т. пристигнал пръв, защото другият автомобил
подминал мястото на срещата и после се върнал, но след известно време.
Когато подс. И.Т., свид. Т. Т. и свид. М. М. пристигнали на мястото на преди това
уговорената среща, те видели, че група лица с автомобили ги чака там. Това били
свидетелите В.В., М. В.а, Д.Д., Галин Димитров, К.С. и Т. В..
Подс. И.Т. спрял автомобила и излязъл от него. От автомобила излезли и
свидетелите Т. Т. и М. М.. Свид. Д.Д. тръгнал към свид. М., но след нея тръгнал подс. И.Т..
Пострадалият В. тръгнал след свид. Д.Д.. При приближаването си подсъдимият Т. се
насочил към свид. Д.Д., засилил се към него и го хванал през кръста. След това го превъртял
и го съборил на земята. Тогава свид. В.В., който вървял зад свид. Д.Д. , приближил до
подсъдимия, а последният посегнал към него и с юмрук го ударил в лицето, в областта на
устата.
От удара свид. В.В. паднал на земята. Опитал се да стане, но последвал втори удар
нанесен му от подс. И.Т. в областта на лявото око, след който пострадалият В. отново
паднал на земята и от силната болка загубил съзнание.
Междувременно всички присъстващи започнали да се бият и удрят помежду си. На
уговореното място пристигнали и свид. К. Т.а, бащата и брата на подсъдимия – съответно
свидетелите Н. Т. и С. Т.. Те видели част от сбиването. Свидетелите Н. Т. и С. Т. слезли от
автомобила, а свид. К. Т.а останала вътре.
Свид. Н. В. видял, че на земята има дървен сап и го взел. Започнал да го размахва
във въздуха в опит да преустанови масовия бой, но това не се случило до момента когато на
място пристигнал свид. С.И.. Последният бил служител на РУ на МВР - Сливен и случайно
минавал край мястото на сбиването с личния си автомобил. Въпреки, че бил цивилен, той
решил да се намеси за да преустанови случващото се.
Слязъл от автомобила се и се приближил към мястото на сбиването, като със
жестове и викове подканвал участниците в него да спрат. В този момент към него се
насочил свид. Н. В. с лопата в ръка. Свид. Иванов се върнал до автомобила си, взел
служебната си палка и тръгнал отново към хората. Когато ги наближил, видял свид. В.В. да
лежи на земята, а няколко души да му нанасят удари. Видял и свид. Т. В., когото също
няколко души удряли. Свид. К.С. през това време се опитвал да се изправи от земята.
Свид. С.И. извикал, че е полицай и че трябва да прекратят боя. Тогава подс. И.Т. и
свидетелите Н. Т., Т. Т. и С. Т. побягнали към колите си, качили се в тях и потеглили.
Свид. С.И. се обадил на ЕЕН112 и на място пристигнали екипи на спешна помощ и
на полицията.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие и направени снимки, като при
5
огледа бил иззет дървения сап и един брой зъб.
Вследствие на масовото сбиване, освен частния обвинител В.В., телесни
наранявания получили и свидетелите М. В.а, К.С., Т. В., С. Т., Н. Т., Т. Т., както и подс.
И.Т..
Според заключенията на приложените по делото съдебно-медицински
удостоверения уврежданията на свидетелите М. В.а, К.С., Т. В., Н. Т. и Т. Т. са преценени
като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а тези на свид. С. Т. и подс. И.Т. – като „болки и
страдания“.
Вследствие на нанесеният от подс. И.Т. удар с юмрук в областта на устата на свид.
В.В., на същия били избити двата резеца от лявата половина на зъбната редица на горната
челюст, което според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза му е причинило увреждане, осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „Избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето." т.е. представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от
НК.
От същото заключение е видно, че увреждането е получено по посочения от
пострадалия В. механизъм, а именно чрез удар с юмрука на дясната ръка на подсъдимия в
лявата страна на лицето му, в областта на горната челюст, което е довело до избиването на
двата резеца от лявата половина на зъбната редица.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния
съд. Освен това първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от
него факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства,
като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 303, ал.
3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с
оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно
производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е
останала неизяснена.
Първоинстанционният съд в мотивите си подробно, детайлно и обстоятелствено е
анализирал доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка на
последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност.
Правилна е преценката, че разпитаните по делото множество свидетели условно
могат да бъдат разделени на две групи. В първата група са включени пострадалото лице
6
свид. В.В., неговата съпруга свид. М. В.а, брата на пострадалия свид. Т. В. и свидетелите
К.С. и Д.Д. - и двамата приятели на пострадалия, както и свид. Галин Димитров - брат на
свид. Д.Д. и приятел на пострадалото лице.
Във втората група свидетели се включват подсъдимия И.Т., приятелката му свид. М.
М., свид. Т. Т. - негов брат и съпругата му свид. К. Т.а, както и свид. С. Т. - също брат на
подсъдимото лице и свид. Н. В. - баща на подсъдимия.
Действително по делото е бил разпитан само един свидетел, който няма пряка
роднинска или приятелска връзка с подсъдимия И.Т. или с пострадалия В.В., а именно -
свид. С.И., който е служител на РУ на МВР - Сливен.
С основание съдът е кредитирал изцяло и без уговорки показанията на посочения
свид. С.И., като е преценил, че същите са безпристрастни, пълни и ясни. Наистина този
свидетел е лицето преустановило сбиването, като в показанията си той е категоричен, че
след неговата поява и намеса масовия бой е бил преустановен. От неговите твърдения се
установява, че част от лицата са били наранени, като относно свид. В.В. потвърждава, че
същият е бил облян в кръв и с липсващи два зъба.
Кредитирани са и показанията на пострадалия - свид. В.В., доколкото същите
действително са съответни и не противоречат на твърденията свидетелите М. В.а, К.С., Т.
В., Д.Д. и Галин Димитров. Този свидетел пресъздава случилото се преди нанасянето му на
два удара в областта на лицето. Правилна е констатацията, че неговите твърдения се
подкрепят от констатациите в медицинските удостоверения и в заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
С оглед на горното е дадена вяра и на показанията на свидетелите М. В.а, К.С., Т.
В., Д.Д. и Галин Димитров, като е отчетено обстоятелството, че същите са в близки
родствени и приятелски отношения с пострадалия В., но е направена констатация, че
показанията им са сходни в основната си и съществено част, касаеща начина на получаване
на телесното увреждане от страна на свид. В.В..
В частност свид. М. В.а е видяла и пресъздава точно нанесените два удара на
съпруга й, като заявява, че тези удари са били нанесени от подсъдимия и описва и
следващите събития, доколкото в общото сбиване е могла да възприеме случващото се.
Категорични данни за извършителя на деянието и начина на нанасяне на ударите са налични
и в показанията на свид. К.С., който твърди, че е видял подсъдимия да нанася на В. удари.
Такива са и показанията на свид. Д.Д., който след като е бил ударен пръв от подсъдимия е
успял да се отдалечи и твърди, че е видял как последният нанася удар с юмрук в главата на
В.. Действително този свидетел заявява, че не може да посочи броя на ударите пред
отдалечаването си от мястото на сбиването, но е категоричен, че е видял този нанесен в
областта на главата с юмрук. Свид. Галин Димитров в показанията си също твърди,че е
видял удара нанесен на пострадалия от страна на подсъдимия .
Районният съд е посочил в мотивите си, че изключва от доказателствения материал
показанията на свидетелите М. М., К. Т.а, Т. Т. и С. Т., включително тези приобщени по
7
реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК.
В действителност, обаче, тези гласни доказателствени средства не са били
изключени, доколкото не са изложени съображения са тяхната недопустимост или за
наличие на процесуални нарушения, а всъщност те не са били кредитирани, тъй като съдът
ги е коментирал по същество и е приел, че същите не са достоверни. В тази връзка е
посочено, че всеки един от тези свидетели, макар и да пресъздава случилото се, отрича да е
видял подсъдимия да нанася удар с юмрук в главата на пострадалия В..Това им поведение
правилно е преценено като за опит да бъде оневинен подсъдимия Т., което ведно с близките
им родствени и приятелски отношения и наличието на безспорни медицински доказателства
в тази насока, налага извода за пристрастност.
Съдът с основание не е кредитирал и обясненията на подсъдимия, тъй като
действително в опита си да се оневини същия пресъздава случилото се между него и
пострадалото лице напълно несъответно на останалите събрани по делото и кредитирани
писмени и гласни доказателства.
Правилно са кредитирани приетите по делото писмени доказателства, като с
основание особено внимание е отделено на съдебно медицинско удостоверение № 405 от
15.09.20г., от което се установява, че при прегледа на пострадалото лице извършен от д-р Ч.
на следващия ден след инцидента, по тялото му са били установени множество наранявания,
а именно: контузия на главата и лицето, масивен левостранен периорбитален хематом,
разкъсно- контузна рана в областта на лявата половина на челото, масивни кръвонасядания
и разкъсно-контузни рани в областта на предните части на горната и долна устна с
травматично избиване на горните леви резци с наранявания в областта на придържащия им
апарат. В заключението съдебният лекар приема, че така посочените увреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаря
да са получени по начин и време какъвто посочва освидетелствания.
Съдът е дал вяра и е коментирал в мотивите си и заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза, въз основа на което е приел за безспорно установено, че на
пострадалия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на двата резеца
от лявата половина на зъбната редица на горната челюст, което е довело до увреждане
осъществяващо медико-биологичния характеризиращ признак „Избиване на зъби,без които
се затруднява дъвченето и говоренето" т.е на пострадалия В. е причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Въз основа на това заключение, съдът е приел и това, че посоченото увреждане е
получено по описания от пострадалия В. механизъм, а именно чрез удар с юмрука на
дясната ръка на подсъдимия в лявата страна на лицето му, в областта на горната челюст,
което е довело до избиването на двата резеца от лявата половина на зъбната редица. Вещото
лице е категорично в това си становище, а заключението му се подкрепя напълно и от
събраните гласни доказателства, поради което действително следва да се приеме за
безспорно, че увреждането в областта на устата и избиването на зъбите се дължи на силен
удар с твърд тъп предмет със сравнително ограничена контактна повърхност, какъвто добре
8
отговаря да е свита в юмрук ръка. Вещото лице е категорично и относно това, че
установеното увреждане като локализация съответства на положение между пострадалия и
подсъдимото лице един срещу друг, с обърнати лица един към друг. Такова е и твърдяното
от самия пострадал положение, а вещото лице е категорично, че удара добре отговаря да е
нанесен с дясната ръка на нападателя, свита в юмрук.
Въз основа на заключението правилно е прието за безспорно и това, че на
пострадалия са били причинени и контузия в областта на главата с причинено леко степенно
сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област,над лявата вежда
която се дължи на силен удар с твърд тъп предмет, в тази областта със сравнително
ограничена контактна повърхност,масивен левостранен периорбитален хематом с
ангажиране предимно на долната половина на очницата, масивни кръвонасядания и
наранявания в областта на горната и долната устни и контузия в окосмената част на главата
с наличие на множество болезнени травматични отоци. Всички тези увреждания, с
изключение на коментираното по-горе избиване на двата резеца от лявата половина на
зъбната редица на горната челюст представляват леки телесни повреди по смисъла на чл.130
ал.1 и ал.2 от НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота респ. болка и
страдание. Независимо от това, същите са отчетени като налични и добре отговарящи да се
получен в резултат на състоялото се сбиване с участието на повече от едно лице, при което
може да се приеме с голяма сигурност, че на пострадалия са били нанасяне и други удари
/извън този довел до средната телесна повреда/, неустановени като автор и механизъм на
причиняване. В тази връзка е налице и становище на вещото лице, според което от
характеристиките и локализациите на уврежданията може да се направи заключението, че на
пострадалия са били нанесени не по-малко от пет, шест удара, като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път.
Настоящата инстанция напълно споделя извода, че заключението на вещото лице в
много голяма степен допринася за преценката за достоверност на показанията на
пострадалия и на свидетелите, на чиито показания е дадена вяра във връзка с механизма на
получаване на нараняването, броя и интензивността на нанесените от подсъдимия удари.
С основание е дадена вяра и на приобщените към делото няколко съдебно-
медицински удостоверения, от които действително се установява, че в хода на сбиването
телесни увреждания са получили и свидетелите М. В.а, К.С., Т. В., С. Т., Н. Т. и Т. Т., както
и подсъдимия И.Т., като тези телесни увреждания за свидетелите М. В.а, К.С., Т. В., Н. Т. и
Т. Т. са преценени като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а тези на свид. С. Т. и
подс. И.Т. – като „болки и страдания“. .
Съдът е дал вяра и на приложения по делото протокол за оглед , и снимковия
материал към него, както и на заключението по изготвената видео-техническа експертиза,
като въз основа на тях приема, че терена където се е развило случилото се е бил осветен.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че обвинението по отношение на
9
подсъдимия не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка се основава на
цялостната преценка на всички събрани и подложени на проверка и преценка
доказателствени материали. Видно от мотивите към присъдата, СлРС е подложил на
необходимия анализ и коментар показанията на разпитаните свидетели, като тези
доказателствени материали са били кредитирани с оглед на вътрешната си последователност
и непротиворечивост и при извършената съпоставка с останалия доказателствен материал
по делото – показанията на останалите свидетели и наличните по делото писмени
доказателства, както и на заключенията на назначените експертизи. В този смисъл
настоящата инстанция намира, че направената от страна на районния съд преценка на
показанията на гласните и други доказателствени материали е правилна и следва да бъде
споделена. От мотивите към присъдата е видно още и това, че съдът е формирал изводите си
относно фактите не само и единствено от показанията на свидетелите, но и от наличните по
делото други доказателства – заключенията на експертизите и писмените доказателства.
Следователно не е налице твърдяната в жалбата неправилност на съдебния акт касаеща
преценката на доказателствата и формирането на изводите относно фактическата обстановка
чрез игнориране на част от доказателствените материали по делото, а доколкото на част от
тези материали /в частност показанията на част от разпитаните свидетели и обясненията на
подсъдимия/ районният съд не е дал вяра, в мотивите към присъдата си той е изложил
подробни съображения относно причините тези материали да бъдат преценени именно по
този начин т.е. нееднозначно.
Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като приетото за
установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със събраните и проверени
в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, които са били надлежно обсъдени и
преценени, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният
съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй
като на 14.09.2020г. в гр.Сливен, кв. "Речица" умишлено е причинил средна телесна повреда на
В. Д. В. от гр.Сливен, изразяваща се в „избиване на два резеца от лявата половина на зъбната
редица на горна челюст, което е довело до „затрудняване дъвченето и говоренето" му .
Настоящата инстанция напълно споделя направения и обоснован в мотивите към
присъдата извод, че с оглед на събраните по делото доказателства, тяхната преценка и приетото
за установено от фактическа страна, безспорно е установен както механизма на деянието, така и
авторството на същото.
От обективна страна действително е налице пострадало физическо лице /свид. В.В./,
чието увреждане е вследствие действията на подсъдимия и това увреждане предвид
заключението на вещото лице изготвело съдебно-медицинската експертиза добре отговаря да е
получено по начина посочен от пострадалия. Несъмнено е, че подсъдимият е нанесъл удар с
юмрука на дясната си ръка в областта на лицето на пострадалия при положение когато двамата
10
са били разположени лице в лице. Установено е, че ударът е нанесен с голяма сила и е попаднал
в лявата част на устата на пострадалия, в областта на горната лява челюст. Това действие е
довело до нараняване на пострадалия, при което са били избити двата му горни резци, находящи
се в лявата половина на зъбната редица на горната челюст и това от своя страна е осъществило
медико-биологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето".
Несъмнено е, че затрудняването на дъвченето е обосновано и доказано по делото въз
основа на депозираните от страна на самия пострадал показания, а и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на последната по делото е безспорно, че при
липсата на двата резеца се създава затруднение в храненето предимно във фазата на
отхапването, а сравнително голямата площ на короните на тези зъби води и до затруднения в
говора. Това се установява и от показанията на самия свид. В., който заявява, че около месец
след случилото се е бил в невъзможност да се храни и говори, като освен неудобство е изпитвал
и силни болки.
Посоченото увреждане безспорно се квалифицира като средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК като в случая увреждането се явява и „трайно", тъй като се касае за
избиването на зъб № 21 и №22, които са поС.ни и липсата им води до поС.но увреждане.
Неоснователни са възраженията на защитата за недокозаност на обстоятелството, че
именно подсъдимият е причинил това увреждане на пострадалия. Коментираните по-горе
доказателствени материали, както и приетото вече за установено от фактическа страна по
несъмнен и безспорен начин установяват авторството на деянието респ. че именно подсъдимият
по описания по-горе начин е причинил констатираното увреждане.
Въззивният съд напълно възприема и споделя изложените от първата инстанция
аргументи, с които се отхвърля като неоснователна тезата на защитата на подсъдимия за
наличие на основания за преквалифициране на престъплението като такова по чл.132 ал.1 т.2 от
НК, тъй като по делото липсват доказателства подсъдимият да е извършил деянието в съС.ие на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или друго
противоправно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или неговите близки.
Правилно е посочено в мотивите към присъдата, че съгласно съдебната практика
съС.ието на силно раздразнение - т.нар. физиологичен афект, следва да бъде решаващия фактор
в съзнанието на дееца за да извърши престъпното посегателство, за каквото по делото наистина
не са събрани доказателства. Действително има доказателства, че подс. И.Т., свид. В.В. и свид.
М. М. са говорили по телефона, като в хода на тези разговори са били разменени обиди и закани
/в частност между подсъдимия пострадалия/, след което, обаче, между двамата е направена
уговорка за среща и изясняване помежду им. Това обстоятелство, безспорно говори, че
подсъдимият не се е притеснявал от настъпването на вредни за него или близките му последици,
а напротив решил е да извика роднините си с цел събирането на повече хода в подкрепа на
намеренията му и тези на В. да се видят лично на уговореното място, за да се „разберат".
11
Правилно това обстоятелство е преценено от първоинстанционния съд като такова
изключващо наличието на основание за преквалификация на деянието по чл.132 ал.1 от НК,
доколкото по делото липсват доказателства за изпадане на подсъдимия в съС.ие на силно
раздразнение, което да е било причинено от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или
друго противоправно действие, от което да е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния или неговите близки. Напротив, налице са данни за умишлено създадена както от
подсъдимия, така и от пострадалия ситуация с цел саморазправа.
Дори да се приеме, че в резултат на проведения разговор по телефона и разменените
обиди и закани /т.е. не само отправени от пострадалия спрямо подсъдимия, но и от подсъдимия
спрямо пострадалия/ подсъдимият е изпаднал в съС.ие на възбуда, от момента на размяната на
обиди и закани до момента на срещата респ. започването на саморазправата между тях е
изминало достатъчно дълъг период от време, след който се изключва възможността той да се е
намирал в такова съС.ие или ако е бил, това вече не е било предизвикано непосредствено от
поведението на пострадалия спрямо него.
Преди да стане въпрос за правната квалификация, „съС.ието на силно раздразнение” по
смисъла на посочената разпоредба е въпрос на факти, респективно на доказването им. За да се
стигне до извод за квалификация на деянието по чл.132 ал.1 от НК, трябва да са налице както
правните критерии, визирани в закона, така и медицинските. Безспорно е необходимо да е
налице провокиращото поведение от страна на пострадалия. За приложимостта на чл.132 ал1 от
НК е необходимо още в резултат на това провокиращо поведение деецът да е изпаднал в съС.ие
на силно раздразнение – т.нар. физиологичен афект, което съС.ие е именно решаващият фактор
в съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство. Предмет на доказване във
всеки конкретен случай е силно раздразненото съС.ие, характеристиките на което са изяснени в
достатъчна степен от съдебната практика. Събраните по делото доказателства в този конкретен
случай не дават основание да се приеме, че подсъдимият се е намирал и е действал именно в
такова съС.ие.
В този смисъл законосъобразно районният съд не е приел наличие на юридическите
критерии за извършване на деянието от подсъдимия в съС.ие на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия по неправомерен начин, което пък е или би могло предизвикало
тежки последици за него, с оглед на което правилно е изяснил всички признаци на
престъплението и е възприел квалификацията му по чл.129 ал.1 от НК, с което е приложил
закона, който е следвало да бъде приложен.
Правилни са и изложените съображения относно съставомерността на деянието, а
именно, че подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал характера на извършваните
от него действия както и последиците от тях, а всички останали обстоятелства свързани с
механизма на извършеното деяние налагат извода, че подсъдимия е целял тия му действия да
причинят на пострадалия нараняване засягащо телесната му неприкосновеност. Бил е наясно, че
нанасяйки удар в лицето на пострадалия със голяма сила и със свита в юмрук ръка ще му
причини телесно увреждане.
Следователно деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
12
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено
опасните им последици.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия И.Т., съдът се е съобразил с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, целите на
генералната и специална превенция и е стигнал до извода, че следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно - три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да отложи за изпитателен срок от три години.
Настоящият съд споделя изводите на първата инстанция, че така определеното на
подсъдимия наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието,
както и на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Определеното наказание е в минималния предвиден в закона размер за този вид
престъпления и изпълнението му е отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок в
минимален размер, поради което не би следвало въобще да се коментира въпроса за неговата
справедливост.
Първата инстанция не е установила наличието на основания за приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като наличните по делото смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства нито са толкова многобройни, нито имат /някои от тях/ изключителен
характер, че да мотивират извод за несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено наказание.
Подсъдимият законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е
осъден да заплати на частния обвинител направените от последния по делото разноски за платен
адвокатски хонорар. Правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски
С оглед изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или накърняване правото на участие на
подсъдимия в производството вкл. правото му на защита.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение
ограничаващо правото на защита на подсъдимия свързано с недопускането от страна на
първата инстанция и неназначаването на съдебно-психиатрична експертиза за съС.ието на
подсъдимия. Такова искане беше направено и пред настоящата инстанция и същото беше
отхвърлено с мотив, че по делото са налице достатъчно доказателства в какво съС.ие се е
намирал подсъдимия преди и по време на извършване на деянието и съответно не е
необходимо да се събират други доказателства в тази насока.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК
13
Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260085/14.12.2021г., постановена по НОХД №
247/2021г. по описа на Районен съд - Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14