Присъда по дело №297/2022 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №3/19.01.2023г., постановена по НЧХД №297/2022г. по описа на
Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от В. Ц. Р. от гр.Разград срещу М. Р. Ц. от гр. Разград с обвинение
за това, че на 08.05.2022г. в гр. Разград, подсъдимата причинила на тъжителката лека телесна
повреда. С оглед твърдените факти съдът приема като състав на обвинението срещу подсъдимата
причиняване на пострадалата на лека телесна повреда, довела до болка и страдание без
разстройство на здравето– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 5000 лв,
като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС повереникът на тъжителката поддържа тъжбата.
Подсъдимата е дала обяснения по делото, в които отрича виновността си. Защитникът
на подсъдимата моли същата да бъде оправдана, тъй като счита, че не са събрани доказателства за
виновността й.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимата М. Р. Ц. е родена на 23.10.1962г. в гр.Разград. Живее в гр. Разград.
Същата е омъжена, неосъждана.
Подсъдимата М.Ц. е съпруга на брата на тъжителката – св. Т.Ц.. Отношенията между
семейството на тъжителката В.Р. и семейството на брат й били влошени поради съществуващи
имотни спорове и заведено в този смисъл дело за делба относно съсобствен имот в гр. Разград, ул.
Връх Свети Никола №21. В посочения имот живеел братът на тъжителката, заедно с подсъдимата
/негова съпруга/, но също и майката на тъжителката. На 08.05.2022г. тъжителката В.Р. дошла в
имота за да посети майка си. Понеже дворното място било обрасло с трева, тъжителката започнала
да чисти в двора, като помолила за помощ и неин познат – св. З.З., с когото скубали трева и я
приготвяли за изхвърляне. Св. З. започнал да изнася чували пълни с трева към портата на двора, а
тъжителката стояла в двора на пътеката към портата /също приготвяйки чувал за изнасяне/, когато
към нея се приближила подсъдимата М.Ц.. Подсъдимата на висок тон заявила на тъжителката, че
не може да преминава оттам /т.е. близо до нейното жилище/, когато си поиска. Тъжителката
отговорила, че няма откъде другаде да мине, като двете започнали да спорят, стоейки
непосредствено до къщата в двора. Подсъдимата започнала да обижда тъжителката /наричайки я
„мърша“, хванала я за лявата ръка стискайки я силно и след това с другата си ръка й нанесла удар
в лицето.Чувайки кавгата и виждайки действията на подсъдимата св. Зл. З. се намесил за да
преустанови случващото се. Дошъл и св. Р.Ц., син на подсъдимата, който ядосан от случващото се
блъснал вратата на къщата, до която всички стояли, при което се счупило стъклото на вратата и
парче счупено стъкло порязало тъжителката по лицето. След това конфликтът бил преустановен и
тъжителката се обадила на тел.112. Дошли полицейски служители, които предприели действия за
изясняване на случая.
По настоящото дело е назначена медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че на тъжителката са причинени следните увреждания: кръвонасядания в областта на
лява скула, лява лакътна свивка и дясно бедро; драскотини в лява лицева половина. Описаните
увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание.
Кръвонасяданията са получени по общия механизъм на удар/и с/върху твърд/и и тъп/и предмет/и,
като за тези в лявата лакътна свивка – е възможно да са резултат от упражнен натиск/стискане с
пръсти на ръка. Драскотините се дължат на въздействието на предмет с остър/режещ ръб –
разтрошени стъкла. Възстановителният период е до две седмици – не остават последици за
физическото здраве на пострадалата.
Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен
начин. С оглед налични противоречия в показанията на свидетелите съдът отчита всички относими
фактори /основно близост със страните/ за да прецени на кои твърдения да даде вяра. Само двама
свидетели твърдят, че са преки очевидци на сами конфликт – св. З.З. и синът на подсъдимата –св.
Р.Ц.. Последният твърди, че всъщност тъжителката се спуснала към подсъдимата с мотика и той
само избутал тъжителката за да я спре, твърди, че никой не я е удрял. Очевидно обаче на
1

тъжителката е нанесен удар /лявата скула/, какъвто извод се налага и от заключението на
експертизата. С оглед на това съдът приема, че показанията на св. Р. Ц., поради близостта му с
подсъдимата не следва да се кредитират, доколкото и явно се оборват от всички данни по делото.
Св. Т. Ц., съпруг на подсъдимата, не е бил пряк очевидец, но твърди, че бил извън двора и чул как
подсъдимата и тъжителката се карат, като чул, че двете взаимно се обиждат. Доколкото този
свидетел сочи, че не е видял самото спречкване, то показанията му не могат да бъдат да бъдат база
за конкретни изводи. В този смисъл съдът намира, че в най-голяма степен незаинтересован е св.
Зл. З. и доколкото именно неговите показания намират потвърждение и в останалите данни, то
съдът се позовава основно на неговите показания за изграждане на фактическите си изводи. Така с
оглед всички обстоятелства и с оглед явната конкретика в твърденията на св. З. и логичната
последователност на казаното от него съдът намира, че следва да му се довери. Този свидетел
конкретно сочи как е започнал конфликта, какви думи е употребила подсъдимата, описва как е
хванала тъжителката за ръката, започнала да я дърпа и й нанесла удар. С оглед на това съдът
приема, че обстоятелствата изложени от тъжителката в тъжбата се доказват. В тази насока от
значение са и показанията на св. Д.И., полицейски служител, който се явил на мястото и сочи
състоянието на тъжителката –имала рана на лицето. Състоянието на тъжителката непосредствено
след конфликта е възприето и от св. С. Байгънова, която я видяла на улицата, където пострадалата
излязла малко след конфликта. Не са очевидци и свидетелите В. Р. /съпругът на
тъжителката/,който сочи нараняването на лицето й/, другият полицейски служител, М. К., М. Р..
Всеки от тези изброени свидетели или бил извън двора и не видели точно какво става или по-
късно им било разказано от някоя от страните в конфликта какво е станало, поради което
показанията им не допринасят за реално изясняване на случая. Но както се каза по-горе, с оглед
показанията на св. Зл. З. и подкрепящото ги изцяло заключение на медицинската експертиза, то
съдът намира, че изложеното в тъжбата обвинение се доказва по несъмнен начин. Подсъдимата
действително е стиснала пострадалата за ръката, дърпайки я, като с другата си ръка й е нанесла
удар в лицето.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимата М. Р. Ц. е
осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 08.05.2022г. е
причинила лека телесна повреда на В. Ц. Р., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето. Подсъдимата недопустимо е нанесла удари с ръка по лицето на пострадалата, като я
стискала и дърпала за ръката и така й е причинила уврежданията, отчетени в медицинската
експертиза. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл–целенасочено.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата съдът приема, че спрямо нея са
налице условия за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимата е неосъждана,предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или
пробация, няма съставомерни имуществени вреди. Съдът отчита превес на смекчаващите
обстоятелства, доколкото подсъдимата явно не е лице с висока обществена опасност, явно става
дума за инцидентна проява от нейна страна. С оглед на това съдът намира, че подсъдимата следва
да бъде освободена от наказателна отговорност, като и бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв, което е минималния законов размер. Това наказание в
случая е адекватно за поправянето на подсъдимата.
Частично основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск за
неимуществени вреди. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимата на пострадалата са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Отчита се и
преживеният страх от пострадалата, причинен от деянието на подсъдимата. При това съдът
намира, че с оглед причинените на пострадалата неимуществени вреди подсъдимата следва да
бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 1500 лв, което съдът намира за справедливо с
оглед критериите на чл.52 от ЗЗД.. В останалата му част /в частта му над 1500 лв до 5000 лв/
гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част.
Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата и направените от
последната разноски, а също следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС сумата от 60 лв
за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата.
2

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	3
Дата:	19 януари 2023 г.
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20223330200297
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Присъда по дело №297/2022 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите