Определение по дело №2257/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 2244

 

гр. Пловдив 04.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на  четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                            Председател: Румяна Андреева

                                                                                           Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                          Бранимир Василев

                   

като разгледа докладваното от съдия Чакалов ч. гр. д. №2257 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадено е възражение по реда на чл. 423 ГПК от Е.  С.И. ЕГН **********, чрез адв. Т.М.Д. с адрес ***, офис 303 против Заповед № 432/03.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК издадена по ч. гр. д. № 956/13г. по описа на Асеновградския районен съд.

Длъжникът Е.  С.И. ЕГН **********, чрез адв. Т.М.Д. твърди, че на 24 или на 25 юли, без да уточнява коя година, но очевидно това е 2019г. е получила документ от ЧСИ П. И., който по форма и съдържание изцяло отговарял на покана за доброволно изпълнение. От този документ за първи път разбрала, че е издадена Заповед за изпълнение № 432/03.07.2013г. по ч. гр. д. № 956/13г. по описа на Асеновградския районен съд. Затова моли съда да приеме възражението ú на основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

ЧСИ П. И. е изпратил писмо с приложен препис от покана за доброволно изпълнение, от което се установява, че Е. Ст. И. е получила уведомление от ЧСИ С. Х., рег. № 863 с район на действие СГС да заплати сумите по частното гражданско дело, по което е издадена от АсРС по реда на чл. 417 от ГПК посочената по – горе заповед за изпълнение на 15.01.2015г. Следователно това е моментът на узнаването за издаването на заповедта за изпълнение. Ето защо срокът за подаване на възражение по чл. 423, ал.1 от ГПК изтича съгласно чл. 60, ал.2 от ГПК на 19.02.2015г., който е сряда – присъствен ден.

Настоящето възражение обаче е подадено на 27.08.2019г., т.е. повече от четири години след посочения в закона срок. Обстоятелството, че в един по – късен момент длъжницата е поканена от друг съдебен изпълнител да заплати същото задължение по същата заповед не ú дава възможност повторно да подава възражение по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.

Налице е съдебна практика (Опр. № 533/02.12.2015г. на ВКС, по ч. гр. д. № 5723/15г., І г. о) според която за наличието на общата предпоставка за приемане на възражението – спазването на едномесечния срок въззивния съд следва да се произнесе с крайния акт по съществото на искането на длъжника.

Изложеното налага извода, че възражението против Заповед № 432/03.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК издадена по ч. гр. д. № 956/13г. по описа на Асеновградския районен съд е неоснователно и не следва да се приема.

            Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

НЕ ПРИЕМА възражението подадено от Е.  С.И. ЕГН **********, чрез адв. Т.М.Д. с адрес ***, офис 303 по реда на чл. 423 ГПК против Заповед № 432/03.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК издадена по ч. гр. д. № 956/13г. по описа на Асеновградския районен съд.

            Определението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                  Членове:1.                        

 

 

                                                                                   2.