№ 24493
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110138128 по описа за 2023 година
Производството е по чл.389 –чл.395 ГПК.
С исковата молба ищецът Н. Г. М. е предявил искане за допускане на обезпечение
на предявените осъдителни искове по чл.128,т.2 КТ , по чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.215 КТ , по
чл.224,ал.1 КТ и по чл.221,ал.2 КТ и по чл.213,ал.2 КТ с общ размер от 36 482 лв чрез
налагане на запор върху вземанията (банковите сметки-б.с.) на ответника „Н.Х в изброени
банки и техни клонове в страната.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането на ищцовата страна,
намира за установено от следното :
За да бъде допуснато обезпечение на иск, е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице обезпечителен
интерес за ищеца от допускане на обезпечение на исковете по чл.128,т.2 КТ , по
чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.215 КТ , по чл.224,ал.1 КТ и по чл.221,ал.2 КТ и по чл.213,ал.2 КТ
чрез запориране на банкови сметки и вземания на ответното дружество. Това е така, тъй
като се касае само за вземания за обезщетения и неколкоомесечни трудови възнаграждения,
изплащането на които от активите на ответното дружество очевидно не би било финансово
възпрепятствано. Дори и ответното търговско дружество „Н.Х да бъде обявено в
неплатежоспособност и по отношение на него да бъде образувано производство по
несъстоятелност (за което по делото няма никакви доказателства, дори данни), вземанията
1
по чл.128,т.2 КТ , по чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.215 КТ , по чл.224,ал.1 КТ и по чл.221,ал.2 КТ и
по чл.213,ал.2 КТ на ищеца, както и трудовите вземания на всички останали работници
служебно ще бъдат включени в списъка на предявените вземания от синдика с оглед
изричната разпоредба на чл.687,ал.1 ТЗ и ще бъдат удовлетворени преди по-голямата част
от другите задължения на търговеца съгласно чл.722,ал.1,т.4 ТЗ при разпределение на
осребреното имущество от масата на несъстоятелността.
Освен поради липсата на обезпечителен интерес в разглеждания случай
обезпечението не следва да бъде допускано и , тъй като поисканата от ищеца обезпечителна
мярка е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА (доколкото не са посочени конкретни банкови
сметки и не са представени доказателства , че техен титуляр е ответното дружество - б.с.) и
е НЕОПРАВДАНА с оглед финансовите интереси на
ответника , които биха били накърнени след налагането й (чрез запорирането на
банковите му сметки).
Формалното изброяване на банки не е достатъчно за конкретизиране и за
доказване съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска
налагане на запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се
накърняват съществени права на ответника, поради което обезпечителните мерки
(включително запор и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа на
изброяване от ответника на наименованията на съществуващите в страната банки или
на други търговски дружества с твърдения , че са длъжници на ответника.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липса на обезпечителен интерес и поради
неконкретизираност и неоправданост на поисканата от ищеца обезпечителна мярка, не е
налице едно от комулативно изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение.
Искането по чл.389 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК на ищеца Н. Г. М., със съдебен адрес : гр.
София, ул. „1111, чрез адвокат М. В., за допускане на обезпечение на предявените
осъдителни искове по чл.128,т.2 КТ , по чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.215 КТ , по чл.224,ал.1 КТ и
по чл.221,ал.2 КТ и по чл.213,ал.2 КТ с общ размер от 36 482 лв чрез налагане на запор
върху вземанията (банковите сметки-б.с.) на ответника „Н.Х в изброени банки и техни
2
клонове в страната.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване
на съобщението от ищеца(чл.396,ал.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3