РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Благоевград, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501338 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на адвокат Д. Д.,
процесуален представител на „Е“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Б, ул. „“ № , представлявано от П К Е, подадена срещу решение №
269 от 09.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 489 от 2022 г. на Районен
съд Разлог. В жалбата се твърди, на първо място, че решението е нищожно.
Мотивите на районния съд били абсолютно неразбираеми и противоречиви.
Волята на съда не можела да бъде изведена от решението. Не било ясно какво
неизпълнение е установил съдът, пълно или частично, как го е установил, ако е
частично, в какъв обем е и на каква стойност, откога ответникът е в забава и как е
изчислена неустойката, за какъв период и върху каква стойност. Съдът в мотивите
си приел частично неизпълнение по договора от 06.04.2020 г., а осъдил ответника
за пълно неизпълнение. При напълно завършена реставрация на мебелите и
монтирани врати по първия договор и напълно завършени, монтирани и приети
кухни по втория договор, както и извършено окончателно плащане, съдът осъдил
ответника да извърши повторна реставрация на мебели и врати по договора от
30.09.2019 г., както и повторно да изработи и да монтира 2 кухни и да заплати
пълния размер на неустойката за пълно неизпълнение и по двата договора. По този
начин се стигнало до неоснователно обогатяване за ищеца, защото срещу
платената сума по договора от 06.04.2020 г., в размер на 21 691,20 лв. с ДДС за 2
кухни, щял да получи 4 изработени кухни и неустойка в размер на 10 533,01 лв.,
1
или срещу престация от 21 691,20 лв. и забава за приемане на изработените кухни,
ищецът щял да получи престация в размер на минимум 53 915,41 лв., като се имало
предвид двойното повишение на цените на дървото и другите материали за
изработка на мебели към днешна дата. Решението било и недопустимо. Същото
било постановено по нередовна искова молба. Не ставало ясно какво неизпълнение
се твърди, какво е паричното му изражение и по какъв начин е изчислена
претендираната неустойка - върху част от неизпълненото, или се твърдяло пълно
неизпълнение. Също така не бил посочен размерът на частичното неизпълнение,
ако се твърдяло такова, както и от коя дата е настъпила забавата по отделните
искове. В петитума на исковата молба не бил посочен периодът, за който се
претендира неустойката, посочена била само крайната дата. Налице било
противоречие между обстоятелствената част и петитума. С оглед на неяснотите и
противоречията в исковата молба, било нарушено правото на защита на ответника
в процеса и се стигнало до неговото осъждане да изработи повторно поръчаните и
монтирани мебели и да заплати неустойка в пълен размер. Не били посочени и
обстоятелства, свързани с настъпване на конкретни вреди по двата договора.
Решението било и неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не спазил принципите
на ГПК, като избирателно обсъдил твърденията само на едната страна в процеса
и сочените от нея доказателства, като напълно игнорирал направените възражения
на ответника. Той не кредитирал заключението в една част, без да изложи мотиви
защо не го приема и да аргументира направения си извод. Съдът извършил
служебна проверка на доказателства, които не били оспорени. Той извършил
проверка на факти, които за първи път били заявени с представените писмени
бележки, не били включени в доклада и не била разпределена доказателствената
тежест за тях. Съдът не взел предвид извършените признания на ищеца, че
реставрацията на мебелите и монтажът на кухните са извършени и заплатени и е
налице забава на възложителя относно предаването на готов фронт за монтаж на
парапетите. На практика в решението липсвал самостоятелен анализ на събраните
по делото доказателства. Липсвали мотиви относно релевантните факти, които
съдът определил с окончателния си доклад. Той безкритично възприел
твърденията на ищеца, изразени в писмените бележки на адвоката му. Изводите на
първата инстанция не се подкрепяли от събраните по делото доказателства и
противоречали на правилата на формалната и житейска логика. Съдът неправилно
изтълкувал показанията на свидетеля Иван Георгиев Р.. Периодът, за който този
свидетел посочил, че е бил довършен монтажът на кухните, не се отнасял за
времето, в което са били взети старите мебели. В пълно противоречие с договора
от 30.09.2019 г., представените по делото фактури и платежни документи и
приетата СТЕ, районният съд приел, че ищцовото дружество е заплатило 1444,80
лв. в повече, а тази сума всъщност представлявала ДДС. Житейски нелогично било
възложителят да заплати окончателната стойност по договора, без да бъде
извършена работата на изпълнителя по реставрация на мебели, още повече че от
разменената кореспонденция между страните се виждало, че възложителят е
отказвал да заплати дори дребните суми за превоз на мебелите и извършените
допълнителни дейности за монтаж на вратите. Ако била налице забава на
изпълнителя в извършване на реставрацията , каквато не била доказана по делото,
то тя касаела периода от датата на предаване на вещите до 22.12.2019 г. По делото
2
ищецът нито твърдял, нито доказал кога е предал вещите по първия договор на
изпълнителя, поради което съдът не можел да прилага забавата на длъжника, без
да бъде установено кога кредиторът е предал вещите за реставрация. Направеното
възражение от ответника за забава на кредитора да приеме реставрираните мебели
не било разгледано от съда, нито били обсъдени събраните доказателства в тази
насока. Съдът напълно игнорирал електронните писма, изпратени от E. на
29.11.2021 г., възражението-отговор на поканата за плащане и електронното писмо
от 11.05.2022 г. Изявлението на E., че мебелите са реставрирани и се съхраняват 2
години, кореспондирало напълно с извършените плащания от страна на
възложителя. Съдът не разгледал направеното възражение за прихващане. Той
извършил служебна проверка на издадената фактура № 2022/11.05.2023 г. и приел,
че същата е с невярно съдържание, без от страна на ищеца да е направено
оспорване на верността й. От мотивите на решението не било ясно и кое е
невярното съдържание на фактурата, тъй като последната била диспозитивен
документ. От приетата по делото СТЕ се установявало, че мебелите са
реставрирани и се съхраняват в складови помещения на „Р. и синове“ ЕООД, ггр. Б.
Заключението на вещото лице в тази част изобщо не било обсъждано от съда,
представеното платежно нареждане - също. Не били обсъдени и показанията на
свидетеля Р., който ясно заявил, че в работилницата на П.Е. няма място за
съхранение на мебели. От СТЕ се установявало и че двете кухни са монтирани в
двете къщи в гр. Самоков и се ползват от ищеца. От приложената снимка на лист
110 от делото, неоспорена от ищеца, се установявало, че окончателният монтаж на
кухните е завършен. И двамата свидетели установявали, че кредиторът е бил в
забава по отношение на доставката на кухненските мебели, поради което монтажът
бил завършен по-късно от договорената дата. Разменената между страните
кореспонденция била в пълно съответствие с показанията на свидетелите, приетата
СТЕ и извършените плащания. Въпреки възложената доказателствена тежест,
ищецът не доказал, че е извършил пълно плащане на цената по чл. 3 от договора за
изработка от 06.04.2020 г. От приложените към исковата молба платежни
нареждания и приетата по делото и неоспорена СТЕ се установявало, че е
заплатена само сумата от 5172 лева и остава дължима сумата от 5152 лева. От
разпита на двамата свидетели се доказвало, че към датата на монтажа на двете
кухни все още се извършвали довършителни СМР по двете къщи и от страна на
възложителя не бил осигурен фронт за работа по кухните. Такъв не бил налице и
към 08.09.2021 г., когато с електронно писмо, изпратено от възложителя към
изпълнителя, било извършено признание за твърдяната от ответника забава.
Независимо че съдът приел, че е налице частично изпълнение, той присъдил
неустойка върху пълната стойност на договора. Необосновани били и изводите на
районния съд относно развалянето на договора от 06.04.2020 г. Решението било
постановено в явно противоречие с чл. 79, ал. 2, чл. 83 и чл. 92 от ЗЗДог. По делото
се установявало безспорно, че е налице приемане на изпълнението - изрично чрез
извършеното признание, чрез извършеното плащане и чрез конклудентни действия
по отношение на втория договор - владение и ползване на изработеното. По
отношение на изработените парапети било налице частично изпълнение, което
било в пряка причинно-следствена връзка със забавата на кредитора. По делото не
се твърдяло и не се установявало да са настъпили вреди за ищеца. В противоречие
с това, първоинстанционният съд осъдил длъжника да престира повторно и в
3
цялост изработеното и по двата договора, както и да заплати пълния размер на
неустойката, предвидена за пълно неизпълнение. Видно било от самото изявление
за разваляне, че същото изхождало и е подписано от П. Е, в качеството му на
управляващ и представляващ "Е." ЕООД. Изявлението за разваляне било
изпратено до възложителя на посочената в договора електронна поща. За
изпращане на електронно писмо от имейл на адвоката на страната не се изисквало
учредяване на представителна власт, а дори да се изисквала такава, то този, който
би могъл да оспорва нейната липса, бил самият ответник. Такова оспорване, видно
от подадения отговор, не било налице, поради което изложените мотиви на съда се
явявали в противоречие с чл. 42 от ЗЗДог. Решението противоречало и на чл. 87, ал.
2 от ЗЗДог. От анализа на доказателствата се установявало, че ответникът е
изправна страна и по двата договора. Районният съд не съобразил обстоятелството,
че забавата за изпълнение на първата част от договора от 06.04.2020 г., относно
монтажа на парапета, е причинена от забавата на кредитора. Дори и да се
приемело, че ответникът не е притежавал преобразуващо право да прекрати
договора, отправеното волеизявление за прекратяване било факт. Същото
достигнало до своя адресат и породило действие. Независимо дали договорът е
правилно или неправилно прекратен, съдът и страните следвало да се съобразят с
прекратяването. Това било така поради договорната автономия при сключване на
договорите и тяхното действие. Решението не било съобразено и с чл. 20а и 25 от
ЗЗДог. Изпълнителят не бил поемал задължение за доставка на мебелите в гр.
Самоков. Договорената от страните неустойка била свързана само и единствено с
изпълнението на чл. 2.1 от договора, но не и с доставката на мебелите в гр.
Самоков на посочения от ищеца адрес. Разпоредбите на чл. 3.2 от договора от
30.09.2019 г. и чл. 18.1 от договора от 06.04.2020 г. били нищожни поради
противоречие с добрите нрави. Решението било постановено и в противоречие с
чл. 266, ал. 2 от ЗЗДог. Възнаграждението за довършителните дейности по
парапетите трябвало да се измени от 5170,80 лв. на 9427 лева. Размерът на
възнаграждението по договора за изработка можело да бъде коригирано, щом като
през време на изпълнението му цената на материала или на работната ръка се е
изменила. Със заключението на СТЕ била установена действителната стойност към
16.03.2022 г. По делото било установено, че възложителят е в забава и по силата на
чл. 96 от ЗЗДог рискът е преминал върху него, поради което именно той носел
тежестта на неблагоприятните последици от забавата, които в случая включвали и
увеличението на цената за труд и материали. В този смисъл била и практиката на
ВКС. Моли се за прогласяване на решението за нищожно, за обезсилването му или
за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноските и пред двете инстанции.
Подаден е отговор на жалбата, изхождащ от адвокат П. Ж.. В него се твърди, че
актът на първата инстанция е правилен и законосъобразен. Обжалваното решение
не било нищожно. Въззивният жалбоподател сам потвърждавал с оглед на
изложението си, че ясно е разбрал волята на съда, изразена в съдебното решение.
Твърдението за нередовност на исковата молба противоречало на заявеното в
същата. Ищецът претендирал реално изпълнение и обезщетение за забава, така
както и съдът възприел в доклада по делото. Неизпълнението било ясно
формулирано в исковата молба, както и начинът на изчисляване на претендираните
4
неустойки. В договорите нямало клаузи за неустойки за пълно неизпълнение.
Съдът анализирал всички събрани по делото доказателства. Възражението на
ответната страна за задържане на вещите поради сторени разноски за съхранението
им било неоснователно, тъй като в имейла, изпратен от E. на 10.09.2021 г., се
съдържала информация за доставяне на реставрираните мебели през октомври
2021 г., но не и за съхраняването им в склад под наем и претенция за плащания по
договор за наем на склад. Представената по делото фактура от 11.05.2023 г., на
стойност 3042 лева с ДДС, за наем за съхранение на мебели, считано от декември
2019 г. до април 2023 г., издадена от „Р. и синове“ ЕООД, била създадена с оглед на
целите на процеса и била с невярно съдържание. Налице били противоречиви
твърдения както относно периода, така и относно сумите, платени от ответника за
наем на склада. Съществувало противоречие и между твърденията, изложени в
електронната кореспонденция от септември 2021 г., и твърденията, изложени в
изявлението за прекратяване на договора. Районният съд правилно не възприел
защитната теза на въззивника, че е изпълнил и монтирал изцяло двете кухни по
договора от 06.04.2020 г. От заключението на вещото лице се установявало по
безспорен начин, че е налице частично неизпълнение и частично забавено
изпълнение на договора досежно кухните. По отношение на изработката,
доставката и монтажа на парапетите не било спорно обстоятелството, че е налице
частично изпълнение от страна на въззивника и частично плащане в размер на 5172
лева от страна на ищеца. От кореспонденцията по електронна поща между
страните било видно, че законният представител на въззивника през септември
2021 г. уверил представителя на ищеца, че ще монтира парапетите, но
изпълнението ще се забави поради изпълнение на други договори в чужбина.
Правилен бил и изводът на съда по отношение на направеното от въззивника
твърдение, че договорът за изработка на изделия от дърво е развален едностранно
на 16.03.2022 г. От събраните по делото доказателства се доказвало, че ищецът
многократно е канил "Е." ЕООД да изпълни своите задължения по договора. Съдът
направил обосновано заключение за липсата на предпоставките за едностранно
прекратяване на договора по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗДог. Същият не бил
прекратен, а бил действащ. Решението не било постановено в противоречие с чл.
79, ал. 2, чл. 83 и чл. 92 от ЗЗДог. Договорените клаузи за дължимост на неустойка
не противоречали на добрите нрави, а неустойка съдът нямало да присъди, ако
въззивникът бил изпълнил изцяло и в срок договорните си задължения.
Възражение с правно основание чл. 266, ал. 2 от ЗЗДог ответникът не бил направил
пред първоинстанционния съд и било недопустимо то да се заявява за пръв път
пред въззивната инстанция. Моли се за потвърждаване на обжалвания акт на
районния съд.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Вярно е, че в него „съжителстват“
противоречащи си фактически констатации и правни тези, но то все пак не е чак
толкова неразбираемо, че да е нищожно. Актът не е и недопустим. Исковата молба,
по която той е постановен, не страда от сочените с жалбата пороци, недостатъци и
нередовности. Вярно е, че в нея е имало някои известни неясноти, но същите са
5
надлежно отстранени с изложеното в пространното писмено становище на ищеца,
депозирано преди провеждането на първото открито заседание на районната
инстанция /листи 84-90 от делото на Районен съд Разлог/. Няма нарушаване на
процесуалните права на ответника в това отношение. Той е бил наясно срещу
какви фактически и правни твърдения трябва да се брани.
Анализът на приобщения в производството пред районния съд доказателствен
материал налага извод за неправилност на атакувания краен съдебен акт.
Предявени са осъдителни искове, базирани на три отделни търговски
правоотношения - за реставрация на врати и мебели, за изработка и монтаж на
парапети и за изработка и монтаж на кухни. Съставени са 2 документа във връзка с
тези правоотношения - договор от 30.09.2019 г. и договор от 06.04.2020 г. Ищецът
претендира пълно реално изпълнение на задълженията на ответника за мебелите,
както и мораторна неустойка, пълно реално изпълнение на задълженията на
ответника за парапетите, заедно с мораторна неустойка, и частично реално
изпълнение на задълженията на ответника за кухните, придружено от мораторна
неустойка.
Реставрацията на мебелите е трябвало да бъде извършена в срок до 30.11.2019 г.
Същите не са индивидуализирани в договора. Данни за тях се съдържат в
електронната кореспонденция, разменена между страните, която не е оспорена. В
имейл от 08.09.2021 г., изпратен от ищеца до ответника, се посочват ***. Такива
вещи са снимани и от вещото лице И.К. /лист 187 от делото на Районен съд Разлог/.
Ответникът е изпълнил задължението си за тяхната реставрация. Това е признато и
от адвоката на ищеца в последното открито заседание пред районния съд /лист 222
от делото на Районен съд Разлог/. Категорични сведения в такава насока се
съдържат и в необорените показания на свидетеля И. Г.Р.. Ето защо искът за реално
изпълнение досежно реставрацията на споменатите мебели се явява неоснователен
и неправилно е уважен от първата инстанция. В частта й, касаеща доставянето на
мебелите, претенцията трябва да бъде уважена. Първоначално е имало пречка за
това, защото в писмения договор не е упоменато мястото на доставката.
Впоследствие, в разменените имейли, последното е уточнено - двете къщи за гости,
изграждани от ищеца и регистрирани на адрес гр. С., ул. М.Ф. № *** /това е и
адресът на управление на ищцовото дружество/. Уважаването на тази претенция
обаче не следва да бъде безусловно. Ответникът е противопоставил възражение за
право на задържане на въпросните движими вещи, докато ищецът не му
възстанови разходите, направени за тяхното съхраняване в склад на друг търговец.
Възражението се базира на чл. 315 от ТЗ. Съдържанието на търговското право на
задържане е разяснено в „Облигационно право. Обща част“ от А. К., „С.“, С., . г.,
стр. 253-255. Въззивната инстанция намира процесното възражение за
основателно. Съхраняването на мебелите в склада се е наложило поради това, че
ищецът не е бил готов да ги приеме, защото довършителните работи в къщите за
гости, където е трябвало да бъдат разположени тези мебели, не са били
приключени. Данни за този факт се откриват в електронната кореспонденция
между страните. В имейла от 08.09.2021 г. представителят на ищеца изрично пише,
че най-после има напредък с работата по къщите и ответникът вече може да
достави мебелите там. В имейла от 29.11.2021 г. ответникът специално изтъква, че
над 2 години съхранява въпросните мебели, което не е оспорено от ищцовата
6
страна в отговора й от 15.12.2021 г., в който тя предлага на ответника да докара
вещите тогава, когато отиде за монтажа на парапетите. Последното така и не се
осъществява по независещи от ответното дружество причини. Съхраняването на
мебелите продължава и сега. Няма доказателства за обратното. Вещото лице К. е
видяла и снимала споменатите реставрирани движими вещи в склада, което
потвърждава наличието им там. Стойността на разходите за съхраняването,
платена от ответника, се установява от съответните надлежни документи,
приобщени в първата инстанция - фактура и банково извлечение, чието
съдържание не е оспорено и не е опровергано. Приложение намира и разпоредбата
на чл. 96, ал. 2 от ЗЗДог. Налице са всички условия за уважаване на възражението
за право на задържане. Претенцията за мораторна неустойка, свързана с договора
от 30.09.2019 г., е неоснователна. Както вече се наблегна, става дума за забава на
кредитора /ищцовото дружество/ да приеме мебелите, която освобождава
длъжника /"Е." ЕООД/ от последиците на неговата забава /чл. 96, ал. 1 от ЗЗДог/ и
осуетява активирането на нормата на чл. 3.2 от споменатия договор.
Исковете, свързани с двете кухни, не следва да бъдат уважени. ***. В подкрепа на
позицията на "Е." ЕООД по въпроса са и събраните гласни доказателства.
Свидетелят Р. е категоричен в показанията си, че „****“. Свидетелят Г.Д.С.
разказва същото: „***“. ***. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с
възприемането на установяваните факти: обстановката /***./, ***. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните
факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични
или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите
събрани по делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се
изхожда от: а/ степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото,
б/ степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков,
„Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/. Съдът е длъжен да извърши преценка доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват вероятността някаква
заинтересованост да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение №
79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на Р. и Скабрин не са
противоречиви, а и не са оборени. Дори и да се приеме, че те имат някаква
заинтересованост от изхода на делото, то пак дадената от тях информация не може
да бъде подмината с лека ръка. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на роднини, близки и приятели, а предвижда
преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от
тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от
близък, роднина или приятел /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457
от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Дияна Ценева, връзката на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
7
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги
страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № **69/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая
съобщеното от свидетелите следва да се приеме за характеризиращо се с висока
степен на достоверност, защото намира солидна опора в електронната
кореспонденция между фирмите, факта на пълното плащане на възнаграждението
за кухните от страна на ищеца и приобщения цветен снимков материал на листи
110-115 от делото на Районен съд Разлог. Разказаното от тези свидетели е и
вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за
оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/, поради което и
въззивната инстанция всестранно, напълно и изцяло го кредитира. На ищеца са
били дадени достатъчно възможности от районния съд да доведе и той свидетели,
с чиито показания да обори показанията на ответниковите такива, но ищецът не се
е възползвал от тях. Не се констатира забавено изпълнение на задълженията, поети
от ответника за двете кухни, с оглед на което искът за мораторна неустойка по
отношение на същите подлежи на отхвърляне.
Окръжен съд Благоевград намира за неоснователни и претенциите на ищеца,
касаещи парапетите. От неоспореното заключение на вещото лице Кондева се
установява, че ответникът е изработил колоните и ги е доставил в едната от
къщите. Не се е стигнало до техния монтаж и до изработването и монтажа на
останалите елементи на парапетите, понеже, както и при мебелите, „фронтът“ за
работа не е бил подготвен от страна на ищеца. Това ясно личи от показанията на
свидетеля Р.: „Колоните за парапетите не ги монтирахме, защото собственикът
каза да не ги слагаме, защото има довършителни работи по стълбите, да не се
наранят“. В разменените имейли също се коментират въпросните парапети. Освен
вече цитираният имейл от 08.09.2021 г., който е релевантен и тук, интересно е и
електронното писмо от 19.09.2021 г., в което ответникът изрично припомня на
ищеца факта, че е имал готовност да монтира колоните на парапетите още на
27.07.2020 г., но е бил спрян да го направи от ищеца заради неизпълнени
довършителни работи в двете къщи. В следващите имейли ищецът не оспорва този
факт, а преговаря с ответника за определяне на нов срок, в който той да дойде и да
монтира споменатите колони, но така и не се стига до окончателна договорка по
този въпрос. Изминалият немалък времеви период, повишилата се инфлация и
настъпилата промяна в цените на материалите и труда са мотивирали "Е." ЕООД да
развали договора за парапетите, да прекъсне обвързаността си от него и да се
освободи от изпълнението на останалите си задължения по същия. Това разваляне
е сторено с електронно съобщение до ищеца, изпратено на 15.03.2022 г. Дори и да
се приеме, че то не е достигнало до получателя или не е било прочетено от него, то
следва да се сметне, че развалянето на контракта относно парапетите е направено с
отговора на исковата молба, екземпляр от който е надлежно връчен на ищцовото
дружество. Ответникът е бил изправна страна по този договор, както вече се
обясни, и е разполагал с въпросното преобразуващо субективно право, което се
8
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна /Решение № 76
от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска/. Изпълнението е станало безполезно за "Е." ЕООД и то е
развалило договора по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗДог. Правните последици на
развалянето са настъпили и те обуславят неоснователността на претенциите на
ищеца, свързани с процесните парапети.
Обжалваното решение подлежи на отмяна, тъй като се оказа неправилно, и
окръжният съд ще се произнесе по съществото на спора.
Разноските по делото, направени от страните, трябва да им се присъдят съобразно
уважените/неуважените претенции, съотношението между които е 1:5.
Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от
ответната страна, е неоснователно. Касае се за казус, който е сложен както от
фактическа, така и от правна страна, събирани и обсъждани са много и
разнообразни доказателства /писмени, гласни, веществени и експертни
заключения/ и е свършена твърде сериозна по обем и характер работа от
адвокатите на страните. Освен това става въпрос за защита не срещу 1, а срещу
цели 6 иска: три за реално изпълнение и три за неустойки. Ето защо намаляване на
хонорарите на адвокат Д. не би се явило справедливо и съответстващо на
положения от нея труд по делото /само въззивната й жалба е близо 20 страници/.
С оглед на цените на предявените искове, настоящият акт на въззивната инстанция
няма да подлежи на касационна проверка. При обективно и субективно
съединяване на искове, меродавна за допустимостта на касационното обжалване е
цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове
/Определение № 1869 от 14.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1153/2025 г., II г. о., ГК,
докладчик председателят П. Стоев, Определение № 946 от 24.03.2025 г. на ВКС по
т. д. № 1130/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Десислава Добрева, Определение
№ 843 от 13.03.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2025 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Васил Христакиев, и мн. др./. Достъпът до касационно обжалване се
преценява за всеки един от исковете /Определение № 1788 от 09.04.2025 г. на ВКС
по гр. д. № 3922/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Орешарова/.
Настоящото дело е с търговски характер. Прагът за касационна обжалваемост на
въззивно решение, постановено по търговско дело, е посочен в нормата на чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК. В случая цената на нито един от разгледаните 6 иска не
го надхвърля и настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 269 от 09.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 489
от 2022 г. на Районен съд Разлог.
ОСЪЖДА "Е." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ггр. Б, ул.
„***“ № **, представлявано от П.К.Е., да достави мебелите, собственост на А.Е.К.
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.Ф. № ***,
представлявано от А.Ф., реставрирани по сключения между двете дружества
9
договор от 30.09.2019 г., а именно - *** - на адреса на местоизпълнение по
договора: гр. С., ул. М.Ф. № ***, но ПРИЗНАВА право на задържане в полза на
"Е." ЕООД върху въпросните мебели, до заплащане от страна на А.Е.К. ЕООД на
сумата от 3042 /три хиляди четиридесет и два/ лева, представляваща стойността на
направените необходими разноски за тяхното съхраняване.
ОТХВЪРЛЯ останалите искове, предявени по делото от А.Е.К. ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.Ф. № ***, представлявано
от А.Ф., срещу "Е." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ггр. Б,
ул. „***“ № **, представлявано от П.К.Е., свързани със сключения между двете
дружества договор от 30.09.2019 г., а именно: за реставрация на мебелите - *** - и
за заплащане на неустойка за забава по чл. 3.2 от споменатия договор, в размер на
2518,56 лв. /две хиляди петстотин и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
за периода от 01.12.2019 г. до 29.04.2022 г., заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 03.05.2022 г., до датата на окончателното
плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по делото от А.Е.К. ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.Ф. № ***, представлявано от А.Ф.,
срещу "Е." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ггр. Б, ул.
„***“ № **, представлявано от П.К.Е., основани на сключения между двете
дружества договор от 06.04.2020 г., а именно: за изработване на парапетите,
тяхното доставяне на адреса на местоизпълнение по договора - гр. С., ул. М.Ф. №
***, сглобяване и монтиране там, за поправяне на вратата на хладилника, монтаж
на долен перваз, добавяне на липсващи дръжки и боядисване на дървена рамка
около аспиратора в кухнята на малката къща и завършване на монтаж на долен и
горен перваз и доставка и монтаж на дървената рамка/рафт около отдушника в
кухнята на голямата къща, за заплащане на неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от
споменатия договор, касаеща парапетите, в размер на 3262,38 лв. /три хиляди
двеста шестдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, за периода от 06.08.2020
г. до 29.04.2022 г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 03.05.2022 г., до датата на окончателното плащане на сумата, и за
заплащане на неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от споменатия договор, касаеща
кухните, в размер на 7190,63 лв. /седем хиляди сто и деветдесет лева и шестдесет и
три стотинки/, за периода от 06.07.2020 г. до 29.04.2022 г., заедно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.05.2022 г., до датата на
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА "Е." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ггр. Б, ул.
„***“ № **, представлявано от П.К.Е., да заплати на А.Е.К. ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.Ф. № ***, представлявано
от А.Ф., разноски по делото пред първата съдебна инстанция, изчислени съобразно
уважения иск, в размер на 303 /триста и три/ лева.
ОСЪЖДА А.Е.К. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. М.Ф. № ***, представлявано от А.Ф., да заплати на "Е." ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ггр. Б, ул. „***“ № **, представлявано от П.К.Е.,
разноски по делото и за двете съдебни инстанции, изчислени съобразно
отхвърлените искове, в общ размер на 3587,03 лв. /три хиляди петстотин осемдесет
и седем лева и три стотинки/.
10
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11