Р E Ш Е
Н И Е
№ 400
гр.Плевен, 03.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елка
Братоева
ЧЛЕНОВЕ: Венелин
Николаев
Ралица
Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно
административно дело № 259/2020 по описа на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на Р.М.Р.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Белене, срещу Решение № 277 от 30.05.2019 г., постановено по адм.
дело № 798/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Срещу решението е подадена касационна
жалба и от ГДИН – София, чрез юрисконсулт У..
С оспореното решение е уважена
частично исковата молба на Р.М.Р. с правно основание чл.284 от ЗИНЗС като е
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 350 лева за причинените му
неимуществени вреди за периода от 21.05.2018г. до 29.08.2018г., през който е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част за разликата над
350 лв. до 30 000 лв. и за периода от 02.02.2018г. до 20.05.2018г. като
неоснователен и недоказан.
Касаторът Р.М.Р., представляван от
адвокат – А. *** иска отмяна на решението, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва размера на присъденото
обезщетение като унизително ниско и несъответно на претърпените вреди. Счита,
че съдът е направил погрешен извод, че през периода 31.01.2018г. до
18.05.2018г. е разполагал с необходимата сума да си заплати рентгеновата
снимка, но е предпочел да изхарчи сумата за лични нужди. Твърди, че е считал,
че му се полага безплатна рентгенова
снимка за сметка на здравната каса като здравноосигурено лице. Сочи, че
възприетото от съда твърдение на стоматолога д-р Н., че му е разяснил, че
снимката е за сметка на пациента при прегледа на 08.02.2018г., няма
доказателствена стойност. Според мотивите на решението в писмените
доказателства по делото не е налице писмено предписание към затвора, а
препоръката е дадена по-късно на 18.05.2018г. Д-р Е.Н.е бил длъжен да му издаде
направление за рентгенова снимка, а не да го принуждават да я заплаща, което
счита за нарушение на правата му. Моли да се отмени решението като се присъди
обезщетение по справедливост в пълния претендиран размер.
Касаторът ГДИН - София, чрез юрк. У., обжалва
решението в частта за присъденото обезщетение, поради нарушение на материалния
закон. Счита, че от нито една законова разпоредба не произтича задължение за
ГДИН да заплати изготвянето на рентгенова снимка на ищеца. А съгласно чл. 45
ал.1 от Закона за здравното осигуряване НЗОК заплаща оказването на пакет от
здравни дейности, извън който дейността се заплаща от пациента. Затова счита,
че страданието, което ищеца твърди, че е претърпял е в резултат на неговото
бездействие да заплати за изготвянето на рентгенова снимка на стойност 5 лв.,
тъй като още при прегледа на 08.02.2018г. е разполагал с достатъчно средства –
290 лв. и е подал молба до затворническата администрация на 21.05.2018г., едва
след като е похарчил наличната сума за лични нужди. Алтернативно счита
присъденото обезщетение за прекомерно и моли да се намали.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационните жалби, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението на първоинстанционния състав на Административен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. При
постановяването му съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Р. иск за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС е частично основателен за периода от 21.05.2018г. до 29.08.2018г.,
през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора Белене, свързани с неосигуряване на
дентална помощ – неизготвяне на панорамна ренгенова снимка, като е присъдил по
справедливост обезщетение в размер на 350 лв. А за периода от 02.02.2018г. до
20.05.2018г. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
За да обоснове този извод,
първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти,
обсъдил е доказателствата, становищата на страните, свидетелските показания и
приложимата правна уредба, като е достигнал до правилен извод.
Не е налице твърдяната неправилност на
обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и
необоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 128
от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За
всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на
задържането им и те придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати
здравноосигурителни права.
Здравноосигурените
лица съгласно чл. 2 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска
помощ, имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, извън този обхват всички
български граждани имат право на достъп до медицински услуги, свързани със
спешни състояния и др. по реда на чл. 82 от Закона за здравето, както и въз
основа на договори за медицинска застраховка и на медицински услуги срещу
заплащане.
Условията и редът
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с
Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 129 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода, които са част от националната система за
здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на
общите медицински стандарти.
Предписанията на
медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода като медицинското решение се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Съгласно чл. 134 ал.1
т.1 и т.4 ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществява и спешната дентална
помощ и дентално обслужване. Според чл. 135 ЗИНЗС лишените от свобода се
изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение. Изпращането за лечение извън местата за
лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по
предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно
нареждане на началника на затвора. Чл. 136 ЗИНЗС допуска за подпомагане на
медицинското обслужване да се привличат и консултанти от други лечебни
заведения.
Медицинското
обслужване на лишените от свобода в Затвора Белене е осигурено чрез Мобилен
стоматологичен кабинет по сключен договор с Д-р E Н.. На
08.02.2018г. Р. е прегледан от д-р Н. по повод оплаквания, снет е зъбен статус
и е издадено направление за медико-диагностична дейност, като за прегледа е
изготвен амбулаторен лист, а на пациента е обяснен реда, по който се извършва
стоматологичното лечение, за което е било необходимо да бъде направена
рентгенова снимка. Състоянието не е било спешно и лечението е могло да се
проведе в условията на мобилния стоматологичен кабинет, посещаващ ежеседмично
затвора /л.76, 82,л.123-127/.
Затворническата
администрация е предприела необходимите действия, за да осигури на ищеца
необходимата стоматологична помощ чрез мобилен стоматологичен кабинет в Затвора
Белене, в който кабинет ищецът е бил прегледан, с което е изпълнила
задълженията си, произтичащи от ЗИНЗС и Наредба № 2.
Извършването на
необходимите медико-диагностични дейности за лечението – изготвяне на
рентгенова снимка се заплаща от пациента, тъй като не влиза в гарантирания
пакет дейности, заплащани от НЗОК за задължително осигурените лица, и за
извършването й е било необходимо ищецът да заплати сума от 5 лв., което е
обяснено при прегледа на 08.02.2018г. Манипулацията не е била спешна.
Но ищецът не е заявил готовност пред
затворническата администрация да заплати необходимата сума, въпреки че е
разполагал с налични парични средства в размер на 290 лв., които изхарчил за
други лични нужди и затова не е бил изведен за изготвяне на необходимата за
лечението рентгенова снимка. За първи път с писмена молба от 21.05.2018г.
ищецът е сезирал Началника на Затвора /л.89/, че е необходимо изготвяне на
панорамна ренгенова снимка за лечение на зъбите му. Към последната дата ищецът
не е разполагал със средства по сметката си и затова лечението е поето със
средства от бюджета на затвора в изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.
128 и чл. 3 от ЗИНЗС като ищецът е бил изведен на 03.09.2018г. за изготвяне на
снимката, т.е. около три месеца по-късно и след завеждане на исковата молба.
Ето защо съдът правилно е приел за основателен иска само за периода
21.05.2018г. до 29.08.2018г. – датата на завеждане на исковата молба, като
обезщетението от 350 лв. е определено по справедливост с оглед периода от около
три месеца, през който ищецът е търпял твърдяните негативни преживявания.
С оглед на гореизложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените
основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277 от 30.05.2019 г., постановено по адм.
дело № 798/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.